Чармеан Гууч
1,626,459 views • 14:27

Когато говорим за корупция, в ума ни изникват типични видове лица.

Като мегаломаняците от бившия Съветски съюз. Сапармурат Ниязов беше един от тях. До смъртта му през 2006 той беше всемогъщият лидер на Туркменистан - централно азиатска страна, богата на природен газ. Той много обичаше да издава президентски укази. С един такъв преименува месеците в годината, включително на себе си и майка си. Похарчи милиони долари в създаването на изключителен култ към личността, върхът на който беше издигането на 12 метрова позлатена статуя на себе си, стояща гордо на централния столичен площад и въртяща се по слънцето. Той беше леко нередовен.

Там е и онова клише африканският диктатор или министър или служител. Има един Теодорин Обианг. Баща му е доживотен президент на Екваториална Гвинея - западно африканска нация, изнасяща петрол за милиарди долари от 1990 г. и с ужасяващи данни за човешките права. Огромното мнозинство от народа ѝ живее в истинска мизерия, въпреки че доходът на глава от населението е на нивото на този в Португалия. И така, Обианг младши си купи имение за $30 милиона в Малибу, Калифорния. Аз съм била пред портите му. Мога да ви кажа, размахът е величествен. Купи си и колекция на изкуството за 18 милиона евро, принадлежаща на модния дизайнер Ив Сен Лоран, купчина легендарни спортни коли, някои струващи по милион долара... А, да! И самолет Gulfstream също. Сега чуйте това: Доскоро официалната му месечна заплата беше под $7 000.

А ето го и Дан Етете. Бивш министър на петрола в Нигерия, при президента Абача. Така се случи, че той също е обвинен в пране на пари. Изразходвахме страшно много време да разследваме една едномилиардна, точно така, едномилиардна петролна сделка в която той участваше и това, което открихме, беше доста шокиращо, но за него - след малко.

И така, лесно е да си мислим, че корупция има някъде там, практикувана от куп алчни деспоти и лоши хора в страни, за които може да знаем много малко и да се чувстваме несвързани и незасегнати от каквото може би се случва. Но дали това е само някъде там?

На 22 години, бях много щастлива. Първата ми работа след университета беше да разследвам нелегалната търговия със слонова кост в Африка. Така започна връзката ми с корупцията. През 1993, с двама приятели, които бяха колеги: Саймън Тейлър и Патрик Али, основахме организация наречена Global Witness. Първата ни кампания беше разследване ролята на нелегалната сеч във финансирането на войната в Камбоджа.

Няколко години по-късно, през 1997 бях в Ангола и разследвах под прикритие кървавите диаманти. Може би сте гледали филма, Холивудския филм "Кървав диамант", с Леонардо ди Каприо. Е, някои неща в него са от нашата работа. Луанда, беше пълна с жертви на противопехотни мини, борещи се за оцеляване по улиците и сираци от войната, живеещи в канализацията под улиците. А малък, но много богат елит, си клюкарстваше за шопинг пътувания до Бразилия и Португалия. Беше малко лудо място.

И така, седя аз в една гореща и задушна хотелска стая, чувствайки се напълно объркана. Но не заради кървавите диаманти. А защото бях говорила с много местни хора, които разказваха за различен проблем: този за голяма корупционна мрежа в глобален мащаб и милиони липсващи петродолари. За една много малка, тогава, организация само от няколко души, опитващи да започнем да мислим как да се справим с това беше огромно предизвикателство. И през годините, в които аз и всички ние провеждахме кампания и разследване, нееднократно съм виждала, че това, което прави корупцията възможна в голям, глобален мащаб, не е само алчността или злоупотребата с власт или този мъглив израз "слабо управление". Искам да кажа, да, в нея има всичко това, но корупцията е станала възможна от действията на глобални помагачи.

Но нека се върнем на някои от хората, за които говорих по-рано. Всички те са хора, които сме разследвали и които не биха могли да направят сами, това, което правят. Да вземем Обианг младши. Той не свърши това с изкуството от най-висок клас и с луксозните къщи без помощ. Той правѝ бизнес с глобални банки. В една Парижка банка са сметките на контролираните от него фирми, една от които беше използвана за купуване на изкуството, а американските банки, е, те вляха $73 милиона в щатите, някои от които бяха използвани за покупката на онзи Калифорнийски имот. Той не направи всичко това от свое име. Използва офшорни компании. Използва една за купуване на имущество и друга, която беше на нечие име, да плаща огромните сметки, които струва управлението на мястото.

А сега за Дан Етете. Когато беше министър на петрола, той даде един петролен блок, струващ сега над $1 милиард, на компания, която познайте какво, да, той беше скритият ѝ собственик. Доста по-късно блокът беше продаден с любезното съдействие на Нигерийското правителство - сега трябва да внимавам какво ще кажа тук - на дъщерни дружества на Shell и италианската Eni, две от най-големите петролни компании наоколо.

И така, реалността е, че двигателят на корупцията съществува далеч отвъд бреговете на страни като Екваториална Гвинея, Нигерия или Туркменистан. Този двигател се задвижва от нашата международна банкова система, от проблема с анонимните офшорни компании, и от тайната, която сме позволили на големите петропни, газови и минни операции и най-вече, от провала на политиците ни да подкрепят приказките си с нещо наистина смислено и систематично, за да се справим с този проблем.

Да вземем първо банките. Няма да ви изненадам изобщо като ви кажа, че банките приемат мръсни пари, но те приоритизират печалбите си и по други разрушителни начини. Например в Саравак, Малайзия. В този регион само 5% от горите са непокътнати. Пет процента! Как стана това? Ами, елитът и неговите помагачи правят милиони долари от подкрепата на сеч в индустриални мащаби от дълги години. Ние изпратихме следовател под прикритие да заснеме тайно срещи с членове на управляващия елит, и получените кадри ядосаха много някои хора. Може да го видите в YouTube, но то доказа това, което отдавна подозирахме, защото показва как главният министър на щата, въпреки по-късните му отричания, използва контрола си над аграрните и горски лицензи, за да обогати себе си и своето семейство. И HSBC, е, ние знаем, че HSBC финансира най-големите дърводобивни фирми в региона, отговорни за част от това разрушаване в Саравак и на други места. Банката е нарушила своите собствени политики за устойчиво развитие в процеса, но е спечелила около $130 милиона. Скоро след нашето разкритие, много скоро след него по-рано тази година, банката обяви, че е преразгледала политиката си по въпроса. Дали това е прогрес? Може би, но ние ще държим под око този случай.

Да видим сега проблема с анонимните офшорни компании. Мисля всички сме чували какво преставляват и знаем всички, че те се ползват много от хора и фирми, които опитват да избегнат плащането на дължимото към обществото, известно като данъци. Но това, което обикновено не излиза на светло е как офшорни компании се ползват за кражба на огромни суми пари, транформационни суми пари, от бедни страни. В почти всеки случай на корупция, който сме разследвали, се появяваха офшорни фирми, и понякога беше невъзможно да се открие кой наистина участва в сделката.

Едно неотдавнашно проучване на Световната банка разгледа 200 случая на корупция. То откри, че над 70% от тези случаи са ползвали анонимни офшорни компании, на обща стойност от близо $56 милиарда. Много от тези компании бяха в Америка или в Обединеното кралство, неговите отвъдморски територии и владения на Короната. И така, това не е просто един офшорен проблем [проблем отвъд брега] то е и проблем на брега. Вижте, офшорните компании са в центъра на тайните сделки, от които по-скоро могат да печелят богатите елити. отколкото обикновените граждани.

Един поразителен случай, който разследвахме скоро е как правителството на Демократична република Конго разпродаде серия ценни държавни минни активи на офшорни компании от Британските Вирджински острови. Говорихме с източници в страната, ровихме из фирмени документи и друга информация в опит да сглобим една истинска картина на сделката. Бяхме разтревожени да открием, че тези офшорни компании бяха прехвърлили бързо много от активите, срещу огромни печалби, на големи международни минни компании, регистрирани на Лондонската фондова борса. Групата за прогрес на Африка, ръководена от Кофи Анан, е пресметнала, че Конго може би е загубил повече от $1.3 милиарда от тези сделки. Това е почти два пъти повече от годишния бюджета на страната за здраве и образование, взети заедно. Ще си получат ли хората на Конго, ще получат ли някога парите си обратно? Отговорът на този въпрос и кой всъщност участва и какво точно се случи, вероятно ще останат заключени завинаги в секретните фирмени регистри на Британските Вирджински острови. и на други места, освен ако ние всички не направим нещо по въпроса.

Ами петролните, газови и минни компании? Добре, може би е изтъркано да говорим за тях. Корупцията в този сектор не е изненада. Корупция има навсякъде, така че защо да се фокусираме в този сектор? Защото има много изложени на опасност. През 2011 износът на природни ресурси надминава с почти 19 към 1 потоците от помощи в Африка, Азия и Латинска Америка. Деветнадесет към едно! Това са адски много училища, университети, болници и стартиращи компании, много от които не са осъществени и никога няма да бъдат, защото част от парите за тях просто са били откраднати.

Сега нека се върнем на петролните и минни компании, на Дан Етете и онази едномилиардна сделка. Моля да ме извините, но ще ви прочета следващия откъс, защото проблемът е много актуален, а нашите адвокати го познават в детайли и държат да го кажа както трябва.

Сега, на повърхността, сделката изглежда ясна. Дъщерни дружества на Shell и Eni плащат на нигерийското правителство за блока. Нигерийското правителство прехвърля точно същата сума до последния долар на сметката на една офшорна компания чийто скрит собственик е Етете. Сега, това не е лошо, като за обвинен перач на пари. Но същественото е тук. След много месеци дълбаене и четене на стотици страници от съдебни документи, ние открихме доказателство, че в действителност, Shell и Eni са знаели, че парите ще бъдат прехвърлени към тази офшорна компания и честно казано, е трудно да се повярва, че не са знаели с кого наистина си имат работа.

Не би трябвало да са нужни всичките тези усилия за да се открие къде отиват парите в сделки като тази. Искам да кажа, това са държавни активи. Би трябвало да се използват за благото на хората в страната. Но в някои страни гражданите и журналистите опитващи да извадят на показ истории като тази са тормозени и арестувани и някои дори са рискували живота си, за да го направят.

Накрая, има такива, които смятат, че корупцията е неизбежна. Това е просто начин на правене на бизнес. Твърде сложно и трудно е да се промени. И на практика, какво? Ние просто го приемаме? Като участник в кампанията и разследващ аз имам различно виждане, защото съм видяла какво може да се случи когато една идея набере скорост. В петролния и минния сектор, например, се слага началото на стандарт за прозрачност наистина в световен мащаб, който би могъл да се справи с някои от тези проблеми. През 1999, когато Global Witness призова петролните компании да направят прозрачни плащанията по сделки, някои хора се смееха на крайната наивност на тази малка идея. Но буквално стотици групи на гражданското общество от цял свят се събраха, да се борят за прозрачност и сега тя бързо става нормата и законът. Две трети от стойността на световните петролни и минни компании сега са обхванати от закони за прозрачност. Две трети!

Това е случваща се промяна. Това е прогрес. Но има още дълъг път. Защото това наистина не е за корупцията някъде там, нали? В глобалния свят корупцията е наистина глобален бизнес за който трябват глобални решения, подкрепяни и тласкани от всички нас, като граждани на света, точно тук.

Благодаря ви.

(Аплодисменти)