Уили Смитс възстановява тропическа гора

Както един ден си вървях заедно с жена ми на пазара, някой завря в лицето ми клетка. Между решетките й бяха най-тъжните очи, които съм виждал. Това беше много болно бебе орангутан. За пръв път се сблъсквах с подобно нещо. Вечерта по тъмно се върнах обратно на пазара и чух стонове. Намерих малкото бебе орангутан захвърлено да умре сред купчините боклук. Разбира се изрових клетката. Взех малкото бебе, масажирах го, дадох му да пие, докато то започна отново да диша нормално.

Това е Уче. Тя сега живее в джунглата на Сунгай Уейн, и това е Матахари, нейният втори син, който между другото е и син на втория орангутан, който спасих - Додой. Това промени живота ми драматично и до настоящия момент имам близо хиляда бебета в моите два центъра.

(Аплодисменти)

Не, не,... не ръкопляскайте Това е ужасно. Това доказва, че не можем да ги спасим в дивия свят. А това не е добре. Това е просто доказателство, че не успяваме да направим правилното. Имайки повече от всичките орангутани във всички зоопаркове по света, затворени като жертви, на всяко бебе се падат по 6 орангутана, изчезнали от гората.

Обезлесяването, особено заради маслодайни палми, от които западните държави произвеждат биогорива е основният проблем. И това са блатните гори върху 20 метра торф, най-голямото натрупване на органична материя в света. Когато това се открие за отглеждането на маслодайни палми се създават вулкани от CO2, които изпускат такова голямо количество CO2, че сега моята страна е на трето място в света по изпускани парникови газове след Китай и САЩ, а имайте предвид, че нямаме никаква индустрия. Всичко само заради това обезлесяване.

Това са ужасяващи картини. Няма да говоря прекалено дълго за това, но има толкова много от семейството на Уче, които нямат късмет и живеят в тази гора и трябва да минат през всичко това, а аз не знам вече къде да ги сложа. Затова реших, че не просто трябва да намеря решение за нея, но и решение, което ще донесе просперитет на всички хора, които се опитват да използват горите, които се опитват да сложат ръка и върху последното дърво и по този начин предизвикват загубата на хабитата и всички тези жертви.

Затова създадох място, наречено Самбоджа Лестари и идеята беше, че ако успея да го създам на най-лошото място, за което мога да се сетя, където наистина нищо не е останало, след това никой няма да може да каже "Да, но..." Не. Всеки трябва да може да последва примера ни.

И ето ни в Източно Борнео (част от Малайзия). Това е мястото, където започнах. Както можете да видите има единствено жълт терен. Нищо не е останало, освен малко трева тук-таме. През 2002 около 50% от населението беше безработно. Престъпността беше навсякъде. По-голяма част от парите си хората харчeха за здравословни проблеми и питейна вода. Не беше останало никакво земеделие. Това беше най-бедния окръг в цялата провинция и дивия свят беше напълно изчезнал. Това беше нещо като биологична пустиня. Когато застанах сред полето беше горещо; нито звук от насекоми, а само клатушкащата се трева.

И ето че 4 години по-късно ние създадохме около 3 хиляди работни места. Климата се промени. Ще ви покажа: няма вече наводнения, няма пожари. Вече не е най-бедния район, и има голямо развитие на биоразнообразието. Имаме около хиляда вида дървета, 137 вида птици към днешна дата. Имаме 30 вида влечуги.

И така, какво се е случило тук? Допуснали сме огромна икономическа грешка в тази гора. И така целият процес на разрушение премина малко по-бавно в сравнение с това, което се случва около нефтените помпи. Но в крайна сметка видяхме същите резултати - правехме земеделие със сечища и пожари; хората не могат да си позволят торове и затова горят дърветата и намаляват наполовина минералите, които се намират там. Пожарите стават все по-чести и скоро остава земя, в която не е останала плодородност. Не са останали дървета. Въпреки това, на това място, на тази поляна където можете да видите първата ни база там на хълма, 4 години по-късно се появява това зелено петно върху повърхността на Земята...

(Аплодисменти)

И ги има всичките тези животни, и всички тези хора са щастливи и я има тази икономическа стойност.

Как е възможно това? Доста е просто, ако го погледнете стъпка по стъпка: изкупихме земята, справихме се с пожарите, и чак тогава започнахме да залесяваме като съчетахме земеделие с лесовъдство. Чак тогава започнахме да се занимаваме с инфраструктурата и мениджмънта и паричните въпроси. Но се уверихме, че на всяка стъпка местни хора щяха да участват активно така че никакви външни сили не биха могли да се намесят. Уверихме се, че хората ще станат защитници на гората. В основата на принципите ни бяха "хората, печалбата, планетата," както и ясен правен статус - понеже ако гората принадлежеше на държавата хората я усещат като че принадлежи на тях, че принадлежи на всички. Тогава прилагаме всички тези принципи като прозрачност, професионален мениджмънт, измерими резултати, мащабируемост, възвращаемост и т.н.

Това, което направихме, са формулирани рецепти как да започнеш от ситуация, в която нямаш нищо, до дадена целева ситуация. Рецептите се формулират на базата на това кои фактори можеш да контролираш. Това може да са умения или торове или избор на растения. Тогава гледаш резултатите и започваш да измерваш ефекта. В тази рецепта също така обаче я има и цената. Знае се колко труд ти е необходим. Ако може да разхвърлиш тази рецепта върху картата, да съобразиш къде почвата е песъчлива, къде е глинеста, къде терена е наклонен, къде е равнинен, и започваш да прилагаш тези рецепти; Ако ги комбинираш се получава бизнес план, работен план и можеш да го оптимизираш за работната ръка, с която разполагаш или за количеството тор, което имаш и може да го осъществиш.

Ето така изглеждат нещата на практика. Имаме трева, от която искаме да се отървем. Тя отделя съединения от корените, но акациевите дървета са с много ниска стойност, но ни трябват за да възстановяват микроклимата, за да защитават почвата и за да изместят тревата. И след 8 години те може и да започнат да се използват за дървесина, ако разбира се успеем да ги запазим по определен начин, което можем да постигнем с обелки от бамбук. Това е стара японска техника за строене на храмове, но бамбукът е много податлив на пожар. Затова ако го бяхме засадили още в самото начало щеше да има прекалено голям риск да загубим всичко още веднъж. Затова ги засадихме по-късно, покрай напоителните канали, за да пречистват водата и да предоставят суровини, докато дървесината стане достатъчно.

Въпросът е: Как да се интегрират всички тези потоци в пространството и времето, с ограничените средства, с които разполагаме. Затова започнахме да садим дърветата, засадихме анасите, и боб и джинджифил между тях, за да намалим съперничеството между дърветата, торове за посевите - органичния материал е полезен за земеделските посеви, за хората, но помага и на дърветата, фермерите имат свободна земя, системата започва да дава от рано доходи, орангутаните получават здравословна храна, и ние можем да ускорим възстановяването на екосистемата и в същото време да спестим малко пари.

Толкова хубаво звучи. Каква теория,а?

Но реално ли е всичко това? Не съвсем, ако погледнете какво се случи през 1998, когато започнаха пожарите. Това е площ от около 500 милиона декара. Януари. Февруари. Март. Април. Май. Загубихме 55 милиона декара само за няколко месеца. Това се случи, защото имахме 10 хиляди подземни пожара, каквито имате и вие в Пенсилвания тук в Щатите. Веднъж изсуши ли се почвата, се навлиза в сух сезон, получават се пукнатини в земята, кислородът влиза вътре, излизат пламъци и проблема започва отначало.

Как да прекъснем този омагьосан кръг? Пожарите са най-големия проблем. Ето така изглеждаше региона за три месеца. За три месеца автоматичното външно осветление не изгасяше, защото беше толкова тъмно. Изгубихме всички посеви, нито едно дете не наддаде за повече от година. Децата загубиха 12 IQ (Коефициент за Интелигентност) точки; беше бедствие за орангутаните и хората. Затова пожарите са наистина първото нещо, върху което трябва да се работи. Затова поставих този проблем като основен приоритет. Но за тази цел са ти нужни местните хора, защото започнали да горят тези морета от трева изглеждат сякаш преминава буря и накрая загубваш отново и последните хранителни вещества, които заедно с пепелта биват отмити в морето при първия дъжд и там убиват кораловите рифове.

Затова е нужна подкрепата на местните хора. Това е краткосрочното решение, но също така се нуждаете и от дългосрочно. Това, което направихме е пръстен от захарни палми около района. Тези захарни палми са пожаро-устойчиви и между другото са също устойчиви на наводнения. Те са сериозен източник на доходи за местните хора.

Ето така изглежда ситуацията: хората трябва да правят по няколко милиметра нарези 2 пъти на ден и оттам нататък само трябва да се събира захарната вода, за което са нужни единствено въглероден двуокис, дъжд и малко светлина. По принцип можете да превърнете тези дървета в биологични фотоволтаични клетки. От това можете да създадете толкова много енергия, защото те произвеждат 3 пъти повече енергия от декар за година, понеже можете да правите нарезите регулярно всеки ден. Не е нужно да отглеждате органи или каквито и да е било други земеделски култури.

Получава се комбинация, в която имаме всичкия този генетичен потенциал на тропиците, който е все още неизучен, съчетано с модерните технологии. Необходимо беше също така да изчистим правната страна на въпроса. Купихме тази земя и ето тук започна нашия проект, по средата на нищото. Ако се приближи образа ще видите, че цялата площ е разделена на ивици, в които има различни видове почви и ние всъщност следим всяко дърво в тези 20 хиляди декара. Тази гора обаче е доста различна.

Всичко, което сторих беше да следвам природата, а тя не познава такова нещо като монокултури. Една естествена гора е многослойна. Това означава, че както в земята, така и над земята, може да се използва по-добре наличната светлина, може да се съхранява повече въглерод в системата, може да изпълнява повече функции, но едновременно с това е и по-сложна; не е никак просто и трябва да се работи с местните хора.

Това, което направихме, също както в природата се случва, беше да засадим бързо растящи дървета и под тях засадихме бавно растящите, най-вече различни зърнести дървета, които могат оптимално да използват светлината и тогава идва другото важно нещо: поставихме правилните плесени, които ще се развият в листата и ще върнат обратно хранителните вещества в рамките на 24 часа към корените на дърветата, от които е паднало листото. Така се получават хранителни помпи и са ви нужни бактерии, за да овладеете азота, а без тези микроорганизми не можете да постигнете нищо от това.

Тогава започнахме да залесяваме - само хиляда дървета на ден. Можехме да засаждаме много, много повече, но не искахме, защото искахме да задържим стабилен броя на създадените работни места. Не искахме да загубим хората, които ще работят в плантациите. Има много работа за вършене. Използвахме специални растения като индикатори за вида на почвата, за да преценим какви зеленчуци ще растат, или пък какви дървета. Наблюдавахме всяко едно от тези дървета от космоса.

Ето така изглежда реалната картина, има ги тези неправилни кръгове наоколо, има ги ивиците от по 100 метра със захарните палми, които представляват доходи за 648 семейства. Това е само малка част от района.

Разсадника тук е обаче различен. Ако погледнете броя на видовете дървета, които има в Европа например, от Урал до Англия, знаете ли колко са? 165. В нашия своеобразен разсадник ние ще отглеждаме 10 пъти повече видове. Можете ли да си представите? Трябва да се знае с какво си имаме работа, но точно това разнообразие е причина нещата да се случват. Тогава можете да тръгнете от тази нулева позиция, като засаждате зеленчуците и дърветата, или директно дърветата, сред тревата там, поставяйки буферна зона, произвеждайки собствен компост и тогава уверявайки се, че в тази растяща гора има посеви, които могат да бъдат използвани. В началото може би ананаси, боб и царевица. На втората фаза ще има банани и папая. По-нататък шоколад и чили. И така бавно, дърветата започват да надделяват, носейки със себе си плодове, дървесина, гориво. И накрая, гората от захарна палма надделява и предоставя на хората стабилен доход.

В горния ляв ъгъл, под онези зелени ивици, ще видите няколко бели точки - това са всъщност отделни ананасови растения които можете да видите от космоса. В тази област започнахме да отглеждаме акациевите дървета, които преди малко видяхте. Това е само след първата година. А това е след втората година. А на този екран, ако погледнете от кулата, това е където започнахме да атакуваме тревата. Засаждаме разсада, премесен с банани, папая и всичките посеви на местните хора, но и междувременно дърветата растат бързо. И 3 години по-късно, 137 вида птици.

(Аплодисменти)

Понижихме температурата с от 3 до 5 градуса, Влажността на въздуха се повиши с 10 процента, Облачността - ще ви покажа - се повиши. Валежите се повишиха. И всички тези биологични видове печелят от това.

Тази екологична къща, която построих тук, преди 3 години беше празно, жълто поле. Този предавател, управляван от Европейската Космическа Агенция, ни помага с това, че когато отгоре мине сателит, за да се калиброва, той прави снимки. Тези снимки после ги използваме, за да анализираме колко е въглерода, как се развива гората и можем да следим всяко дърво, използвайки тези сателитни снимки от нашето взаимодействие. Сега вече можем дори да използваме тази информация, за да подготвим подобни рецепти и за други региони по същата технология. Всъщност дори вече го имаме в Google Earth. Ако се използва малко от вашата технология, за да се сложат проследяващи устройства на камиони и да се използва Google Earth в комбинация с това, може директно да се види кое палмово масло е произведено устойчиво, коя компания краде дървесина и може да се спести толкова много повече въглерод отколкото с което и да е друго средство за пестене на енергия тук.

Ето това е Самбоджа, може да се измери колко дървета израстват отново, но може и да се измери биоразнообразието, което се връща. Биоразнообразие е индикатор за баланса на водата и това колко вещества могат да бъдат задържани. И накрая - превърнах го в машина за дъжд, защото сега гората създава свой собствен дъжд. Този съседен град Баликпапан има голям проблем с водата. 80% е заобиколен от морска вода и сега имаме там силно навлизане. Затова погледнахме облаците над гората, погледнахме над залесените площи, полу-откритите и откритите площи.

И ето вижте тези снимки. Ще премина през тях набързо. На тропиците дъждовните капки не се формират от ледени кристали, подобен е случаят в умерените зони, ами са нужни дървета с техните химикали, които излизат през листата, за да се формират капките. Затова като създадете хладно място, където могат да се акумулират облаци, дърветата предизвикват дъждове. И вижте, сега има 11,2% повече облаци, отколкото преди 3 години. Валежите са се увеличили с 20% за същото време. Нека погледнем данните за следващата година и ще видите, че тенденцията се е запазила. Където първоначално имаше малко област с повече дъждове, сега областта се разширява и валежите стават все повече. И ако погледнете модела на валежите над Самбоджа Лестари, ще видите, че там преди беше най-сухото място, но сега се получава постоянно увеличаване на формираните валежи там. Оказва се, че климата може да се променя. Когато се намесят пасатите (тропически ветрове) разбира се ефекта изчезва, но веднага щом вятъра се стабилизира, може ясно да се види, че пиковете на дъждовете отново се появяват на тази област.

Затова да вдигнем ръце и да кажем, че положението е безнадеждно не е правилно, защото всъщност ние можем да променим нещата ако интегрираме различните технологии. Науката е хубаво нещо, но в крайна сметка основния фактор са хората и образованието. Ние имаме фермерски училища. Но разбира се истинския успех е нашата група, защото когато се роди бебе, ние ще свирим и така всеки е част от семейството, а човек не мисли лошо на семейството си.

Ето така изглеждат нещата. Имаме този път, който преминава през местността и доставя на хората електричество и вода от техния собствен регион. Имаме зоната със захарните палми и тази ограда от гъста палмова гора, която да пази орангутаните и по този начин им се предоставя място за живеене отделено от хората. Вътре пък имаме тази област за залесяване, която е като генна банка, за да поддържа тези материали живи, понеже за последните 12 години нито едно стръкче от тропична твърда дървесина не е порастнало, понеже климатичните условия са изчезнали. Всички семена биват изяждани.

Сега ние правим мониторинга отвътре, от кули, сателити, свръхлеки самолети. Всяко семейство, което преди това е продало земята си, сега получи обратно парче от нея. Има две хубави огради от тропични дървета с твърда дървесина, имате сенчести дървета, засадени през първата година, после засаждате захарните палми и гъстата гора, която служи за ограда. И след няколко години можете да премахнете част от сенчестите дървета, хората получават дървесината от акациевите дървета, които запазихме с обелките от бамбука и могат да си построят къща и имат дърва за готвене. Могат да започнат да произвеждат от дърветата колкото си искат. Имат достатъчно доход за 3 семейства. Но каквото и да правите, то трябва да е напълно подкрепено от местните хора, което означава, че трябва да го пригодите към местните културни ценности. Това не е лесно и няма универсален подход.

Трябва да го направите така, че да е трудно да се корумпира, трябва всичко да е прозрачно. Както тук, в Самбоджа Лестари, където разделихме този пръстен на групи от по 20 семейства. Ако един член не спази уговорките, и започне да сече дървета, другите 19 члена трябва да решат какво ще се случи с нарушителя. Ако групата не вземе мерки, другите 33 групи трябва да решат какво ще се случи с цялата група, която не е изпълнила задълженията си към невероятната оферта, която им се предлага.

На север има кооперации, има демократична култура и затова може да разчитате на местната правна система да защити вашата система. Накратко, през първата година хората могат да продадат тяхната земя, да получи доходи, но освен това получават и работни места във строителството и залесяването, работят с орангутаните, могат да използват отпадната дървесина за да правят ръчно изработени сувенири. Получават също безплатна земя между дърветата, където могат да отглеждат посеви. Могат да продават част от тези плодове на проекта за орангутаните. Получават строителни материали за къщи, договор за продажба на захар, може да се произвежда на местно ниво големи количества етанол и енергия. Получават и всички тези екологични облаги, пари, получават образование... невероятна сделка.

И всичко е базирано на едно нещо - да се уверим, че гората ще си остане на мястото. Така че ако искаме да помогнем на орангутаните - де факто моята първоначална цел - трябва да направим така, че местни хора да спечелят от това. Сега вече си мисля, че пътят към постигането на това, да го кажа простичко, е интеграцията. Надявам се - ако искате да научите повече, можете да прочетете повече по темата.

(Аплодисменти)