Всяка презентация трябва да съдържа този слайд. (Смях) Красива е, нали? Виждате ли? Всички точки, всички линии. Невероятна е. Това е мрежата. И в моя случай, мрежата е важна като среда, защото чрез нея аз се свързвам с хора. Не е ли удивително? През това, аз се свързвам с хора. И това става по различни начини. Например, карам хора да обличат своите прахосмукачки. (Смях) Правя проекти катo "Земен Сандвич", в който карам хората, да се опитат едновременно да поставят две филии хляб на абсолютно противоположни точки на Земята. И в отговор хората започнаха да редят хляб по земята и накрая един екип изпълни целта между Нова Зеландия и Испания. Невероятно е. Видеото е онлайн. Свързвам се с непознати за проекти, като "Аз - преди и сега" например. В "Аз - преди и сега" накарахме участниците да намерят своя детска снимка и да я пресъздадат като възрастни. (Смях) Това е един и същ човек - отгоре, Джеимс, отдолу, [Дженифър]. Уместно. Това е подарък за деня на майката. (Смях) Страховито. (Аплодисменти) (Смях) Любимата снимка, която не можах да намеря, е на 30-тина годишна жена, която държи бебе в скута си, а на следващата снимка има един 110 кг мъж, и една дребна, възрастна женица, наднича над рамото му.
Но един проект промени начина, по който се свързвам с хората. Проекта се казва "Рей". Случи се така, че ми изпратиха един аудио запис, нямам идея кой беше автора. Някой каза, "Трябва да чуеш това." Ето какво получих.
Запис: Здрасти, казвам се Рей, и вчера дъщеря ми ми се обади, защото беше стресирана, от неща, който си се случват в нейната работа, който тя смята за несправедливи. Тя се обади за да я утеша, но аз не знаех какво да кажа, защото постоянно се налага да се разправяме с подобни неща в нашето общество. Затова написах тази песен специално за нея, за да я окуража, в борбата й със стреса и напрежението на работа. След това реших да я пусна в Интернет, за всички работещи под стрес, за да им помогна да се справят с проблемите на работа. Ето какво се пее в песента.
♫ Ще напляскам някой по задника ♫
♫ О, ще напляскам някой по задника♫
♫ О, ако не ме оставите на мира, ♫
♫ ще трябва да ме изпратите вкъщи, ♫
♫ Защото ще напляскам някой по задника. ♫
Дори да не можете да я изпеете с глас, винаги можете да си я изтананикате, а Вие си знаете какъв е текста. И това ще ви даде сила да изкарате трудните моменти на работа. Добре. Бъдете силни. Мир.
Зе Франк: Та... Да. Не, не, не, тихо. Трябва да сме бързи. Това ме развълнува. Това е невероятно. Това е истинско свързване. Това е, от разстояние, да разбереш че някой чувства нещо, да искаш да им повлияеш по определен начин, да използваш медия, като го пуснеш онлайн, и да осъзнаеш че там има по-голямо въздействие. Това е невероятно. Точно каквото искам да постигна. И първото което си помислих, е че трябва да му се отблагодарим. Помолих моята публика, "Чуйте този аудио запис. Трябва да го миксираме. Той има страхотен глас. Това е в тоналност Си бемол. Трябва да измислим нещо. Пристигнаха стотици ремикси - различни опити. Един се открояваше от всички останали. Беше дело на един човек, с прякор Гус (гъска).
Ремикс: ♫ Ще напляскам някой по задника ♫
♫ О, Ще напляскам някой по задника ♫
♫ О, ако не ме оставите на мира, ♫
♫ ще трябва да ме изпратите вкъщи, ♫
♫ Щото ще напляскам някой по задника ♫
ЗФ: Страхотно. Беше невероятно. Тази песен - (Аплодисменти) Благодаря. Та тази песен, някой ми каза, че я е чул на бейзболен мач, в Канзас Сити. Накрая, се превърна в най-сваляната песен, в доста от музикалните сайтове. И предложих, "Нека да направим един албум." И публиката се събра и направиха обложка за албума. И им казах, "Ако искате, аз ще му го дам лично, ако можете да намерите този човек," защото знаех единствено името му, Рей, този кратък запис и факта, че дъщеря му е била разстроена. Намериха го за две седмици. Получих имейл, който гласеше, "Здрасти, аз съм Рей." Чух че си ме търсил." (Смях) Аз отговорих, "Здрасти, Рей." Изминаха две доста интересни седмици." След това взех полет до Сейнт Луис, и се срещнах с Рей, той е проповедник. (Смях) Освен другите неща с които се занимава.
Странното е, че това, ми напомня на този знак, който може да видите на всеки ъгъл в Амстердам. Това е като метафора за виртуалния сват. На тази снимка, изглежда че човека е заинтересуван повече от бутона, отколкото от това да пресече улицата. (Смях) И това ми на помня на.... На всеки ъгъл, може да видите хора, които са се втренчили в телефоните си и лесно може да помислите, че това е някаква лоша тенденция в човешката култура. Но истината е, че там живота кипи. Когато се усмихнат -- нали, виждали сте как хората спират - и изведнъж, проблясва живот, някъде в тази странна, гъста мрежа. Това е, да чувстваш и да те почувстват, нали? Тази водеща сила, която всички преследваме. Можем да променим околната ни среда, за да ни е малко по-лесно, но в края на крайщата, това което всъщност искаме е наистина да се свържем с друг човек. И това не винаги се случва физически. Вече ще се случва и виртуално, и ние трябва да свикнем с това. Мисля, че хора, който изградиха технологиите в мрежата, в по-голямата си част не са много добри в това да се свързват с други хора. Това наподобява на това което аз правех в трети клас.
Следва поредица проекти, от последните няколко години, с които се опитвам да намеря начин да да помогна на образуването на по-близки връзки. Някой проекти са доста елементарни. "Разходка от детството", е проект, в който карам хората да си припомнят маршрут, по който са минавали често като деца, който не е специален по някакъв начин, например пътя до спирката, къщата на съседа, и да го преминат чрез Google Streetview. Обещавам Ви, че ако го направите, ще дойде момент, в който нещо се завръща и ви удря в лицето. И аз събрах тези моменти - снимките от Google Streetview и по-специално, спомените. "Нашия разговор започна, когато казах 'Отегчен съм'," и тя отвърна 'Когато съм отегчена ям солети.' Спомням си добре, защото често се случваше." Точно след като каза на мен и брат ми, че се разделят с майка ми, си спомням че влязох в един магазин и си купих чери кола." Използваха ужасна авторска снимка, на която имаше снимани отблизо обувките на Чад на магистралата. Предполагам са се събули, когато го блъснаха. Веднъж той преспа удома и забрави възглавницата си. На нея пишеше 'Чад' със маркер. Той почина доста след като забрави възглавницата удома, но ние така и не му я върнахме."
Понякога проектите са малко по-абстрактни. Това е "Пакетче болка". Точно след 11-ти септември, миналата година, си мислех за болката и начините по който я показваме, как я изчистваме от телата си. И отворих безплатна телефонна линия, на която хората могат да оставят съобщения със своята болка, като не е задължително тя да е свързана с точно това събитие. И хората започнаха да се обаждат и да оставят съобщения като това.
Запис: Добре, ето... Не съм сама, и ме обичат. Наистина съм щастлива. Но понякога се чувствам много самотна. И когато се чувствам така, дори най-малкия акт на доброта може да ме разплаче. Дори продавача в магазина, когато ми пожелае "Приятен ден", и случайно ме погледне в очите.
ЗФ: И аз взех тези съобщения, и с разрешението на хората, ги записах в MP3 формат и ги пратих на звукови оператори, които създадоха къси аудио записи, използвайки само тези съобщения. И после ги изпратих на различни DJ-и, които създадоха стотици песни, използвайки съобщенията. (Музика) Нямаме много време, за да ги слушаме. Може да ги чуете в Интернет.
"От 52 до 48 с любов" е проект, който възникна около последните избори, когато МакКейн и Обама, в своите речи след изборите, говореха за помирение, и си помислих, "Как по дяволите изглежда това?" И реших "Добре, да пробваме. Нека хората да покажат помирение със надписи." И излязоха няколко много добри работи. "Аз гласувах за сините. Аз за червените." Заедно, за нашето бъдеще. Някой са много сладки, нали? Някой дойдоха от победителите. "Скъпи 48, обещавам да Ви слушам, да се боря за вас, да Ви уважавам, винаги." Други дойдоха от губещите. "От 48 за 52, дано ръководството на вашата партия е толкова " но се съмнявам". Но след като взе да придобива популярност няколко десни блога и сайта решиха че е малко покровителствено, което и аз забелязах. И изведнъж ме засипаха със злобни писма, дори смъртни заплахи. Един от тях настойчиво ми пращаше отвратителни съобщения, и той се обличаше като Батман. Едно съобщение беше "Обличам се като Батман, за да скрия истинската си самоличност" За да не си мисля, че истинския Батман е по петите ми. Това всъщност ме накара да се чувствам по-добре. "Добре, не е той."
И аз, тъй като за нещастие ми се бяха насъбрали много лоши случки и болка, започнах да се чувствам много зле. И тогава осъзнах, че аз пазех проекта. Защитавах го. Не исках тази малка група от специални снимки да бъде опетнена по какъвто и да било начин. Затова, взех всички тези имейли, и ги превърнах в нещо, което нарекох Гняв-огами, - шаблон за оригами, направен от тези гнусотии. И помолих хората да ми изпратят красиви неща, направени от Гняв-огами (Смях) Ето един емоционален момент. Чичото на един човек почина и той реши да отбележи това събитие с парченце омраза. Удивително.
Последното, за което ще ви разкажа, са поредица проекти, наречени "Песни, който сте чували", с които аз се опитах да отвърна на определени емоции в груповите проекти. Един от тях беше що-годе лесен. Един човек сподели че дъщеря му се страхува нощем и ме помоли да напиша песен за нея. Аз казах, о да, ще се опитам да напиша мантра, която тя да си пее когато заспива. И така се появи "Изплашен".
(Видео)♫ Аз пея тази песен, когато ме е страх от нещо ♫
♫ И не знам как, но тя ми помага да го преодолея ♫
♫ Думите просто ме раздвижват ♫
♫ И поне живота ми не е скапан ♫
♫ И поне живота ми не е скапан ♫
♫ Аз пея тази песен, когато ме е страх от нещо ... ♫
Ок, аз написах тази песен... Мерси... И най-хубавото е че човека сподели, че един път минал покрай стаята на дъщеря си, и чул как наистина тя си припява песента. И аз си казах "Страхотно. Това е супер."
И тогава получих един имейл... Има малко предистория. А нямам много време... Преди известно време, направих един проект "Моят фейсбук профил си ти" в който исках да разбера какво е живееш като друг човек. Помолих хората да ми пратят своите пароли. И получих около 30 за половин час. И после спрях да ги събирам. От тях си избрах двама, който да бъда аз, и ги помолих да ми изпратя инструкции, как да се държа като тях във фейсбук. Единия човек ми изпрати много подробни инструкции. Другият пък не. И този който не ми изпрати инструкции, тъкмо се беше преместил на нова работа в друг град. И, както можете да предположите, хората ме питаха "Как е новата работа?" И аз... "Ами не знам." "Не знаех че имам нова работа"
Както и да е... тази жена - Лора, ми писа, малко след като свърши този проект. А аз се чувствах зле, защото не се бях справил добре с проекта. И тя ми писа "Доста съм притеснена, тъкмо смених работата и града, в който живея" и просто много се притеснявам." Тя беше чула песента "Изплашен" и се чудеше дали не мога да й помогна. Аз я попитах "Опиши ми как точно се чувстваш?" И тя ми направи списък с чувствата, които е изпитала когато е била притеснена. И тогава реших какво да правя. Казах й "ОК, ще си помисля." И междувременно разпратих на различни хора това.
Помолих хората, който можеха да записват аудио, да запишат как припяват с песента и да ми изпратят гласовете си. И ето какво получих.
ЗФ: И това е един от добрите, вярвайте ми... Но това беше удивително, защото започнах да получавам все повече и повече записи, и изведнъж имах 30 - 40 гласа от целия свят. Но когато ги смесиш, се случва магията, нещо абсолютно невероятно, изведнъж получаваш хор, с участници от целия свят. И докато, аз тайно работех по това, Лора ми изпрати следващ имейл, в който обясни че е изминал един добър месец. Тя ми писа: "Знам, че си забравил за мен." Само искам да ти благодаря че обмисли да ми помогнеш." И след няколко дни аз й изпратих това:
(Аудио) ♫ Изглежда, сякаш съм забравил да пусна лампите ♫
♫ И нещата, който вчера изглеждаха добре ♫
You can share this video by copying this HTML to your clipboard and pasting into your blog or web page. This video will play with subtitles.
You either have JavaScript turned off or have an old version of the Adobe Flash Player. To view this rating widget you
need to get the latest Flash player.
If your browser allows only "trusted sites" to execute Javascript, you should add the "googleapis.com" domain to your whitelist to allow our Flash detection to work properly.
Got an idea, question, or debate inspired by this talk? Start a TED Conversation.
В мрежата, новите приятели може да са само на един клик разстояние, но е доста по-трудно да намериш и изградиш истинска връзка. Зе Франк представя няколко странни Интернет играчки, който изискват истинско отдаване, което разбира се е възнаградено.
Ze Frank rose to Internet fame in 2001 with his viral video “How to Dance Properly,” and has been making online comedy, web toys and massively shared experiences ever since. Watch his newest: "A Show." Full bio »
Translated into Bulgarian by Dako Dakov
Reviewed by Mihail Stoychev
Comments? Please email the translators above.
18:56 Posted: Aug 2006
Views 1,307,683 | Comments 118
03:17 Posted: Oct 2008
Views 640,756 | Comments 65
Just follow the guidelines outlined under our Creative Commons license.
This comment will be attributed to . Not ? Sign Out.