Вирджиния Пострел за блясъка

Може би се чудите защо нося слънчеви очила и един от отговорите е, защото съм тук да говоря за блясъка. Всички мислим, че знаeм какво е блясък Това са бляскави филмови звезди като Марлене Дитрих. Има и мъжки вариант. Много бляскав. Не само може да стреля, да шофира, но и също така пие вино, всъщност има малко вино там и разбира се - винаги носи смокинг. Според мен, понятието блясък има много по широк смисъл, който се отнася не само до филмовите звезди и измислените герой, но също и до други форми.

Списание? Е, със сигурност не и това. Това е най-небляскавото списание на медийния щанд - предлага само секс съвети. Секс съветите не са бляскави. И Дру Баримор, въпреки прекрасния си чар, също не е бляскава. Съществува индустриален блясък. Това е една от снимките на на Маргарет Бурк - Уайт. Страхотни, бляскави фотографии на фабрики за стомана, хартия и куп други бляскави индустриални места. Ето го и митичния бляскък на гаражния предприемач. Това е гаражът на Хюлет Пакард. Знаем, че всеки, който започва бизнес в гараж завършва с октриването на Хюлет Пакард. Има блясък на физиката. Кое може да е по бляскаво от разгадаването на цялата вселена, великото обединение - между другото би било от полза и да си Браян Грийн. Той има други видове блясък.

Съществува, разбира се, и блясък много, много бляскав - блясъка на външното пространство. И не блясък по извънземния начин, а нежната и чиста версия на ранните '60 години. И така какво имаме предвид под блясък? Едно от нещата, които можем да направим, ако искаме да разберем значението на блясъка е да погледнем в речника. По-полезно е да погледнем в много стар речник, в този случай в речник от 1913 година. Защото през вековете, блясъкът е имал много специфично значение и думата е била използвана с различно от сегашното и значение. Да притежаваш блясък. Блясъкът не е бил качество, а излъчване Блясъкът е бил буквално магическо заклинание. Не метафорично, по начина по който го използваме днес, а буквално магическо заклинание, асоциирано с цигани и вещици и до някъде - с Келтска магия. И с течение на времето, около прага на 20 век, блясъкът започнал да се превръща в леко друг тип заблуда - като определение за изкуствена изгода или асоциация с предмет, който изглежда измамно преувеличен или прехвален. Но все пак, блясъкът е илюзия. Блясъкът е магическо заклинание. И има нещо опасно в този блясък. През по-голямата част от историята, когато вещиците са правили магии против волята на хората, е било с идеята да ги накарат да действат против собствения им интерес.

Разбира се, през 20 век блясъка е придобил другото си значение асоциирано с Холивуд. Това е Хеди Ламар. Хеди Ламар казва, "Всеки може да изглежда бляскаво, само трябва е да седиш там и да гледаш глупаво." Но всъщност, с цялото ми уважение към Хеди - за която ще говорим по-късно, това не е достатъчно. Има огромен брой технически постижения свързани със създаването на Холивудския блясък. Имало е орди от специалисти по фото ретуш, осветление и грим. Можете да отидете в музея по история на Холивуд в Холивуд и да видите специалните разноцветни стаи на Макс Фактор в зависимост от цвета на кожата на кинозвездата, която е гримирал Накрая се получавал силно стилизиран портрет на нещо, което не било съвсем от този свят - портрет на звезда. Постоянно виждаме обработени до блясък снимки на звезди, наричат ги нереалистични.

Блясъкът е вид фалшификация, но фалшификация за постигане на определена цел. Може да е с цел да се акцентира върху звездата, или да се продаде филм. И това изисква сериозна техника. Блясъкът не е нещо, с което се събуждаш сутрин, който и да си. Дори Никол Кидман не се събужда сутрин бляскава. Съществува процес на идеализация, възхвала и драматизиране, който не се отася само до хората. Блясъкът не се асоциира само с хората. Архитектурна фотография Джулиус Шулман, който говори за метаморфозите, е направил тази невероятна, известна снимка на къщата на Кауфман. Архитектурната фотография е изключително бляскава. Тя те пренася в много специален, специален свят. Това е комикс на Алекс Рос, който изглежда изключително реалистично, реализма в комиксите му е част от неговия стил С изключение на светлината, която в реалния свят не пада по този начин.

Ако разположите хора в редици, онези от задните редове ще изглеждат по-малки от тези на предните. Но не и в света на блясъка. Какво е блясъка - взех това от бележките към книга в съдържанието на списание Ню Йорк, която твърдеше, че блясъкът се завръща, блясъкът излиза извън обсега на обикновенното всекидневие. И си мисля, че така стигаме до същността, която обединява всички видове блясък. Това е портрет на Света Аполония от Филипино Липи от 1543 година. И аз не знам коя е тя, но това е еквивалента на супермодел от 15 век. Много бляскав портрет. Защо е бляскав? Бляскав е, първо, защото тя е красива, но това не стига за да си бляскав, това само те прави красив. Тя е грациозна, мистериозна и съвършена, и това са основните качества на бласъка. Не виждате очите и, те гледат надолу. Тя не е отвърнала поглед от вас, но трябва да си представите нейния свет. Тя ви насърчава да съзерцавате един по висш свят към който тя принадлежи, където може да е напълно безметежна, държейки металните инструменти причинили насилствената и смърт "Страстите Христови" на Мел Гибсън - не е бляскав. Това е блясък. Това е "Пиета" на Микеланджело, където Мария е на една възраст с Исус и двамата са ужасно щастливи и приятни.

Блясъкът ни кани да живеем в различен свят. Едновременно мистериозен и малко отдалечен. Затова често в тези бляскави снимки, човекът не гледа към публиката. Затова слънчевите очила са бляскави, но не толкова над нас, че да не можем да разпознаем човека. В някои отношения трябва да си приличаме. Според мен, в религиозно изкуство, Бог не е бляскав. Бог не може да бъде бляскав защото Бог е всемогъщ, всезнаещ - неща, които са много над нас. И все пак ще видите, че в религиозното изкуство някои светци или Дева Мария често, но не винаги, са изобразени бляскаво. И както вече казах, блясъкът не се отнася непремено до хората, но трябва да притежава интуитивна отсянка. Кое е толкова интересно около Супермен? Освен стила на Алекс Рос, който е много бляскав, силата на Супермен е, че те кара да вярваш, че човек може да лети.

Блясъкът е извисяването над този свят и достигането до идеализирано, перфектно място. Това е една от причините поради които начините на транспорт спадат в категорията изключително бляскави. И колкото по-малко опит имаме с тях, толкова по бляскави са те. Може да направите бляскава снимка на кола, но не и бляскава снимка на улично движение. Може да направите бляскава снимка на самолет, но не на вътрешната част. Идеята е, че самолета ще ви транспортира и историята не е за онзи тип от предната седалка, с досадното дете или силната кашлица. Историята е затова къде ще пристигнете, или за мисълта къде ще пристигнете. Усещането, че си транспортиран е една от причините поради които имаме стилизиране до блясък. Този тип изчистено стилизиране е не само бляскаво, защото го свързваме с филмите от онзи период, но защото неговата изчистеност ни пренася извън ежедневието.

По същия начин - aрките са много бляскави. Арките с боядисано стъкло - още по бляскави. Стълбища, които извиват в далечината са бляскави. Според мен снимката на това стълбище много бляскава, защото улавя цялото обещание за умислен академичен живот, но може би това е защото аз учих в Принстън. Както и да е, градския силует е много бляскав, градските улици - не толкова. Когато всъщност стигнете до този град той става реалност. Хоризонтът, отворения път, са много много бляскави. Има малко неща по бляскави от хоризонта освен може би, многобройни хоризонти и разбира се, без усещането за студ или жега - а само съзерцаваш възможностите. За да изтъкнем блясъка е необходимо Ренесансовото качество "спецатура" - термин, създаден от Кастильоне в неговата книга " За Царедвореца". Това е не-бляскавата версия както изглежда в наши дни, след няколко века.

И спецатура е умението да се замаскира изкуството. То придава на нещата леснота Не се замисляш как Никол Кидман маневрира в тази рокля, тя просто изглежда напълно естествено. Спомням си как четох, след филмите за Лара Крофт, че Анджелина Джоли се прибирала вкъщи мърлява и насинена. Но разбира се всичко това е покрито с грим, защото Лара Крофт, въпреки всичките каскади, не става мръсна и насинена, защото има спецатура. Да прикриеш усилието и да предадеш лекота на стореното или казаното. И това е един от главните аспекти на блясъка - блясъкът е въпрос на редакция. Как се създава усещането за превъзходство, усещането за пробуждане на един идеален свят? Усещането, че живота може да е по-добър, че аз мога да съм част от него мога да съм перфектен човек, мога да съм част от този перфектен свят. Като не ви казваме всички мрачни детайли.

Тази снимка ми беше дадена от Джеф Безос миналата година. Това е гледката под бюрото на Джеф. Това е истинския свят на компютрите, лампи, електронните уреди от всякакъв вид. Но ако погледнете в някой каталог - особено в каталог за модерни, красиви неща за дома, изглежда по този начин. Няма никакви кабели. Погледнете другия път като получите тези каталози по пощата обикновенно може да се сетите къде са скрили кабелите. Но винаги съществува илюзията, че ако купите тази лампа, ще живеете в свят без кабели. Същото нещо важи, ако купите този лаптоп или този компютър, но дори в нашите безжични времена, не живеем в свят без кабели. Нужна е мистика и грация. Самата тя - Грейс (Грацията). Това е най-бляскавата снимка, и до голяма степен това се дължи на "Задния Прозорец" питаме се, нима тя прекалено бляскава, за да живее в този свят? И отговорът е не, но разбира се това е само филм.

Това е Хеди Ламар отново. Този тип забрадка е невероятно бляскава защото, както слънчевите очила, тя скрива и в същото време разкрива. Замъглеността е бляскава - затова всички тези хора носят перли. Затова бар принадлежностите са бляскави - блясъкът е замъглен, не и прозрачен, не и непроницаем. Той ни кани в един свят, без да ни дава напълно ясна картина. Мисля, че ако Грейс Кели е най-бляскавият човек, може би спираловидното стълбище от стълкопакет е най-бляскавият заснет интериор защотото спираловидното стълбище е невероятно бляскаво. Придава чувство за отдалечаване и възвисяване и същевременно не ти идва на ум как би се спънал ако слизаш надолу. И разбира се стъклопакета дава усещане за замъгленост. Тази лекция трябваше да бъде за чистото удоволствие, но блясъкът има отношение и към смисъла. Всички хора и култури имат своите идеали, които не могат да се сбъднат.

Имат противоречия, придържат се към едни принципи, които са несъвместими с други, но все пак тези идеали дават смисъл и значение на нашия живот като култура и индивиди. И ние отместваме тези идеали - поставяме ги в златен свят, измислен свят, в епоха с герой, свят който тепъра ще се ражда. И като индивиди често асоциираме този измислен свят с някой предмет. Бялата ограда от колчета, перфектната къща. Перфектната кухня - на плота в перфектната кухня няма сметки. Ако купите оборудване от Вайкинг рейндж, кухнята ви ще изглежда така. Идеалната любов символизирана с перфектната огърлица, перфектния диамантен пръстен. Перфектното бягство с твоята перфектна кола. Има фирма за вътрешен дизайн която буквално се казва Утопия. Перфектният офис. Отново, без кабели, и определено ни най малко не прилича на моят офис. В смисъл, няма никакви листи по бюрото. Искаме този златен свят. И някой хора стават достатъчно богати, и ако техните идеали са в някакъв домашен вид, те успяват да се сдобият със своя идеален свят.

Дийн Кунц е построил това страхотно домашно кино, което е мисля, неслучайно в стил Арт Деко. Арт Деко символизира чувството за защитеност в собствения дом. Това не винаги е добре, защотото как точно определяме перфектния свят? Какъв е вашият идеал, и също, кое е било отстранено? Нещо важно? "Матрицата" е филм, който е изцяло за блясък. Мога да направя цяла дискусия за "Матрицата" и блясъка, но нали знаете, филмът бе критикуван за разкрасяване на насилието. Защото вижте - слънчеви очила и тези дълги палта, и разбира се, те могат да ходят по стени и други такива работи, които са невъзможни в реалния свят. Това е още една снимна на Маргарет-Бърк Уайт. Това е от Съветският Съюз. Красота. Вижте колко са щастливи и добре изглеждащи тези хора. Маршируваме към Утопията.

Не съм фен на ПЕТА, но мисля, че това е страхотна реклама. Защото те казват, вашето палто не е толкова бляскаво, нещо важно е било отстранено от картината Но всъщност, дори е по-важно не само да мислим какво е било отстранено, но дали мотивите са добри? Защото блясъкът може да бъде много тоталитарен и измамен. И не става въпрос само да разкрасяваме чистенето на пода. Това е от "Триумфът на волята" брилянтна редакция с цел отрязване на някои неща. Това е бляскава снимка. Национал социализмът е самия блясък. Той е бил много естетична идеология. С идея за почистването на Германия и Запада и света, и освобождаването от всичко небляскаво. Така че, блясъкът може да бъде опасен.

Мисля че, блясъкът има автентична привлекателност, истинска стойност. Не съм срещу блясъка. Но се чудя кое е било отстранено в кабелите на живота Има как да избегнем опасностите на блясъка и да повишим признателността си към него. И това е да чуем съвета на Исаак Мизрахи - да застанем срещу цялата манипулация, но и да си признаем, че тя ни харесва, и същевременно ни забавлява по начина, по който се случва. И отново Хеди Ламар. Тя е много бляскава, но също така е изобретила метода за разширение на спектъра И така става още по-бляскава, ако знаете че наистина не е била глупава, въпреки че си е мислела, че може да изглежда глупава.

Дейвид Хокни говори как стойността на тази много бляскава картина се покачва поради факта, че отнема две седмици да нарисуваш плясъка във водата, който иначе се е случил за част от секундата. Има книга по книжарниците казва се "Симфония от стомана" тя е за нещата които са скрити под кожата на Центъра Дисни. Това носи очарование. Не е непремено бляскаво, но разбулването на блясъка си има апел. Има страхотна книга, със заглавие "Корони" Книга с бляскави снимки на чернокожи жени и техните шапки за църква. И има цитат на една от тези жени, тя казва: "Като момиченце се възхищавах на жените в църквата и красивите им шапки. Приличаха на красиви кукли, като че ли са излезли от списание. Но също така знаех колко усилено са работили цяла седмица. Понякога под тези шапки има скрита много радост и тъга" И всъщност оценявате повече блясъка когато си дадете сметка какво е пожертвано за да бъде създен. Благодаря ви.