Урсус Уерли подрежда изкуството

Казвам се Урсус Уерли и тази сутрин бих искал да говоря за проекта си, "Подреждане на Изкуството" Първо... има ли въпроси дотук? Първо, трябва да кажа, че не съм оттук. Идвам от напълно различна културна среда, може да сте забелязали? Искам да кажа - първо, нося вратовръзка. И второ, съм малко нервен, защото говоря на чужд език, и искам предварително да се извиня за грешките, които може да допусна, защото съм от Швейцария и просто се надявам да не си мислите, че сега говоря швейцарски немски, което говоря тук сега. Просто така звучи, ако ние, швейцарците, се опитваме да говорим американски. Но не се безпокойте - нямам проблем с английския, като такъв. Искам да кажа, не е мой проблем, в крайна сметка това си е вашият език. (Смях) Аз съм си добре. След тази презентация тук в ТЕD мога просто да се върна в Швейцария, а вие ще трябва да продължавате да говорите така постоянно. (Смях)

И така, организаторите ме помолиха да почета от моята книга. Заглавието й е "Подреждане на изкуството", и както виждате, е повече или по-малко албум с картинки. Така че четенето ще приключи много бързо. Но след като съм тук, в ТЕD, реших да проведа лекцията си тук по по-модерен начин, в духа на ТЕД, и успях да направя някои слайдове за вас. Бих искал да ви ги покажа, за да можем просто, нали разбирате -- (Смях) Всъщност, успях да ви подготвя някои увеличени картини - още по-добре.

И така - "Подреждане на изкуството", имам предвид, трябва да кажа, че това е относително нов термин. Едва ли ви е познат. Искам да кажа, това ми е хоби, на което се отдавам последните няколко години, и всичко започна с тази картина на американския художник Доналд Беклер, която бях окачил вкъщи. Трябваше да я гледам всеки ден и след известно време вече просто не можех да понасям хаоса, който този човек гледа по цял ден. Да, някак си го съжалих. И ми се стори, че дори той би трябвало да се чувства много зле, обърнат към тези неподредени червени квадрати ден след ден. Затова така реших да го подкрепя малко, и внесох малко ред, като прилежно подредих блоковете един върху друг. (Смях) О, да. И мисля че сега не изглежда чак толкова нещастен. И беше страхотно. След този опит, започнах да се вглеждам по-отблизо в модерното изкуство. Тогава осъзнах как светът на модерното изкуство е странно обърнат с главата на долу.

Мога да ви покажа един много добър пример. Всъщност е прост, но е добър за начало. Това е картина на Пол Клее. Както виждаме много ясно тук, тя е объркване от цветове. (Смях) Да. Художникът като че ли всъщност не знае къде да слага различните цветове. Различните снимки тук на различни елементи от картината... цялата работа е неструктурирана. Не знаем, вероятно г-н Клее е бързал, искам да кажа... (Смях) може да е гонил самолет или нещо такова. Тук виждаме, че е започнал с оранжево, и тогава, оранжевото му вече свършва и тук виждаме, че е решил да си почине на едно поле. Бих искал да ви покажа тук моята подредена версия на тази картина. (Смях) Можем да видим сега това, което беше трудно различимо в оригинала: 17 червени и оранжеви квадрата са съпоставени само с два зелени квадрата. Да, страхотно. Искам да кажа, това е просто подреждане за начинаещи. Бих искал да видите една малко по-сложна картина. (Смях)

Какво да кажеш? Каква бъркотия. Искам да кажа, всичко като че ли е разпръснато безцелно из пространството. Ако стаята ми вкъщи изглеждаше така, майка ми щеше да ме накаже за три дни. Така бих искал... бих искал да въведа в тази картина някаква структура. А това вече е наистина усъвършенствано подреждане. (Аплодисменти) Да, прави сте. Понякога хората ръкопляскат в този момент, но това всъщност е повече в Швейцария. (Смях) Ние, швейцарците сме известни с шоколада и сиренето. Влаковете ни вървят навреме. Щастливи сме само когато нещата са в ред.

Но за да продължим, ето един много добър пример. Това е картина на Хуан Миро. И да, можем да видим, че художникът е нарисувал няколко линии и форми и ги е разхвърлял, както му падне, на жълт фон. Като онова, което се получава, като си драскаш при разговор по телефона. (Смях) А това е моята... (Смях) ...сега виждате как цялото нещо заема далеч по-малко място. По-икономично, а също и по-ефикасно. С този метод, г-н Миро би могъл да спести платно за още една картина.

Но разбирам по изражението на лицата ви, че все още сте малко скептични. За да може да оцените колко сериозно подхождам към всичко това, донесох със себе си патентите, спецификациите за някои от тези творби, защото си патентовах работните методи в Eidgenössische Amt für Geistiges Eigentum, в Берн, Швейцария. (Смях) И само ще цитирам от изискванията на стандарта "Laut den Kunstprüfer Dr. Albrecht..." Не съм свършил още. "Laut den Kunstprüfer Dr. Albrecht Götz von Ohlenhusen wird die Verfahrensweise rechtlich geschützt welche die Kunst durch spezifisch aufgeräumte Regelmässigkeiten des allgemeinen Formenschatzes neue Wirkungen zu erzielen möglich wird."

Я, можех да го преведа това, но нямаше да помъдреете от превода ми. Самият аз не съм сигурен какво означава, но все пак звучи добре. Току-що осъзнах колко е важен начинът, по който се представят нови идеи пред хората и затова тeзи патенти понякога са нужни. Бих искал да проведа с вас един кратък тест. Всички седите доста подредено тук тази сутрин. Бих искал да ви помоля всички да си вдигнете дясната ръка. Да. Дясната ръка е ръката, с която пишем, с излкючение на левичарите. А сега, ще броя до три. Искам да кажа, все пак ми изглежда много подредено. Сега ще броя до три, и като стигна до три, бих искал да си стиснете ръцете с човека зад вас. Едно, две, три. (Смях)

Сега виждате, това е е добър пример: дори подреденото и систематично поведение може понякога да води до пълен хаос. Можем да видим същото нещо много ясно в тази следваща картина. Това е картина на художникът Ники де Сен-Фал. И искам да кажа, че в оригинала е напълно невъзможно да се види какво, тази бъркотия от цветове, би трябвало да изобрази. Но в подредената версия е очевидно, че това е изгоряла от слънцето жена, играеща волейбол. (Смях) Да... ето тази тук е много по-добра. Това е картина на Кийт Херинг. (Смях) Мисля, че няма значение. Искам да кажа, тази картина дори няма заглавие като хората. Казва се "Без заглавие", и според мен това е подходящо.

И така, във подредената версия виждаме нещо като магазин за резервни части на Кийт Херинг. (Смях) Това е Кийт Херинг, погледнат статистически.. Тук може да се види доста ясно, вижда се, че има 25 бледозелени елемента, един от които е под формата на кръг. Или тук, примерно, имаме 27 розови квадрата, само с една розова извивка. Искам да кажа, това е интересно. Човек би могъл да разшири този тип статистически анализ, за да покрие всички творби на г-н Херинг, за да установи в кой период художникът е предпочитал бледозелени кръгове или розови квадрати. За самия художник също би могла да му е от полза тази списъчна процедура, като я използва за приблизителна оценка колко буркана с боя е вероятно да му трябват за в бъдеще. (Смях)

Очевидно, може да се правят и комбинации. Например, с кръговете на Кийт Херинг и точките на Кандински. Те може да се добавят към всички квадрати на Пол Клее. Накрая човек има списък, с който може да аранжира. После се категоризира, прибира се в папка, тази папка се прибира в шкаф за папки, слагаш го в кабинета си и може да си изкарваш прехраната с това. (Смях) Да, от мой собствен опит. И така, аз... (Смях) Всъщност, искам да кажа, имаме художници, които са малко по-структурирани. Не е чак толкова зле. Това е Джаспър Джонс. Виждаме, че тук се е упражнявал с линийката си. (Смях)

Но според мен все пак би могла да му е от полза повече дисциплина. Според мен цялото нещо се получава много по-добре, ако се направи така. (Смях) А тук, една от любимите ми. Да подреждаш Рене Магрит... това е истинско забавление. Нали разбирате, там има... (Смях) Питали са ме какво ме е вдъхновило да се захвана с всичко това. Идва от едно време, когато много често отсядах в хотели. Веднъж имах възможността да отседна в лъскав, петзвезден хотел. И, знаете ли, имаше една малка табелка... всяка сутрин закачах отвън на вратата една малка табелка, на която пишеше: "Моля, подредете стаята". Не знам дали тук ги имам. И така всъщност не подреждаха стаята ми веднъж дневно, а по три пъти на ден. След известно време реших да се позабавлявам малко, и преди да изляза от стаята всеки ден, разпръсвах по няколко неща наоколо. Книги, дрехи, четка за зъби и така нататък. И беше страхотно. Докато се върнех, всичко вече беше спретнато върнато на мястото си. Но една сутрин закачих същата табелка на онази картина от Винсент Ван Гог. (Смях) А трябва да се каже, че тази стая не е била подреждана от 1888-а година. А като се върнах, ето как изглеждаше. (Смях) Да, поне сега може да се поизчисти малко с прахосмукачка. (Смях)

Добре де, искам да кажа, разбирам, че винаги има хора, които обичат да реагират, че една или друга картина не е била подредена подобаващо. Затова може да проведем с вас един кратък тест. Това е картина от Рене Магрит, и бих искал всички вие вътрешно... тоест, в главата си... да подредите това. Възможно е някои от вас да го направят ето така. (Смях) Нали? Всъщност бих предпочел да го правя повече по този начин. Някои хора биха направили от нея ябълков пай. Но е много добър пример, за да видиш, че цялата работа е повече занаятчийско начинание, отколкото включваше много времеемката работа да се изрязват разнообразните елементи и да се лепят отново, аранжирани по нов начин. И не се прави, както си представят много хора, с компютъра, иначе би изглеждало ей така. (Смях)

Вече успявах да подреждам картини, които отдавна исках да подредя. Ето един много добър пример. Вземете Джаксън Полок, например. Тази е... о, не, тя е... тази е наистина трудна. Но след известно време тук просто реших да стигна докрай и да върна боята обратно в кутиите. (Аплодисменти) Или може да се мине към триизмерно изкуство. Ето я "Купата от козина" на Мере Опънхайм. Тук просто я върнах към оригиналния й размер. (Смях) Ами да, и е страхотно, дори може да отидеш, разбирате ли... Или имаме това поантилистко движение, за онези от вас, които разбират от изкуство. Поантилисткото движение са онзи вид картини, където всичко е разбито на точки и пиксели. И тогава аз... такъв тип нещо е идеален за подреждане. (Смях)

И така, веднъж се заех с творбата на изобретателя на този метод, Джордж Сюра, и събрах накуп всичките му точки. Сега всичките са тук, вътре. (Смях) Може да ги преброите после, ако искате. Разбирате ли, това е чудесното в идеята за подреждане на изкуството: Тя е нова. Затова в нея не съществува никаква традиция. Искам да кажа, няма учебници - поне не още. Това е "бъдещето, което ние ще създаваме". (Смях) Но за да завърша, бих искал да ви покажа само още една. Това е селският площад на Петер Брьогел. Ето как изглежда той, като изпратиш всички вкъщи. (Смях) Да, може би се питате къде са отишли старците на Брьогел? Разбира се, не са си отишли. Всичките са тук. (Смях) Просто ги струпах на купчина. (Смях)

Така че... да, всъщност дотук някак приключвам. А за онези, които искат да видят още, долу в книжарницата я има моята книга. С радост ще ви я подпиша с моето име, или на който и да е художник. (Смях) Но преди да си тръгна, бих искал да ви покажа, в момента работя по друго... в свързана област с моя метод за подреждане на изкуството. Работя в една свързана област. И започнах да въвеждам ред в няколко знамена. Ето... това е просто новото ми предложение за британския флаг. (Смях) А после, може би, преди да ви оставя... да, според мен, след като видите това, и без това трябва да си ходя. (Смях) Да, тази беше трудна. Не можех да намеря начин да я подредя подобаващо, затова просто реших да я направя малко по-проста. (Смях) Много благодаря. (Аплодисменти)