Seth Godin
2,359,586 views • 17:29

Понякога ме канят да давам речи на странни теми Бях поканен да говоря на хора, които се маскират с костюми на големи животни, за да ни забaвляват на спортни събития. За съжаление, не можах да отида. Но това ме накара да се замисля, че всички тези хора, или поне повечето от тях, знаят какво работят, за да изкарват прехраната си. Това, което те правят, е да се маскират като животни и да забавляват хората на спортни събития.

Малко след това, бях поканен да говоря на конференция на хора, които правят животни от балони. И отново не можах да отида. Но това е една много интересна група. Те правят животни от балони. има голямо разделение между онези, които правят пуритански животни и порно животни. (Смях) Но те правят страхотни неща от балони. Понякога си навличат неприятности, но не често. И другото нещо за тези хора е, че те също знаят с какво си изкарват хляба. Те правят животни от балони.

Но какво правим ние, за да си изкарваме хляба? Какво точно правят всеки ден хората, които гледат това? И аз твърдя, че това, което ние правим, е да се опитваме да променим всичко. Че се опитваме да намерим нещо от статуквото, нещо, което ни притеснява, нещо, което трябва да бъде подобрено. Нещо, което ни сърбят ръцете да променим и ние го променяме. Опитваме се да правим големи, постоянни и важни промени. Но не мислим за тях по този начин. И не сме прекарали много време в обсъждане на това какво представлява процесът на промяна. Аз го изучавах през последните няколко години и бих искал да ви разкажа няколко истории днес.

Първата е за един човек, наречен Нейтън Уиноград. Нейтън беше заместник-директор на организацията за предотвратяване на насилието над животните в Сан Франциско Това, което, може би, не знaете за историята на тази организация, е, че е основана, за да убива кучета и котки. Градовете им даваха мандат да ги освободят от бездомните животни, като ги унищожат. Обичайно, четири милиона кучета и котки са били убивани годишно. Повечето от тях в рамките на 24 часа от прибирането им от улицата. Нейтън и шефът му забелязват това и те решават, че не могат да го толерират. И така, те решават да направят Сан Франциско град без убийства. Да създадат цял град, в който всяко куче и котка освен, ако не е болно или опасно, да бъде осиновено, а не убито. И всички казаха, че е невъзможно. Нейтън и шефът му се обърнаха към общинския съвет да промени наредбата. Хора от организацията за предотвратяване на насилието над животните и други хуманитарни дружества от цялата страна дойдоха в Сан Франциско, за да свидетелстват срещу тях. Да кажат, че това ще навреди на организацията и че е нехуманно. Те настояваха и Нейтън се обърна директно към обществеността. Той се обърна към хора, които ги беше грижа за това. Непрофесионалисти, хора със страст. Само за две години Сан Франциско стана първият град без убийства. Без дефицит. Напълно издържан от обществеността. Нейтън отиде в Томкинс Каунти, Ню Йорк. Едно място, което е толкова различно от Сан Франциско, колкото може да бъде и все още да е в САЩ. И той го направи отново. Започна от това да е възхваляван ловец на кучета, до това напълно да промени града. После отиде в Северна Каролина и пак го направи. После отиде в Рино. И пак го направи.

И когато си мисля за това какво Нейтън направи и когато си мисля за това, което хората тук правят, си мисля за идеи. И си мисля за идеята, че има много мисъл зад създаването и разпространението на една идея. Не знам дали някога сте били на еврейска сватба. но това, което те правят е да вземат една крушка и да я счупят. Има различни причини за това и истории за обичая. Но една от причините е, че означава промяна от предишното към бъдещето. това е един момент във времето. И това, което твърдя е, че живеем и че сме точно в ключовия момент на промяна на начина, по който идеите се създават, разпространяват и осъществяват.

Тръгнахме от идеята за фабриката. Че можеш да промениш света, ако имаш ефективна фабрика, която може да бълва промяна. После минахме на идеята за телевизията. която каза, че ако имаше достатъчно голям говорител, ако можеше да си по телевизията достатъчно пъти, ако можеше да си купиш достатъчно реклама, можеш да спечелиш. Сега сме в новия модел на управление, където начинът, по който правим промените е не чрез използването на пари или власт, за да получим влияние, а чрез водене.

Нека ви разкажа за трите цикъла. Първият е цикълът на фабриките. Хенри Форд измисля една страхотна идея. Тя му позволява да назначи хора, на които им е било плащано по 50 цента на ден и да им плати пет долара на ден, защото фабриката му е достатъчно ефективна. С такова предимство можете да избълвате много коли. Можете да направите много промени. Можете да построите пътища. Можете да промените същността на една цяла страна. В същността на това, което правите, е нуждата от все по-евтин труд и все по-бързи машини, Проблемът е, че и двете вече са на привършване. Все по-евтин труд и все по-бързи машини. (Този сфетофар никога не става зелен) (Смях)

И така, сменяме скоростите и казваме: "Знам. Телевизия." Реклама. Пробутване. Да вземем една добре идея и да я пробутаме на света. Имам по-добър капан за мишки. Ако мога да намеря достатъчно пари, за да кажа на достатъчно хора, ще продам достатъчно. Можете да създадете цяла индустрия от това. Ако трябва, ще сложите бебета на рекламите. Ако трябва, ще изпозлвате бебетата да продават и други неща. И ако бебетата не свършат работа, ще ползвате доктори. Но внимавайте. Защото не искате да сте в тази нещастна позиция, при която говорите за едно нещо вместо за друго. (Детско затлъстяване. Не го пренебрегвайте.) (Моят начин на пазаруване.) (Смях) Този модел изисква от вас да се държите като цар. Като човекът в предната част на стаята, който хвърля неща на работниците в дъното. Вие ръководите и вие ще кажете на хората какво да правят. В тази диаграма, вие сте тук горе и бутате навън към света. Този метод, масовият маркетинг, изисква средностатистически идеи, защото вие се обръщате към масите и много реклами. Това, което ние направихме като спамери, е да се опитаме да хипнотизираме всички да се убедят в нашата идея. Да хипнотизираме всички да дарят за нашата кауза. Да хипнотизираме всички да гласуват за нашия кандидат. За съжаление, този подход също не работи вече толкова добре. (Дядо Коледа 1836-2000) (Смях)

Но има добра новина, истински добра новина. Наричам я идеята за племената. Племената са една много проста идея от преди 50 хиляди години. Става въпрос за ръководенето и свързването на хора и идеи. И е нещо, което хората винаги са искали. Много хора са свикнали да имат духовно племе или църковно племе, или служебно племе, или племе в квартала, в който живеят. Но сега благодарение на интернет и на експлозията на масовите медиите, както и благодарение на други неща, които назряват в нашето общество из целия свят, племената са навсякъде.

Интернет се предполагаше, че ще ни хомогенизира, като ни свърже един с друг. Вместо това, той ни даде тесни интереси. така, имаме жените с червените шапки тук. триатлетите с червените шапки са ето там. Имаме организирани армии тук. Имаме дезорганизирани бунотвници там. Имаме хора с бели шапки, които приготвят храна. И хора с бели шапки, които плават с лодки. Това, което искам да кажа, е, че можете да намерите украински танцьорки на народни танци и да се свържете с тях. Защото искате да се свържете. Че хората от периферията могат да се намерят, да се свържат един с друг и да отидат някъде. Всеки град, който има доброволческа пожарна команда разбира този начин на мислене. (Смях)

Сега излиза, че това е истинска снимка, необработена с Photoshop. Пожарникари, които познавам, ми казаха, че това не е необичайно. И това, което пожарникарите понякога правят, за да се тренират е, че те намират къща, която ще бъде съборена и вместо това я палят и тренират гасене на пожара. Но винаги се снимат. (Смях)

Знаете, че племето на пиратите е вълнуващо. Имат си знаме. Имат си превръзките за очи. Познава се, когато срещнете някой, който принадлежи на племе. Оказва се, че именно племената, а не парите, не фабриките, могат да променят света, да променят политиката да обединят големи маси хора. Не защото ги карате насила да правят нещо против волята им. Но защото те искат да се свържат

Мисля, че това, с което си изкарваме прехраната сега всички ние, е да намерим нещо, което си струва да бъде променено и да съберем племена, които да съберат племена, които да разпространяват и разпространяват идеята. И това става нещо много по-голямо от нас. Става движение. Така, когато Ал Гор тръгна да променя света отново, не го направи сам. Не го направи, като купи много реклами. Направи го, като създаде движение. Хиляди хора от цялата страна, които можеха да разкажат неговата история вместо него. Защото той не може да бъде в 100 или 200, или 500 града всяка вечер.

Не ви трябва всеки. Това, на което Кевин Кели ни научи, е, че просто ни трябват не знам, хиляда истински фена. Хиляда човека, на които достатъчно им пука, които ще ви заведат на следващия рунд и на следващия рунд и на следващия рунд. И това означава, че идеята, която имате, продуктът, който създавате, движението, което сте основали, не е за всеки. Не е масовка. Не за това става въпрос. Това, за което всъщност става въпрос е да намериш истинските последователи. Лесно е да се погледне на това, което казах до тук и да се каже: "Чакай малко, нямам нужните качества, за да бъда такъв лидер

И така, ето двама лидера. Нямат много общо. Те са горе-долу на същата възраст, но това е всичко, по което си приличат. Това, което те направиха, обаче, е всеки по своя начин създаде различен начин, за ориентиране в света на технологиите. Така някои хора ще излезнат и ще привлекат хората към един екип. А други хора ще привлекат хората към другия екип.

Това обуславя решенията, които вземате, когато правите продукти или услуги. Знаете ли, това е едно от любимите ми устройства. Срамота е, че не е организирано така, че да помага на авторите да създават движения. Представете си какво може да стане, ако когато използвахте вашия Киндъл, можехте да виждате коментарите, цитатите и бележките на всички други хора, които четат същата книга като вас в този момент. Или на хората от вашата литературна група, или на вашите приятели, или от кръга, който искате. Какво би станало, ако авторите или хора с идеи можеха да използват версия 2, която излиза в понеделник, и да я използват да организират хората, които искат да говорят за нещо. Има милион неща, които бих могъл да споделя с вас за детайлите, но нека ви кажа само няколко.

Бийтълс не са измислили тийнейджърите. Те просто решиха да ги водят. Това, което повечето движения, повечето лидери правят е да намерят група, която не е обединена, но вече има копнеж. Не да убеждават хората да искат нещо, което още нямат.

Когато Даян Хац снимаше The Meatrix (Месоматрицата), филмът, който обиколи интернет, за това как се отнасят към животните във фермите, тя не измисли идеята да си веган. Тя не измисли това да ни пука за този въпрос Но тя помогна да се организират хората и им помогна да станат движение.

Хуго Чавез не е измислил недоволната средна и ниска класа на Венецуела. Той просто ги поведе.

Боб Марли не измисли Растафарианите Той просто излезе напред и заяви: "Следвайте ме"

Дерек Сайвърс измисли CD Baby, която позволи на независимите музиканти да имат къде да продават музиката си без да трябва да разпродават, да имат място, от което да поемат мисията, на която искаха да отидат и да се свържат един с друг.

Общото между тези хора е, че те са еретици. Еретици, които гледат статуквото и казват: "Това не може да продължава така. Няма да спазвам това статукво." Искам да се изправя, да бъдат взет предвид и да придвижа нещата напред. Виждам статуквото и то не ми харесва. И вместо да гледа всички малки правила и да следва всяко едно от тях, вместо да бъде това, което наричам, "овца-сомнамбул" някой, който е наполовина заспал. който следва инструкции, навел глава и сливайки се с масата, от време на време някой се изправя и казва: "Не аз" Някой се изправя и казва: "Това е важно. Трябва да се обединим около него." И не всеки ще го направи, но на вас не ви трябва всеки Трябват ви няколко човека (Смях) които ще погледнат правилата, ще разберат, че те нямат смисъл и ще разберат колко много искат да намерят хора, които са като тях

Тони Шей няма просто магазин за обувки Запос не са просто магазин за обувки. Запос е единственото, най-доброто място, което някога е съществувало, за хора, които обожават обувки, да се срещнат, да говорят за страстта си, да се свържат с хора, които ги е грижа повече за обслужването на клиентите, отколкото за това да спечелят някоя стотинка. Може да става въпрос за нещо толкова прозаично като обувки А може да е за нещо толково сложно като свалянето на правителство. Това е абсолютно едно и също поведение, обаче

И както Жералдин Картър откри, това, което е необходимо е да можеш да кажеш: "Това не мога да го направя сам." Но ако успея да накарам други хора да се присъединят в моят клуб по катерене и колоездене, тогава заедно можем да получим нещо, което всички ние искаме. Ние само чакаме някой да ни поведе.

Мишел Кауфман е пионер в областта на новите подходи в екологичната архитектурата Тя не го прави тихо, строейки къща по къща. Тя го прави, като разказва истории на хората, които искат да я чуят. Като свързва едно племе от хора, които отчаяно искат да бъдат свързани един с друг. Като води движение. Като създава промяна И така цикълът се повтаря.

И така, имам три въпроса за вас. Първият е: кой точно дразните? Защото, ако не дразните никой, вие не променяте статуквото. Вторият въпрос е: кого свързвате? Защото за много хора това е нещото, което има смисъл. Връзките, които се създават помежду им. И третият е: кого водите? Защото фокусирането върху това, а не върху детайлите на това, което създавате, а върху хората, лидерството е нещото, от което тръгва промяната.

И така, Блейк, от Tom's Shoes, имаше една много проста идея. "Какво би станало, ако всеки път, когато някой си купи чифт от тези обувки, аз давам същия чифт на някой, който няма собствени обувки?" Това не е история за това как си осигуряваш място на рафтовете на Neiman Marcus. Това е история за продукт, който разказва история. И както си вървите с тези забележителни обувки и някой ви попита: "Какви са тези обувки?" Вие разказвате историята от името на Блейк, от името на хората, които получават обувките. И изведнъж не става въпрос за чифт обувки или 100 чифта обувки. Става въпрос за десетки хиляди чифта обувки.

Моят приятел Ред Максуел посвети последните 10 години да се бори с детския диабет. Не да се бори с организацията, която се бори с диабета, а да се бори заедно с тях, водейки ги, свързвайки ги, поставяйки под въпрос статуквото, защото това е важно за него. И хората около него имат нужда от тази връзка. Нуждаят се от лидер. Това има значение.

Нямате нужда от разрешение от хората, за да ги водите. Но в случай че ви трябва, ето го. Хората чакат, ние чакаме да ни покажете накъде да тръгнем от тук нататък. Ето какво лидерите имат общо помежду си. Първото нещо е, че те поставят под въпрос статуквото. Те поставят под въпрос това, което е налично в момента. Второто нещо е, че те изграждат култура. Таен език, седем-секундно ръкостискане. Начин да разбереш дали си с тях или не. Те са любопитни. Любопитни за хората в племето. Любопитни за тези извън. Те задават въпроси. Те свързват хората един с друг. Знаете ли какво хората искат повече от всичко друго? Искат да липсват на други хора. Искат да липсват на другите в деня, в който не се появят. Искат да липсват на хората, когато си отидат. И лидерите на племената могат да направят това. Забележително е, защото всички племенни лидери имат харизма. Но не ви трябва харизма, за да станете лидер. Да бъдете лидер ви дава харизма. Ако погледнете и изучавате лидерите, които са успели, ето от там идва харизмата, от лидерството. И най-накрая, те се обвързват. Те се обвързват с каузата. Те се обвързват с племето. Те се обвързват с хората, които са там.

И така, аз бих искал да ви помоля да направите нещо за мене. И се надявам, че ще помислите преди да го отхвърлите. Това, което искам да направите, отнема само 24 часа и е да направите движение. Нещо, което има значение. Започнете. Направете го. Нужно ни е. Благодаря ви много. Оценявам го. (Аплодисменти)