Тод Мачовър и Дан Елси свирят нова музика

Първата идея, която бих искал да предложа, е че всички обичаме много музиката. Тя значи много за нас. Но музиката е дори още по-мощна, ако не просто я слушаш, а я създаваш самият ти. Това е първата ми идея. Всички знаем за ефекта Моцарт... идеята, която кръжи наоколо през последните пет-десет години... че само чрез слушане на музика или пускане на музика на бебето ви вътре в утробата, това ще повиши коефициентите ни на интелигентност с 10, 20, 30 процента.

Прекрасна идея, но изобщо не действа. Не може само да слушате музика, трябва някак вие да я създавате. А към това ще добавя, че не става въпрос само да я създавате, но всички, всеки от нас, всеки на света има силата да твори и да бъде част от музика по много динамичен начин, и това е една от основните части от моята работа. И така, в Медийната лаборатория на МТИ доста отдавна вече сме ангажирани в една област, наречена активна музика. Какви са всички възможни начини, които можем да измислим, за да поставим всички посред едно музикално преживяване, не само слушане, но създаване на музика?

Започнахме с правене на инструменти за някои от най-великите изпълнители... наричаме ги "хиперинструменти"... за Йо-Йо Ма, Питър Гейбриъл, Принс, оркестри, рокгрупи. Инструменти, при които има всякакви сензори, вградени в самия инструмент, така че инструментът знае как свирят на него. И само чрез промяна на интерпретацията и усещането мога да превърна челото си в глас, или в цял оркестър, или в нещо, което никой никога не е чувал преди.

Като започнахме да ги правим, започнах да мисля защо не може да правим такива чудесни инструменти за всички, хора, които не са фантастични като Йо-Йо Ма или Принс? Затова направихме цяла серия инструменти. Една от най-големите колекции се нарича "Мозъчна опера". Това е цял оркестър от около 100 инструмента, всички проектирани, за да свири който и да е на тях чрез естествено умение. Може да играете видеоигра, да карате през музикална пиеса, да използвате телесните си жестове за контрол на огромни маси звук, да докосвате специална повърхност, за да създавате мелодии, да използвате гласа си, за да създавате цяла аура. И като създаваме "Мозъчна опера", каним публиката да влезе да опита тези инструменти, а после да сътрудничи с нас, като помага за всяко представление на "Мозъчната опера." Правихме дълго такива турнета. Сега тя е постоянно във Виена, където построихме около нея музей.

И това доведе до нещо, което вероятно ви е познато. От нашата лаборатория излезе "Китарен герой", и двете ми дъщери-тийнейджърки и повечето от студентите в Медийната лаборатория на МТИ са доказателства, че ако се направи подходящият интерфейс, хората силно се интересуват от това да са посред музикална пиеса и да я свирят отново, и отново, и отново.

Значи моделът действа, но той е само върхът на айсберга, защото втората ми идея е, че не е достатъчно само да искаш да създаваш музика в нещо като "Китарен герой". Музиката е много забавна, но е също и преобразяваща. Тя е много, много важна. Музиката може да промени живота ти, повече от почти всичко. Може да промени начина, по който комуникираш с другите, може да промени тялото ти, може да промени ума ти. Затова се опитваме да преминем към следващата стъпка от това как се гради върху нещо като "Китарен герой". Много се занимаваме с образование. Имаме дългосрочен проект, наречен "Играчка-симфония", при който правим всякакви видове инструменти, към които също се привиква, но за малки деца, така че децата да се влюбят в създаването на музика, да искат да си прекарват времето така, и тогава ще настояват да научат как действа, как да създават още, как да творят. Затова правим инструменти за стискане, като тези музикални оформители, които измерват електричеството в пръстите ти, Ударни буболечки, които ти позволяват да барабаниш в ритъм... събират ритъма ти, и като горещ картоф изпращаш своя ритъм на приятелите си, които после трябва да имитират или да откликнат на това, което правиш... и един софтурен пакет, наречен Хайпърскор, който позволява на всеки да използва линии и цветове, за да създава доста изтънчена музика. Изключително лесен за употреба, но като го използваш, можеш да навлезеш доста навътре... музика във всеки стил. А после, с натискане на едно копче, се превръща в музикални ноти, така че музиканти може да свирят пиесите ти на живо.

Имали сме доста добри, всъщност много мощни ефекти при деца по света и сега хора от всички възрасти използват Хайпърскор. И така, интересувахме се все повече и повече от употребата на тези видове творчески дейности в много по-широк контекст, за всякакви хора, които обикновено нямат възможността да създават музика. Една от растящите области, в които работим в момента в Медийната лаборатория е музика, ум и здраве. Много от вас вероятно са виждали чудесната нова книга на Оливър Сакс със заглавие "Музикофилия". Продава се в книжарниците. Прекрасна книга. Ако не сте я виждали, струва си да я прочетете. Самият той е пианист, и разказва за цялата си кариера на гледане и наблюдение на невероятно мощни ефекти, които е имала музиката върху живота на хора в необичайни ситуации.

Знаем например, че музиката е почти винаги последното, на което хора с напреднал Алцхаймер все още могат да откликват. Може би много от вас са забелязали това при любими хора, може да откриете човек, който не разпознава лицето си в огледалото, или не може да различи никого от близките си, но все пак може да се открие музикален откъс, при който това лице да скочи от стола и да запее. И с това може да се връщат части от спомените и самоличностите на хората. Музиката е най-добрият начин за възстановяване на речта у хора, които са я изгубили при удари, движението при хора с болест на Паркинсон. Тя е много мощна при депресия, шизофрения - много, много неща.

Затова работим за разбиране на тези основополагащи принципи и после изграждане на дейности, които ще позволят музиката наистина да подобрява здравето на хората. Правим го по много начини. Работим с много различни болници. Една от тях е точно до Бостън, нарича се болница "Тюксбъри". Това е дългосрочна държавна болница, където преди няколко години започнахме да работим с Хайпърскор и пациенти с физически и умствени увреждания. Това стана централна част от лечението в болница "Тюксбъри", така че всички там настояват да работят по музикални дейности. Това е дейността, която като че ли най-силно ускорява лечението на хората. Тя събира и цялата болница като един вид музикална общност. Исках да ви покажа бързо едно видео на част от тази работа, преди да продължа. Видео: Те манипулират взаимно ритмите си. Това е истинско преживяване - не само да се учиш да свириш и да слушаш ритми, а да тренираш музикалната си памет и да свириш музика в група. Да се захванат с музика, да я оформят сами, да я променят, да експериментират с нея, да създават своя собствена музика. "Хайпърскор" ти позволява да започнеш от нулата много бързо. Всеки може да преживее музиката по дълбок начин, просто трябва да правим различни инструменти.

Третата идея, която искам да споделя с вас е, че - парадоксално, музиката, според мен дори повече от думите, е един от най-добрите начини, които имаме да покажем кои всъщност сме ние. Обичам да изнасям презентации, макар че, странно, чувствам се по-нервен, като ги изнасям, отколкото като свиря музика. Ако бях тук и свирех на чело, или на синтезатор, или споделях музиката си с вас, щях да мога да покажа неща за себе си, които не мога да ви разкажа с думи, по-лични неща, вероятно по-дълбоки неща.

Според мен това важи за много от нас и искам да ви дам два примера за това, как музиката е един от най-мощните интерфейси, които имаме от самите себе си към външния свят. Първият проект е наистина луд - изграждаме го в момента, нарича се "Смъртта и силите". И е голяма опера, един от по-големите оперни проекти, вървящи в света в момента. Става дума за един човек - богат, успял, могъщ, който иска да живее вечно. Затова намира начин да се изтегли в средата си, всъщност в серия книги. Значи, този човек иска да живее вечно, изтегля се в средата си. Главният певец изчезва в началото на операта и цялата сцена става главният герой. Става негово наследство.

А в операта става дума за това какво можем да споделим, какво можем да предадем на другите, на хората, които обичаме, и какво не можем. Всеки предмет в операта оживява и е гигантски музикален инструмент, като този полилей. Той обсебва цялата сцена. Прилича на полилей, но всъщност е роботен музикален инструмент. И така, както виждате в този прототип, гигантски струни за пиано, всяка струна се контролира от един малък роботен елемент... или малки лъкове, които удрят струните, витла, които гъделичкат струните, акустични сигнали, които вибрират струните. Имаме и армия от роботи на сцената. Тези роботи са един вид посредникът между главния герой, Саймън Пауърс, и неговото семейство. Има цяла серия такива, нещо като гръцки хор. Наблюдават действието. Проектирахме едни квадратни роботи, които изпитваме в момента в МТИ, наречени ОпераБоти. Тези ОпераБоти следват моята музика. Следват героите. Надяваме се, достатъчно са умни да не се блъскат един в друг. Тръгват сами. А после могат и, с едно щракване, да се подредят точно както бихте искали. Макар и да са кубове, всъщност имат доста индивидуалност.

Най-голямата пиеса в операта се нарича "Системата". Това е серия книги. Всяка една книга е роботна, затова всички се движат, всички издават звук, а като ги събереш заедно, се превръщат в стени, които имат жеста и индивидуалността на Саймън Пауърс. Значи, той е изчезнал, но цялата физическа среда става това лице. Така е избрал да се представя. На кориците на книгите има и висококачествени светодиоди. Така че всичко е екран. А ето го великият баритон Джеймс Мадалина, влиза в системата. Това е кратък предварителен поглед. Тази премиера е в Монако, през септември 2009-та. Ако нямате възможност да я посетите, ето друга идея от този проект. Този човек изгражда наследството си чрез тази много необичайна форма, чрез музика и чрез околната среда. Качваме това също и онлайн, както и в обществени пространства, като начин за всеки от нас да използва музиката и образи от нашия живот, за да направим собственото си наследство, или да направим наследство от любим човек. Така, вместо да е гранд опера, тази опера ще се превърне в това, за което мислим като за лична опера.

А ако ще правите лична опера, какво ще кажете за личен инструмент? Всичко, което ви показах досега... било хипер чело за Йо-Йо Ма, или гумена играчка за дете - инструментите остават едни и същи и са ценни за определен клас хора, или виртуози, или деца. Ами ако мога да направя инструмент, който да може да се приспособи към начина, по който се държа лично аз, към начина, по който работят моите ръце, към онова, което правя много умело, вероятно, към онова, което не правя така умело? Според мен това е бъдещето на интерфейса, бъдещето на музиката, бъдещето на инструментите.

И бих искал да поканя на сцената двама много специални хора, така че да мога да ви дам пример за това, какво може да представляват личните инструменти. Бихте ли поздравили Адам Буланже, докторант от Медийната лаборатория на МТИ, и Дан Елси. Дан, благодарение на TED и на "Бомбардие Флексджет," Дан е с нас днес чак от Тюксбъри. Той е пациент в болница "Тюксбъри". Това досега е най-далечното разстояние, на което е стигал от болница "Тюксбъри" - със сигурност, защото е мотивиран да се срещне с вас днес и да ви покаже собствената си музика. Първо, Дан, искаш ли да поздравиш всички и да се представиш?

Дан Елси: Здравейте. Казвам се Дан Елси. На 34 години съм и имам церебрална парализа. Винаги съм обичал музиката и се вълнувам, че мога да създавам своя собствена музика с този нов софтуер.

Тод Мачовър: И ние сме силно развълнувани, че си тук - наистина, Дан. (Аплодисменти)

С Дан се запознахме преди около три години, три години и половина, когато започнахме да работим в "Тюксбъри." Всички, които срещнахме там, бяха фантастични, създаваха фантастична музика. Дан никога не беше писал музика преди, и се оказа, че се справя с това фантастично. Роден композитор е. Но е и много плах. Оказа се, че е фантастичен композитор и през последните няколко години ни сътрудничи постоянно. Написал е много, много пиеси. Прави свои собствени компактдискове. Всъщност е доста известен в района на Бостън, ментор е на хора в болницата и на деца в района, за това как да създават своя собствена музика. Нека Адам ви разкаже. Адам е докторант в МТИ, експерт по музикална технология и медицина. Адам и Дан са станали близки сътрудници. Това, над което Адам е работил през последния семестър, не е само Дан да може лесно да създава свои собствени пиеси, а и да може да изпълнява пиесата си чрез този личен инструмент. Искаш ли да кажеш няколко думи за това как работите?

Адам Буланже: Да. С Тод влязохме в спор след работата в "Тюксбъри"; всъщност ставаше дума за това, че Дан е изразителен човек, че е интелигентен и творец. Вижда се в лицето му, в дишането му, в очите му. Как така не може да изпълни една от музикалните си пиеси? Това е наша отговорност, безсмислено е.

Затова започнахме да развиваме технология, която ще му позволи с нюанси, с прецизност, с контрол и въпреки физическото си увреждане, да може да го прави, да може да изпълни своя музикална пиеса. Процесът и технологията - по същество, първо ни трябваше инженерно решение. Знаете ли, имаме FireWire камера, тя гледаше към инфрачервена показалка. Използвахме типа жестова метафора, с която той вече беше свикнал с контролера си за говор. Това всъщност беше най-малко интересната част от работата, разбирате ли, проектният процес. Трябваше ни входяща информация, трябваше ни постоянно проследяване. В софтуера ще гледа тези типове форми, които прави.

Но после беше наистина интересният аспект от работата, следваща инженерната част, при която по същество кодираме над рамото на Дан в болницата, за да разберем задълбочено - как се движи Дан? Кое е полезно за него като изразително движение? Разбирате ли, каква е метафората му за изпълнение? Какви типове неща открива, важни за контрол и предаване в една музикална пиеса? И така, всички настройки на параметри, а всъщност и технологията, на този етап бяха предназначени да подхождат само на Дан. И, знаете ли, според мен това е промяна на гледната точка. Не че нашите технологии, те осигуряват достъп, позволяват ни да създаваме произведения на изкуството. А изразяването? Ами моментът, когато един човек на изкуството създава тази творба? Позволяват ли ни нашите технологии да се изразяваме? Осигуряват ли ни структура да го правим? Това е лична връзка с изразяването, която липсва в технологичните сфери. Затова при Дан ни трябваше нов процес на дизайн, нов процес на инженеринг за откриване на неговото движение и неговия път към изразяване, който му позволява да изпълнява. Това и ще направим днес.

ТМ: И така, да го направим. Дан, искаш ли да кажеш на всички какво ще изсвириш сега?

ДЕ: Това е "Моята орлова песен". ТМ: Дан ще изпълни своя пиеса, озаглавена "Моята орлова песен". Всъщност това е партитурата на пиесата на Дан, композирана напълно от Дан в "Хайпърскор". Можем да използваме тази инфрачервена показалка, за да влезем директно в "Хайпърскор". Той е невероятно бърз в това - всъщност, по-бърз от мен.

(Смях)

ТМ: Освен това е и много скромен. Той може да влезе в "Хайпърскор". Започва се със създаване на мелодии и ритми. Може да ги поставя, точно където иска. Всяка получава цвят, връща се в прозореца за композиция, рисува линиите, поставя всичко, както иска той. Като гледате "Хайпърскор", и вие може да го видите - може да видите къде са секциите, нещо може да продължи известно време, да се промени, да стане съвсем лудо и после да приключи с голям взрив накрая.

Това е начинът, по който е направил пиесата, и както казва Адам, след това ние измислихме най-добрия начин, той да изпълнява пиесата си. Тази камера ще го наблюдава, ще анализира движенията му, ще позволи на Дан да изтъкне всички различни аспекти от музиката си, които иска. Ще забележите и визуален материал на екрана. Възложихме на един от нашите студенти да разглежда какво измерва камерата. Но вместо да го прави много буквално, да ви показва точно проследяването от камерата, го превърнахме в графика, която ви показва основното движение и начина, по който се анализира то.

Мисля, че това дава разбиране за начина, по който извличаме движение от това, което прави Дан, но според мен ще ви покаже също, ако се вгледате в това движение, че когато Дан създава музика, движенията му са много целенасочени, много прецизни, много дисциплинирани, а също и много красиви. И така, при слушането на тази пиеса, както вече спомеах, най-важното е, че музиката е прекрасна и ще ви покаже кой е Дан. Готови ли сме, Адам?

АБ: Да.

Добре, сега Дан ще ви изсвири своята пиеса "Моята орлова песен". (Аплодисменти)

ТМ: Браво. (Аплодисменти)