Уейд Дейвис за световната мрежа на вярвания и ритуали

Знаете ли, културата е родена от въображението, а въображението -- въображението такова, каквото го познаваме се е появило, когато нашия вид произлязъл от нашия прародител хомо еректус и, напоен със съзнание, започнал пътешествие, което го отвело до всеки ъгъл на заселения свят. За известно време сме споделяли сцената с нашите далечни братовчеди, неандерталците, които ясно са имали проблясъци на съзнание, но дали е било заради увеличението на размера на мозъка, или развитието на езика, или друг еволюционен катализатор, но бързо сме напуснали неандерталците, дишащи за оцеляване. До времето, когато последния неандерталец изчезнал от Европа преди 27 000 години, нашите преки предшественици вече са били и за около 5000 години, пропълзявали във вътрешността на Земята, където в светлината на блещукащите восъчни свещи са довели до съществуване великото изкуство на горния палеолит.

Прекарах два месеца в пещерите на северозападна Франция с поета Клейтън Ешлеман, който е написал красива книга, наречена "Хвойнев фитил." И можете да видите това изкуство и, разбира се, можете да видите сложната социална организация на хората, които са довели до неговото съществуване. Но по-важното е, че то говори за по-дълбок копнеж, нещо много по-сложно от ловна магия. И начина, по който Клейтън се изрази беше този: Той каза, "Добре знаете, че в даден момент всички ние сме били с животинска природа, и в следващия момент не е било така." И той посочи прото-шаманизма като вид на оригинален опит, чрез ритуал, да разпали връзка, която е била безвъзвратно загубена. И така той виждаше това изкуство не като ловна магия, а като картички, описващи носталгия. И погледнато в тази светлина то добива напълно различен резонанс.

И най-удивителното нещо за горното палеолитно изкуство е, че като естетическо изразяване, се е задържало почти 20 000 години. Ако това са били пощенски картички на носталгия, то в действителност нашите са били едно доста дълго сбогуване. И това също беше началото на нашето недоволство, защото ако искахме да обобщим целия ни опит от палеолита насам, щеше да се сведе до две думи: как и защо. И това са стъблата на проникновение, на които културите са се изграждали. Сега всички хора споделят същите първични, адаптивни необходимости. Всички ние имаме деца. Всички ние се сблъскваме с тайнството на смъртта, света, който чака след смъртта, възрастните хора, навлизащи в преклонната си възраст. Всичко тове е част от нашия естествен опит, и това не би трябвало да ни изненадва, защото в крайна сметка, биолозите най-накрая са доказали, че е истина това, за което философите винаги са мечтали да се окаже истина: а именно фактът, че всички ние сме братя и сестри. Всички сме скроени от същата генетична тъкан. Цялото човечество вероятно е произлязло от хиляда човека, напуснали Африка, преди приблизително около 70 000 години.

Но изводът от това е, че ако всички ние сме братя и сестри и споделяме еднакъв генетичен материал, то всички човешки популации споделят същия първичен човешки гений и същото интелектуално наследство. И така дали този гений е приложен в -- технологичната магия е било голямото постижение на Запада -- или точно обратното, в разнищване на сложните нишки от спомени наследени в един мит, е само въпрос на избор и на културна ориентация. Няма прогресия в историята на човешките познания. Няма траектория на прогреса. Няма пирамида, това удобно поставя викторианска Англия на върха и принизява останалите, до тъй наречените примитивни народи на света. Всички хора са просто културни опции, различни виждания за самия живот. Но какво имам в предвид под различни виждания за живота, допринасящи за напълно различни възможности за съществуване?

Добре, нека да влезнем за момент в най-голямата културна сфера, която някога е довеждана до съществуване от въображението -- тази на Полинезия. 10 000 квадратни километра, десетки хиляди острови, нахвърлени като скъпоценни камъни насред южно море. Наскоро плавах до Хокулеа, наречен така заради свещената звезда на Хавай, през южния Тихи Океан, за да правя филм за навигаторите. Това са мъже и жени, които, дори днес, могат да назоват 250 звезди в нощното небе. Това са мъже и жени, които могат да усетят присъствието на отдалечени атоли от острови зад видимия хоризонт, само чрез гледане на вибрациите на вълните през корпуса на техния кораб, знаейки много добре, че всяка група от острови в Тихия океан имат техния уникален пречупващ модел, който може да бъде разчетен със същата проницателност, с която съдебния учен ще разчета отпечатък от пръст. Това са моряци, които в тъмнината, в корпуса на кораба, могат да различат до 32 различни морски издигвания, движещи се през кануто от всеки един момент от време, различават смущенията на местните вълни от големите течения, които пулсират през океана, и могат да бъдат следени със същата лекота, с която сухоземен изследвовател би следвал река до морето. В действителност, ако използвате всичкия гений, който ни позволи да отведем човек на Луната и го приложете да разбере океана, това което ще получите е Полинезия.

И, ако се гмурнем от царството на морето до царството на духа на въображението навлизаме в царството на тибетския будизъм. И наскоро направих филм наречен "Будистката наука на мисълта." Защо използвахме думата "наука"? Какво е науката, ако не емпирично преследване на истината? Какво е будизма, ако не 2500 години от емппирично наблюдение на природата на мисълта? Пътувах месец в Непал с нашия добър приятел Матю Рикард и ще си спомните, че Матю известно ни каза на всички тук в TED, Западната наука е голяма реакция на малки нужди." Прекарахме целия си живот, опитвайки се да достигнем до 100 без да загубим зъбите си. Будистът прекарва целия си живот, опитвайки се да разбере естеството на съществуването.

Нашите билбордове прославят голи деца в бельо. Техните билбордове са наръчници, молитви за доброто на всички чувствителни създания. И с благословията на Трушик Ринпоче започнахме дълго пътуване към любопитна дестинация придружени от велик доктор. И дестинацията беше една стая в манастир, където жена е отишла за доживотно уединение преди 55 години. И по време на пътя взехме причастие от Ринпоче и той седна с нас и ни каза за четирите благородни истини, за същността на будисткия път. Целият живот е страдание. Това не означава, че целият живот е нагативен. Означава, че неща се случват. Причината за страданието е невежеството. Под това Буда не е имал в предвид глупостта, имал е предвид прилепване към илюзията, този живот е неподвижен и предсказуем. Третата благородна истина твърди, че невежеството може да бъде превъзмогнато. А четвъртата и най-важна, разбира се, беше начертаването на съзерцателна практика, която не само е имала възможността за трансформиране на човешкото сърце, но е имала 2500 години от емпирично доказателство, че такова трансформиране е било сигурно.

И така, когато тази врата се отвори в лицето на жената, която не е била извън тази стая от 55 години, вие не виждате луда жена. Ние видяхме жена, която бе по-чиста от езерце вода в планински извор. И разбира се, ето това ни казаха тибетските монаси: те казаха, в даден момент, ние всъщност не вярваме, че сте стигнали на Луната, но вие сте го направили. Вие може и да не вярвате, че постигаме просвещение за един живот, но ние го правим. И ако се прехвърлим от сферата на спиритуалното към сферата на физическото, към свещената география на Перу, винаги съм се интересувал от взаимоотношенията на местните, които наистина вярват, че Земята е жива, отзивчива на всички техни желания и всички техни нужди. И разбира се човешката популация има своите съответни задължения.

Прекарах 30 години, живеейки сред хората от Чинчеро и постоянно чувах за събитие, в което винаги исках да участвам. Веднъж в годината, на най-бързото младо момче във всяка махала се предоставя честта да стане жена. И за един ден то носи облеклото на сестра си и става травестит, "уейлака". И през този ден, то предвожда всички годни мъже във бягане, но това не е обикновено бягане. Започвате на 3500 метра. Тичате надолу към подножието на свещената планина Анткилка. Тичате нагоре до 4500 метра, спускате се 1000 метра, пак се изкачвате, това в продължение на 24 часа. И разбира се, Уейлакамаспин, траекторията на маршрута, е обозначена от свещени земни могили, където кока се дава на Земята, глътки алкохол на вятъра, вихърът на женственото е отведен до върха на планината. И метафората е ясна: отиваш в планината като индивид, но посредством изтощение и посредством саможертва, се изявяваш като общество, което за пореден път е потвърдило чувството, че е част от планетата. И на 48, аз бях единственият външен човек преминал през това, и единственият който го е завършил. Успях да го направя само след дъвкането на повече листа от кока за един ден от всеки друг в 4000-годишната история на растението.

Но тези локализирани ритуали стават характерни за целите Анди, и тези фантастични фестивали, като фестивала Койлур Рити, който настъпва когато Плеядите се появят отново на зимното небе. Това е нещо като Уудсток на Андите: 60 000 индианци тръгват на поклонение до края на черен път, който води до свещената долина наречена Синакара, над която се издигат три тесни провлака на големия ледник. Метафората е толкова ясна. Донасяте кръстовете от вашето общество, в тази прекрасна смесица от християнски и преколумбийски идеи. Поставяте кръста в леда в сянката на Аусангате, най-свещената от всичките Апус, или свещените планини на инките. И след това играете ритуалните танци, които дават сили на тези кръстове.

Сега, тези идеи и тези събития ни позволяват да разкрием забележителни места, на които много от вас са били, като Мачу Пикчу. Мачу Пикчу никога не е бил изгубен град. Даже напротив, той е бил напълно свързан с 14 000 километра величествени пътища, които инките са направили за по-малко от век. Но по-важното е, че е бил свързан с разбиранията в Андите за свещено разположение. Интиуатана, стълбът към Слънцето, е всъщност обелиск, който постоянно отразява светлината падаща върху свещеното Апу на Мачу Пикчу, което е Захарната планина, наречена Хуайна Пикчу. Ако отидете до южната страна на Интиуатана, ще видите храм. Ако изкачите Хуайна Пикчу, ще видите друг храм. Ако теглите черта между севера и юга, ще откриете за ваша голяма изненада, че разполовява камъка на Интиуатана, стига до хоризонта, докосва сърцето на Салкантай, втората по важност планина за империята на инките, и тогава отвъд Салкантай, разбира се, когато съзвездието Южен кръст достигне най-южната си точка в небето, точно в тази подредба, Млечният път се явява отгоре. Но какво е обръжило Мачо Пикчу отдолу: свещената река, Урубамба, или Вилканота, които сами по себе си са земния еквивалент на Млечния Път, но също така е и траекторията, която Виракоча е вървял от зората на времето, когато е довел Вселената към съществуване. И къде се надига реката? Точно по наклоните на Коиарити.

И така, 500 години след Колумб тези древни ритми на пейзажа са изиграни в ритуал. Сега, когато бях тук на първия TED, показах тази снимка - двама мъже от старейшините, потомците, оцелелите от Елдорадо. Тези, разбира се, са потомците на древната таиронска цивилизация. Ако тези от вас, които са тук помнят, че бях споменал, че те остават управлявани от ритуалнто духовенство, но обучението за духовенството е невероятно. Отнети от техните семейства, уединени в сенчестия свят на тъмнината за 18 години -- два девет годишни периода съзнателно избрани за да предизвикат деветте месеца, които прекарват в утробата на майката. През цялото това време светът съществува като абстракция, докато са им предавани ценностите на тяхната общност. Ценности, които поддържат твърдението, че техните молитви, и само техните молитви, поддържат космическия баланс. Сега, мярката за обществото не е само какво прави то, но и качеството на неговите стремежи.

И винаги съм искал да се върна в тези планини да видя, дали това може да бъде вярно, както в действителност е било докладвано от великия антрополог Рейчъл-Долматоф. И така, буквално преди две седмици се завърнах от шестседмичен престой със старайшините, което беше ясно най-невероятното пътешествие в живота ми. Това наистина са хора, които живеят и дишат царството на свещеното, барокова религиозност, която е просто страхотна. Те консумират повече листа от кока, отколкото всеки друг човек, половин паунд (220 грама) на човек на ден. Кратуната, която виждате тук е -- всичко в техните животи е символично. Тяхната главна метафора е тъкачният стан. Те казват, че на този тъкачен стан тъкат живота си. Те се отнасят към движенията сякаш експлоатират екологичните ниши от наклона като "нишки". Когато се молят за мъртвите, те правят жестове с ръцете си, изтъкаващи мислите им към небесата.

Можете да видите калциевите наслагвания върху главата на кратуна Попоро. Кратуната е женски аспект, пръчката е мъжкия. Слагате пръчката в праха, за да вземе свещената пепел -- добре, това не е пепел, това е изгорен варовик -- за да подсили листото на коката и да промени pH-то на устата, за да улесни абсорбирането на кокаиновия хлороводород. Но, ако счупите кратуна, не можете просто да я изхвърлите, защото всеки удар от тази пръчка, която е изградила този калции, мерилото за живота на човека, има мисъл зад него. Полетата са засяти по толкова невероятен начин, че едната страна на полето е засята така, сякаш е направено от жените. Другата страна е засята сякаш така от мъжете, метафорично, обърнете го на една страна и имате парче плат. И те са потомците на древната таиронска цивилизация, най-великите златари на Южна Америка, които в пробуждането на завоеванията, са се отдръпнали в изолиран вулканичен масив, който се разпростира на 20 000 фута (6 километра) над карибската крайбрежна равнина.

Има четири общности: Коги, Уиуа, Канкуамо и Архуакос. Аз пътувах с Архуакос, и прекрасното нещо на тази история беше, че този мъж, Данило Виатаня -- ако само се върнем назад за секунда. Когато за пръв път срещнах Данило в колумбийското посолство във Вашингтон, не можах да се сдържа да не кажа, знаете, изглеждате много като един мой стар познат. Ами, оказа се, че е бил синът на мой приятел, Ароберто от 1974, който бил убит от "Революционните военни сили на Колумбия," и казах, Данило ти няма да помниш това, но когато беше бебе те носих на гърба си нагоре-надолу по планината. И заради това Данило ни покани да отидем до самото сърце на света, място, където на никой журналист не е било разрешавано преди. Не просто до склоновете на планините, но до самите ледени върхове, които са съдбата на пилгримите.

И този човек, седящ със скръстени крака сега е порастнал Юхенио, мъж, който познавам от 1974. И това е един от тези посветени. Не, не е истина, че са държани в мрак за 18 години, но те са държани затворени в церемониалния мъжки кръг за 18 години. Това малко момче никога няма да стъпи извън свещените полета, заобикалящи колибите на хората през цялото това време, докато не започне неговото пътуване към посвещаване. За цялото това време, светът съществува само като абстракция, докато той е учен на ценностите на обществото, включително и тази идея, че дори само молитвите им поддържат космическия баланс. Преди да можем да започнем нашето пътешествие, трябваше да бъдем пречистени през портала на Земята. И беше изключително да бъдеш взет от свещеник -- и виждате, че свещеника никога не носи обувки, понеже свещени крака -- не трябва да има нищо между краката и земята на Мамо. И това всъщност е мястото, където велика майка е изпратила вретеното в света, което е повдигнало планините и създало родната земя, която те наричат сърцето на света.

Пътувахме високо до Потомо и докато изкачвахме хълмовете осъзнахме, че мъжете тълкуваха всяко възвишение по пейзажа, според тяхната силна религиозност. И тогава разбира се, след като достигнахме нашата крайна дестинация, място наречено Мананакана, се оказахме изненадани, защото Революционните военни сили на Колумбия ни чакаха, за да ни отвлекат. И така завършихме отведени настрани в тези колиби, скрити докато не настъпи мрака. И след това изоставихме всички наши приспособления, бяхме принудени да яздим посред нощ по доста драматичен начин. Ще изглежда като уестърн на Джон Форд. И се натъкнахме на патрул на Революционните военни сили на Колумия по залез, така че беше доста мъчително. Ще бъде много интересен филм. Но това, което беше пленително е, че минутата, когато имаше усещане за опасност Мамите отиваха в кръг за врачуване.

И разбира се, това е снимка буквално направена в нощта, когато се криехме докато те пророкуваха техния път, за да ни изведат от планините. Ние успяхме, защото бяхме тренирали хора в правенето на филми да продължат с нашата работа, и да изпратят нашите Уиуа и Архуако оператори до последните свещени езера, за да направят последните кадри за филма и последвахме останалите от Архуако обратно до морето, пренасяйки елементите от високите планински райони до морето. И тук виждате техните свещени пейзажи са покрити с бордеи и хотели, и казина и въпреки това те все още се молят. И това е нещо невероятно, като се замислите, че толкова близо да Маями, на два часа от Маями, има цяла цивилизация от хора, молещи се всеки ден за твоето добро. Наричат себе си старейшините. Те отхвърлят останалите от нас, които са унищожили света като по-младите братя. Те не могат да разберат защо правим това, което правим на Земята.

Сега, ако се спуснем към друг край на света. Бях горе във високия Арктик, за да разкажа история за глобалното затопляне вдъхновен отчасти от прекрасната книга на бившия вицепрезидент. Това, което ме впечатли толкова силно беше да бъда отново с Инуитите -- хора, които не се страхуват от студа, а се възползват от него. Хора, които намират начин, чрез тяхното въображение да издялат живота си от това замръзнало място. Хора, за които кръвта върху леда не е знак за смърт, а потвърждение за живот. И трагично, когато сега отидете до тези северни общности, ще откриете за ваше изумление, че докато преди морския лед идваше през септември и оставаше до юли, то сега в места като Канак в северна Гренландия, сега буквално идва през ноември и остава до март. И така тяхната цяла година е намалена на половина.

Сега, искам да наблегна, че никои от тези народи, за които набързо говорих тук, не са изчезващи светове. Това не са умиращи народи. Напротив, знаете ли, ако имате сърце да усещате и очи да виждате, откривате, че светът не е плосък. Светът остава богат гоблен. Остава богата топография на духа. Тези десетки хиляди гласове на човечност не са провалени опити да бъдат нови, провалени опити да бъдат модерни. Те са уникални аспекти на човешкото въображение. Те са уникални отговори на фундаментален въпрос: Какво означава да бъдеш човек и да си жив? И, когато им е зададен този въпрос, те отговарят с 6000 различни гласа. И колективно, тези гласове стават нашия човешки репертоар за справяне с предизвикателствата, с които ще се сблъскаме в следващото хилядолетие.

Нашата индустриална общност е едва на 300 години. Тази кратка история не бива да внушава на никого, че имаме всички отговори за всички въпроси, с които ще се сблъскаме в следващите хилядолетия. Десетките хиляди гласове на човечеството не са провалени опити да бъдем нас. Те са уникални отговори на този фундаментален въпрос: Какво означава да бъдеш човек и да си жив? И определено има огън горящ над Земята, вземащ със себе си не само растения и животни, но и завещанието на човешката брилянтност.

Точно сега, докато седим тук в тази стая, от тези 6000 езика, говорени от деня, в който сте били родени почти половина вече не са преподавани на децата. И така живеете през време, когато половината човешки интелект, социално и духовно завещание се оставя да се изплъзне. Това не трябва да се случи. Тези народи не са провалени опити да бъдат модерни -- старомодни, и пъстри, и предопределени да изчезнат сякаш е природен закон.

Във всеки случай, това са динамични, живи народи, които са подтикнати към изчезване от неопределени сили. Всъщност това е оптимистично наблюдение, защото предполага, че ако човешките същества са агентите на културното унищожение, ние също можем да бъдем, и трябва да бъдем тези, които ще съдействат за културното оцеляване.

Много ви благодаря.