Астро Телър
2,462,644 views • 15:32

През 1962 в университета Райс, Джон Кенеди разказал на хората за една своя мечта. Мечтата да изпрати човек на Луната до края на десетилетието. Мечта известна като изстрел към Луната.

Никой не знаел дали това е възможно, но той се погрижил да има план за действие в случай, че се окаже възможно. Такива са великите мечти. Великите мечти не са просто видения. Те са виждания съчетани със стратегии, които да ги превърнат в реалност.

Аз имах невероятният късмет да работя във фабрика за изстрели към Луната. В компанията "Екс", преди наричана "Гугъл Екс", можете да видите аерокосмически инженер да работи заедно с моден дизайнер и бивши военни командири да генерират идеи заедно с лазерни експерти. Тези изобретатели, инженери и творци създават технологии, които се надяваме да успеят да направят света едно удивително място.

Използваме израза "изстрел към Луната" да ни напомня да се целим на високо, да продължаваме да мечтаем. Също използваме думата "фабрика" да ни напомня, да се стремим да имаме конкретни виждания, конкретни планове как да ги осъществим.

Ето нашият модел за изстрел към Луната. Първо: Искаме да намерим важен проблем, който засяга милиони хора по света. Второ: Искаме да намерим или предложим радикално решение за този проблем. И трето: Трябва да има основание да вярваме, че технологията за това радикално решение в действителност може да бъде създадена.

Ще ви споделя една тайна. Фабриката за лунни изстрели е бъркотия. Но вместо да избягваме хаоса и да се преструваме, че го няма, се опитахме да го превърнем в наша сила. Прекарваме повечето време чупейки неща и опитвайки се да докажем, че грешим. Това е нашата тайна. Първо преминаваме през най-трудните части от проблема. После развълнувано казваме: "Хей! Как ли ще провалим проекта си днес?"

Получава се такъв интересен баланс, където позволяваме на нашият непроверен оптимизъм да зареди идеите ни. Но след това добавяме и ентусиазиран скептицизъм, за да вдъхнем живот, да придадем действителност на тези идеи.

Искам да ви покажа някои от проектите, които се наложи да оставим в купчината изрезки, както и някои от съкровищата, които не само, че до момента оцеляха през този процес, но дори бяха ускорени чрез него.

Миналата година прекратихме проект за автоматизирано вертикално земеделие. Ето няколко марули, които отгледахме. Един от девет човека в света страда от недохранване. Така, че това е изстрел към Луната който трябва да се реализира. Вертикалното земеделие използва 10 пъти по-малко вода и стотици пъти по-малко земя от обикновеното земеделие. И тъй като отглеждате храната близо до мястото, където се консумира, не се налага да я транспортирате на дълги разстояния. Постигнахме напредък в много от областите като автоматизирано земеделие и ефективно осветление. Но за съжаление, не успяхме да култивираме по този метод важни култури като зърно и ориз. Затова прекратихме проекта.

Ето друг огромен проблем. Плащаме огромни разходи в ресурси и екологични щети за да изпращаме стоки по света. Икономическото развитие на страните без излаз на море е ограничено поради липсата на корабоплавателна инфраструктура. Радикалното решение? Въздушен товарен кораб, който е по-лек от въздуха и има променлива плаваемост. Това има потенциала да намали поне цялостно разходите, времето и въглеродните емисии от транспорта без да има нужда от летателни писти. Създадохме набор от находчиви технологични открития, които заедно биха направили възможно да намалим разходите до толкова, че всъщност да произведем тези кораби достатъчно изгодно в серийна продукция. Но независимо колко евтино би било серийното производство се оказа, че ще трябват близо 200 милиона долара за да се проектира и построи първия модел.

200 милиона долара е прекалено скъпо. Тъй като компанията функционира чрез тези тесни обратни връзки от грешки, учене и нови концепции, не можем да похарчим 200 милиона долара, за да получим начални данни дали сме на прав път или не. Ако някой от нашите проекти има ахилесова пета, искаме да го знаем сега, в началото, а не когато вече вървим по пътя. Затова прекратихме и този проект.

Откриването на голям недостатък в проекта не винаги означава краят му. Понякога всъщност ни води към по-продуктивен метод.

Това е прототип на нашето напълно самоуправляемо превозно средство, което конструирахме без волан или спирачен педал. Но това не беше всъщност нашата първоначална цел.

Предвид факта, че 1.2 милиона души умират по пътищата всяка година, беше естествено да се захванем с конструирането на самоуправляма кола. Преди три години и половина, когато вече тествахме тези преоборудвани, самоуправляващи се автомобили на Лексус, те се движеха толкова добре, че ги дадохме и на други колеги от Гугъл, за да разберем какво мислят за пътуването с тях. Това, което открихме беше, че планът ни тези автомобили да се грижат почти изцяло за шофирането и да го предадат на потребителите само в случай на спешност беше наистина лоша идея. Не беше безопасно, защото пътниците не вършеха своята работа. Те не бяха нащрек, в случай, че автомобилът трябва да им предаде обратно управлението.

Това беше критична точка за екипа, която ги върна обратно на чертожната дъска. Тогава те откриха нова, по-добра перспектива. Да се насочим към кола, в която вие да сте наистина пътник. Казвате на колата, къде искате да отидете, натискате бутона и ви кара от точка А до точка Б сама.

Бяхме наистина благодарни, че получихме това прозрение възможно най-рано по време на проекта. И това моделира всичко, което сме направили от тогава. Нашите коли вече са изминали самостоятелно повече от 2.3 милиона километра и се движат всеки ден по улиците на Маутин Вю, Калифорния и Остин, Тексас.

Екипът, който работеше по тях промени перспективата си. Това е една от мантрите на Екс. Понякога промяната на гледната точка е по-силна от това да си умен.

Например енергията от вятъра. Това един от любимите ми примери за промяна на перспективата. Няма как да построим по-добра стандартна вятърна турбина от експертите в тази индустрия. Но намерихме начин да се качим по-високо в небето, за да достигнем по-бързи и постоянни въздушни течения и така да получим повече енергия без нужда от хиляди тонове стомана.

Нашето енергийно хвърчило Макани се издига от мястото си завъртайки перките по протежението на крилото си. Докато се издига, то издърпва въже, изтегляйки енергия нагоре по въжето. Когато въжето е опънато докрай, хвърчилото започва да прави кръгове срещу вятъра в небето. В този момент, витлата които го издигнаха, се превръщат в летящи турбини. И така енергията се изпраща обратно надолу по въжето.

Все още не сме намерили начин да прекратим този проект. И колкото по-дълго устои на този натиск, толкова повече се вълнуваме, че това може да се превърне в по-евтина и приложима форма на вятърна енергия за света.

Вероятно най-смелият проект, който имаме е проекта Луун. Опитваме се да направим интернет мрежа, която се захранва от балони. Мрежа от балони в стратосферата, която излъчва интернет връзка до селски и отдалечени райони по света. Това би могло да включи онлайн четири милиарда души, които в момента имат слаба връзка или нямат интернет.

Но не можете просто да вземете клетъчна кула, да я завържете за балон и да я закачите в небето. Ветровете са твърде силни и ще я отнесат. А и балоните се издигат твърде високо, за да се завържат за земята.

И тук идва налудничавата част. Какво ли ще стане, ако вместо това оставим балоните да се носят и им покажем как да използват ветровете, за да стигнат до където трябва? Оказва се, че в стратосферата има въздушни течения които се движат на тънки пластове с доста различна скорост и посока. Затова се надявахме, че ако използваме добри алгоритми и данни от целия свят, бихме могли да маневрираме балоните много леко, придвижвайки ги съвсем малко нагоре и надолу в стратосферата, за да хванат теченията, които се движат с различна скорост и посока. Идеята е да има достатъчно балони, така че когато един балон илезе извън вашият обхват, друг балон да навлезе на негово място поемайки интернет връзката, точно както обхватът на вашия телефон се предава между клетъните кули докато карате по пътя.

Осъзнаваме колко налудничаво звучи тази идея, името на проекта е да ни напомня за това. И така от 2012-та насам екипът на Луун приоритизира работата, която изглеждаше най-трудна и така най-вероятно да провали проекта си.

Първото, което направиха беше да се опитат да получат безжична връзка от балон в стратосферата чрез антена разположена на земята. Получи се. И ви гарантирам, че имаше облози, че няма да стане. Затова продължихме.

Можехме ли да свържем балона директно с мобилни устройства, за да не се налага да използваме антената като междинен приемник? Да.

Можехме ли да увеличим честотата на сигнала достатъчно, така че да бъде истинска интернет връзка? Така, че хората да могат да получават повече от просто СМС? Първоначалните тестове не достигаха дори един мегабит в секунда, но сега можем да стигнем до 15 мегабита в секунда. Достатъчно, за да гледате TED лекция.

Можехме ли да настроим балоните да комуникират по между си в небето, така че сигналът да се разпространи на по-далече в селските райони? Проверено.

Можехме ли да задържим балон с размерите на къща в небето повече от 100 дни, и да струва по-малко от пет процента от колкото би струвал традиционнен балон с дълъг период на ползване? Да. Накрая. Но ви гарантирам, че опитахме всичко, за което се сетите, за да го постигнем. Направихме кръгли, сребристи балони. Направихме огромни балони с форма на възглавница. Направихме балони с размер на син кит. Съсипахме доста балони.

(Смях)

Когато едно от нещата, които най-вероятно щяха да прекратят проекта Луун беше дали ще успеем да навигираме балона из небето, един от най-важните ни експерименти беше да поставим балон в друг балон.

Така има две отделения - едно с въздух и едно с хелий. Балонът поема въздух, за да стане по-тежък и изпуска въздух, за да стане по -лек. Тези промени в теглото му позволяват да се издига и спуска, а това просто движение е неговият управляващ механизъм. Той лети нагоре или надолу, надявайки се да хване ветрове, които се движат в желаната посока и скорост.

Но дали това е достатъчно, за да може да лети по света? В началото не съвсем, но в последствие все по-добре.

Точно този балон, нашият последен вариант, може да се движи по вертикално протежение от три километра и може да стигне на 500 метра близост до мястото, където иска да отиде от 20 000 километра дистанция.

Имаме още много работа по отношение на фината настройка на системата и намаляване на разходите. Но миналата година, балон произведен на ниска цена обиколи света 19 пъти в продължение на повече от 187 дни. Затова ще продължим напред.

(Аплодисменти)

Днес нашите балони правят почти всичко, което една завършена система прави. Водим преговори с телекоми по целия свят и тази година ще летим над места като Индонезия, за реално тестване на услугата.

Това може би ви звучи твърде хубаво, за да е истина. И имате право. Да бъдеш смел и да работиш над големи, рисковани неща основно кара хората да се чувстват притеснени.

Не можете да им крещите и да ги карате да се провалят бързо. Хората се съпротивляват. Те се безпокоят. "Какво ще ми се случи ако се проваля? Дали ще ми се смеят? Ще ме уволнят ли?"

Започнах с нашата тайна. Ще ви оставя с това как всъщност го постигаме. Единственият начин да накарате хората да работят над големи, рисковани неща, смели идеи и първо да минат през най-трудните части от проблема, е да превърнете този подход в най-предпочитания за тях.

Ние в Екс работим усилено да бъде безопасно да се провалим. Екипите спират с идеите си, веднага щом доказателствата са налице, защото ги поощряваме за това. Те получават аплодисменти от своите колеги. Прегръдки и "дай пет" от техния мениджър, и по-точно от мен. Ние ги повишаваме за това. Даваме бонус на всеки един човек от екип, който е прекратил проекта си, от екипи с по двама души до екипи с повече от 30.

Ние във фабриката за изстрели към Луната вярваме в мечтите. Но ентусиазираният скептицизъм не е враг на безграничния оптимизъм. Той е идеалният съдружник на оптимизма. Той отключва потенциалът във всяка идея. Можем да създадем бъдещето, за което мечтаем.

Благодаря ви.

(Аплодисменти)