ВС Рамачандран: Невроните, които оформят цивилизацията

Днес бих искал да ви говоря за човешкия мозък, по който правим проучвания в Калифорнийския университет. Само помислете по този проблем за секунда. Ето една буца плът, около три паунда, която може да държите в дланта на ръката си. Но тя може да съзерцава простора на междузвездното пространство. Тя може да размишлява върху значението на безкрайността, да задава въпроси за значението на собственото си съществуване, за природата на Бог.

И това наистина е най-изумителното нещо в света. Това е най-великата мистерия, с която се сблъскват човешките същества: Как става всичко това? Мозъкът, както знаете, е съставен от неврони. Тук гледаме неврони. В мозъка на един възрастен човек има 100 милиарда неврони. А всеки неврон прави около 1000 до 10 000 контакта с други неврони в мозъка. Въз основа на това хората са изчислили, че броят на пермутации и комбинации от мозъчна активност надвишава броя на елементарните частици във Вселената.

Тогава как да се захванеш с проучване на мозъка? Един подход е да се преглеждат пациенти, които са имали поражения в различни части на мозъка, и да се проучват промените в тяхното поведение. За това говорих на последния TED. Днес ще говоря за един различен подход, - да се поставят електроди в различни части от мозъка, и така да се записва дейността на индивидуалните нервни клетки в мозъка. Един вид да се подслушва дейността на нервните клетки в мозъка.

Едно скорошно откритие, направено от изследователи в Италия, в Парма, от Джакомо Ризолати и неговите колеги, е една група неврони, наречени огледални неврони, които са отпред в мозъка, във фронталните лобове. Оказва се, че има неврони, наречени обикновени моторно командни неврони, отпред в мозъка, които са познати от над 50 години. Тези неврони се активират, когато човек изпълнява специфично действие. Например, ако направя това - протегна се и грабна ябълка, един моторен команден неврон в предната част на мозъка ми ще се активира. Ако се протегна и дръпна някакъв предмет, ще се активира друг неврон, нареждащ ми да издърпам този предмет. Тези се наричат моторни командни неврони, които са познати отдавна.

Но онова, което Ризолати е открил, е че подмножество от тези неврони, може би около 20 процента от тях, също ще се активират, когато гледам някой друг да изпълнява същото действие. Ето един неврон, който се активира, когато се протегна и грабна нещо, но се активира също, когато гледам Джо да се протяга и да грабва нещо. А това е наистина изумително. Защото като че ли този неврон усвоява гледната точка на другото лице. Почти все едно изпълнява симулация на виртуална реалност на действието на другото лице.

А каква е значимостта на тези огледални неврони? Първо, те трябва да бъдат включени при неща като имитация и подражание. Защото имитирането на един сложен акт изисква от мозъка ми да усвои гледната точка на другото лице. И така, това е важно за имитация и подражание. А защо това е важно? Да погледнем следващия кадър. Как се прави имитацията? Защо имитацията е важна? Огледалните неврони и имитацията, подражанието.

Да разгледаме културата, феномена на човешката култура. Ако се върнем във времето около 75 000 до 100 000 години, да разгледаме човешката еволюция - оказва се, че нещо много важно се е случило преди около 75 000 години. И това е, че има внезапна поява и бързо разпространение на ред умения, уникални за човешките същества, като употреба на инструменти, употреба на огън, употреба на подслон и разбира се, език, и способността да четеш мислите на някой друг и да интерпретираш поведението на това лице. Всичко това се случва относително бързо.

Макар и човешкият мозък да е постигнал настоящия си размер преди почти три или четири хиляди години, преди 100 000 години всичко това се е случило много, много бързо. И твърдя, че онова, което се е случило, е била внезапната поява на една изтънчена огледална невронна система, която е позволявала да подражаваш и да имитираш действията на другите хора. Така че, когато е имало внезапно случайно откритие от един член на групата - да кажем, употребата на огън или определен тип инструмент, вместо да отмре, това се е разпространявало бързо, хоризонтално през популацията, или е било предавано вертикално, през поколенията.

Това внезапно е направило еволюцията ламаркианска, вместо дарвинистка. Дарвинистката революция е бавна; тя отнема стотици хиляди години. За да еволюира козината на една полярна мечка, ще са нужни хиляди поколения, може би 100 000 години. Едно човешко същество, едно дете може просто да гледа как родителят му убива друга полярна мечка, одира я и слага кожата върху тялото, с козината върху тялото, и да се научи с една стъпка. Онова, което е отнело на полярната мечка 100 000 години, за да се научи, то може да научи за пет минути, може би за 10 минути. А после, щом веднъж е научено, то се разпространява в геометрична прогресия из една популация.

Това е основата. Имитацията на сложни умения е онова, което наричаме култура, и тя е основата на цивилизацията. Има един друг вид огледален неврон, който е въвлечен в нещо доста различно. И то е - има огледални неврони, точно както има огледални неврони за действие, има огледални неврони за докосване. С други думи, ако някой ме докосне, ръката ми, неврон в соматосензорната кора в сензорния регион на мозъка се активира. Но същият неврон в някои случаи ще се активира, просто когато гледам да докосват друго лице. Така че, това е съпричастност с това, че докосват друго лице.

Повечето от тях ще се активират, когато ме докоснат на различни места. Различни неврони за различни локации. Но едно подмножество от тях ще се активира, дори когато гледам да докосват някой друг на същото място. Тук отново има неврони, които са включени в съпричастността. Тогава възниква един въпрос: Ако просто гледам как докосват друго лице, защо не се обърквам и не усещам буквално това докосване, само като гледам да докосват някого? Искам да кажа - съпричастен съм с това лице, но не усещам буквално докосването. Това е, защото в кожата има рецептори, рецептори за докосване и болка, които се връщат в мозъка и казват - "Спокойно, не те докосват. Бъди съпричастен с другото лице, но не изпитвай буквално докосването, иначе ще се объркаш и смутиш."

И така, има обратен сигнал, който отхвърля сигнала от огледалния неврон, като предотвратява съзнателното преживяване на това докосване. Но ако отстраниш ръката, просто анестезираш ръката ми, така че поставяш инжекция в ръката ми, обезболяваш раменния сплит, така че ръката е безчувствена и не влизат усещания, ако гледам сега как докосват теб, буквално го усещам в ръката си. С други думи, размива се бариерата между вас и другите човешки същества. Аз ги наричам неврони Ганди, или неврони за съпричастност. (Смях)

И това не е в някакъв абстрактен метафоричен смисъл - всичко, което ви разделя от него, от другото лице, е вашата кожа. Отстранете кожата, и ще усетите докосването на онзи човек в ума си. Размита е бариерата между вас и другите човешки същества. Разбира се, това е основата на голяма част от източната философия - че няма истинска независима самоличност, настрана от другите същества, наблюдаваща света, наблюдаваща другите хора. Вие всъщност сте свързани не само чрез Фейсбук и Интернет, вие всъщност доста буквално сте свързани от своите неврони. Има цяла верига неврони из тази стая, говорещи един с друг. И няма ясно доловима разлика между вашата съзнателност и съзнателността на някой друг.

Това не е дървена философия. Тя възниква от нашето разбиране на базовата неврология. И така, имате пациент с ампутиран крайник. Ако ръката е била отстранена, но усещането за нея е останало, и гледате как някой друг го докосват, ще усетите същото на мястото на ръката. Изумителното е, че ако усещате въображаема болка в липсващия крайник и стискате и масажирате ръката на друг човек, това ще облекчи въображаемата болка в липсващата ръка, сякаш невронът получава облекчение, докато само гледа как масажират някой друг.

Ето и последният ми кадър. От древни времена хората разглеждат науката и хуманитарните науки като отделни. К.П. Сноу говори за двете култури: науката, от една страна, хуманитарните науки, от друга, двойката никога няма да се срещне. Огледалната невронна система е в основата на интерфейса, позволяващ премисляне на въпроси като съзнателността, представянето на собствената личност, онова, което ви разделя от други човешки същества, което ви позволява да сте съпричастни с други човешки същества, и също дори неща като появата на култура и цивилизация, която е уникална за човешките същества. Благодаря. (Аплодисменти)