Return to the talk Return to talk

Transcript

Select language

Translated by Boyana Hristova
Reviewed by Biliana Nikolova

0:11 Има човек на име капитан Уилям Свенсън, който наскоро беше награден с „Медала на честта“ за действията си на 8 септември 2009 г.

0:24 На този ден колона от американски и афганистански войски си проправяли път през район в Афганистан, за да помогнат в охраняването на група правителствени представители, група афганистански правителствени представители, които трябвало да се срещнат с някои от местните старейшини. Колоната се натъкнала на засада и била обкръжена от три страни, и, освен всичко останало, капитан Свенсън е видян да тича под обстрел, за да спаси ранените и да издърпа мъртвите. Един от спасените бил сержант и той и негов другар си проправяли път до хеликоптера за евакуация.

1:07 Забележителното в този ден е, че по чиста случайност, един от медиците имал камера GoPro на каската си и успял да заснеме цялата сцена. Вижда се как капитан Свенсън и неговият другар носят раненият войник, който е прострелян във врата. Оставят го в хеликоптера и може да видите как капитан Свенсън се навежда и го целува преди да се обърне и да продължи да спасява други.

1:43 Видях това и се зачудих откъде идват такива хора? Какво е това? Това е някаква дълбока, дълбока емоция, която би те накарала да поискаш да направиш това. Това е любов и исках да разбера защо около мен няма такива хора? Знаете, че военните дават медали на хората, които са готови да жертват себе си в полза на другите. В бизнеса даваме бонуси на хората, които са готови да жертват другите, за наша лична изгода. Точно обратното. Нали? Така че се запитах: откъде идват такива хора? Първоначалният ми извод беше, че това са просто по-добри хора. Затова са привлечени от военните. Тези по-добри хора са привлечени от идеята за служене. Но това е напълно погрешно. Това, което научих е, че всичко е от средата и ако създадеш подходящата среда, всеки един от нас има способността да извършва такива удивителни неща и, още по-важно, останалите също имат тази способност. Имах изключителната чест да срещна някои от хората, които бихме нарекли герои, които рискуват себе си и живота си, за да спасят другите. Попитах ги: „Защо бихте го направили?“ „Защо го направихте?“ Всички те отговарят едно и също нещо: „Защото и те биха го направили за мен.“ Такова дълбоко чувство на доверие и сътрудничество. Следователно доверието и сътрудничеството са важни. Проблемът с концепцията за доверие и сътрудничество е, че те са чувства, не са инструкции. Не мога просто да ви кажа „Вярвайте ми“ и вие да го направите. Не мога просто да инструктирам двама души да си съдействат. Не става въпрос за това как работи. Говорим за чувства.

3:17 Така че, откъде идват тези чувства? Ако се върнем 50 000 години до палеолита, до ранните дни на Хомо сапиенс, ще открием, че светът е бил изпълнен с опасност и всички тези сили са били насочени към това да ни убият. Нищо лично. Дали е било времето, липсата на ресурси, може би саблезъб тигър, всичко това е работило за съкращаване на продължителността на живота. Така ние сме еволюирали до социални животни, които живеят и работят заедно в нещо, което аз наричам „кръг на сигурността“ вътре в племето, където чувстваме, че принадлежим. И когато сме се чувствали сигурни сред своите, естествената реакция е била доверие и сътрудничество. Това води до някои облаги. Означава, че мога да заспя през нощта и да вярвам, че някой от моето племе ще наблюдава за опасност. Ако не си вярваме един на друг, ако аз не ти вярвам, това означава, че ти няма да наблюдаваш за опасност. Лоша система за оцеляване.

4:12 В наши дни е абсолютно същото. Светът е изпълнен с опасности, неща, които се опитват да осуетят живота ни или да намалят успеха ни, да намалят възможностите ни за успех. Може да са колебанията в икономиката, несигурността на стоковия пазар. Може да е нова технология, която превръща вашия бизнес модел в остарял само за една нощ. Или може да е конкуренцията, която понякога се опитва да те убие. Понякога се опитва да ви изкара от бизнеса, но като минимум работи усилено, за да намали вашия растеж и да открадне бизнеса ви. Нямаме контрол върху тези сили. Те са постоянни и няма да изчезнат.

4:46 Единствената променлива са условията вътре в организацията и там лидерството има значение, понеже лидерът е този, който определя общия тон. Когато лидерът прави избор да постави сигурността и живота на хората от организацията на първо място, да жертва собствения си комфорт, да жертва осезаемите резултати, така че хората да останат и да се чувстват сигурни и че принадлежат, тогава се случват изключителни неща.

5:12 Пътувах със самолет и бях свидетел на инцидент, при който пътник се опита да се качи на борда преди да извикат номера му. Наблюдавах как служителката на изхода се отнесе към мъжа сякаш е нарушил закона, сякаш е престъпник. Разкрещя му се, за това че се е опитал да се качи с предишната група. Затова се намесих. Казах: „Защо е нужно да се отнасяте с нас като с животни?“ „Защо не можете да се отнасяте като към човешки същества?“ И ето какво ми отговори. Каза: „Господине, ако не спазвам правилата, мога да имам неприятности или да загубя работата си.“ Това, което ми казваше всъщност, е, че не се чувства сигурна. Това, което ми казваше, е, че няма доверие на нейните ръководители. Причината, поради която ни харесва да летим със Southwest Airlines, е не защото непременно наемат по-добри хора. А защото не се страхуват от своите ръководители.

6:06 Виждате ли, ако условията са объркани, ние сме принудени да отдадем нашето време и енергия, за да се защитаваме един от друг и това съответно отслабва организацията. Когато се чувстваме сигурни вътре в организацията, ние по естествен начин комбинираме талантите си и силните си страни и работим неуморно, за да посрещнем опасностите отвън и да се възползваме от предоставилите се възможности.

6:27 Най-близката аналогия, която мога да направя, за това какво е да си добър ръководител, е това да си родител. Ако се замислите какво означава да си добър родител, какво ви хрумва? Какво прави добрият родител? Искаме да дадем на децата ни възможности, образование, дисциплина, когато е необходимо, всичко, за да могат да пораснат и постигнат повече отколкото сме успели самите ние. Добрите лидери искат абсолютно същото. Искат да дадат възможност на своите хора, както и образование и дисциплина, когато е необходимо, да изградят тяхната самоувереност, да им дадат възможност да се опитват и да се провалят, за да могат след това да постигнат още повече, отколкото някога сме си представяли за себе си.

6:58 Чарли Ким, който е изпълнителният директор на компания, наречена Next Jump в Ню Йорк, технологична компания, дава следния довод: ако ви е трудно в семейството, обмисляте ли да се освободите от някое от децата си? Никога не бихме го направили. Тогава защо обмисляме освобождаването на хора от нашата организация? Чарли внедрява политика на доживотен договор. Ако започнете работа в NextJump, няма да бъдете уволнен заради проблеми с представянето. Всъщност, ако имате проблеми, те ще ви обучат и ще ви подкрепят, точно както бихме постъпили с някое от децата ни, което се е прибрало с ниска оценка от училище. Точно обратното.

7:36 Това е причината толкова много хора да таят дълбока омраза, гняв към някои от банкерите с техните непропорционални заплати и бонусни схеми. Не е до размера на сумата. А до това, че са нарушили самото естество на лидерството. Нарушили са този дълбоко вкоренен социален договор. Знаем, че те са позволили техни подчинени да бъдат жертвани, за да защитят собствените си интереси, или още по-лошо, те самите са жертвали подчинените си за да защитят собствените си интереси. Това е, което ни обижда, а не размерът на сумите. Някой от нас ще се почувства ли обиден, ако дадем бонус от 150 млн. долара на Ганди? Какво ще кажете за 250 млн. долара за майка Тереза? Имаме ли проблем с това? Въобще не. Съвсем не. Великите ръководители никога не биха жертвали хора, за да запазят сумите. По-скоро биха жертвали сумите, за да запазят хората.

8:25 Боб Чапман ръководи голяма производителна компания в Средния Запад, наречена Barry-Wehmiller, която през 2008 г. е ударена силно от рецесията и загубва 30% от поръчките си за една нощ. В голяма производствена компания това е сериозен проблем и компанията повече не може да си позволи наличния брой работници. Трябва да спести 10 млн. долара, и, както много компании в наши дни, бордът на директорите се събира, за да обсъди какви да са съкращенията. Боб отказва. Виждате ли, Боб не вярва в броенето на глави. Боб вярва в броенето на сърца и е много по-трудно просто да съкратиш бройката на сърцата. Така измислят програма за принудителни отпуски. Всеки работник, от секретарката до директора, трябва да си вземе 4 седмици неплатен отпуск. Може да го вземат когато поискат и не е задължително да е непрекъснат. Но това как Боб съобщава за програмата е това, което е от значение. Той казва: „По-добре всички да пострадаме мъничко, отколкото само някои от нас да страдат много.“ и духът на всички се вдига. Спестяват 20 млн. долара и най-важното, както бихме очаквали, когато хората се чувстват сигурни и защитени от техните ръководители в организацията, естествената реакция е да се доверят и съдействат. И съвсем спонтанно, никой не го е очаквал, хората започват да разменят помежду си. Тези, които могат да си позволят повече, взимат от тези, които могат да си позволят по-малко. Някои взимат 5 седмици, за да може друг да вземе 3.

9:58 Лидерството е избор. Не е титла. Познавам много хора на високите нива на организациите, които по никакъв начин не са лидери. Те са властимащи и правим това, което ни казват, защото имат власт над нас, но не бихме ги последвали. Познавам и много хора, които са на най-ниските нива на организациите, които нямат никаква власт, а са завършени лидери, защото са избрали да се грижат за човека, който е от ляво на тях, защото са избрали да се грижат за човека, който е от дясно на тях. Това е лидерът.

10:30 Чух история за морски пехотинци, които излезли на кино, и както е техният обичай, офицерът се храни последен и той оставил хората си да се нахранят преди него и когато приключили, за него не останала храна. Когато отишли обратно на полето, неговите хора му донесли част от тяхната храна, за да може и той да се нахрани, защото именно това се случва. Наричаме ги лидери, защото те отиват първи. Наричаме ги лидери, защото те поемат риска преди някой друг. Наричаме ги лидери, защото те ще изберат да се жертват, за да могат техните хора да са сигурни и защитени и така те напредват, а когато го направим, естественият отговор е, че нашите хора ще се жертват за нас. Те ще ни дадат своята кръв и пот и сълзи, за да видят как визията на техния лидер оживява и когато ги попитаме: „Защо бихте направили това?“ „Защо бихте дали своята кръв и пот и сълзи за този човек?", те всички отговарят едно и също: „Защото той би направил същото за мен." И не е ли това организация, в която всички ние бихме искали да работим?

11:44 Благодаря ви много.

11:47 Благодаря. (Аплодисменти)

11:50 Благодаря. (Аплодисменти)