Кеър Андерсън
2,330,023 views • 9:46

Израснах срамежлива до фобия и подобно на поне още 20 души в зала с такива размери, аз заеквах. Ще се престрашите ли да вдигнете ръка?

Това остава завинаги. Наистина остава, защото заради начина, по който се отнасят с нас, понякога се чувстваме невидими, другите говорят за нас и ни обсъждат. И щом започнах да наблюдавам хората, а това беше почти всичко, което правех, забелязах, че някои хора наистина търсят внимание и признание. Обърнете внимание - тогава бях малка. Какво правеха те? Това, което още правим може би прекалено често. Говорим за себе си. Но имаше и друг тип хора, които наблюдавах – те имаха така наречената от мен нагласа за взаимност. Във всяка ситуация намираха начин да заговорят за "нас", да създадат идеята за "нас".

Затова представата ми за един нов свят е свързана с това всички да станем по-добри в създаването на възможности със и за другите. Няма по-голяма възможност или призив за действие за нас сега от това да станем творци на възможности, които по-често използват най-големите си таланти заедно за по-добро и постигат неща, които не биха могли да направят сами. Искам да поговоря с вас за това, защото повече от даването, по-ценна от даването е способността ни да направим нещо по-умно заедно за общото благо, което да "повдигне" и двама ни и което може да се претегли. Затова седя тук. Но искам да изтъкна и още нещо – всеки един от вас е по-добър в нещо от останалите. Това опровергава популярното схващане, че ако си най-умният човек в стаята, се намираш в грешна стая. (Смях)

Нека ви разкажа за едно парти в Холивуд, на което отидох преди две години и срещнах една новоизгряваща актриса, с която бързо заговорихме за нещо, което беше страст и на двете ни: изкуството в обществени пространства. Тя силно вярваше, че във всяка нова сграда в Лос Анджелис трябва да има публично изкуство. Искаше наредба за това и разпалено започна – Кой тук е от Чикаго? – започна да говори пламенно за онези отразяващи скулптури с форма на бобено зърно в парка Милениум и за това как хората се приближават до тях и се усмихват на отражението си, позират, флиртуват снимат сами себе си заедно и се смеят. Докато тя говореше, една мисъл се завъртя в главата ми. "Познавам един човек, с когото трябва да се срещнеш. Ще излезе от затвора Сан Куентин след две седмици" (Смях) "И той като теб твърдо вярва, че изкуството трябва да ангажира и да сближава хората." Прекарал е пет години в уединение, а аз го срещнах, защото изнесох реч в Сан Куентин, той се изразява добре и е доста привлекателен, защото е във форма. Спазвал е тренировъчен режим всеки ден. (Смях) Мисля, че до този момент тя ме слушаше. Казах: "Той ще бъде неочакван съюзник." И не само това. Ето, например, Джеймс. Той е архитект, професор и обича да създава места, а местата могат да бъдат онези мини площадчета и градски пътеки, които са осеяни с изкуство, където хората рисуват и понякога започват да си говорят. Мисля, че ще бъдат добри съюзници. И те наистина се оказаха добри. Срещнаха се. Подготвиха се. Говориха пред Градския съвет на Лос Анджелис. И членовете на Съвета не само приеха наредбата, половината от тях после слязоха и поискаха да се снимат с тях. Те бяха изумителни, неустоими и заслужаваха доверие. Тези неща не се купуват.

Това, което ви моля да обмислите, е какви създатели на възможности можем да станем, защото по-голяма от богатството, фантастичните титли или множеството контакти, е способността ни да се обединяваме около добрите си страни и да ги изтъкваме. Не казвам, че е лесно и съм сигурна, че много от вас са правили грешни стъпки към хора, с които да се свържат, но искам да внуша, че това е една възможност. Замислих се за това доста отдавна, когато бях репортер в Уолстрийт Джърнъл, бях в Европа и трябваше да отразявам тенденции и то тенденции отвъд бизнеса, политиката или стила на живот. Трябваше да имам контакти в различни сфери, много различни от моята, защото по друг начин тенденциите не могат да се уловят. И още, трябваше да напиша историята, поставяйки се на мястото на читателите, така че те да разберат как тези тенденции биха повлияли на живота им. Така се създават възможности.

Ето нещо странно – за разлика от нарастващия брой американци, които работят, живеят, играят с хора, мислещи точно като тях, защото тогава ставаме по-твърди и крайни, създателите на възможности активно търсят ситуации с хора, различни от тях, градят отношения и понеже го правят, имат надеждни връзки, с които могат да съберат точния екип, за да разреши по-добре и по-бързо даден проблем и да използва повече възможности. Те не се изправят срещу различията, а сa очаровани от тях, това е огромна промяна в отношението и щом веднъж я почувствате, искате да се случва много повече. Светът ни призовава да имаме колективна нагласа и аз вярвам в това. Сега то е особено важно. Защо да е важно сега? Защото се създават неща като дрони, лекарства и бази от данни – те може да се проектират от повече хора, по-евтино и за благотворни цели и после, както научаваме от новините всеки ден, да бъдат използвани за нещо опасно. Това е призив към нас, към всеки един от нас да се посвети на нещо по-голямо.

Ето и черешката на тортата: Първата възможност за работа с някой друг, вероятно няма да е най-добрата за вас, като институция или индивидуално. Най-доброто идва след като вече имате опит и вярвате един в друг. Това са неочакваните неща, които по-късно създавате и никога не бихте могли да предвидите. Например, Марти е съпругът на актрисата, която споменах, той ги гледаше, докато работеха и скоро се заговори с Уоли, приятеля ми – бивш затворник, за режима му на тренировки. И си помисли, аз имам няколко корта за ракетбол. Това момче може да преподава. Много от хората, работещи там, членуват в кортовете ми. Те често пътуват. Могат да тренират в хотелските си стаи без екипировка. Ето как наеха Уоли на работа. Не само това, години по-късно той преподаваше и ракетбол. Години след това учеше учителите по ракетбол. Искам да кажа, че когато с хората ви свързва общ интерес и дейност, свиквате, че в бъдеще ще се случват неочаквани интересни неща, а мисля, че това е което има значение. Ние се отваряме към тези възможности, а в тази зала има ключови играчи в технологиите, ключови играчи, които са в уникална позиция да правят това – заедно да претеглят системи и проекти.

Ето какво ви приканвам да направите. Запомнете трите характерни черти на създателите на възможности. Те непрекъснато развиват най-силното си качество и се превръщат в търсачи на тенденции. Включват се в светове, различни от техния собствен, затова се ползват с доверие и могат да видят тенденциите и общуват, за да се обединяват около приятни теми за споделен интерес.

Затова ви моля – светът има нужда. Истински вярвам, от собствен опит, че светът копнее ние да се обединим като създатели на възможности и да се стремим към това поведение, както много от вас вече правят – знам това от личен опит – и да пресъздадем един свят, в който използваме талантите си заедно по-често, за да постигнем съвместно по-големи неща, отколкото бихме могли сами. Просто помнете думите на Дейв Линигър: "Няма да успеете, ако сядате на споделена трапеза само с вилица". (Смях)

Много ви благодаря. Благодаря ви. (Аплодисменти)