Ив Бехар говори за дизайн на предмети, които разказват истории

Още от дете, когато все още пълзях из къщи, си спомням за тези турски килими, които включват картини от битки, сцени на любов. Вижте това животно, което се опитва да се защити от копието на този войник. Всъщност, майка ми направи тази снимки от нашите килими миналата седмица и днес си спомних за тях. Имаше и друг обект, този вид висока мебел с различни създания и гаргойли и голи същества -- нещо доста страшно когато си малък.

Това което ми остана от всичко това беше, че предметите разказват истории, и затова разказването на истории е оказало голямо въздействие върху работата ми. И след това имаше и друго влияние. Бях юноша на 15 или 16, като всички останали юноши, искахме да правим само неща, които ни харесваха и които обичахме да правим Стана така, че обединих двете от нещата, които най-много ми харесваха: да карам ски и уиндсърфа. Бяха две доста добри неща, с които се развличах през лошото време в Швейцария.

Така създадох една комбинация от тези две неща: Взех ските и борда и ги залепих едно с друго, няколко ремъка за краката, и няколко метални перки, и ето ме мен, карайки доста бързо по замръзналите езера. Наистина беше смъртоностна клопка... Искам да кажа, беше невероятно, работеше много добре, но също беше и страшно опасно. И така разбрах, че трябва да отида в дизайнерско училище. (Смях) Имам предвид, гледайте, вижте тези снимки тук. (Смях)

Така че отидох в дизайнерско училище и беше началото на 90-те, когато завърших и видях, че нещо невероятно ставаше в Силиконовата долина така че исках да бъда там. Видях, че компютъра започна да навлиза в нашите домове. Трябваше да се промени, за да бъде с нас в нашите домове. Така успях да си намеря работа в едно консултанско бюро и ние ходехме на срещи, където идваха шефовете и казваха: "Добре, това което ще направим има огромно значение." И слагаха на проектите име и код, нали знаете, например от Междузвезни войни: неща като С3РО, Йода, Люк. Така с нетърпение, бях този млад дизайнер, който стоеше в края на залата и вдигаше ръка, и задаваше въпроси. И много е възможно да са били глупави въпроси, от стила на : "За каво служи бутона Caps Lock?" или "За какво служи бутона Num Lock?" "Нали знаете, това нещо?" Хората наистина ли използват това? Имат ли нужда от него? Искат ли да го имат в домовете си? (Смях)

Тогава си дадох сметка, че те не искаха да променят миналото: не искаха да променят сърцевината. В действителност търсеха нас, дизайнерите, за да създадем обвивките, за да сложат нещо красиво върху кутията. И аз не исках да бъда един оцветител. Не беше това, което исках да правя. Не исках да съм този тип стилист. И после видях този надпис: "Рекламата е цената, която плащат компаниите, за това, че са неоригинални". (Смях)

Трябваше да започна сам. Преместих се да живея в Сан Франциско и създадох една малка фирма, която нарекох Fuseproject. Исках да работя върху важни неща. Не исках да работя само по обвивката, а по човешкия опит в неговата пълнота. И така, първите проекти бяха доста скромни, но използвайки технологията се превърнаха в неща, които можеха да се използват от хората по нов начин и също да намерят ново приложение.

Това е един часовник, който направихма за Mini Cooper, автомобилната компания, точно когато стартираше, а това е първият часовник, който има дисплей, който се променя хоризонтално и вертикално. И това ми позволява да виждам колко е часа много дискретно, ето така, без да извивам китката. И други проекти, които бяха в действителност относно трансформация, относно задоволяване на нуждите на хората. Това е малка мебел за един италиански производител. Изпраща се в напълно плоска форма и после се разгъва в маса за кафе, стол и какво ли не.. И нещо по-експериментално: това е една лампа създадена за Сваровски, която си променя формата. Така че от кръг се превръща в овал, в квадрат, придобива формата на осмица, и просто рисувайки върху малък компютърен таблет, лампата придобива формата, която искаме.

И най-накрая, лампата листо за Херман Милър. Това е един процес на много труд, трябваха ни около четири и половина години. Но исках да създам едно невероятно преживяване на светлини, едно ново преживяване със светлини. Така че трябваше да направим дизайна както на лампата, така и на крушката. И това е уникална възможност в областта на дизайна. И новото преживяване, което търсих, даваше на клиента избор да започне със топла, ярка светлина, създаваща атмосфера, достигайки до брилянтна светлина за работа. Крушката на лампата всъщност прави следното. Позволява на човек да я включи и да смесва тези две оцветявания. И това става по много прост начин: просто се докосва основата на лампата, и от една страна може да се смесва излъчването на светлината, а от друга смяната на цветовете на светлината.

Всички тези проекти имат хуманистичен смисъл и мисля, че като дизайнери наистина трябва да мислим, как да създадем различна връзка между нашата работа и света, било заради работата, или както ще ви покажа, заради някои цивилни проекти. Защото мисля, че всеки ще се съгласи, че като дизайнери доставяме ценности за бизнеса и ценности за потребителите, но мисля, че стойността, която влагаме в проекта, в последствие се превръща в най-голямата ценност. Ценностите, които влагаме, може да бъдат свързана с проблеми на околната среда, устойчивостта, ниската консумация на енергия. Знаете ли, може да се отнасят до приложение и до красота, също до бизнес стратегия. Но дизайните са лепилото, което свързва всички тези неща.

Джоубон е проект, с който всички сме запознати и той съдържа една хуманистична технология. Той чувства кожата ви, почива върху кожата ви, и разбира, когато вие говорите. И като знае кога говорите, елиминира всички останали шумове, които познава, шумовете от околната среда.

Но друго нещо хуманистично в Джoубон е това, че решихме да махнем всичко технологично, всички неща прекалено технологични, и се опитахме да го направим колкото се може по красив. Помислете върху това: вниманието, което отделяме, за да изберем слънчеви очела, или бижута, или аксесоари, е наистина важно, затова ако не са красви, не трябва да са на лицето ви. И това е, което търсим тук.

Но начина, по който работим в Джоубон е уникален. Искам да обърна внимание на нещо тук вляво. Това е платката, това е едно от нещата, което се слагат вътре и кара тази технология да функционира. Но това е процеса на дизайна: има някой, който сменя платката, слага маркери на платката, променя местоположението на чиповете, както дизайнерите от другата страна вършат своята работа. Така че вече не става дума за смяна на опаковката в определена технология. Става въпроса за дизайн от вътре навън. И от друга страна, дизайнерите правят малки подобрения, скицирайки, рисувайки на ръка и слагайки ги в компютъра, и това е, което наричам подтикнато от дизайна. Знаете, че понякога има съмнения, но дизайна наистина помага да се дефинира целият опит от вътре навън.

И разбира се дизайна никога не е завършен. И това е другия уникален начин, по който работим: тъй като никога не е довършен, някой трябва да направи останалото. Опаковката, и интернет страницата, и трябва да се продължава, за да се достигне до потребителя по различни начини. Но как да задържим някого, когато той никога не бива завършен? Хюсеин Рахман, изпълнителния директор на Алип Джоубон, наистина разбира, че има нужда от една различна структура. Донякъде различната структура е, че сме партньори, това е едно съдружие. Можем да продължим да работим и да се отдадем на този проект и след това всички да споделим наградата.

И тук има друг проект, друг партньорски подход. Това се нарича Y Water (Защо вода), и е от този тип от Лос Анжелес, Томас Арнд, от австрийски произход, който се пресъедини към нас, и всичко, което искаше да създаде беше здравословно питие, или органично питие за своите деца, което да замести безалкохолните напитки с високо количество на захар, които се опитва да избегне. Така че започнахме да работим върху бутилката, напълно симетрична от всяка страна. Това позволява бутилката да служи като игра. Бутилките се свързват помежду си, и човек може да създаде различни форми. (Смях) (Ръкопляскания) Благодаря ви. (Ръкопляскания)

И докато правихме това, формата на бутилката от горе надолу ни напомни за буквата Y (защо), и после се замислихме над думите, ами тези думи, защо и защо не, може би това са най-важните думи, с които децата задават въпроси. Затова я нарекохме защо вода. И ето това е друго място, където всичко се допълва: триизмерния дизайн, идеите, имиджа на марката, всичко се свързва много тясно. Другото нещо от този проект е, че представяме интелектуална собственост, представяме един подход към пазара. представяме всичко това, но в края на краищата, това което представяме са тези стойности, и те създават духа на компаниите, за които работим. И това е особено удовлетворяващо, когато твоя дизайн се превърне в творческа сила, когато другите могат да бъдат творци и да направят нещо повече с това.

Ето един друг проект, който, мисля, наистина подражава на това. Това е "Един лаптоп на дете" (ЕЛНД), лаптопа за 100 долара. Тази снимка е невероятна. В Нигерия хората носят най-ценните неща на главите си. Това момиченце отива на училище с лаптоп на главата си. Искам да кажа, че за мен това означава много. Но когато Николас Негропонте -- той говори много за този проект, той е основателя на ЕЛНД -- и дойде при нас, преди около две години и половина, имаше някои ясни идеи. Искаше да съчетае образованието с технологиите, това са стълбовете на живота му, но също и основата на мисията на "Един лаптоп на дете." Но третия стълб, за който говори, беше дизайна. И тогава не работех точно над компютрите. Не исках да го правя, след предишните ми авантюри. Но това, което той каза, беше много важно: че дизайна е причината, поради която децата ще заобичат този продукт. Тъй като щяхме да го правим на ниска цена, надежден, също така каза, че иска да махне бутона за големи букви (Caps Lock) -- (Смях) и също за заключване на цифрите (Num Lock).

Така ме убеди. Направихме дизайна като икона, така че изглежда по различен начин, да бъде като за деца, без да е играчка. И след това интегрирането на всички тези големи технологии, за които сте чували, WiFi антените, които позволяват децата да се свързват с интернет, екраните, от които може да се чете при слънчева светлина, клавиатурата, която е направена от гума, и е защитена от околната среда.

Виждате, че всички тези страхотни технологии наистина бяха постигнати благодарение на страстта и на хората от ЕЛНД и инженерите. Те се бореха с доставчиците, бореха се с производителите. Искам да кажа, че се бореха като животни, за да може продукта да остане такъв какъвто е. И до известна степен това желание, е това, което прави в проекти като този, позволява на процеса да не разруши първоначалната идея. И мисля, че това е нещо наистина важно.

И така, сега получавате тези снимки -- събуждате се сутрин и виждате децата в Нигерия, и в Уругвай с техните компютри, и в Монголия. И ние избягнахме сивия цвят -- искам да кажа, че е многоцветен и забавен. Всъщност, може да видите, че всяко лого е малко по-различно. Това е защото можахме да сложим, по време на производството, двадесет различни цвята за Х и двадесет за О, което е името на компютъра, и смесвайки ги на прозводствената площадка, се достига до двадесет пъти по двадесет, получават се 400 различни варианти. Уроците, които научихме, виждайки как децата ги използват в развиващия се свят, са невероятни.

Това е племеника ми Антони, в Швейцария, имаше компютъра на разположение за един следобед, и трябваше да си го взема обратно. Беше много трудно. (Смях) И това беше прототип. И след един месец и половина се върнах обратно в Швейцария, и тук той си играе със своята собствена версия, (Смях) от хартия, хартия и картон.

Ще завърша с един последен проект и това е по-скоро една игра за възрасни. (Смях) Някои от вас може да са чували за презерватива от Ню Йорк. Наскоро е пуснат на пазара -- на свети Валентин, на 14 февруари, преди десет дни. От Департамента на здравеопазването на Ню Йорк дойдоха да ни видят, защото имахме нужда от начин, по който да разпространим безплатно 36 милиона презервативи за жителите на Ню Йорк. Това е доста голямо начинание, работихме върху машините, които ги раздават, това са те. Имат симпатична форма. Това е като да направиш дизайн на пожарен кран, и трябва да е лесен за достигане, трябва да знаеш къде се намира и за какво служи. Също направихме и дизайна на самите презервативи.

И аз бях в Ню Йорк за откриването, и бях на местата където бяха инсталирани. Това е в малък квартален магазин, със собственици от Пуерто Рико, в един бар на улица Кристофър, в салон за билярд. Бяха инсталирани в клиники за бездомни, навсякъде. Разбира се, също и в клубове и дискотеки. И това е рекламното представяне за този проект. (Музика) (Смях) Вземи си няколко. (Ръкопляскания)

Тук е наистина, където дизайна може да създаде дискусия Бях на тези места, и хората бяха, знаете ли, наистина им обръщаха внимание. Бяха ентусиазирани. Пречупвахме леда, преодолявахме стигмата, и мисля, че това също е нещо, което може да направи дизайна. Щях да подхвърля няколко презервативи в залата, но не съм сигурен дали позволява етикета тук. (Смях) Да, добре, добре, добре. Имам само няколко. (Смях) (Ръкопляскания) Имам още, ако някой иска, може да ме помоли след това. (Смях) И ако някой ви попита, защо носите презервативи, можете да отговорите, просто защото ви харесва дизайна. (Смях)

Ще завърша с една мисъл: ако всички работим заедно за създаване на нещо стойностно, но ако помним стойността, на това което правим, мисля, че можем да променим това, което правим. Можем да променим ценностите и също компанията, за която работим и в последствие, заедно, вероятно можем да променим света. И така, благодаря ви. (Ръкопляскания)