Том Шанън и неговата скулптура, която отрича гравитацията

Това е една скулптура, направена от мен, която е начин за един вид освобождаване на форма в обект, който има различни степени на свобода. Той може да балансира върху една точка. Това е бронзово кълбо и алуминиево рамо тук, а после - този дървен диск. Дървеният диск всъщност беше замислен като нещо, за което да искате да се хванете, и което би се плъзгало лесно през ръцете ви. Алуминият - защото е много лек. Бронзът е хубав, твърд, траен материал, който може да се търкаля по земята. Вътре в бронзовото кълбо има оловна тежест, която се люлее свободно върху вал, поставен на два държача, минаващи помежду, през него, ето така, които са противотежест на това тегло. Това му позволява да се търкаля. А сферата има това балансиращо свойство, че винаги някак стои неподвижна и изглежда еднакво от всяка посока. Но ако сложите нещо върху нея, то я разбалансира. Тогава би паднала. Но в този случай, защото интериорът е свободно люлеещ се във връзка със сферата, може да стои изправено върху една точка. Следва второ ниво от този обект, което е, че той... исках той да придобие някои пропорции, от които се интересувах, а именно - диаметъра на Луната и диаметъра на Земята в пропорция един към друг.

Изследвах, наистина в съвсем ранна фаза, с желанието да накарам нещата да се носят във въздуха. И измислих много идеи. Това е скулптура, която направих - тя левитира магнитно. Въпросът е, че е леко опасна. Обикновено е обградена от нещо като защитен кордон, когато е в музей. Но е... да видим дали мога да я понаглася малко, без... без да, хм,...опс... Значи, това просто се носи, носи се върху постоянно магнитно поле, което го стабилизира във всички посоки. Освен че тук има лека свръзка, която го пази да не се издигне над края на полето си. То един вид сърфира върху магнитно поле на гребена на вълна. Това поддържа обекта и го държи стабилен.

Мисля, че можем да пускаме лентата, администраторе. Имам колекция от видеоклипове, които съм снимал на различни инсталации, по които мога да разказвам. Това е скулптура на Слънцето и Земята, в пропорция. Представляваща онези осем и половина минути, необходими за светлината и гравитацията, за да свържат двете. Ето я Земята. Това е по-малко от милиметър, излят от плътен бронз.

А ето и една подобна скулптура. Това е Слънцето в онзи край. А после, в серия от 55 кълба, то намалява пропорционално - всяко кълбо и разстоянията между тях намаляват пропорционално, докато стигнат до тази малка Земя. Намира се в един скулптурен парк в Таеджон.

Тази тук е за Луната. А после, разстоянието до Земята, също в пропорция. Това е едно малко, носещо се каменно кълбо. Виждате лекото привързване, също левитира магнитно.

А после - това е първата част от... това са 109 сфери, тъй като Слънцето е 109 пъти по-голямо от диаметъра на Земята. И така, това е размерът на Слънцето. А после всяка от тези малки сфери е размерът на Земята в пропорция към Слънцето. Направено е от 16 концентрични черупки. Всяка има 92 сфери. Това е дворът на един алхимик от дванадесети век. Мислих си, че Слънцето е един вид върховният алкимик.

Това отново е по темата - резен от екватора на Земята. А после - Луната в центъра. Тя се носи. А това е във Франция.

Това е в Сапоро. Балансира върху ос и кълбо, точно в центъра на гравитация, или съвсем леко над центъра на гравитация, което означава, че долната част от обекта е съвсем малко по-тежка. Виждате го да се върти тук. Тежи около един тон или над един тон. Направено е от неръждаема стомана, доста дебела. Но се балансира така в равновесие. Податливо е на движение от въздушните течения.

Това е друг вид творби, по които работя. Ето това подреждане. Всички тези сфери са окачени. Но имат магнити хоризонтално в себе си, които ги правят подобни на компаси. Така че всички червени страни, например, са обърнати в една посока: юг. А синята страна, комплиментът, е обърната в дрягата посока. Така че, като се обърнеш, виждаш различни цветове.

Това е базирано на структурата на диамант. Отправната точка беше структура на диамантена клетка. А после имаше големи пространства в кухините между атомите. Затова поставих по още един елемент вътре във всяко от тях. Това бяха бели сфери. После поставих видеопрожектори, които поржектираха неравномерно върху сферите. Така че те прихващат част от образите и правят един вид триизмерни цветни обеми, докато вървите през него, през обекта.

Това е нещо, което направих от осезателна комуникационна система. Идеята беше да се изолира осезателният компонент от структурата, а после да се постави в комуникационна система. Това е идеята за местене на скулптура, кълбо, което да бъде насочвано из стаята от компютър.

Това е един часовник с мой дизайн. Има картата на Бъкминстър Фулър "Димаксион". Завърта се веднъж дневно в синхрон със Земята.

А сега следват проекти, по-трудни за осъществяване. (Смях) Тук има езеро с дъно от диаманти. То е плаващ остров с вода, прясна вода, който може да прелита от място на място. Предполагам, че ще бъде отгледан с нанотехнологии някъде в бъдещето.

В хода на работата си имам широк обхват от интереси. И някои от тях са просто идеята за създаване на медии... медии като скулптура, нещо, което би поддържало скулптурата свежа и вечно променяща се, просто чрез създаване на медиите, от които е направена скулптурата. И имах много... винаги съм се интересувал от концепцията за кристално кълбо. Идеята, че можеш да виждаш неща вътре в кристално кълбо и да предвиждаш бъдещето... или телевизор, който е един вид като вълшебна кутия, където всико може да се появи. Мислил съм, много отдавна - в края на 60-те, когато едва започвах, бях под влиянието на мислене за грандиозния проект на Бъкминстър Фулър за електрически глобус срещу Обединените нации - и други неща, които се случваха, космическата програма по онова време и Общоземният каталог, такива неща. Мислех за масово производство на сферични телевизори, които могат да са свързани с обикалящи в орбита сателити с камери.

Ако може, тук да пуснем следващия филм. Това еволюира през годините в много различни повторения. Но настоящата му версия е летящ въздушен кораб, около 35 метра в диаметър, окооло 110 фута в диаметър. Цялата му повърхност е покрита с 60 милиона диоди - червени, сини и зелени, които позволяват получаването на картина с високо качество, видима на дневна светлина.

Съставих план. Отнесох го във фирмата на Пол Маккрийди "AeroVironment", за да се направи проучване за приложимост. Те го анализираха и излязоха с много новаторски идеи по влизането му действие. Имаме физически план как това наистина да се случи. Това е контролната стая вътре в кораба. Идеята за този въздушен гений - той е нещо, което може просто да се трансформира и да се превърне във всчико. Нещо като пътуващо шоу. Върху него има колони. По повърхността му има и камери. Така че може да види заобикалящата я среда, а после да имитира околната среда и да изчезне. Тук краката се прибират. Кабината е отворена или затворена - както желаете. Тежи около 20 тона. На борда има генератори. Може да генерира около милион киловата, за да свети достатчно ярко, за да се вижда на дневна светлина. Идеята му е да представя един вид пътуващо шоу. Наистина ще бъде посветено на изкуствата и взаимодействието. На борда ще има екип от художници и музиканти. Това ще му позволи да стане всъщност нещо като съзнателен обект, който да отговаря на момента и да взаимодейста като единица, която е наясно, която би могла да комуникира. Напълно тихо и незамърсяващо е. Има електрически мотори с новаторска двигателна система. Би могло да взаимодейства с големи тълпи по различни начини.

Първоначално бих се заинтересувал от това как би взаимодействало, да кажем, ако отиде в кампуса на колеж и се използва като начин да се говори за природни науки - за света, за ситуацията на планетата. Първоначалният образ на обекта вероятно ще бъде висококачествено изображение на Земята. Но такова, с което да може да се взаимодейства и което да показва тектониката на плочите или проблемите на глобалното затопляне, или миграциите... всички неща, за които сме загрижени днес.

А после, нощем, идеята е да се използва като един вид рейв ситуация, където хората могат да се отпуснат - музиката, светлините и всичко останало. Може да се направи в някой парк, например. Или това може да представлява зелена площ в колеж. И тогава ще има съответен уебсайт, който да показва маршрута. И да взаимодейства със същия тип изображения. Ще може също да бъде с отворен код, за да могат хората да взаимодействат с него. Ще бъде форум за идеи на хората за това какво биха искали да видят на гигантски екран от този тип. Общо взето, това е всичко. Добре. Благодаря. (Аплодисменти)