Йокай Бенклър ще ни разкаже за новите икономики с отворен код

Един от проблемите на писането, работата и търсенето в интернет е много трудното разграничаване на модата от истинската промяна. И за да помагам в разбирането на разликите, ще ни върна обратно през 1835 година. Тогава, James Gordon Bennett основал първият вестник за масови новини в Ню Йорк. Той струвал около 500 долара в началото, което било еквивалентно на 10, 000 долара днес. 15 години по-късно през 1850, със същата идея - започнало е това, което наричаме ежедневник за масова публика - който струвал два и половина милиона долара. От 10, 000 долара, до два и половина милиона за 15 години. Това е много важна промяна, която бе изменена от интернет в последствие. И днес ще се занимаваме с този въпрос, как той се свързва с развиващата се социална продукция?

Започвайки с вестниците, това на което бяхме свидетели като начални изисквания за предоставяне на информация, знания и култура, което води до абсолютно разграничение между създателите - които могат да вземат паричен капитал, както всяка друга индустриална организация - и пасивните клиенти, които избирали определен пакет от неща, които индустриалният модел може да предостави като продукти. Сега, терминът "Информационно общество", "Информационна икономика", за много дълго време се използва като нещо, което идва след Индустриалната Революция. Но е факт, че за разбирането ни за това днес е погрешно. Защото за 150 години, ние си мислим, че имаме информационна икономика. А тя е само индустриална икономика. Което значи, че тези които произвеждат, имат начин за печелене на пари, за да плащат тези два и половина милиона долара, и по късно, повече за телеграф, за радиоприемник, телевизор, и евентуално главен приемник(mainframe). И това значи, че пазара е базиран или по-скоро правителствено притежаван, зависещ от това в каква система сме. И характеризиран и подчертан е пътя на информацията и знанието, които се продуцират през следващите 150 години.

Нека сега ви разкажа различна история. Около Юни 2002, света на суперкомпютрите е скрито бомбоубежище. Японците за първи път са направили най-бързия суперкомпютър -- NEC симулатор на света - който е главно от US, и за около две години по-късно, той, между другото е измервал трилион операции с плаваща точка за секунда, през която компютъра е пуснат. За сведение: IBM Gene Blue беше тъкмо достигнал и малко по-напред пред NEC симулатора на света. Всичко това напълно игнорира факта, че през този период има друг суперкомпютър пуснат в света наречен - SETI@Home - четири и половина милиона потребителя по света, споделящи остатъчните компютърни цикли, когато техния компютър не работи, като пускат скрийнсейвър и тогава споделят своите ресурси, за да направят масивен суперкомпютър, който NASA използва, за да анализира информацията, идваща от телескопите.

Това, което ни подсказва тази картина, е че имаме радикална промяна в пътя по-който информацията се създава, разменя и оценява. Не че е станала по-евтина, просто по-малко пари се изискват, но собственика на този капитал и пътя, по-който капитализацията се случва, се разпределя радикално. Всеки от нас, в тези развити икономики, има едно от тези или нещо подобно на компютър. Те не се различават много от рутерите, намиращи се в средата на мрежата. И капацитета на изчисленията, складирането на данни и комуникациите е в ръцете на всеки свързан човек - и това са всички основни физически капитални значения, необходими за получаването на информация, знания и култура, в ръцете на около 600 милиона хора на планетата.

Това значи, че за първи път от Индустриалната Революция, най-важните средства - и най-важните компонети на ядрото са икономическите дейности - запомнете, ние се намираме в информационна икономика на най-развитите икономики, и навсякъде са в ръцете на популацията като цяло. Това е много различно от това, на което бяхме свидетели в Индустриалната Революция. Затова имаме взаимовръзки и изчислителен капацитет в ръцете на цялата популация, и имаме човешката креативност, знание и опит и други важни преживявания от друг важен вход. Което за разлика от простия труд - работи по цял ден - не е нещо, което е едно и също за хората. И тези от вас, които са взели работата на някой друг или са се опитали да дадат своята на друг, без значение колко е подробен наръчника който сте му предоставили, не можете да пренесете това, което знаете, и което ще онаследите от определени групи от обстоятелства. В това сме уникални и всеки от нас държи критичен вход в производството, както ние държим машината.

Какъв е ефекта от това? Историята, която повечето хора знаят, е историята за безплатен софтуер или с отворен код. Това е пазарния дял на Apache Web сървър -- един от критично важните приложения в Интернет базираните комуникации. През 1995, две групи от хора казаха, "Леле, това е наистина важно, Мрежата! На нас ни трябва много по-добър Интернет сървър!" И една група от доброволци решили, че наистина имат нужда от това и трябва да напишат такъв продукт и ще го направят - и ще го споделят! И други хора ще могат да го развиват. Другата беше Microsoft.

Сега, ако ви бях разказал, че 10 години по-късно, разнородният екип от хора, които не контролират нищо и, че те произвеждат 20 процента от пазара щеше да ви звучи невероятно! Нали? Мислете за него като за миниван. Група от автомобилни инженери, които през свободното си време се състезават с Тойота. Нали? Но всъщност, разбира се, историята е 70 %, включително главната интернет рекламна страница - 70 % от критичното приложение, на което уеб базирани комуникации и приложения работят и произвеждат с тази форма на директно състезание с Microsoft, централна стратегия, опитваща се да завладее част от интернет. Софтуера се е развил до такава степен, че е много видим, защото може да се измери. Но нещото което трябва да видим и отбележим, е всъщност какво става през мрежата.

Затова NASA, направи експеримент, при който взеха изображения от Марс, в които те картографират света. И казаха че вместо да има три или четири напълно развити докторантски групи да правят това през цялото време, нека ги разделим на малки компоненти. да ги пуснем в мрежата, и да видим дали хората, използвайки много простичък интерфейс, ще споделят от времето си около пет минути там, 10 минути тук, щракайки. След шест месеца, 85,000 души използваха този метод за генерирано картографиране с по-голяма честота, отколкото самите изображения идваха, които бяха на квота, "практически недостижимо от бележките на един напълно обучен PhD" - докторант, когато го сравните с броя на хора и изчислите средната им норма, се получава нещо невероятно.

Сега ако имаме малко момиче, е, не толкова малко, което прави търсене за куклите Барби. И тя ще отиде в Encarta, една от главните онлайн енциклопедии, това е, което ще намери за Барби. Не е нищо повече от дефиниция, включваща "производителите" - многочислени - и че "все повече се произвеждат етнически различни кукли, като тази черна Барби." Което е доста по-добре от това, което ще намерите в encyclopedia.com, в която дефиницията за Барби е, Барби Клаус. (Смях) От друга страна, ако отворят Wikipedia, ще намерят гениална статия, но аз няма да обсъждам много Wikipedia, защото Jimmy Wales е тук, но грубия еквивалент на това, което ще намерите в Британика, различно написан, включващ дискусии, относно имиджа и комерсиализацията на куклата, претенциите, че тя е добър модел за поведение и тн.

Друга част не е само как съдържанието се получава, но и как се получават взаимовръзките. Уahoo! твърдят, че назначават хора, за да изглеждат оригинални, не повече -- ние наемаме хора да разглеждат страници и да ви уверим -- че ако са индексирани от нас, те са добри. От друга страна около 60, 000 страстни доброволци произвеждат Open Directory Project. Всеки, желаещ да сподели час или два, за нещо за което се интересува, за да каже, това е добро. И в този проект, с 60, 000 доброволци, всеки, от които прекарващ малко време, за сметка на няколко стотин пълно платени работника. Никой не го притежава, никой не притежава изходния продукт, безплатно е за всички да го използват и е резултат от хората, които действат извън светското, и имащи психологическата мотивация да правят интересни неща.

Това не само е извън бизнеса. Когато мислите за това какво е критична иновация на Гугъл, критичната иновация е outsourcing, едно от най-важните неща - решението за това какво е адекватно - за общността и за мрежата като цяло, и правенето на това, което хората желаят да правят. Следователно - позиции в мрежата. Критичната иновация тук е вместо нашите инженери или нашите хора да казват кое е най-важно, ще преброим какво вие и какво хората гледат в интернет, без значение от причината - суета, удоволствие - произвеждат се връзки и се свързват едни с други. Ще преброим тези, ще преброим и тях. И пак, виждаме Barbie.com, но също и за късмет, Adiosbarbie.com, с изображение за всички размери. Избран културен обект, който няма да намерите никъде скоро в Овертюрата, която е класически маркетингово базиран механизам. Този, който плаща най-много, той е най-горе в списъка.

Затова цялото това създаване на съдържание, на взаимовръзки е основен човешки израз. Но запомнете, компютрите са също и физически. Само физически материали - нашите PC, които споделяме. Това се вижда дори и чрез wireless технологията. Преди беше wireless - един човек притежаващ лиценз, предава в определен регион и трябва да се реши, дали те трябва да бъдат лицензирани или базирани имуществено. Това, което виждаме сега е, че компютрите и радиопредавателите са станали толкова сложни, че сме развили алгоритми, позволяващи на хората да притежават дивайси, като wi-fi устройства, и ги презаписваме със споделящ протокол, който ще позволи взаимовръзка като тази, за да построи своя безжична мрежа, просто от самия принцип. Принципът е: когато слушам, когато не използвам, мога да ти помогна да пренесеш своите съобщения. И когато не ги използвате, вие можете да ми помогнете да пренеса вашите. Това не е идеализиран вариант. Това са работещи модели, или поне на някои места в САЩ са създадени, най-малко за обществената сигурност.

Ако през 1999 ви кажех, нека направим система хранилище за информация. И, че ще складирам терабайти. Че трябва да бъде достъпно 24 часа на ден, седем дни в седмицата. И трябва да е със свободен достъп навсякъде в света. И трябва да поддържа над 100 000 000 потребителя във всеки един момент. И трябва да бъде трудно за разбиване, включващо затваряне на главното индексиране, инжектиране на неприятелските файлове и прекъсване на някои главни възли. Щяхте да кажете, че ще отнеме години. Ще отнеме милиони. Но разбира се, това което аз описвам е P2P споделянето. Нали? Винаги си мислим за него като крадене на музика, но фундаментално, то е споделяне на информация и обменна система, където хора, по много ясни причини са готови да споделят тяхната връзка и тяхното пространство, за да създадат нещо.

И в основата това, което виждаме е четвърто поколение транзакционен framework. Преди имаше точно две определени граници където можеха да се разграничат нещата. Те можеха да са пазарно базирани или непазарно базирани, можеха да са децентрализирани или централизирани. Ценовата система беше пазарнобазирана и децентрализирана система. Ако нещата щяха да сработят, защото щяхте да имате някой, който да ги организира, щяхте да имате фирми, ако искате да сте на пазара или щяхте да имате правителства или понякога по-големи неприходни или непазарни организации. Беше много скъпо да има децентрализирана социална продукция, за да има децентрализирано действие в обществото - това не беше обществото само по себе си. Това беше икономически факт.

Но това което виждаме сега, е издигането на четвърта система на социално споделяне и размяна. Забележете, че за първи път ние правим добри неща един за друг и един на друг, като социални същества. Това го правим постоянно. За първи път това ще има голямо икономическо влияние. Какво ги характеризира е децентрализираното общество. Не трябва да питате за разрешение, както в приоритетно базираната система. Може ли да направя това? То просто е свободно за всеки да създава, развива и споделя, ако пожелае, от себе си или от други, защото собствеността е един механизъм на координация. Но не е единственият.

Вместо това, което виждаме са социалните рамки за всички важни неща, които използваме, собственост и договори на пазара. Информационни потоци, решаващи кои са интересните проблеми, които са достъпни и добри за някой, мотивационни структури - помнете, парите не винаги са най-добрия мотиватор. Ако оставите 50 доларов чек след вечеря с приятели, не увеличавате възможността да бъдете поканен отново. А ако примера с вечерята не е очевиден, помислете за секс. (Смях)

Също изисква определени нови организационни подходи. И в частност, това което видяхме бе организация на задачите. Преди трябваше да назначавате хора, които знаят какво правят. Трябваше да ги назначите да прекарват много време в работа. Сега, вземете същия проблем, разбийте го на малки модули и мотивацията става тривиална. Пет минути, вместо гледане на Телевизия? Пет минути аз ще прекарам, защото ми е интересно. Просто защото е забавно. И просто защото ми дава определено чувство за значение или на места, които са по- въвличащи, като Wikipedia, дава ми определена група от социални взаимовръзки.

И така нов социален феномен се появява. Той създава, и е най-осезаем, когато го видим като нова форма на конкуренция. Peer-to-peer мрежите нападат звукозаписната индустрия; безплатният и с отворен код софтуеър завземат пазарен дял от Мicrosoft; Skype потенциално заплашва традиционните телекомуникации; Wikipedia се състезава с онлайн енциклопедиите. Но също е и нов източник на възможности за бизнеса. Както виждате нова група от социални взаимовръзки и поведения навлиза, има нови възможности. Някои от тях са създаването на инструменти. Вместо създаване на добре държащи се поведения, неща, които знаем как ще завършат предварително-- започваме да правим неща с по-отворен код. Това е нова група ценностна система, нова група от неща, които хората ценят. Вие правите платформи за себеизразяване и споделяне. Като Wikipedia, като Open Directory Project, ако започнете да правите платформи, ще видите това като потенциален модел. И виждате, че има хора, които виждат това да става, и в някои случаи структурата е направена като поддържаща верига, която е много любопитна.

Имате вярата: нещата ще произтекат от взаимосвързаните хора. Дайте ми информация, която мога да използвам и аз ще ви свържа с някой. Ще ви дам нещо базирано на случващото се. И е много плашещо това което Гугъл прави, в основата си. Това което IBM прави в софтуерните услуги и те го правят добре.

Затова, социалната продукция е реален факт. И е критично дългосрочно изместване, причинено от интернет. Социалните взаимовръзки и размени, стават много по-важни от това, което са били, сега са като икономически феномен. В даден контекст, ще е много по-ефективно, защото качеството на информацията и възможността да намираш най-добрия човек, намалящ разходите за транзакцията. И всичко ще бъде устойчиво и бързоразрастващо се.

Но - тук е тъмнината - то е заплашено от, по същия начин, по който то заплашва, инкубираните индустриални системи. Следващият път, когато отворите вестник, и видите решение за интелектуалната собственост, решение на телекомуникационните компании, то не е нещо малко и техническо, то е за бъдещето и свободата на това, да бъдем социални същества един с друг и за начина по който информацията, знанието и културата, ще се произвеждат. Защото в този контекст, ние виждаме битка над това колко лесно и колко трудно ще е за индустриалната информационна икономика да се остави по течението или да предостави нов модел на продукция, който да бъде разработен заедно с индустриалния модел, и да промени начина по който виждаме и отразяваме света. Благодаря Ви!