Хаас и Хан
1,812,086 views • 11:23

Дре Урхан: Този театър е построен на Копакабана, най-популярния плаж в света. Само на 25 километра оттук в северната част на Рио се намира една колония, наречена Вила Крузейро, в която живеят около 60 000 души. Жителите на Рио са чували за Вила Крузейро най-вече от новините. А новините от Вила Крузейро, за съжаление, най-често не са добри. Но Вила Крузейро е и мястото, където започва нашата история.

Херон Кулхас: Преди 10 години дойдохме в Рио за да заснемем документален филм за живота в гетата. Сега вече знаем, че гетата са неформални общности. Появяват се по време на миграциите от селските райони, когато хората идват в градовете да търсят работа. Нещо като град в рамките на града, известни с проблеми като престъпност, бедност и ожесточената нарковойна между полиция и нарко банди. Това, което ни впечатли беше, че това са квартали, построени от хората, живеещи там, със собствените им ръце, без общ план, подобно на постоянна строителна площадка. В Холандия, откъдето сме ние, всичко е планирано. Дори имаме правила как да спазваме правилата. (Смях)

Д.У: И така, в края на последния снимачен ден се озовахме във Вила Крузейро. Както си седяхме и пийвахме, пред нас се виждаше този хълм и тези къщи, повечето от които изглеждаха недовършени и стените им бяха голи тухли. Заедно с това видяхме, че някои от тези къщи са измазани и боядисани. И изведнъж ни дойде следната идея: какво ли би се получило, ако всички тези къщи се измажат и боядисат? И след това си представихме един голям проект, едно голямо произведение на изкуството. Кой би очаквал нещо подобно на място като това? Зачудихме се дали изобщо е възможно. И така първо започнахме да броим къщите, но изгубихме бройката. Но идеята някак си остана.

Х.К: Имахме познат, който ръководеше НПО във Вила Крузейро. Казваше се Нанко. Той също хареса идеята и каза: " Ами тук всеки би бил доволен да има измазана и боядисана къща. Нали това прави къщата завършена."' И така той ни запозна с точните хора, и Витор и Мауриньо станаха част от екипа. Избрахме три къщи в центъра на квартала и започнахме. Направихме няколко проекта и всички харесаха най-много този с момчето и хвърчилото. Започнахме да боядисваме и първото нещо, което направихме беше да боядисаме всичко в синьо. Мислехме, че изглежда доста добре, но хората не го одобриха. Те наистина не го харесаха. Казаха: 'Какво сте направили?' Боядисали сте ни къщите със абсолютно същия цвят като на полицейското управление.' (Смях) Това не е подходящо за едно гето. Същия цвят имат и килиите. Без да се бавим продължихме и нарисувахме момчето. Решихме, че сме приключили и бяхме наистина доволни, но отново не беше добре защото децата почнаха да идват и казаха. "Добре, има момче, което пуска хвърчило, но къде е хвърчилото?" Ние им отговорихме, че това е изкуство и човек трябва да си представи хвърчилото. (Смях) А те казаха, 'Не, искаме да видим хвърчилото.' Така че бързо закрепихме едно хвърчило отгоре на хълма, за да може да се вижда момчето и самото хвърчило. Местните вестници започнаха да пишат за нас, което беше страхотно, и дори Гардиън писаха за нас: "Добре известно гето се превръща в галерия под открито небе."

Х.К: Така, въодушевени от този успех се върнахме в Рио за втори проект и се натъкнахме на тази улица. Беше покрита с бетон за да предотврати свлачищата и някак си наподобяваше река. Представихме си тази река в японски стил с брокатени шарани, плуващи срещу течението. Решихме да нарисуваме тази река и поканихме Роб Адмирал, художник-татуист, специализирал японския стил. Нямахме и най-малка представа, че рисуването на реката ще продължи почти година заедно с Джовани, Робиньо и Витор, които живееха наблизо. Дори се преместихме в квартала след като Елиас, едно от момчетата от улицата, ни покани да живеем в неговата къща заедно със семейството му. Това беше страхотно. За съжаление, по същото време започна нова война между полицията и нарко бандите. (Видео) (Оръжейна стрелба) Видяхме, че по време на тези войни хората от колониите се сплотяват за да преодолеят трудностите, и още се убедихме колко важно е едно нещо - колко важни са барбекютата. (Смях) Когато организираш барбекю се превръщаш от гост в домакин. Така че решихме на всеки две седмици да организираме по едно. Постепенно се запознахме с всички от квартала.

Х.К: Не сме се отказали и от идеята за хълма.

Д.У: Така е. Обсъждахме размерите, тъй като тази рисунка беше невероятно голяма и с безумно много детайли. Цялата работа почти ни доведе и нас до лудост. Но по време на работата разбрахме, че това, което всъщност е по-важно от боядисването, е самото време, прекарано в квартала.

Х.К: След всичко това хълмът и идеята бяха все още налице и започнахме да правим скици, модели и накрая прозряхме следното. Идеите и проектите ни трябваше да са по-прости от последния проект, за да можем да боядисаме повече къщи с помощта на повече хора. Имахме шанса да изпробваме идеята в една общност в центъра на Рио, наречена Санта Марта. Направихме проект за мястото, което изглеждаше така и след това се появиха и точните хора. Оказва се, че ако идеята ти е абсурдно голяма е по-лесно да убедиш хората да се включат. (Смях) Хората, живеещи в Санта Марта се обединиха и за малко повече от месец превърнаха площада в това. (Аплодисменти) За наше учудване тази снимка обиколи света.

Д.У: Тогава най-неочаквано ни се обадиха от програма за стенописно изкуство във Филаделфия и проявиха интерес дали тази идея, нашият метод, би проработил в Северна Филаделфия, която е един от на-бедните квартали в Съединените Щати. Отговорихме с 'да' без да се замисляме. Не знаехме защо точно, ни изглеждаше много интересно предизвикателство. Направихме това, което направихме и в Рио: преместихме се в квартала и открихме сезона на барбекютата. (Смях) Отне ни почти 2 години да завършим проекта. Направихме индивидуални проекти за всяка къща на улицата, където боядисвахме, и направихме тези проекти заедно с местните собственици на магазини и постройки и заедно с около дузина млади мъже и жени. Те бяха наети, обучени за бояджии и заедно превърнаха собствения си квартал и цялата улица в огромна разноцветна палитра. (Аплодисменти) Накрая град Филаделфия благодари на всеки един от тях и отдаде заслуженото за свършената работа.

Х.К: След като бяхме боядисали цяла улица, защо да не опитаме и с цял хълм? Започнахме да търсим финансиране, но вместо това се натъквахме само на въпроси: 'Колко къщи ще боядисате?' 'Колко квадратни метра ще е това?' 'Колко боя ще ви трябва? 'Колко хора ще наемете?' Наистина се опитахме да направим планове заради финансирането и да отговорим на тези въпроси. Тогава обаче си дадохме сметка, че за да отговорим на всички въпроси, трябва да сме наясно какво точно ще правим преди наистина да започнем. А може би този начин на мислене е грешка. Би изчезнала магията на онова, което бяхме научили. За това, че ако отидеш някъде и прекараш известно време там, можеш да оставиш проекта да се развива и да има свой живот.

Д.У: И така решихме да се заемем с този план и да се отървем от всички сметки, идеи и предположения и да се върнем към първоначалната идея, която беше да превърнем този хълм в едно гигантско произведение на изкуството. И вместо да търсим финансиране започнахме да събираме средства от гражданите и за малко повече от месец над 1500 души събраха и дариха повече от 100 000 долара. За нас това беше удивително, защото в този момент - (Аплодисменти)- защото най-накрая имахме свободата да използваме целия натрупан опит и да създадем проект по същия начин, по който е бил построен самия квартал - постепенно и последователно, без генерален план.

Х.К: Върнахме се, наехме Анджело на работа. А той е местен художник от Вила Крузейро, много талантлив и познава почти всички. Наехме и Елиас - бившия ни хазяин, който ни покани в къщата си и е експерт по конструкциите. Заедно решихме откъде да започнем. Избрахме това място във Вила Крузейро, където къщите се измазват и в момента. Хубавото е, че те решават кои къщи да са следващите. Даже отпечатват и тениски, окачват знамена, обясняват всичко на всички и правят изявления пред пресата. Появи се и тази статия за Анджело.

Д.У: Докато всичко това се случва ние представяме тази идея пред целия свят. Така както с проекта във Филаделфия, сме поканени също да организираме подобни мероприятия в Кюрасао, а в момента планираме и голям проект в Хаити.

Х.К: И така гетото не само е мястото, където започна всичко, но и мястото, което направи възможно да се работи без генерален план, защото тези общности са неформални. От там дойде и нашето вдъхновение. В общите усилия, заедно с хората може да се работи почти като в оркестър, където може да има сто инструмента, които заедно създават една симфония.

Д.У: Искаме да благодарим на всички, които станаха част от тази мечта, подкрепяха ни през цялото време и все още продължават да го правят.

Х.К: И съвсем скоро, когато цветовете се появят върху тези стени, се надяваме, че още хора ще се присъединят към нас и тази голяма мечта и може би един ден цялата Вила Крузейро ще бъде изрисувана.

Д.У: Благодаря ви.

(Аплодисменти)