Return to the talk Return to talk

Transcript

Select language

Translated by Lilia Mladenova
Reviewed by Anton Hikov

0:11 Преподавам химия.

0:14 (Взрив)

0:15 Добре, добре. Освен в експлозиите, химията е навсякъде. Случвало ли ви се е да сте в ресторант и да се унасяте, правейки това отново и отново? Някои кимат утвърдително. Наскоро показах това на учениците си и ги попитах да опитат да обяснят защо става. Въпросите и дискусиите, които последваха бяха забележителни. Вижте това видео, което Мади от моя трети час ми изпрати онази вечер.

0:56 (Смях)

0:58 Сега, очевидно, като учител на Мади, се радвам, че се е прибрала и е продължила да човърка по тaзи нелепа демонстрация, която направихме в час. Но повече ме впечатли, че любопитството на Мади я постави на различно ниво. Ако погледнете в чашата, ще видите свещ. Мади използва температурата, за да пренесе феномена в нов сценарий.

1:23 Знаете ли, въпроси и любопитство като на Мади са магнити, които ни привличат към нашите учители, и надхвърлят всички технологии или нашумели думи в образованието. Но ако предоставим тези технологии преди въпросите на учениците, може да се лишим от най-значимия инструмент на учителите: въпросите на нашите ученици. Например, да прехвърлим скучна лекция от класната стая на екрана на мобилно устройство може да спести време за обяснения, но ако вземем гледната точка на учениците, това е същото нечовешко бръщолевене, но опаковано в хубава обвивка. Ако вместо това имаме смелостта да объркаме учениците си, да ги смутим, да предизвикаме истински въпроси, чрез тези запитвания, ние като учители имаме информация, която можем да използваме да изградим здрава и изпитана методика от смесени инструкции.

2:19 Та, врели-некипели от 21-ви век настрана, истината е, че съм учител вече от 13 години, и ми трябваше ситуация, застрашаваща живота ми, да ме събуди от 10-годишно псевдо-преподаване и да ми помогне да осъзная, че ученическите въпроси са семената на истинското обучение, не някакви занятия по сценарий, които им дават парченца от произволна информация.

2:46 През май 2010 г., на 35 години, с две годишно дете вкъщи и второто на път, бях диагностициран с тежък аневризъм в основата на торакалната ми аорта. Това доведе до сърдечна операция. Това е имейлът от доктора ми. Когато го получих, бях -- натискам Caps Lock -- напълно откачил, окей? Но открих неочаквани моменти на покой в увереността, която хирургът ми вдъхна. Откъде този тип черпи тази сигурност, тази дързост?

3:20 Когато го попитах, ми каза три неща. Каза първо, че неговoтo любопитство го подтикнало да задава трудни въпроси за процедурата, за това какво е подействало и какво не. Второ, той възприел и не се страхувал от сложната процедура на опити и грешки, от неизбежния ход на опитите и грешките. И трето, чрез усилено търсене събрал информацията, която му трябвало да разработи и преработи процедурата, и после, със стабилна ръка, ми спаси живота.

3:51 Възприех много от тези мъдри думи, и преди да се върна в класната стая онази есен, написах свои три правила, които прилагам в учебния си план и до днес. Правило първо: Любопитството е на първо място. Въпросите могат да са прозорци към чудесно обучение но не и обратното. Правило две: Приемете бъркотията. Всички сме учители. Знаем, че ученето е грозно. И само защото научният метод е разположен на страница 5 от раздел 1.2 на глава първа от тази, която винаги пропускаме, нали, опитите и грешките могат да са информираща част от това, което правим всеки ден в "Катедралата на святото сърце" в стая 206. И правило три: Упражнявайте размишлението. Важно е какво правим. То заслужава нашата грижа, но заслужава и нашия преговор. Можем ли да сме хирурзите в класните си стаи? Сякаш това, което правим един ден ще спасява животи. Учениците ни го заслужават. И всеки случай е различен.

4:57 (Взрив)

4:58 Добре. Извинете. Преподавателят по химия в мен просто трябваше да изкара това от системата си преди да продължи.

5:04 Това са дъщерите ми. Отдясно е малката Емалоу, южняшко семейство А отляво - Райли. Райли ще е голямо момиче след две седмици. Ще стане на 4 години и всеки, който познава 4-годишни знае, че обожават да питат "Защо?" Да. Защо. Мога да науча това дете на всичко, защото тя е любознателна за всичко. Всички сме били в тази възраст. Но предизвикателството е за бъдещите учители на Райли, за тези, с които предстои да се запознае. Как ще развият те тази любознателност?

5:40 Виждате ли, бих спорил, че Райли е метафора за всички деца, и смятам, че да прекъснем училище се проявява в много различни форми, да си горен курс и да се откажеш преди годината дори да е започнала или онзи празен чин в дъното на класна стая в градско средно училище. Но ако ние като преподаватели изоставим тази лесна роля на разпространители на съдържание и прегърнем нов модел като поощрители на любопитство и проучване, може и да добавим повече смисъл в училищните им дни, и да разпалим въображението им.

6:13 Много ви благодаря.

6:15 (Аплодисменти)