Уил Рийт прави играчки, които правят светове

Винаги съм искал да бъда киборг. Едно от любимите ми предавания, като дете, беше "Мъж за Шест Милиона Долара " и това е по-близо, да речем, до 240 доларовия мъж или толкова, но --

(Смях)

Както и да е. И обикновено бих се чувствал много неловко, и малко странно, да нося това наоколо, нали, но преди няколко дена видях един световно известен статистик, който поглъщаше мечове на сцената тук, за това си помислих, че е добре сред тази група. Но не е това, за което искам да говоря днес. Искам да говоря за играчки, и силата, която виждам присъща в тях.

Когато бях хлапе, всъщност посещавах училище Монтесори до шести клас в Атланта, Джорджия. И по онова време не мислех много за това, но след това по-късно, някакси осъзнах, че това беше връхната точка в образованието ми. От този момент нататък, всичко друго слезе надолу по хълма. И не беше до по-късен етап, докато започнах да правя игри, които наистина -- всъщност гледам на тях повече като на играчки. Хората ме наричат дизайнер на игри, но аз наистина гледам на тези неща повече като на играчки. Но започнах да се заинтересувам много от Мария Монтесори и нейните методи и нейния начин, по който тя подхождаше към нещата и начина, по който мислеше, че е много ценно за децата някакси да откриват нещата сами, отколкото тези неща да им бъдат предавани явно. И тя проектираше тези играчки, където децата, които си играят с играчки, всъщност ще разберат тези дълбоки принципи на живота и природата чрез игра. И след като открият тези неща, наистина се запечатват в тях много повече, също така ще изживеят техните собствени провали; имаше аспект основан на провала на учене тук. Беше много важен. И така, игрите, които правя, мисля за тях повече като модерни играчки на Монтесори. И наистина искам да бъдат предствени по начин, където децата могат да изучават и да откриват техните собствени принципи.

И така, преди няколко години всъщност започнах да се интересувам от SETI програмата. И това е начина, по който работя, заинтересувам се в различни видове предмети, гмуркам се, изследвам ги, и след това се опитвам да разбера как да изработя играчката около това, така, че други хора да изживеят същите усети за открития като мен докато изучавах обекта. И това ме отведе към астробиологията, която е наука за възможния живот във Вселената. И след това е Уравнението на Дрейк, знаете, което разглежда вероятността на това живот да възникне на планетите, колко може би ще просъществува, колко планети има там, неща като тези. И започнах да разглеждам колко интересно е Уравнението на Дрейк, защото обхваща всички тези различни предмети -- знаете, физика, химия, социология, икономика, астрономия. И друго нещо, което наистина ме впечатли преди много време беше "Силата на Десет," знаете, филм на Чарлз и Рей Еймс. И започнах да събирам тези двете заедно и се чудех, може ли да направя играчка, с която децата ще обикалят наоколо всички тези интересни принципи на живота, знаете, както съществуват и биха могли да отидат в бъдещето. Неща, където можете да обикаляте наоколо, като Принципа на Коперник, Парадокса на Ферми, Антропичния Принцип, произхода на живота. И така, днес ще ви покажа играчка, над която съм работил, която мисля, че е повече от всичко друго, вид философска играчка. Докато играете с тази играчка, вие, някакси -- това ще породи философски въпроси у вас.

Тази игра се нарича "Спор." Работил съм върху нея няколко години. Приближава се много до завършек вече. Случва се във всички тези различни мащаби, първо от много, много малки, до много, много големи. Само ще влезна в началото на играта и всъщност можете да започнете тази игра от капка вода като много, много малко, едноклетъчно същество и точно от началото всъщност трябва да живеете, оцелявате, възпроизвеждате. И така, ето ни тук, в много малка микроскопична скала, плуващи наоколо и всъщност осъзнах, че тези клетки нямат очи, но им помага да изглеждат сладки. Играчите, всъщност ще преминат през всяко поколение на този вид и докато играете играта, създанието всъщност ще расте малко по малко. И като започнем да растем, камерата всъщност ще започне да се приближава и нещата, които виждате на фона там ще започнат бавно да излизат напред, за да ви покажат малко от това, с което ще се сблъскате, докато растете. И така, докато ядем, камерата започва да се разтяга и тогава започваме да взаимодействаме с по-големи и по-големи организми.

Сега, всъщност ние играем през много поколения, на клетъчно ниво. Ще премина напред. По някое време ставаме по-големи, и всъщност стигаме един вид до макро-еволюционната скала. Сега от този момент, всъщност напускаме водата, и едно нещо, което е важно за тази игра е, че на всяко ниво играча един вид проектира неговото създание и това е фундаменталния аспект на това. Сега, в еволюционната игра тук, в скалата на създанието, всъщност трябва да ядете, оцелеете и след това да се възпроизведете. Знаете, точно като при Дарвин. Едно нещо, което забелязахме с "The Sims," което е игра, която направих по-рано е, че играчите обичат да правят неща. Когато можеха да правят неща в играта имаха огромно количество симпатия за връзката с него, дори и да не беше, знаете толкова хубаво, колкото другите хора биха могли да го направят -- както биха го направили професионалните художници за игрите -- те наистина оставаха с тях и наистина ги беше грижа какво ще се случи с него.

И така от този момент, всъщност сме напуснали водата, и сега с това малко създание -- може да усилим звука малко -- и сега може да се опитаме да ядем, може да се промъкнем зад този малкия ето тук -- и да се опитаме да го изядем. Добре, ами, бием се. Добре, хванахме го. Сега имаме блюдо. Наистина, в тази част от играта, това което правим е, че бягаме наоколо и оцеляваме, и се опитваме да стигнем до следващото поколение, защото ще играем през всяко поколение на това създание. Може да се съвокупляваме така, че ще видя, ако някое от тези създания иска да се сноши с мен. Да.

Всъщност не искахме да изиграем истинска еволюция с хората и всичко това, защото е почти по-интересно да гледаме на алтернативни възможности в еволюцията. Еволюцията обикновено е представена като този път, през който минаваме, но всъщност представя този огромен сбор от възможности. Сега след като се съвокуплим, всъщност натискаме върху яйцето. И ето тук, е където играта започва да става интересна, защото едно от нещата, върху които се фокусираме тук, е да дадем на играчите много високо използваеми опции така, че с много малко усилие играча може да направи нещо много готино. И включва много интелигентност, от страна на опциите.

Но всъщност това е редактора, където ще проектираме следващото поколение на нашето създание. И така има малък гръбначен стълб, може да се движи наоколо тук, може да се разтегне. Мога да го надуя или да го свия с колелото на мишката така, че вие един вид го извайвате, точно като глина. Тук имаме части, които мога да сложа или да махна. Идеята е, че играча всъщност може да проектира всичко, за което може да си помислят в този редактор, и ние в действителност го оживяваме. Така например, мога да сложа нялколко накрайника на този герой тук. Ще ги надуя да са малко големи. И в този случай мога да реша, че ще сложа -- ще сложа устни на тези крайници. И така, общо взето играчите са насърчени да бъдат много изобретателни в играта. Тук ще му дам, например, едно око по средата, може би ще го увелича малко, и ще го насоча надолу. Също така, ще му дам няколко крака. И така общо взето, в някакъв смисъл, искаме това да се усеща като някакъв вид увеличител за въображението на играча, така, че с много малък брой кликвания играча може да създаде нещо, което никога не си е мислил, че е възможно преди. Знаете ли, това е почти като да проектирате нещо като Мая, което, например, осем годишно дете може да използва. Но наистина целта тук беше, че за около минута исках някой да пресъздаде, това, което типично отнема на живописния художник, знаете, няколко седмици да бъде създадено. Добре, сега ще му сложа някакви ръце. Добре, тук всъщност съм нахвърлил едно малко създание. Нека да му дам малко оръжие на опашката тук, за да може да се бие. Добре,това е завършения модел. Сега всъщност може да преминем на оцветяващата фаза.

Сега, в тази фаза, програмата в действителност има някакво разбиране за вид на топографията на това създание. Някакси знае къде е гръбначния стълб, къде е гръбнака, крайниците. Знае как райетата трябва да минават, как да бъде затъмнено, и така, ние процедурно генерираме карта на тъканта -- и това е нещо, което ще отнеме на тъканен художник много, много дни работа. И след това може да го тестваме, веднъж след като направим това, и видим как ще се мърда наоколо. И така от този момент, компютъра процедурно анимира това създание. Гледа всичко, което съм проектирал, и всъщност ще го доведе до живот. И мога да видя как би танцувало...

(Смях)

как ще показва емоции, как би се било. И така как играе с двете си усти там. Мога дори да го накарам да позира за снимка -- и да щракна малка снимка на него.

(Смях)

И така във всеки случай, после връщам това обратно в играта, то е родено, и играя следващото поколение на моето създание чрез еволюцията. Сега отново, съчувствието, което играчите имат, когато те създадат съдържанието е огромно. Сега, когато играчите създадат съдържание в тази игра, то е автоматично изпратено до сървъра и после преразпределено до всички други играчи равно и прозрачно. Фактически, докато взаимодействам в този свят с други създания, тези създания открито идват от другите играчи, докато те играят. И така процеса на играене на тази игра е процес на построяване на тази огромна база данни от съдържание. И общо взето всичко, което ще видите в тази игра, има редактор за него в играта, който играча може да създаде, знаете, по целия път до цивилизацията. Това е моето бебе. Когато ям, всъщност ще започна да раста. Това е следващото поколение.

Но ще премина много напред тук. Сега, нормално какво би се случило е, че тези създания ще работят техния път нагоре, в крайна сметка ще станат интелигентни. Ще започна да се разправям с племена, градове и цивилизации от тях, с течение на времето. Ще мина много напред тук чак до космическата фаза. След време ще отидат в космоса и ще започнат да колонизират и да изследват вселената. Сега наистина, до известна степен, искам играчите да построят този свят в тяхното въображение, и след това да го извлека от тях, знаете, с най-малко количество болка. Така че, за това са тези инструменти, как да направиме игровата част, знаете, всъщност въображението на играча по-увеличено? И как да направим тези опции, тези редактори нещо, което в действителност е толкова забавно, колкото и самата игра? И така, това е планета, на която сме играли до този момент в играта. Досега цялата игра е била изиграна на повърхостта на този малък свят тук.

Сега, от този момент ние всъщност се разправяме с много малка планета играчка, почти, отново, като идеята за играчка на Монтесори. Знаете, какво се случва, ако дадете на някого планета играчка и ги оставите да играят с много динамика на нея, разбирате, какво биха открили? Какво могат да научат от това? Този свят е бил извлечен от въображението на играча. Така че това е планената, на която играча се развива, неща като сградите, и колите, архитектурата, цивилизациите, са били проектирани от играча до този момент. И така, ето малък град с някои от нашите момчета, които се разхождат из него. И повечето игри поставят играча в ролята на Люк Скайуокър, знаете, този главен герой да играе в тази история. Наистина, това е повече като да поставите играча в ролята на Джордж Лукас, знаете ли? Искам те, след като са изиграли тази игра, да извлекат цял свят, с който в момента си взаимодействат.

Сега, като се изместим тук долу, всъщност все още имаме цяла група от създания, които живеят на повърхността на планетата, така че имаме всички тези различни динамики, Фактически, мога да погледна тук, и това е един вид опростена хранителна мрежа, която се случва с тези създания. Мога да отворя това и след това да сканирам какво съществува на повърхността и да получа представа за различието на създанията, които са доведени тук, знаете ли? Някои от тях са били създадени от играча, други от други играчи, автоматично са били изпратени тук. Но има много малка проста калкулация на това, което се изисква, колко растения са нужни, за да могат да живеят тревопасните животни, колко тревопасни животни са нужни за храна на месоядните, и така нататък, това всъщност трябва да го балансирате активно. Сега също, с тази фаза, даваме повече и повече сила като на Господ на играча и можете да експериментирате с тази планета, отново, като с играчка. И така мога да дойда, да направя някои неща и да се отнеса с тази планета като късче глина. Имаме много проста малка система за времето както виждате тук, много проста геология. Например, мога да отворя една от опциите си тук и тогава мога да издълбая реки. Така че цялото това нещо е като един голям къс от глина, скулптура. Също така мога да си играя с динамиката на този свят през период от време.

И така, едно от нещата, които мога да направя. е да започна да подавам повече въглеродно диоксидни газове в атмосферата, и това е, което правя тук. Всъщност има малък надпис ето тук долу за нашата планетна атмосфера, налягане и температура. И така като започна да изпомпвам повече атмосфера ще започнем да приповдигаме парниковите газове тук и, ако започнахте да забелязвате -- ще започнем да забелязваме нивото на океана да се надига за период от време. И нашите градове ще са изложени на риск, защото много от тях са брегови градове. Можете да видите нивата на океаните да се покачват, докато нахлуват в градовете, ще започна да губя градове тук. И така фактически искам играчите да могат да експериментират и да изучават огромно количество от пропаднал космос -- а, ето един град отиде. Сега през период от време, това всъщност ще затопли планетата. И така в началото това, което ще видим е глобално покачване на нивото на океана тук на тази малка планета играчка, но след това през период от време -- мога да го ускоря малко -- всъщност също така ще видим влиянието на горещината. И така, не само ще стане по-горещо, но по някое време ще стане толкова горещо, че океаните напълно ще се изпарят. И така в началото ще се покачат, и след това ще се изпарят, и това ще бъде моята планета. Фактически, това, което се случва тук е малко като продължението на "Неудобната истина," знаете, за около две минути, и това някакси изкарва това, което е интересната гледна точка на игрите. Сега тук, целите ни океани се изпаряват от лицето на Земята, и докато продължава да става все по-горещо, по някое време цялата планета ще се разтопи. Ето случва се.

И така, ние не само симулираме биологичната динамика -- хранителни вериги и всичко това -- но също така, знаете, много проста, някакси основна скала. И това, което ми е интересно за тези игри, до някаква степен, е, че мисля, че ще ни отнеме много дългосрочни диманики и да ги стесним до много краткосрочни преживявания. Защото е толкова трудно за хората да започнат да мислят за след 50 или 100 години, но когато им дадете играчка, и могат да преживеят тези дългосрочни динамики само за няколко минути, мисля, че това е напълно различна гледна точка, където ние всъщност чертаем, използвайки играта да преначертае нашата интуиция. Почти е на същия принцип с телескопа или микроскопа, където градуират отново зрението ви; мисля, че компютърните симулации градуират вашите инстинкти, през много огромни размери на пространството и времето.

И така, ето я нашата малка Слънчева система, докато се изтегляме от нашата разтопена планета. Всъщност се оказва, че имаме няколко други планети в тази Слънчева система. Нека да полетим към друга. Фактически, ще имаме този неограничен брой светове, които можем да изучаваме тук. Сега, докато вървим към бъдещето и започнем да навлизаме в пространството и да правим неща, ние извличаме много от неща като научната фантастика. И общо взето всички мои любими научно-фантастични филми искам да бъдат изиграни тук като различни динамики. И така, тази планета всъщност има някакъв живот на нея. Ето го, някакъв туземен живот там долу. Сега една от опциите, която евентуално мога да спечеля от моето НЛО е монолит, който мога да пусна долу.

(Смях)

Както виждате, тези момчета всъщност започват да се катерят нагоре и да му се кланят, с течение на времето, веднъж след като го докоснат ще станат интелигентни. Така че всъщност мога да избера вид на планета и да го направя чувствителен. Виждате ли, сега всъщност са стигнали до племенна динамика. И сега, понеже фактически съм единствения тук, в действителност мога, ако искам, да излезна от НЛО-то и да отида до тях, и те ще ме боготворят от този момент като бог.

(Смях)

В началото са малко изплашени. Добре де, може би не ме боготворят.

(Смях)

Мисля да напусна преди да станат враждебни.

Но всъщност, ние искаме разнообразие на дейности, които играчите могат да играят през това, знаете. В действителност, искам да мога да играя, знаете, "Денят, в който Земята замръзна," "2001 космическа одисея," "Стар Трек," "Война на световете." Сега, докато се изтягляме от този свят -- ще продължим да се изтягляме от звездата сега -- едно от нещата, което винаги ме е изнервяло малко за астрономията, когато бях дете, е как беше винаги представяна като двуизмерна и толкова статична. Докато се изтегляме от звездата, тук всъщност излизаме навън в междузвездното пространство и добиваме усещане за пространството около нашата родна звезда.

Сега, това което наистина исках да направя е да представя това, знаете ли, в прекрасни три измерения, както е в действителност. И не само това, но също и да покажа динамиката и много интересни предмети, които можете да откриете, може би като в Хъбъл, в доста реалистични честоти и скали. И така повечето хора, знаете, някак нямат представа за разликите между излъчваща мъглявина и планетна мъглявина. Но това са нещата, които можем да сложим някак тук в тази малка галактика. И така прелитаме до тук до място, което изглежда като черна дупка. Искам да имам цяла зоологическа градина с Хъбъл предмети, с които хората могат да си взаимодействат и да си играят, отново като с играчки. И ето тук е малката черна дупка, до която вероятно не искаме да се приближаваме прекалено много. Но също така имаме звезди и неща. Ако се изтеглим през целия път назад, започваме да виждаме цялата галактика тук, малко в забавен каданс. И това е друго нещо, където, типично, когато хората представят галактики, винаги са били тези красиви снимки. Но винаги са статични. И, когато всъщност изведете това напред във времето и започнете да го анимирате, всъщност е доста изумително, знаете, как изглежда галактиката на бързи обороти.

Това ще бъде един милион години в секунда, защото имате около една супернова на всеки век. И така ще имате това прекрасно блестящо нещо, с това бавно въртене, и това е приблизително на какво ще прилича. И така наистина част от това е да донесе красотата на това, на естествения свят, до някого по много въображаем начин, така че те да могат да калибрират инстинктите си през тези огромни мащаби на пространството и времето.

Крис се чудеше в какви видове богове тези играчи ще се превърнат. Защото, ако се замислите над това, знаете, ще имате 15 годишни, 20 годишни, както и да, летящи сред тази вселена. Те могат да бъдат бог-хранител. Те, знаете, може да бъдат единствения живот на планетите, и да се опитват да оформят земя и да разпръснат цивилизация. Можете да бъдете отмъстителен бог и да отивате и да завладявате, защото всъщност можете да направите това, можете да отидете и да атакувате други интелигентни раси. Може да сте мрежов бог, да изграждате съюзи, които също можете да правите в играта, или просо любопитни, да се разхождате и да искате да откривате толкова, колкото бихте могли.

Но всъщност, причината поради която правя играчки като тези, е защото мисля, че ако има една промяна, която мога да направя в света, която мога да избера да направя, ще е това, бих желал някакси да дам на хората малко по-добро калибриране на дългосрочното мислене. Защото мисля, че повечето проблеми, с които светът ни се сблъсква в момента са резултат на краткосрочно мислене и факта, че ни е много трудно да мислим за след 50, 100 години и 1000 години напред. И мисля, че като давам на децата играчки като тези и им давам да изиграят динамиките, знаете, много дългосрочни динамики над краткосрочните и им давам усещане за какво правим сега, какво ще бъде след 100 години, мисля, че е вероятно най-ефективното нещо, което мога да направя, вероятно, за да помогна на света. И ето затова аз мисля, лично, че играчките могат да променят света.

Благодаря ви.