Яшенг Хуанг: Задушава ли демокрацията икономическия растеж?

Темата, която ще обсъждам днес се отнася до икономическия растеж в Китай и Индия. Въпросът, който искам да разгледам с вас е следният: спъва ли или помага демокрацията на икономическия растеж? Може да кажете, че това не е честно, защото избирам две държави, с помощта на които да представя факти срещу демокрацията. Всъщност ще направя точно обратното. Ще използвам тези две държави, за да представя икономически аргумент в полза на демокрацията.

Първият въпрос, който трябва да си зададем е защо Китай се е развил с пъти по-бързо от Индия? През последните 30 години, що се отнася до темпове на растеж на БВП, Китай отчита двоен растеж спрямо Индия. През последните пет години, двете държави започнаха да се доближават по икономически растеж. Но говорейки за последните 30 години, Китай несъмнено се представя значително по-добре от Индия. Един очевиден отговор може да бъде, че Китай има Шанхай, а Индия -- Мумбай. Вземете хоризонта на Шанхай. Това е районът на Новата зона Пудун. Картината отговаряща на Индия показва бедняшкия квартал на Мумбай -- Дхарави. Разликата между двете картини е, че китайското правителство може да не се съобразява с върховенството на закона. Може да планува в дългосрочно бъдеще ползи за държавата и междувременно в процеса да изгони милиони хора -- това е просто малка техническа подробност. Докато в Индия, нещо подобно е невъзможно, защото трябва да слушаш обществото. Там ти си ограничен от общественото мнение. Дори премиерът Манмохан Синг е съгласен с това. В интервю, публикувано във финансовата преса на Индия, той казва, че иска да направи Мумбай втори Шанхай. Това е икономист, обучаван в Оксфорд, откърмен с хуманистични ценности, и въпреки това той е съгласен с настоятелната тактика на Шанхай.

Нека го наречем шанхайския модел на икономически растеж, който набляга на следните отличителни белези, за да насърчава икономическо развитие: инфраструктура, летища, магистрали, мостове и т.н. Изисква се силно правителство, за да се постигне това, защото правото на частна собственост не може да бъде зачитано. Не можеш да си ограничен от общественото мнение. Също така се нуждаеш от държавна собственост, особено поземлена собственост, за да можеш да развиваш инфраструктура много бързо. Изводът от този модел е, че демокрацията по-скоро спъва икономическия растеж, отколкото да спомага за развитието му. Ето и основният въпрос. До каква степен е от значение инфраструктурата за икономическия растеж? Това е ключов момент. Ако смятате, че инфраструктурата е от изключително значение за икономическия растеж, то бихте се съгласили, че силно правителство е необходимо за насърчаването на този растеж. Ако смятате, че инфраструктурата не е толкова важна, колкото много хора мислят, че е, тогава не бихте наблегнали до такава степен на силно правителство.

И за да илюстрирам този пример, нека вземем две държави. За по-накратко ще нарека едната държава Страна 1, а другата -- Страна 2. Страна 1 има систематично предимство пред Страна 2 от гледна точка на инфраструктура. Страна 1 има повече телефони и по-дълга железопътна мрежа. Ако ви попитам: "Коя страна е Китай и коя е Индия, и коя страна се е развила по-бързо?" ако вярвате в модела на инфраструктурата, то вие ще кажете: "Страна 1 трябва да е Китай. Те би трябвало да са се представили по-добре от гледна точка на икономически растеж. А Страна 2 би трябвало да е Индия."

Всъщност страната с повече телефони е Съветския Съюз, а представените данни се отнасят за 1989 година. След като държавата отчете впечатляваща статистика относно телефони, тя се разпадна. Това не е много добре. На снимката виждате Хрушчов. Зная, че през 1989 година той вече не управляваше Съветския Съюз, но това беше най-добрата снимка, която успях да намеря. (Смях) Телефони и инфраструктура не могат да гарантират икономически растеж. Страна 2, която има по-малко телефони, е Китай. От 1989 насам страната се представя с двуцифрен темп, всяка година за последните 20. Ако не знаете нищо друго за Китай и за Съветския Съюз, освен статистиката за телефоните им, щяхте да направите грешна преценка за икономическия им растеж през следващите две десетилетия.

Страна 1, с по-дългата жп мрежа, всъщност е Индия. А Страна 2 е Китай. Това е малко известен факт за двете страни. Да, наистина днес Китай превъзхожда с пъти Индия от гледна точка на инфраструктура. Но в продължение на много години, чак до края на 90-те, Китай имаше по-слабо развита инфраструктура в сравнение с Индия. В развиващите се страни най-разпространеният начин на превоз са железниците, а британците са построили доста такива в Индия. Индия е по-малката от двете страни, и въпреки това има по-дълга железопътна мрежа до края на 90-те. Очевидно инфраструктурата не обяснява защо Китай се представя по-добре от Индия преди средата на 90-те.

Всъщност, като погледнем към фактите от света, има повече данни, подкрепящи тезата, че инфраструктурата е резултат от икономически растеж. Икономиката се развива, правителството трупа повече ресурси и може да инвестира в инфраструктура, а не обратното -- инфраструктурата да е причина за икономически растеж. И именно това е моделът на развитие на китайската икономика. Позволете ми да задам по-директен въпрос. Демокрацията вреди ли на икономическия растеж? Нека отново вземем две страни, Страна А и Страна Б. През 1990, Страна А има 300$ БВП на глава от населението, в сравнение със страна Б, която има 460$ БВП на глава от населението. До 2008, Страна А е успяла да изпревари Страна Б със 700$ БВП на глава от населението, сравнено с 650$ БВП на глава от населението. И двете държави са в Азия.

Ако ви попитам: "Кои са тези две азиатски държави? И коя от двете е демокрация?" може да кажете: "Може би Страна А е Китай, а Страна Б -- Индия." Всъщност Страна А е демократична Индия, а Страна Б -- Пакистан, страна, с дълъг период на военно управление. Често срещано е да сравняваме Индия и Китай. Това е така, защото двете страни имат почти еднакво на брой население. Но всъщност по-логичното сравнение е между Индия и Пакистан. Те са сходни от географска гледна точка. Те имат сложна, но споделена обща история. От това сравнение изглежда, че демокрацията има доста добра позиция от гледна точка на икономически растеж.

Тогава защо икономистите са влюбени в авторитарните правителства? Една причина за това е източно азиатския модел. В Източна Азия, сме свидетели на успешни истории на икономически растеж, като тези на Корея, Тайван, Хонконг и Сингапур. Някои от тези икономики са били управлявани от авторитарни правителства през 60-те, 70-те и 80-те. Проблемът тук е същият като в това да питаш само спечелилите от тотото: "Печелил ли си от тото?" И всички те ще ти кажат: "Да, спечелих." Тогава ти си вадиш извода, че шансовете да спечелиш от тотото са стопроцентови. Причината е, че никой не пита загубилите, които също са попълнили фиш, и които не се спечелили нищо.

За всяко едно от тези успешни авторитарни правителства а Източна Азия има съответващо такова, което се е провалило. Корея успя, Северна Корея -- не. Тайван успя, Китай по времето на Мао Дзедунг -- не. Бирма не успя. Филипините не успяха. Ако вземем световната статистика, наистина няма да намерим нищо в подкрепа на идеята, че авторитарните правителства системно превъзхождат демократичните от гледна точка на икономически растеж. Така че източно азиатския модел има огромно избирателно пристрастие -- известен е като избиращ зависима променлива, нещо, което винаги казваме на учениците си да избягват.

И така, защо по-точно Китай се е развил толкова по-бързо? Ще ви припомня Културната революция, когато Китай полудява, и ще сравним представянето му с Индия по времето на Индира Ганди. Въпросът е: коя от двете държави се е представила по-добре, Китай или Индия? В Китай тече Културната революция. Оказва се, че дори тогава Китай се представя по-добре от Индия от гледна точка на растеж на БВП, със средно 2,2 процента растеж всяка година на БВП на глава от населението. И това е, когато Китай полудява. Цялата страна полудява. Това означава, че страната трябва да е имала огромно преимущество от гледна точка на икономически растеж, за да преодолее негативните ефекти на Културната революция. И това предимство е човешкия капитал, нищо друго освен човешки капитал.

Това са световни данни за показателя на развитие в началото на 90-те. Това е най-ранната информация, която успях да открия. Степента на грамотност при възрастното население в Китай е 77%, в сравнение с 48% в Индия. Контрастът в степента на грамотност е особено видим между китайските и индийските жени. Все още не съм ви казал какво е определението на понятието "грамотност". В Китай, един човек е грамотен, при условие, че е способен да чете и пише 1500 китайски букви. В Индия понятието грамотност, действащото понятие за грамотност, е способността, изключителната способност, да напишеш собственото си име на какъвто и да било език, който говориш. Разликата между двете страни по отношение на грамотност е много по-значителна, отколкото предполага посочената информация. Ако се позовете на други източници на информация, като например Индекс на човешкото развитие, където съществуват данни от началото на 70-те, ще откриете същия контраст. Китай е имал огромно предимство по отношение на човешки капитал в сравнение с Индия.

Продължителност на живот: още през 1965, Китай има голямо предимство и от гледна точка на продължителност на живот. Средностатистическият китаец през 1965 живее 10 години по-дълго от средностатистическия индиец. Така че, ако трябва да избирате между това да сте китаец или това да сте индиец, бихте предпочели първото, за да живеете с 10 години повече. Ако бяхте направили този избор през 1965, недостатъкът на това щеше да бъде, че на следващата година започва Културната революция. Затова подобни решения винаги трябва да се обмислят внимателно.

В случай, че не може да избирате националността си, бихте предпочели да сте индийски мъж. Защото като индиец, ще живеете средно 2 години повече от индийска жена. Това е изключително странен факт. Подобен модел се среща в много малко държави. И този модел демонстрира систематичната дискриминация и предразсъдъци в индийското общество спрямо жените. Добрата новина е, че до 2006 Индия успява да елиминира пропастта между мъже и жени по отношение на очаквана продължителност на живот. Днес, индийските жени имат значителна преднина в продължителността на живот, в сравнение с индийските мъже. И така, Индия се връща към нормалния модел. Въпреки това страната има още много да работи по отношение на равенството между половете.

Това са две снимки направени в завод за облекло в провинция Гуангдонг и в завод за облекло в Индия. В Китай виждаме само жени. 60 до 80% от работната ръка в крайбрежната част на Китай е съставена от жени, докато в Индия имаме единствено мъже. Файненшъл Таймс публикува тази снимка на индийски текстилен завод със следното заглавие: "Индия на път да задмине Китай в текстилната индустрия." Гледайки тези две снимки, аз казвам: "Не, няма да задмине Китай за известно време." Ако погледнем други източно азиатски държави, жените там играят огромна роля в икономическия напредък що се отнася до производственото чудо, свързвано с Източна Азия. Индия все още има да извърви дълъг път, докато настигне Китай.

И тогава идва въпросът за китайската политическа система. Говори се за човешки капитал, говори се за образование и обществено здраве. Ами политическата система? Не е ли вярно, че еднопартийната политическа система е спомогнала за икономическия растеж в Китай? Всъщност отговорът е много по-сложен от това. Зависи от разликата, която се прави между статичността и динамиката на политическата система. Статично погледнато, Китай е с еднопартийна система, авторитарна -- няма две мнения по въпроса. Динамично погледнато, системата се е променила с времето, за да се превърне в по-малко авторитарна и по-демократична. Когато обяснявяш промяна, например по отношение на икономически растеж, икономическият растеж е свързан с промяна; когато обясняваш тази промяна, използваш други неща, които са се променили, за да обясниш промяната, а не прибягваш до константа, за да обясниш същата тази промяна. Понякога един фиксиран ефект би могъл да обясни промяната, но този фиксиран ефект обяснява само промени, свързани с нещата, които се променят.

От гледна точка на политически промени са въведени избори в селата. И тези избори са увеличили сигурността на собствениците. Както и сигурността в дългосрочно наемане на земя. Също така има и финансови реформи в китайските села. Както и предприемаческа революция. Лично за мен, темпото на политическите промени е прекалено бавно и постепенно. Смятам, че страната ще се изправи пред значителни предизвикателства, защото политическите реформи не са достатъчно задълбочени и не се случват достатъчно бързо. И въпреки това страната се движи в по-либерална и демократична насока.

Индия може да се разгледа от същата динамична перспектива. Всъщност, когато Индия се развиваше, в смисъла на индуско темпо на развитие -- около 1-2% на година, Индия беше най-малко демократична. Индира Ганди обяви извънредно управление през 1975. Индийското правителство притежаваше и управляваше всички телевизионни станции. Малко известен факт за Индия от 90-те е, че страната предприе не само икономически реформи, но и политически, като въведе самоуправление в селата, приватизация на медиите и свобода на информационните закони. Така че динамичната перспектива е подходяща и за Китай, и за Индия по отношение на управлението.

Защо все още има много хора, които вярват, че Индия се представя много зле по отношение на развитие? Една причина за това е, че те винаги сравняват Индия с Китай. Но Китай е отличник що се отнася до икономически растеж. Ако си играч от НБА и винаги те сравняват с Майкъл Джордан, логично няма да изглеждаш много внушително. Това не означава обаче, че си лош баскетболен играч. Сравняването със суперзвезда е погрешен стандарт. Ако сравним Индия със средностатистическа развиваща се държава, дори преди последния период на ускорение на индийското развитие, сега тя има среден растеж от 8-9%, дори преди този период, Индия е била на 4-то място по икономически растеж сред развиващите си икономики. Това наистина е много впечатляващ резултат.

Нека погледнем към бъдещето: Дракона срещу Слона. Коя от двете страни притежава инерцията на растежа? Вярвам, че Китай все още има някои от основните "сурови материали": предимно обществен капитал, публично здраве, чувството за равенство, неща, които не се срещат в Индия. Но също така вярвам, че Индия притежава инерцията, импулса за развитие. Тя притежава подобряващите се "сурови материали". Правителството е инвестирало в основно образование, в основно здравеопазване. Считам, че правителството трябва да направи повече, но въпреки това посоката, в която се движи е правилната. Индия има подходящите институционални условия за икономически растеж, докато Китай все още се бори с политически реформи.

Вярвам, че за да поддържа развитието си, политическите реформи са задължителни за Китай. Изключително важно е да има политически реформи, за да има обширни ползи от икономическия растеж. Не зная дали това ще се случи, но съм оптимист. Надявам се, че след 5 години ще докладвам на TEDGlobal, че в Китай на път са политически реформи.

Благодаря ви много.

(Аплодисменти)