Уди Норис изобретява изумителни неща

Станах изобретател случайно. Уволних се от военновъздушните сили през 1956-а. Не, не, не е вярно: постъпих през 1956, уволних се през 1959, работех във Вашингтонския университет и ми хрумна една идея, след като четох статия в списание за нов вид мембрана за фонограф. Това беше преди касетите, компактдисковете, ДВД-тата... всички страхотни неща, които имаме сега. Това беше мембрана, която вместо да виси и да се върти, докато минава през плочата, вървеше направо: радиална, линеарно проследяваща грамофонна мембрана. Това беше най-трудното изобретение, което някога съм правил, но с него започнах, а след това имах истински късмет.

Без да ви изнасям прекалено дълги тиради, искам да ви говоря за едно изобретение, което донесох със себе си днес: 44-тото си изобретение. Не, и това не е вярно. Божичко, просто му изпускам края. 44-тият ми патент; горе-долу 15-тото изобретение. Наричам това свръхзвуков звук. Ще ви го пусна за минута-две, но преди това искам да направя една аналогия на това. Обикновено показвам този свръхзвуков звук и хората казват: Това е наистина страхотно, но каква полза от него? А аз казвам: Каква полза от електрическата крушка? Звук, светлина: ще очертая аналогията. Когато Едисън е изобретил електрическата крушка, тя е изглеждала нещо подобно на това. Не се е променила чак толкова. От нея излизала светлина във всички посоки. Преди изобретяването на електрическата крушка, хората измислили как да сложат рефлектор зад нея, да я фокусират малко; да сложат лещи пред нея, да я фокусират малко по-добре. В крайна сметка сме измислили как да правим неща като лазери, които са тотално фокусирани.

А сега си помислете къде би бил света днес, ако сме имали електрическата крушка но светлината не можеше да се фокусира; ако, щом включиш някоя, тя просто е тръгвала, накъдето си иска. До голяма степен, такива са усилвателите. Включваш усилвателя, и след почти 80 години, откакто имаме тези джаджи, звукът някак просто отива, където си иска. Дори когато стоиш пред един мегафон, той е горе-долу във всяка посока. Малко диференциален, но не много. Ако електрическата крушка беше като високоговорителя и не можеше да се фокусира, да се изострят ръбовете или да се дефинира, не бихме имали това, или филми като цяло, компютри, телевизори, компактдискове, ДВД-та - и нататък по списъка за това колко е важно да си в състояние да фокусираш светлината.

Сега, след почти 80 години, откакто имаме звук, мислех, че е крайно време да се намери начин да поставяш звука, където искаш. Имам едно-две устройства. Онова там беше направено за демонстрация, която направих рано вчера за един голям производител на коли в Детройт, който иска да ги сложи в кола... малка версия над главата ви... така че наистина да може да се получи двуушен звук в една кола. Ами ако мога да насочвам звука, както насочвам светлината?

Имам този водопад, който записах в задния си двор. Няма да чуете нищо, освен ако не ви удари. Може би, ако ударя страничната стена, ще подскача из залата. (Аплодисменти) Звукът се издава точно до ушите ви. Не е ли страхотно? (Аплодисменти) Тъй като времето ми е ограничено, ще спра за секунда и ще ви разкажа как работи и за какво става.

Разбира се, както и при светлината, е страхотно да можеш да поставяш звук, за да подчертаеш закачалка за дрехи, или корнфлейкс, или паста за зъби, или говореща табела във фоайето на кино. "Сони" имат идея - "Сони" са най-големите ни клиенти в момента. Опитали са това през 60-те и са били твърде умни, затова са се отказали. Но искат да го използват - сериозно. Това е една смес, която изобретателят трябва да има. Трябва да си някак умен, а макар и да не съм завършил колеж, това не значи, че съм глупав, защото не може да си глупав и да вършиш много в света днес. Там навън има твърде много други умни хора. И така. Просто случайно получих образованието си по малко по-различен начин. Изобщо не съм против образованието. Мисля, че е чудесно; мисля, че понякога хората, когато се образоват, го загубват: стават толкова умни, че нямат желание да се занимават с някои неща, след като знаят повече. В момента живеем в страхотно време, защото почти всичко се изследва наново. Имам този малък лозунг, който често използвам - а именно: фактически нищо - съвсем честен съм - още не е било изобретено. Едва започваме. Едва започваме наистина да откриваме законите на природата, науката и физиката. А това, надявам се, е малко парче от тях.

"Сони" са получили обратно тази визия - за да се върна на въпроса - докато стоиш на опашка в супермаркета, да гледаш един нов телевизионен канал. Знаят, че когато гледаш телевизия в къщи, тъй като има толкова голям избор, може да сменяш каналите и да пропуснеш техните реклами. 151 милиона души всеки ден стоят на опашка в супермаркета. Опитали това преди година-две и то се провалило, защото на касиера му омръзва да слуша едно и също съобщение на всеки 20 минути, протяга се и изключва звука. А нали разбирате, ако няма звук, е типично, че няма продажба. Например, докато пътувате със самолет, показват филма, гледате го безплатно; когато искате да чуете звука, плащате. И така, АВС и "Сони" са измислили тази новост - щом застанеш на опашката в супермаркета... отначало това са "Сейфуейс"; те опитват това в момента в три части от страната... ще гледаш телевизия.

И надеждата е, че ще са чувствителни, че не искат да ви засегнат с просто поредния начин за пласмент. Но страхотното в това е, от направените тестове, че ако не искаш да го слушаш, правиш стъпка встрани и не го чуваш. Така че създаваме тишина, колкото и създаваме звук. Банкомати, които ви говорят; никой друг не го чува. Сядате в леглото, два сутринта, гледате телевизия; съпругата ви, или някой друг, е до вас и спи; не чува, не се събужда. Работим също по отменящи звука неща като хъркане, шум от автомобили.

Наистина имах голям късмет с тази технология: изведнъж, когато е готова, светът е готов да я приеме. Буквално утъпкаха пътека до вратата ни. Продаваме я от около миналия септември, октомври и е изключително удовлетворителна. Ако се интересувате колко струва - не ги продавам днес - но тази единица, с електрониката и всичко, ако купите една, е около хиляда кинта. Очакваме по това време следващата година да е стотици, няколкостотин кинта, да я купиш. Не е по-скъпа от обичайната електроника.

Когато ви я пуснах, не чухте гръмотевичния бас. Единицата, която пуснах, стига от около 200 херца до над обсега на чуваемост. Тя всъщност излъчва ултразвук - ултразвук на ниско ниво - който е с около 100 000 вибрации в секунда. А звукът, който чувате, за разлика от обикновен говорител, при който звукът идва от лицето, се издава пред него, във въздуха. Въздухът не е линеарен, както винаги са ни учили. Увеличаваш звука само малко - говоря за малко над 80 децибела - и изведнъж въздухът започва да изкривява сигналите, които разпространяваш. Ето защо: скоростта на звука не е константа. Тя е доста бавна. Променя се с температурата и барометричното налягане.

Представете си, ако искате, без прекалено навлизане в технически подробности, правя една малка синусоида тук, във въздуха. Е, ако увелича амплитудата твърде много, имам ефект върху налягането, което означава, че по време на изготвянето на тази синусоида скоростта, с която се разпространява, се променя. Цялото аудио, както го познаваме, е опит да бъде все повече и повече съвършено линеарно. Линеарността означава звук с по-високо качество. Ултразвуковият звук е точно обратното: той е 100 процента базиран върху нелинеарността. Във въздуха се случва един ефект, това е изкривяващият ефект на звука... ултразвука, в този случай - който се излъчва, но той е толкова предсказуем, че може да се направи много прецизно аудио от този ефект.

Въпросът е, къде се създава звукът? Вместо да се създава на лицето на конуса, той се създава буквално на милиарди малки независими точки по тази тясна колона във въздуха, и затова, щом я насоча към вас, онова, което чувате, се издава точно до ушите ви. Казах, че можем да скъсим колоната, можем да я разстелем, за да покрие дивана. Мога да я поставя така, че едното ухо да чува единия усилвател, а другото ухо да чува другия. Това е истински двуушен звук. Когато слушаш стерео на домашната си система, и двете ти уши чуват и двата усилвателя. Включете левия усилвател по някое време и отбележете, че го чувате също и в дясното си ухо. Така че сцената е по-ограничена - звуковата сцена, която се предполага, че трябва да се разстеле пред вас. Защото звукът се издава в ухото по тази колона, той не следва инверсионно-квадратурния закон, който казва, че той спада с около две трети всеки път, щом удвоиш разстоянието 6 децибела всеки път, когато минеш от един метър, например, към два метра. Това означава, че ако отидеш на рокконцерт или симфония и човекът на предния ред изведнъж получава същото ниво като човека на задния ред. Не е ли страхотно?

Като казах, имах голям успех, голям късмет в това фирмите да уловят визията за това, от коли - производители на коли, които искат да поставят стерео система отпред за децата и отделна система отзад - о, не, децата не карат днес. (Смях) Проверявах дали слушате. Всъщност, още не съм закусвал. Стерео система отпред за мама и татко, а може би има малък ДВД плейър отзад за децата, а родителите не искат да ги притесняват с това, или с тяхната рап музика, или каквото и да било. Така че, отново, тази идея да можеш да поставяш звук навсякъде, където искаш, наистина започва да прихваща. Действа също за предаване и комуникиране на данни. Освен това работи пет пъти по-добре под вода.

Военните тъкмо приложиха някои от тези в Ирак, където можеш да поставяш фалшиви движения на войници на четвърт миля разстояние, по склона на хълм. (Смях) Или може да прошепнеш в ухото на предполагаем терорист някой цитат от Библията. (Смях) Сериозно говоря. И имат инфрачервени устройства, които могат да погледнат изражението и да видят промяна на температурата с част от градус келвин от 100 ярда разстояние, когато включат това нещо. И така, още един начин за надеждно детерминиране, кой е приятел и кой не. Правим версия с това, която отстранява 155 децибела. 120 причиняват болка. Това ви позволява да се отдалечите почти на миля разстояние и да комуникирате с хора, там може да има и обществен плаж встрани и дори няма да разберат, че е включено. Продаваме ги на военните в момента за около 70 000 долара и те ги купуват толкова бързо, колкото можем да ги правим. Слагаме го на револверна глава с камера, така че, когато стрелят по теб, ти си ето там, а то е там.

Имам куп други изобретения. Изобретил съм плазмена антена, за смяна на скорости. Гледах нагоре към тавана на офиса си един ден... работех по проект за проникващ в земята радар... а моят директор-физик влезе и каза: "Имаме истински проблем. Използваме много къси дължини на вълни. Имаме проблем със звъненето на антената. При много къси дължини на вълните, антената резонира като камертон и повече енергия излиза от антената, отколкото е разпръскването от земята, която се опитваме да анализираме, отнема твърде много обработка." А аз казвам: "Защо не направим антена, която съществува само когато я искаш? Включваш я, изключваш я. Това е усъвършенствана флуоресцентна тръба." Току-що продадох това за милион и половина долара в брой. Върнах го в Пентагона, след като го декласифицираха, когато беше издаден патентът, и разказах на хората там за него, а те се изсмяха, тогава ги върнах за демонстрация и го купиха. (Смях)

Някой от вас носил ли е слушалка "Джабър" - малките клетъчни слушалки? Това е мое изобретение. Продадох го за седем милиона долара. Голяма грешка: бе продадено за 80 милиона долара преди две години. Всъщност ги проектирах на един малък, калпав компютър Мак в мазето вкъщи, а един от многото проекти, които имат сега, е същият проект, който начертах още тогава.

И така, имах наистина голям късмет като изобретател. Аз съм най-щастливият човек, когото някога ще срещнете. А баща ми почина, преди да осъзнае, че от всеки в семейството може би има надежда да излезе нещо. Бяхте прекрасна публика. Знам, че станах досаден. Обикновено решавам какъв ще е разговорът, когато се изправя пред група.

Ще ви дам в последната минута още една бърза демонстрация за този, за онези от вас, които не са го чували. Никога не мога да разбера дали е включен. Ако не сте го чували, вдигнете ръка. Стига ли до вас там? Повикайте оператора. Да, ето. Поставих кутия кока-кола, отваряща се точно в главата ви, наистина страхотно. Благодаря още веднъж. Много съм ви признателен.