Том Вуйеч за трите механизма, с които мозъкът създава смисъл

На миналогодишния TED се опитахме да изясним изумителната комплексност и разнообразие, което изживяваме по време на конференцията, чрез проект наречен Big Viz Big Viz е сбирка от 650 творби, дело на двама художника. Дейвид Сибет от The Grove, и Кевин Ричардс от Autodesk направиха 650 скици, опитвайки се да уловят най-важните идеи на всеки от представителите. Общото мнение бе, че този проект наистина проработи. Тези скици пресъздадоха основните идеи, портретите, магическите моменти, които всички преживяхме миналата година.

Тази година се питаме, "Защо проекта бе успешен?" Какво е това нещо в анимацията, графиката, илюстрациите, което създава смисъл? И това е важен въпрос, който трябва да бъде зададен и отговорен. Защото колкото по-добре разберем как мозъка създава смисъл, толкова по-добре ще можем да общуваме. Освен това мисля, че ще можем по-добре да мислим и работим заедно. Затова, тази година ще представим как мозъкът си представя.

Когнитивните психолози ни казват, че мозъкът всъщност не вижда света, такъв какъвто е, а вместо това, създава серии от ментални модели чрез поредица от "Аха преживявания", или моменти на откритие, чрез различни процеси.

Обработката, разбира се, започва от очите. Светлина навлиза в окото, достига задната част на ретината и бива отразена, като голяма част от нея, бива отведена до най-задната част на мозъка, където се намира първичната зрителна кора. Тя "вижда" само просто геометрия, най-простите форми и фигури. Тя обаче действа и като разпределителна станция, която отново излъчва и пренасочва информация до много други части на мозъка. До 30 други части, които избирателно дават значение на образа създават смисъл чрез поредицата от "Аха преживявания". Ще говорим само за три от тези части.

Първата се казва вентрален поток. Той се намира от тази част на мозъка. И това е тази част на мозъка, която ще разпознае "какво" е това, което гледате. Това е "какво" детекторът. Поглеждате към ръка. Поглеждате към дистанционо. Стол. Книга. Това е частта на мозъка, която е активна, когато давате име, дума за нещо.

Друга част на мозъка се казва дорзален поток. Това, което тя прави е да локализира обекта във физическото пространство. Ако погледнете около сцената тук, ще си създадете, един вид ментална карта и ако затворите очи, ще можете се ориентирате из нея наум. Дорзалния поток ще се активира, ако направите точно това.

Третата част, за която искам да говоря е лимбичната система.™ Тя е надълбоко в мозъка и е много стара еволюционно. И това е частта, която чувства. Тя е един вид емоционален център. Когато видите образ и кажете "О! Това поражда силна емоционална реакция в мен."

Именно комбинацията от тази обработка на информацията в тези центрове ни помага да създадем смисъл по много различни начини.€ И какво можем да научим от това? Как можем да приложим това прозрение? Отново, схематичната погледнато, нашето око прави визуален разпит на всичко, което погледнем. Мозъка обработва тази информация паралелно с множеството информация, която имаме задавайки един куп въпроси, създавайки единен ментален модел.

Когато например гледате този образ добрата графика приканва окото да огледа добре, избирателно да създаде визуална логика. Следователно самото действие на ангажирано разглеждане не образа създава смисъл. Това е избирателната логика. Вече разгледахме детайлите и създадохме пространствена картина за тази информация. Много от вас си спомнят магическата стена, която построихме с подкрепата на Perceptive Pixel, където буквално създадохме безкрайна стена. Така можем да сравняваме и съпоставяме големите идеи. Самата ангажираност и създаването на интерактвни образи обогатява смисъла. Активира различни части на мозъка. И тогава се активира лимбичната система, когато видим движение, когато видим цвят, а там има предимно фигури и мотиви за които сме чували преди.

Но каква е целта на това? Създаваме смисъл виждайки, чрез един вид визуален разпит. Уроците, които ще научин са в три основни насоки. Първо, използвайте образи за да изясните какво искате да кажете. Второ, направете тези образи интерактивни, за да може да увеличите ангажираността на зрителя. И трето - трябва да подсилвате паметта създавайки визуално постоянство. Това са техники, които могат да бъдат използвани и приложени в огромен спектър от проблеми.

Така изглежда слабо техническата страна. И между другото, това е начина, по който ние развиваме и формулираме стратегии с Autodesk, в някои от нашите организации и отдели. Това, което се случва, буквално е, че екипа рисува целия стратегически план на една гигантска стена. Това е много силен метод, защото всеки вижда всичко. Винаги има място и време, в което може да се намери смисъла във всичко компоненти в стратегическия план.

Това е последователен поглед над него. Може да попитате, "Кой е шефа?" Но ще можете да си отговорите сами. Акта на колективното и взаимно построяване на образа променя разботата в екип. Powerpoint не се ползва поне два дни. Вместо това, целия екип създава споделен ментален модел, с който всички могат да се съгласят и да продължат напред.

И това може да бъде подобрено и подсилено с помощта на някои появяващи се технологии. И това е нашето най-голямо разкритие за днес. И това е един нов набор от технологии, които използват големи екрани и интелигентни сметки на заден фон, с които невидимото става видимо. Това, което можем да направим тук е да погледнем към неизчепраемостта - буквално. Един екип може всъщност да погледне към всичко основни компоненти, които затоплят структурата. След това, да направят избор и да видят резултата, който се показва на екрана.

Намирането на смисъл в образите има три компоненета. Отново, първия е изчистването на идеите и тяхното визуализиране. Вторият е интерактивността и третия е постоянството. Аз вярвам, че тези три принципа могат да бъдат приложени за решаване на някои много сериозни проблеми, пред които света е изправен днес. Благодаря много.

(Ръкопляскане)