Уейд Дейвис за застрашените култури

Знаете ли, че едно от силните удоволствия от пътуването и една от насладите на етнографското изследване, е възможността да живеете сред тези, които не са забравили старите начини, които все още усещат миналото си във вятъра, докосват го в камъните оформени от дъжда, вкусват го в горчивите листа на растенията. Само да знаете, че Ягуарските шамани все още пътуват отвъд Млечния Път, или митовете за Инуитските старейшини все още резонират със значение, или тази в Хималаите, Будистите все още са убедени в дъха на Дарма, е все още да напомня за главното откриване в антропологията, и това е идеята, че света, в който живеем не съществува в абсолютния смисъл, а е само един модел на реалност, последиците от този определена група от адаптиращи се избори, които нашите предшественици са направили, въпреки това успешно, преди много поколения.

И разбира се, всички споделяме същите адаптирани повелия. Всички сме родени. Всички довеждаме децата си на този свят. Преминаваме през въвеждащи обреди. Трябва да се справяме с безмилостното разделение от смъртта, за това не трябва да ни изненадва, че пеем, че всички танцуваме, че всички имаме изкуство.

Това, което е интересно в уникалния каданс на песента, ритъма на танца във всяка култура. Дали е Пенана в горите на Борнео, или Вуду последователите в Хаити, или войните в пустинята Кайсут в Северна Кения, Курандеро в планините на Андите, или кервансарай в средата на Сахара. Това случайно е приятеля, с когото пропътувах пустинята преди месец, и по-скоро пастир на якове по наклоните на Кумолангма, Еверест, богинята майка на света.

Всички тези хора ни учат, че има други начини за съществуване, други начини на мислене, други начини да се ориентираме на земята. И това е идея, ако помислиш за това, която може да те изпълни с надежда. Сега, заедно десетте хиляди култури на света създават мрежа от духовен свят и от културен свят, която обвива планетата и е толкова важна за доброто съществуване на планетата, колкото е и биологичната мрежа на живота, която вие познавате като биосфера. И може да мислите за тази културна мрежа на живота като етносфера и можете да определите етносферата като сбор от всички мисли и мечти, митове, идеи, вдъхновения, интуиции доведени до съществуване от човешкото въображение от израза на съзнанието. Етносферата е огромното завещание на човечеството. Тя е символа на всичко, което сме и всичко, което можем да бъдем като изключително и любопитен вид.

И така както биосферата сериозно е еродирала, така и етносферата -- и то с голяма скорост. Никой биолог, например, не би посмял да предположи, че 50 процента от всички видове или повече са били или са на ръба на изчезването, защото просто не е истина и въпреки това -- най-апокалиптичния сценарий е сферата на биологичното разнообразие -- едвам доближава това, което ние познаваме като най-оптимистичния сценарий в областта на културното разнообразие. Огромния индикатор за това, разбира се, е загубата на езика.

Когато всеки един от вас в тази стая е бил роден, е имало 6 000 езика говорени на тази планета. Сега, езика не е само структура от речници или граматически правила. Езика е проблясък на човешкия дух. То е средство преминаващо през душата на всяка определена култура и идва в материалния свят. Всеки език е стара гора в ума, речен басейн, мисъл, екосистема от душевни възможности.

И от тези 6 000 езика, докато седим тук днес в Монтерей, цяла половина не са вече прошепвани в ушите на децата. Не са предавани на бебетата, което означава, че освен, ако нещо не се промени, те вече са мъртви. Какво може да бъде по-самотно от това да бъдеш обвит в тишина, да бъдеш последния от твоите хора, които говорят твоя език, да нямаш начин да предадеш мъдростта на предците си или да предвиждаш обещанията на децата? И въпреки, че тази ужасна съдба е по-скоро обет на някого някъде на Земята на всеки две седмици, защото на всеки две седмици някой старейшина умира и отнася в гроба си и последните срички от древен език.

И знам, че някои от вас ще кажат, "Е, не е ли по-добре така? Света няма ли да бъде по-добро място, ако всички говорехме един език?" И аз ще ви отговоря, "Чудесно нека направим този език Юруба. Нека го направим Кантонийски. Нека го направим Коги." Изведнъж ще разберете какво е да не можете да говорите собствения си език.

И така, това, което искам да направя днес с вас е да ви заведа на пътешествие през етносферата -- кратко пътешествие през етносферата да се опитам да ви дам усещане от това какво е да бъдете изгубени. Сега, има много от нас, който забравят, че когато казвам "различни начини на съществуване," наистина имам в предвид различни начини на съществуване.

Например, вземете това дете от Барасана в Северозападна Амазония, хората на анаконда, които вярват, че митологично те са дошли от млечната река от изток в стомаха на свещените змии. Сега, това са хора, който познавателно не различават цвета синьо от зелено, защото покривалото на небеса е равно на покривалото на гора, от което всички хора зависят. Имат интересен език и правило за брак, което се нарича езикова екзогамия: трябва да се омъжиш за някой, който говори различен език. И всичко това е вкоренено в митологичното минало, въпреки това интересното нещо в тези дълги къщи, където шест или седем езика са говорени, заради смесените бракове никога не чувате някой да упражнява език. Просто слушат и след това започват да говорят.

Или, едно от най-изключителните племена, с което съм живял, Уаорани от североизточен Еквадор, удивителни хора, чрез които са се свързали мирно за пръв път през 1958. През 1957, пет мисионера са се опитали да се свържат с тях и направили критична грешка. Пуснали от въздуха осем на десет лъскави техни снимки, това ние бихме разбрали като приятелски жест, но са забравили, че тези хора от тропическата гора, никога не са виждали нищо двуизмерно в техния живот. Вдигнали снимките от земята, опитали се да погледнат отзад, за да открият формата или фигурата, открили нищо и заключили, че това са карти от дявола, и така те пронизали петте мисионера до смърт. Но Уаорани не само пронизват външни хора. Те се пробождат един друг. 54 процента от тяхната смъртност е поради това, че са се пронизали един друг. Проследихме родословието им до осем поколеня назад и открихме два примера за естествена смърт, и когато опражнихме натиск над тези хора, за тези примери, си признаха, че един от хората толкова е остарял, че е умрял от старост, но въпреки това са го пронизали. (Смях) В същото време имаха проницателно познание за гората, което беше удивително. Ловците им можеха да помиришат животинска урина на 40 крачки и да ви кажат какъв вид я е оставило.

През ранните 80, имах наистина удивителена задача, когато бях попитан от моя професор в Харвард, дали се интересувам да отида до Хаити и да проникна в тайните им общества, които бяха силата на фондация Дювалие и Тонтон Макоутс, и да опазя отровата, използвана да се правят зомбита. За да мога да да осъзная това разбира се, трябваше да разбера нещо за тази изключителна вяра от Вудун, Вуду не е култ към черната магия. Напротив, то е сложен метафизически мироглед. Интересно е. Ако ви помолех да изброите големите религии на света, какво щяхте да кажете? Християнсто, Ислям, Будизъм, Юдеизъм и така нататък.

Винаги има един контитент оставен встрани, допускането, че суб -Сахарска Африка няма религиозни вярвания. Е, разбира се, че имат, и Вуду е просто извлечението от тези дълбоки религиозни идеи, които са се появили по време на трагедията с разпръсването на еврейския народ по време на робствената епоха. Но това, което прави Вудуто толкова интересно е, че е това живо взаимоотношение между живите и мъртвите. И така, живите раждат духовете. Духовете могат да бъдат призовани изпод Великата Вода, като откликват на ритъма на танца, за да изместят душата на живия моментално, и така за този кратък блестящ момент, последователя става бог. За това Вудистите обичат да казват, "Вие белите хора ходите на църка, говорите за Господ. Ние танцуваме в храма и ставаме Господ." И затова, че си обсебен, ти си превзет от духа, как можеш да бъдеш наранен? И така виждате тези удивителни демонстрации: Вуду последователи в транс, подаващи горящи въглени с безстрашие, по-скоро удивителна демонстрация за способността на разума, да афектира върху тялото, което понася това, когато е в състояние на крайна възбуда.

Сега, от всички хора, с които съм бил най-необикновените са Коги от Сиера Невада де Санта Марто в северна Колумия. Потомци на дрената Тайронна цивилизация, които са застлали равнината на Карибския бряг в Колумбия, в пробуждането на завладяването, тези хора се оттеглили в изолиран вулканичен масиф, който се извисява на равнината на Карибския бряг. В този окървавен континент това племе никога не е било завладявано от испанците. И до този ден, те остават водени от ритуалите на жреца, но обучението за жрец е по-скоро невероятно. Младите последователи са отнети от семействата си на три четири годишна възраст, и са уединени в сенчестия свят на мрака в каменни палатки в основата на ледниците за 18 години. Два девет годишни периода съзнателно избрани да имитират деветте месеца на бременност, които прекарват в отробата на майка си, сега метафорично са в отробата на великата майка. И за това време те са посветени в ценностите на тяхната общност, ценности, които поддържат твърдението, че техните молитви и само техните молитви поддържат космическия -- или можем да кажем екологичния -- баланс. В края на това невероятно посвещаване, един ден те са неочаквано са изведени навън, и за пръв път в живота си, на 18 годишна възраст, виждат изгрева. И в този кристален момент на съзнание на първа светлина, докато Слънцето започва да къпе наклоните, на зашеметяващо красивия пейзаж, изведнъж всичко, което са научили в абстракт е потвърдено от смайваща слава. Жреца отстъпва назад и казва, "Виждаш ли? Наистина е така както ти казавах. Толкова е красиво. Твое е, за да го защитаваш." Наричат себе си старите братя и казват, че ние, които сме по-младите братя, сме отговорни за разрушението на света.

Сега, това ниво на интуиция става много важно. Когато си мислим за туземци и пейзажи изцяло призоваваме Роусо и стария измамник на благордния дивак, който е идея за расист в неговата простото, или алтернативно призоваваме Тору и казваме, че тези хора са по-близо до Земята, отколкото нас. Е, туземците не са нито сантиментални нито изпитват носталгия. Няма много място за нито едно от тях в маларийските блата на Асмат или пронизващите ветрове в Тибет, но, независимо от всичко, през времето и ритуала, са забравили традиционната мистика на Земята, която е основана не на идеята да бъдеш самосъзнателно близо до нея, а на много по-фина интуиция: идеята, че Земята сама може да съществува, защото й се дава дъх чрез човешкото съзнание.

Сега, какво означава това? Означава, че малко дете от Андите, което е отгледано да вярва, че планината е Апу дух, който ще определи неговата съдба, ще бъде напълно различно човешко същество и ще има различна връзка с планината, от това младото дете, което е от Монтана и е отгледано да вярва, че планина е само купчина скала, която чака да бъде минирана. Дали е издръжливостта на дух или купчина от руда няма връзка. Това, което е интересно е метафората, която определя връзката между индивида и природния свят. Аз бях отгледан в горите на Британска Колумбия, за да вярвам, че тези гори съществуваха, за да бъдат изсечени. Това ме направи различно човешко същество от моите приятели сред Квагиултите, които вярват, че горите са били духа а Хуксук и на Пречупения Клюн на Небесата и на канибалните духове, които живеят на северния край на света, духове, които ще трябва да се обединят по време на инициацията Хаматса.

Сега, ако започнете да гледате на идеята, че тези култури могат да създадат различни реалности можете да започнете да разбирате някои от необикновените открития. Вземете това растение тук. Това е снимка, която направих в Северозападна Амазония миналия април. Това е аяхуаска, за която много от вас са чували, най-силното психоактивен препарат от шаманския репертоар. Това, което прави аяхуаска пленителен не е чисто фармацестичния потенциал на този препарат а изработването му. Направен е само от два различни материала. От една страна имате дървесната лиана, която съдържа в себе си серии бета-карбонови киселини, хармаин, хармалаин, лек халюциноген. Ако разгледаме само лианата е по-скоро да имаме син мъглив пушек, който се носи през съзнанието ви, но е смесено с листа от шума от кафе, наречени Псикотриа виридис. Това растение има много силни триптамини, много близки до мозъчния серотонин, диметрилтриптамин, 5-метоксидиметилтриптамин. Ако някога сте виждали как Яномами изстрелват това нещо в носовете си, това вещество, което правят от различни билки, също съдържа метоксидиметилтриптамин. Да изстреляте този прах в носа си е по-скоро да бъдете простреляни от пушка, докато сте се наредили да гледате барокови картини и да паднете в море от електричество. (Смях) Не създава изопачаване на действителността; съдава разпадане на реалността.

Всъщност спорех с моя професор, Ричард Еван Шулц -- който е човекът, разпалил психиделичната епоха с откриванието на магическите гъби в Мексико през 1930-е. Спорех, че не можем да класифицираме тези триптамини като халюциногени, защото докато сте под техния ефект, вече няма никой вкъщи, които да изпита халюцинация. (Смях)

Нещото за триптамините е, че не могат да бъдат приемани през устата, защото са негодни за ядене поради ензима, който е намерен и в човешкия стомах, наречен моноамин окислител. Могат да бъдат приети чрез устата само в съединение с друг химичен елемент, който прави моноамин окислителя годен за ядене. Сега, изумителните неща са, че бета-въглеродите, които са открити в лианата са химически стабилизатори на моноамин окислители от определения вид, необходими да засилят триптамина. И си задавате такъв въпрос. Как във флора от 80 000 вида от васкуларни растения, тези хора са открили тези две морфологически несвързани растения, които комбинирани по този начин, създават вид биохимическа версия на цялото да е по-добро от сумата на частите?

Е, използваме този велик евфемизъм, опит и грешка, който е доказан да бъде безсмислен. Но като питате индианците, те ви казват, "Растенията ни говорят."

Е, какво означава това? Това племе, Коуфан, има 17 различни вида от аяхуаска, всички от които те различават на огромни разстояния в гората, всички от които за нашето око са един и същ вид. След това ги питате как са основали тяхната токсикология, а те ви отвръщат, "Мислех, че знаете всичко за растенията. искам да кажа, не знаете ли всичко?" И аз казах, "Не." Е, оказва се, че взимате всички 17 вида в нощта на пълнолуние, и тогава ти подава различен ключ за всеки вид. Сега, това няма да ви донесе докторска степен в Харвард, но е много по-интересно от това да броите тичинки.

Сега, (Аплодисменти) проблема -- проблема е, че дори тези от нас състрадателни с обвързването с тези туземни хора гледат на тях като на старомодни и цветни, но някакси принизени до реда на историята, докато реалния свят, означава нашия свят, продължава напред. Е, истината е, че 20-ти век, 300 години от днес, няма да бъде запомнен с войните си или технологичните си октрития, а по-скоро като ера, в която сме стояли или активно подкрепящи или пасивно приемащи масовото разрушение на двете, биологично и културно разнообразие на планетата. Сега, проблема не е в промяната. Всички култури през цялото време постоянно са били свързани в танц с нови възможностти на живота.

Проблема не е и в технологията. Сиукските индианци не са спрели да бъдат Сиукси, когато са се отказали от лъка и стрелата, повече от това, когато Американците са спрели да бъдат Американци, когато са се отказали от коня и каруцата. Не е промяната или технологията, която заплашва чистотата на етносферата. А властта. Жестокото лице на надмощието. Където и да погледнете в света, ще откриете, че това не са култури, на които им е писано да изчезнат. Това са динамични живи хора, които да принудени да изчезват от отъждествени сили, които са над техния капацитет за адаптиране. Дали е ненадминатото изсичане на гори в родната земя на Пенан -- номадски народ от югоизтояна Азия, от Саравак -- хора, които са живели свободно в гората допреди едно поколение, и сега всичко е сведено до робство и проситуция по крайбрежието на реките, където можете да видите, че самата река е потънала в тиня, която изглежда че отнася половин Борнео до южното Китайско море, където Японски превозвачи закачат светлина на хоризонта и са готови да напълнят камионите си със сурови дънери откъснати от гората. Или в случая с Яномами, при тях е проблема с болестите докарани до тях, по време на златната треска.

Или, ако отидем в планините на Тибет, където правя много проучвания напоследък, ще видите, че е грубото лице на политическото надмощие. Знаете, геноцида, физическото изчезване на хората е общо осъждане на екзекуция, но етноцида, унищожението на начина на живот на хората, не е само не екзекутиране, а е световно -- в много квартали -- отпразнувано като част от стратегията за развитие. И не можете да разберете болката на Тибет, докато не преминете през него пеша. Веднъж пропътувах 6 000 мили от Ченгду в Западен Китай, над земята през югоизточен Тибет до Ласа с млад мой колега, и не беше докато се озовах в Ласа, да разбера лицата зад статистиките, за които чувате. 6 000 свещении паметника са изтръгнати и превърнати в прах и пепел. 1.2 милиона души убити от войниците по време на Културната революция. Бащата на този младеж е бил преписан на Панчен Лама. Това означава, че е бил убит незабавно по време на Китайското нашествие. Чичо му избягва с Негово Светейшество в Диаспора, което завежда хората в Непал. Майка му е била хвърлена в затвора за цената от -- за престълението от това че е била богата. Той е бил захвърлен в затвора на две годинки, да се крие под полата й, защото тя не можела да понася да е без него. Сестрата, която направила това смело дело е била пратена в образователен лагер. Един ден тя невнимателно стъпала върху лентата на Мао, и за това нарушение е била осъдена на седем години тежък труд. Болката на Тибет е невъзможно да бъде преживяна, но избавителния дух на хората е нещо, в което да се загледаме.

И в края на крайщата, всичко това се свежда до избор. Искаме ли да живеем в монохромичен свят от монотомия или искаме да приемем полохромичния свят на разнообразието? Маргарет Мий, невероятния антрополог, каза преди да почине, че най-големият й страх е бил, че докато вървим към този любезена, аморфена, обширна представа за света, ние не само ще видим всичките разновидности на човешкото въображение смалено до по-тясна модалност на мисълта, но че ще се събудим от този сън някой ден и ще сме забравили, че има и други възможности.

И е важно да разберем, че нашия вид, най-вероятно е съществувал за (150 000) години. Неолитната Революция -- която ни е дала земеделието по това време сме се отдали на култа към семето, поезията на шамана е била заменена от прозата на отчето, ние сме създали недостатък от йерархическа специализация -- това е само преди 10 000 години. Модерния индустриален свят такъв какъвто го знаем е едва на 300 години. Сега, плитката история не ми дава предположение, че имаме отговори на всички предисвикателства, които ще се изпречат пред нас в осигуреното ни хилядолетие. Когато тези многобройни култури по света са попитани да обяснят значението на човешкото същество, те отговарят с 10 000 различни гласа.

И в тази песен ние ще преоткрием възможността от това да бъдем това, което сме: напълно съзнателен вид, напълно осъзнаващи осигуреното ни, че всички хора и всички градини, намират начин да виреят. И има големи моменти на оптимизъм.

Тази снимка я направих от северния края на Остров Бафин , когато отидох на лов за нарвали с няколко Инуити, и този човек, Олайук, ми разкара прекрасна история за дядо си. Канадското правителство не винаги е било мило с Интуитете, и през 1950, за да основем соверенитета си, ние сме ги принудили да се заселят. Дядото на този възрастен човек, отказал да отиде. Семейството, страхуващо се за неговия живот, взели всички негови оръжия от инструментите му. Сега, трябва да разберете, че Инуитите не се страхували от студеното; те се възползвали от него. Плъзгачите на техните шейни оригинално били направени от риба увите в кожа на канадски елен. И така, дядото на този мъж не се страхувал от Арктическата нощ или от виелицата, която духала. Той просто излязал навън, смъкнал си панталона направен от тюленова кожа и се изходил в ръката си. Докато изпражненията започнали да замръзвал, той ги оформил в острие. Той се изплюл на края на ножа от изпражнения и когато бил замръзнал до твърдо нещо, той заклал едно куче с него. Той съдрал кучето и импровизирал впряг, взел ребрата от кучето и импровизирал шейна, впрегнал съседно куче, и изчезнал през ледените късове, препасал ножа. Говорим да успееш да се измъкнеш с нищо. (Смях)

И това, по много начини, (Аплодисменти) е символ на съпротива от Инуитите и всички туземни хора по света. Канадското правителство, през Април на 1999, върна пълния контрол на Инуитите на площ от земя, която е по-голяма от Калифорния и Тексас сложени заедно. Това е нашата родна земя. Казва се Нунавут. Независима територия е. Те имат контрол над всички минерални залежи. Невероятен пример за това как национално съзнание може да достигне -- да изиска реституция за своя народ.

И последно, вкрая, мисля че е очевидно поне за всики от нас, които са пътували по тези далечни места на планетата, да осъзнаем, че не са толкова отдалечени. Те са родни земи на някого. Те представляват разклонения на човешкото въображение, което датира от изгрева на времето. И за всички нас мечтите на тези деца, като мечтите на нашите деца, стават част от голата география на надеждата.

И така, това, което се опитваме да направим в National Geographic най-накрая, е, че вярваме, че политиците никога няма да постигнат нищо. Мислим, че полемиките -- (Аплодисменти) мислим, че полемиките не са убедителни, но мислим, че разказването на истории може да промени света, и така ние най-вероятно сме най-добрата институция за разкаване на истории в света. Получаваме по 35 милиона читатели в уебстраницата ни всеки месец. 156 нации предават нашия телевизионен канал. Списанията ни са четени от милиони. И това, което правим е серия от пътешествия до етносферата, където ще накараме нашите читатели и зрители да поставят такова културно чудо на което не могат да помогнат, но остават смаяни от това, което виждат, и се надяваме, че поради това, ще използват това последователно, един по един, за да разкрият главното откровение на антропологията: че този свят заслужава да съществува по различен начин, че може да намерим начин да живеем в напълно мултикултурен плуралистичен свят, където цялата мъдрост на всички хора, може да допринесе за нашето благополучие.

(Много ви благодаря. (Аплодисменти)