Уилям Камкуамба: Как обуздах вятъра

Благодаря ви. Преди две години застанах на сцената на TED в Аруша, Танзания. Говорих много кратко за едно от творенията си, с което съм най-горд. Това беше проста машина, която промени живота ми.

Преди това никога не се бях отдалечавал от дома си в Малави. Никога не бях използвал компютър. Никога не бях виждал Интернет. На сцената онзи ден бях толкова нервен, че забравих английския и направо ми се повръщаше. (Смях) Никога не ме бяха заобикаляли толкова много азунгу, бели хора. (Смях)

Има една история, която не бих ви разказал тогава. Но - е, сега се чувствам добре. Бих искал да споделя тази история днес. В семейството ми сме седем деца. Само сестри, с изключение на мен. Това съм аз с баща ми, когато бях малък. Преди да открия чудесата на науката, бях обикновен фермер в страна на бедни фермери. Като всички други, отглеждахме царевица.

Една година имахме много лош късмет. През 2001 преживяхме ужасен глад. За пет месеца всички малавийци започнаха да гладуват до смърт. Семейството ми се хранеше само веднъж, вечер. Само по три лъжици нсима за всеки от нас. Храната минаваше през телата ни. Започнахме да изчезваме.

В Малави, на втория ден в училище трябва да платиш училищни такси. Заради глада бях принуден да отпадна от училище. Погледнах баща си, погледнах и онези сухи полета. Това беше бъдещето, което не можех да приема.

Чувствах се много щастлив, че това е вторият ми ден в училище. Затова бях твърдо решен да направя всичко възможно, за да получа образование. Отидох в една библиотека. Четох книги - научни книги, особено по физика. Не можех да чета много добре на английски. Използвах диаграмите и снимките, за да уча думите около тях.

Една друга книга постави това знание в ръцете ми. В нея се казваше, че с вятърна мелница може да се изпомпва вода и да се генерира електричество. Изпомпването на вода значеше напояване. Защита срещу глада, който преживявахме тогава. Затова реших да построя една вятърна мелница за себе си. Но нямах материали, които да използвам. Затова отидох на едно бунище, където си намерих материали. Много хора, включително майка ми, казваха, че съм луд. (Смях)

Намерих вентилатор за трактор, амортисьор, тръби от ПВЦ. С помощта на рамка за велосипед и едно старо велосипедно динамо построих моята машина. Отначало захранваше една крушка. После - четири крушки с превключватели, и дори прекъсвач, моделиран след една сметка за електричество. Друга машина изпомпва вода за напояване.

Пред къщата ми започнаха да се редят опашки от хора, (Смях) за да им зареждам мобилните телефони. (Аплодисменти) Не можех да се отърва от тях. (Смях) Дойдоха и репортерите, което доведе до блогърите, което доведе до обаждане от нещо, наречено TED. Никога не бях виждал самолет преди. Никога не бях спал в хотел. И така, на сцената онзи ден в Аруша, изгубил познанията си по английски, казах нещо от сорта на: "Опитах. И го направих."

Бих искал да кажа нещо на всички хора като мен, на африканците и на бедните, които се борите с мечтите си - Бог да ви благослови. Може би някой ден ще гледате това по Интернет. Казвам ви - доверявайте се на себе си и вярвайте. Каквото и да се случва, не се отказвайте. Благодаря. (Аплодисменти)