Зересенай Алемсегед търси корените на човечеството

Имам 18 минути да ви разкажа какво се е случило през последните 6 милиона години. И така. Дойдохме отдалеч тук в Африка и се събрахме в този район на Африка, място, където e протекла 90 процента от нашата еволюция. Казвам това не само защото съм африканец, но защото в Африка откриваме най-ранните доказателства за предците на човека, следи, че ходят изправени и дори първите технологии под формата на каменни инструменти. Значи всички сме африканци, добре дошли у дома. И така.

Аз съм палеоантрополог и моята работа е да дефинирам мястото на човека в природата и да изследвам какво ни прави хора и днес ще използвам Селам, най-древното дете открито някога, за да разкажа на всички вас една история. Селам е най-цялостният скелет на три-годишно момиче, който имаме, живяло преди 3.3 милиона години. Тя принадлежи към вида Австралопитекус афаренсис. Но не е нужно да го запомните. Това е видът на Люси, открит от моя изследователски екип през декември 2000 г. в областта Дикика. Намира се в североизточна Етиопия. Селам означава "мир" на много етиопски езици. Избрахме това в името на мира в региона и на планетата. Фактът, че тя беше тема на броя на всички тези известни списания, мисля че дава представа за нейното значение.

След като бях поканен от TED, се поразрових, тъй като такава ми е работата, за да разбера кой ме е поканил. Човек не се хвърля на всяка покана. И научих, че първите технологии са се появили под формата на каменни инструменти преди 2.6 милиона години. Първите доказателства за забавления са от флейти на 35 000 години. И доказателствата за началото на дизайна са от преди 75 000 години - мънистата. Същото можете да направите с гените си и да ги проследите обратно във времето. И така от анализа на живи хора и шимпанзета днес научаваме, че сме се диференцирали преди около седем милона години и че тези два вида споделят 98 процента от генетичния си материал. Това знание дава много полезен контекст, в който можем да разсъждаваме за нашите предци.

Само че този анализ дава информация само за началото и края, и не показва нищо за междинния стадий. Така че работата на нас палеоантрополозите, е да намерим материални доказателства, вкаменелости, да запълним тази празнина и да видим различните стадии в развитието. Защото само когато направим това, можем да говорим за това какъв външен вид и поведение сме имали в различните епохи, и как този външен вид и поведение са се променяли във времето. Това прави достъпно изследването на биологичните механизми и сили, отговорни за тази постепенна промяна, превърнала ни в това, което сме днес. Но намирането на материални доказателства е много сериозно усилие. То изисква систематичен и научен подход, който ни отвежда в далечни, горещи, негостоприемни и често недостъпни места. Така например беше, когато отидох в Дикика, където бе открита Селам през 1999 г., на 500 км

от Адис Абеба, столицата на Етиопия. Първите 470 от 500 км отнеха само 7 часа, но трябваха четири пълни часа за последните 30 км. С помощта на местните и само с лопати и кирки си проправих пътя. Бях първият човек, който е стигнал с кола до мястото. Когато стигнеш там, виждаш това и необятността те кара да се чувстваш безпомощен и уязвим. Но веднъж щом стинеш там, големият въпрос е откъде да почнеш. И с години не намираш нищо. Когато отивам на такива места, които са палеонтологични обекти, е все едно отивам в резерват, където всичко е загинало. Но това, което откриваш ежедневно, не са човешки останки,

като Селам и Люси. Намираш слонове, носорози, маймуни, прасета и др. Сигурно ще питате как тези големи бозайници могат да живеят в такава пустинна среда? Разбира се, че не могат, но мога да кажа, че средата и поддържащият капацитет на региона са били коренно различни от днешните. Оттук можем да извлечем много важен урок за околната среда. И така, когато стигнахме там, беше като в резерват, както казах - резерват, където всичко е загинало. И нашите предци са живели в този резерват, но са били малцинство. Не са просперирали толкова, колкото по-разпространените Хомо сапиенс, каквито сме ние. Ще ви дам един пример, история, относно това колко рядко се срещат. Ходех на това място всяка година и събирах материали, а асистените, разбира се, ми помагаха да направя проучванията.

Като намерят кост ми казваха, "Ето това, което търсиш." А аз казвах, "Не, това е слон." И в други случаи - "Това е маймуна," "Това е прасе," и т.н. Тогава един от моите асистенти, който никога не беше ходил на училище, ми каза, "Слушай Зерей, или не знаеш какво търсиш, или го търсиш на грешното място," каза той. И аз казах, "Защо?" "Ами защото е имало слонове и лъвове, и хората са се уплашили и са се преместили. Хайде да ходим другаде." Той беше много изморен и наистина е изморително. Чак тогава, след усърдна работа и много фрустриращи години, намерихме Селам и тук виждате лицето покрито от пясъчник. Тук е гръбначния стълб и целият торс, затворен в блок от пясъчник,

тъй като е била погребана от една река. Това, което виждате тук изглежда незначително, но съдържа невероятно количество научна информация, която ни помага да изследваме какво ни прави хора. Това е най-древният и най-цялостен млад човешки предшественик, който е намиран в историята на палеоантропологията - изумителен представител на нашата дълга, дълга история. Там бяха тези трима души, а аз правя снимките, затова не се виждам. Как бихте се почувствали на мое място, ако имате нещо необикновено в ръцете си, а се намирате в никому неизвестно място? Моето чувство беше на дълбоко и спокойно щастие и вълнение, заедно разбира се с огромно чувство за отговорност

да осигуря безопасност на всичко. Това е снимка отблизо на фосила след петгодишно почистване, подготовка и описване, което беше много дълго, и трябваше да стигна до костите през пясъчника, който ви показах на предишния кадър.

Отне 5 години. Това беше като второ раждане за детето след 3.3 милиона години, но родилните мъки бяха много дълги. И тук е в пълен размер - един малък скелет. В средата е министърът на туризма на Етиопия, който дойде да посети Националния музей на Етиопия, докато работех там. Виждате, че съм притеснен и се опитвам да пазя детето си, защото човек на би поверил такова дете дори и на министър. След като бях готов с това, следващият етап е да разбера какво е това. След като бях готов, беше възможно да се сравни. Можехме да кажем, че принадлежи към родословното дърво на човека, тъй като краката, ходилата

и някои други черти ясно показваха, че е ходила изправена, а изправената походка е отличителна черта на хората. В допълнение, ако сравните черепа със сравнитело възрастно шимпанзе и малкия Джордж Буш ето тук, ще видите, че има вертикално чело, което се наблюдава в хората, заради развитието на т.нар. префронталнен кортекс, който липсва при шимпанзетата, както няма и толкова изпъкнал кучешки зъб. Така че тя принадлежи към нашето родословно дърво, но по-точно, разбира се, се прави анализ в детайли и сега знаем, че принадлежи към вида на Люси, известен като Австралопитекус афаренсис. Следващият вълнуващ въпрос е дали е момиче или момче и на колко години е било, когато умира. Можете да определите пола на индивида по размера на зъбите. Как?

Както знаете при приматите съществува феноменът, наречен полов диморфизъм, което просто означава, че мъжките са по-големи от женските и че мъжките имат по-големи зъби от женските. Но за да определите пола така ви трябват постоянни зъби, с които не разполагаме тук, защото има млечни зъби. Като скенирате чрез компютърна томография, която обикновено се използва за медицински цели, можете да проникнете дълбоко в устата и да постигнете този хубав образ, който показва както млечните зъби, така и все още растящите постоянни зъби. Като измерите тези зъби, става ясно, че тя е била момиче с много малки кучешки зъби. А за да разберете възрастта й, когато е умряла, трябва да направите информирана оценка и да кажете колко време би се изисквало, за да се образуват толкова зъби, и отговорът е три години. Значи момичето е умряло на около три години преди 3.3 милиона години. И като разполагаме с тази информация, големият въпрос е какво всъщност ни казва тя? За да отговорим на този въпрос, може да поставим друг въпрос - какво знаем всъщност за нашите предци? Искаме да знаем как са изглеждали, какво поведение са имали,

как са ходели, как са живели и расли. И сред отговорите, които можем да получим от този скелет, са тези - първо, този скелет документира за пръв път как децата са изглеждали преди повече от три милиона години. И второ, той показва, че тя е ходела изправена, но е била донякъде приспособена и за катерене по дърветата. Но по-интересното е, че мозъкът на детето все още се е развивал. Ако на три години мозъкът още расте,

това е човешка проява. При шимпанзетата, до тригодишна възраст, мозъкът е формиран на повече от 90 процента. Затова могат да се справят със средата много лесно след раждането, поне по-бързо от нас. Но при нас хората мозъците просължават да растат. Затова имаме нужда от родителска грижа. Тази грижа още означава, че учиш. Прекарваш повече време с родителите си. Това е много характерно за хората и се нарича детсво, което представлява тази по-продължителна зависимост на човешките деца от тяхното семейство и родители. Така че растящия мозък в този индивид ни казва, че детството, което изисква невероятна социална организация, много сложна социална организация, е съществувало преди повече от три милиона години. Така че в самото начало на нашата еволюционна история, Селам ни обединява и ни разказва уникална история за това, какво ни прави хора. Но не всичко е човешко и ще ви дам много вълнуващ пример.

Това се нарича подезична кост. Това е тази кост тук. Тя поддържа езика отзад. В известен смисъл това е кутията, откъдето идва гласът. Определя типа на вашия глас. Не се среща в данните за фосили, но я имаме в този скелет. Когато направихме анализ на тази кост, беше ясно, че прилича много на тази при шимпанзетата. Така че ако бяхте там преди 3.3 милиона години да чуете това малко момиче да плаче за майка си, щеше да звучи по-скоро като шимпанзе, отколкото като човек. Може би се чудите, "Значи се виждат някои маймунски и някои човешки черти, но какво означава това?" Знаете ли, това е много вълнуващо за нас, защото показва, че нещата са се променяли бавно и постоянно, и че така се случва еволюцията. За да обобщим значението на този фосил, можем да кажем следното. До момента, знанията, които имахме за нашите предци, бяха само от възрастни индивиди, защото фосили от малки деца липсваха.

Както знаете, те не се запазват добре. Така че знанията, които имахме за нашите предци, за техния външен вид и поведение, накланяха представите към възрастните. Представете си някой, който идва от Марс и неговата работа е да съобщи какви хора населяват нашата планета Земя, и скриете всички бебета и деца, и той се върне и даде информация. Можете ли да си представите колко предубеденост ще има в нея? Такова подобно нещо сме правили досега при липсата на фосили от деца и затова мисля, че новият фосил решава този проблем. Мисля, че най-важният въпрос накрая е какво всъщност научаваме от екземпляри като този и като цяло от нашето минало. Разбира се, освен извличането на това огромно количество научна информация за това, какво ни прави хора,

както знаете, многото човешки предци, които са съществували през последните шест милиона години - има повече от 10 - не са имали знанията, технологията и усъвършенстването, които ние Хомо сапиенс имаме днес. Но ако хората от този древен вид можеха да пътуват във времето и да ни видят днес, биха се гордяли много със завещанието си, тъй като са станали предци на най-успелия вид във вселената. И вероятно не са осъзнавали какво завещават на бъдещето, но са се справили чудесно. Въпросът е, дали днес ние Хомо сапиенс имаме право да решаваме бъдещето на нашата планета, може би и по-големи неща. Въпросът е, достойни ли сме за предизвикателството? И можем ли да се справим по-добре от тези примитивни предци с малки мозъци? Сред най-неотложните предизвикателства, които видът ни среща са хроничните проблеми в Африка. Не е нужно да ги изреждам, а и по-компетентни хора могат да говорят за това. Но по мое мнение имаме две възможности.

Едната е да продължаваме да гледаме бедната, болна, плачеща Африка, която носи оръжия и е зависима винаги от други, или да подкрепим Африка, която да е уверена, мирна, независима, но да разбира огромните си проблеми и същевременно големите си ценности. Аз съм за второто и съм сигурен, че много от вас също. Начинът е да подкрепим позитивно отношение на африканците към Африка. Това е, защото ние африканците се интересуваме много, аз съм от Етиопия междудругото, интересуваме се твърде много как ни виждат отстрани или отвън. Смятам, че е важно да дадем позитивен тласък

на начина, по който се възприемаме. Това наричам позитивно африканско мислене. Накрая бих искал да кажа, нека да помогнем на Африка да върви изправена и напред, и тогава ще можем всички да се гордеем със завещанието си като вид. Благодаря за вниманието. (Аплодисменти)