Tом Шанън: Художникът и махалото

Джон Хокенбери: Страхотно е, че съм тук с теб, Том. Искам да започна с един въпрос, който се върти в главата ми откакто за първи път се запознах с твоята работа. В нея винаги присъства някакво хибридно качество на природна сила преплетена с творческата сила. Винаги ли са в равновесие, как усещаш работата си?

Том Шанън: Основното което търся, обикновено е да реша даден въпрос. Замислих се как изглежда конуса, който свързва Слънцето със Земята, ако можем да съединим двете сфери? Какви са пропорциите на размерите на сферите и разстоянието между тях, колко ще е изтънял конусът в края при Земята? И така се насочих към тази идея за скулптура, отлята от бронз. Направих една дълга 11 метра. В краят, в който се намираше Слънцето, бе около 11 см. в диаметър и се смаляваше в продължение на 11 метра, до около милиметър в края при Земята. Беше много вълнуващо за мен, просто да видя как би изглеждало ако се отдръпнем в страни и видим нещата по-едромащабно, да си представим, че сме астронавти, и ги погледнем като едно цяло, защото те са толкова тясно свързани. Едно без друго губят смисъл.

ДжХ: Успокояващо ли е да се занимаваш с тези сили? Чудя се дали го има усещането за откривателство докато се работи с тези сили.

ТШ: Да вземем намагнетизираните левитиращи обекти, като този сребърният тук. Това е резултат на стотици експерименти с магнити, опитвайки да намеря начин как нещо да виси в пространството чрез възможно най-малка връзка с основата. Сведох до минимум това, което да го поддържа.

ДжХ: Това електромагнит ли е или е статично?

ТШ: Да, тези са постоянни магнити.

ДжХ: Иначе ако се изхабят ще остане само силен шум.

ТШ: Точно така. Никак не е удовлетворяващо да имаш изкуство, което трябва да презареждаш.

ДжХ: Съгласен съм.

ТШ: Магнитните творби са комбинация от гравитация и магнетизъм, комбинация от заобикалящите ни сили -- тези, които оказват влияние на всичко. Слънцето има огромно поле, което се простира далеч отвъд планетите. Електромагнитното поле на Земята ни защитава от Слънцето. Това е една огромна структура с невидима форма, която заема магнетизма във Вселената. Но махалото ми позволява да разкрия тези невидими сили, които поддържат магнитите. Моите склуптури обикновено са много изчистени. Опитвам се да ги сведа до много опростени форми. Но картините се получават доста сложни, защото полетата, които са в основата им, се завъртат, размесват се, разбъркват моделите си.

ДжХ: И те не са предопределени. т.е. когато започваш не е необходимо да знаеш какво ще се получи, дори и да може да бъде изчислено. Еволюцията на това -- до колкото разбрах това не ти е първото махало.

ТШ: Не. (ДжХ: Не.)

ТШ: Първото, което направих беше в края на 70-те и имах само един обикновен конус с кранче на дъното. Завъртях го, беше само с един цвят, и когато стигна до центъра боята продължаваше да тече, така че трябваше да притичам. Нямах никакъв дистанционен контрол над канелката. Стана ясно, че имам нужда от дистанционно управление. Тогава започнах да си представям, че използвам шест цвята. Мислех за тях като за ДНК -- тези цветове -- червеното, синьо, жълто, основните цветове заедно с бяло и черно. И ако се съчетаят в различни комбинации -- както принтирането при цветовете на списанията -- и ги оставиш на силите, които ги въртят в кръг, или прекарвайки ги напред-назад, или рисувайки с тях, започват да се появяват тези страхотни неща.

ДжХ: Изглежда се подготвяме за нещо голямо.

ТШ: Да, ето -- нека сложим няколко платна. Ще помоля моите синове да подредят платната тук. Само да кажа -- това са Джак, Ник и Луи.

ДжХ: Благодаря, момчета!

ТШ: Ето тук са --

ДжХ: Добре. Ще се махна...

ТШ: Просто ще завъртя това по окръжност и да видим дали ще успея да нарисувам обувките на всички от първия ред.

(Смях)

ДжХ: Еха.Това е ... О! Страхотно!

ТШ: Ето, нещо като това. Правя го за демонстрация и е малко по-закачливо. Но неизбежно всичко това може да бъде използвано. Мога да преправя тази картина, като просто продължа да наслагвам слоеве. Оставям я наоколо за няколко седмици. Обмислям я по-задълбочено и правя нова сесия с нея, издигам я на съвсем различно ниво, където всичко това става фон, придава й дълбочина.

ДжХ: Това е фантастично! Клапанчетата на дъната на тубите са като радиоконтролирани клапани на самолет.

ТШ: Да, свързани са с разпределителни валове, които прищипват тези гумен тръби. Могат да ги защипят силно и да ги спрат, или да ги отворят широко. И всички цветове излизат от един основен изход на дъното. Винаги могат да бъдат сменяни цветовете, да се сложи алуминиева боя, или каквото и да било друго. Може да е доматен сос, или всичко, което може да мине през тях, пясък, пудра и други подобни.

ДжХ: Толкова много сили има тук. Имаме гравитация, центробежна сила, имаме динамика на флуидите. Всяка една от тези красиви картини, дали са самостоятелни, или са записи на физично събитие, наречено "Махалото наближава платното"?

ТШ: При тази картина тук, исках да направя нещо много семпло, прост образ изобразяващ две интерферентни вълни. Тази от дясно стана първа, а другата -- тази от ляво се получи върху нея. Оставих малко пролуки, за да може да се вижда тази, която стана първа. И когато направих втората тя наистина наруши целостта -- тези големи, сини линии разбиващи се през центъра й. Така създадох и напрежение, и припокриване. Има линии пред дясната и такива, които са зад лявата. Така че това я показва в нова светлина. Също и за малките събития, тези, които представляват --

Дж Х: Две звезди, или ...

ТШ: Две събития, преплитащи се и едно трето, което се е случило след това. Има форми, които са се получили просто от съчетанието на две събития. Това е много интригуващо за мен. Както при преплитането на линии, наречено моаре. Като тази зелената, това е картина, която направих преди 10 години. Има някакви -- погледнете, в горната част -- има моаре и интерферентни мотиви, които са вид радио-изображение. И това е нещо, което в рисуването не съм виждал до сега. Не съм виждал представяне на радио-интерферентен модел, който всъщност е доста разпространен и заема важна част от нашия живот.

ДжХ: Това всъщност от картината ли е, или моите очи го виждат илюзорно? Аз ли допълвам интерферентния образ?

ТШ: Наистина е от картината, прави я да изглежда реално. Тук много добре си личи. Ако го засиля по концентричен кръг или елипса, стриктно прави тези гладко разделени линии, които се доближават все повече и повече, описвайки как действа гравитацията. Има нещо много интригуващо относно научната точност, което ми доставя удоволствие. И обожавам формите, които виждам през призмата на науката и научният апарат, и по-точно астрономичните форми и идеята за огромността за мащаба ми е доста интересна.

В последните години интересът ми е насочен повече към биологията. Когато загледаш от много близо някои от тези картини, появяват се неочаквани образи, които наистина изглеждат като коне или птици, крокодили или слонове. Много неща се появяват. Когато се загледаш в тях, сякаш гледаш облаци, но понякога са много оформени и кристално ясни. И ето ги всички тези форми, които не знаем какво представляват, но са много ясно представени и много сложни. Те биха могли да са дори поглед в бъдещето. Понеже, както може да прави форми, познати за нас от биологията, така прави и такива, които са ни непознати. И може би са видовете форми, каквито някой ще открие по повърхността на Марс, където вероятно има езера с плуващи под повърхността риби.

ДжХ: О, нека се надяваме! Господи, дано! О, дано! Как бих искал да ги видя! Изглежда в този етап от живота ти, много лично си изправен срещу един вид нехармоничност -- предполагам електромагнитната сила някак регулира паркинсона и тази креативна сила, която е едновременно и артистът, който си ти сега, и обрата на живота ти. Това съществено ли е за работата ти?

ТШ: Оказа се, че това устройство е доста практично, защото нямам фините двигателни умения да настройвам слоевете -- което не е само умствен процес. Гледам го и преценявам. Има нужда от повече червено, повече синьо, различна форма. Така правя тези творчески решения и след това мога да ги изпълня по много, много прост начин. Имам предвид, че имам симптомите. Предполагам паркнсона се задълбочава през годините, Но в определен момент започваш да виждаш симптомите. В моят случай, лявата ми ръка трепери значително, левият ми крак също. Левичар съм, така и рисувам. Всички мои творения започват с малки скици, имам хиляди от тях. Това е моят начин да обмислям нещата. Рисувам с обикновен молив. В началото болестта наистина ми пречеше, защото не можех да държа молива спокойно.

ДжХ: Значи нямаш контрол над тези сили. Не се приемаш като владетел на тези сили. Чустваш се подчинен на тях.

ТШ: Природата е... ами тя е дар от Бога. Има толкова много в нея. И си мисля, че природата иска да изрази себе си чрез нас -- ние сме природата, хората, които сме от Вселената. Вселената е в нашите съзнания, и нашите съзнания са във Вселената. И ние сме израза на Вселената, общо казано. Като човешки същества, бидейки неминуемо част от Вселената, ние сме нещо като представители, или видимата част от електората на Вселената. И за да общуваме с нея чрез устройство, което дава възможност на заобикалящите ни сили да действат и да покажат какво могат, предоставяйки им пигмент и боя -- точно както на художник -- получава се добре. Чудесен помощник в студиото.

ДжХ: Харесва ми тази идея, че чрез тези фини движения и контрола с обичайните умения, които изпълняваш чрез ръката си, някак повече фундаментални сили биват разкривани, и в това се изразява красотата тук. Благодаря много, Том! Беше наистина чудесно!

ТШ: Благодаря ти, Джон.

(Аплодисменти)