Тимъти Престеро: Дизайн за хора, не награди

Имам голяма идея, която ще промени света. Тя е фантастична, ще ви очарова. Тя е красивата ми рожба. Така е, всеки обича красиви рожби. Искам да кажа, че аз бях красиво бебе. Това съм аз и баща ми, няколко дни, след като съм се родил.

В света на продуктоrия дизайн, красивото бебе е като концепцуалната кола. То се износва. Виждате го и казвате: "О, боже. Бих искал да купя това веднага!" Защо новите коли от тази година изглеждат точно като новите коли от миналата година?

(Смях)

Какво се обърква между дизайн студиото и завода? Днес не искам да говоря за красиви бебета, искам да говоря за смешната младост на дизайна - за тези глупави тинейджърски години, когато сте се опитвали да разберете как функционира светът.

Ще започна с пример от работа, която извършихме за новородените. Ето проблема: четири милиона бебета по света, основно в развиващите се страни, умират всяка година преди първия си рожден ден, дори преди да са живели един месец. Оказва се, че половината от тези деца или около 1.8 милиона новородени по света щяха да оживеят, ако ги държите на топло през първите три дни или през първата седмица.

Това е интензивното отделение за новородени в Катманду, Непал. Всички тези деца с одеяла са в инкубатори - нещо такова. Това е подарен японски атомен инкубатор, който намерихме в мръсна болница в Катманду. Това е каквото искаме. Болница в Япония, модернизира оборудването си и те подариха старото си оборудване на Непал. Проблемът е, че без техници, без резервни части, даренията много бързо отиват на боклука.

Това е като проблем, за който можем да направим нещо. Да се държи бебе на топло за една седмица не е авангардна наука. Започнахме. Бяхме партньори във водеща медицинска изследователска институция тук, в Бостън. За месеци проведохме потребителско изследване в чужбина, като се опитвахме да мислим като дизайнери, за да създадем дизайн, в центъра на който е човекът. Нека да си представим, какво искат хората. Унищожихме хиляди бележки "пусни го". Направихме дузини прототипи, за да стигнем до това. Това е "Неонърчър" инкубатор за бебета, който има много хубави съставни части. Почувствахме се прекрасно.

Тук идеята е, че за разлика от концепцията за кола, искахме да създадем нещо красиво, нещо, което работи. Идеята е, че този дизайн ще вдъхнови производителите и другите влиятелни хора да вземат този модел и да работят с него.

А лошата новина е: единственото бебе, което беше сложено в "Неонърчър" инкубатор беше това бебе, което е на снимка в "Тайм мегъзин". Признаването е чудесно. Искаме дизайна да стигне до хората. Той получи много награди. Но това като че ли бяха награди за наивници. Искахме да направим красиви неща, които ще правят света по-добро място и не мисля, че това дете е било в него достатъчно дълго време, за да се затопли.

Оказва се, че този дизайн наистина не е - предполагам, че това, което трябва да кажа е, за нас, за това, което искам да направя, е твърде бавен или не работи или е неефективен. Искам да проектирам резултати. Не искам да правя красиви неща. Искам да направя света по-добро място. Когато проектирахме "Неонърчър", обърнахме внимание на хората, които ще го използват - например бедни семейства, градски лекари, натоварени медицински сестри, дори техници. Мислехме, че имаме цялата основа, че сме направили всичко правилно.

Оказва се, че има цяло съзвездие от хора, които трябва да работят по продукта, за да върши работа: производство, финансиране, дистрибуция, правила. Майкъл Фри от PATH каза, че трябва да си представите, кой ще "избере, използва и плати задълженията" за такъв продукт. Трябва да попитам въпроса - инвеститорите винаги питат: "Сър, какъв е бизнесът ви и кой е клиентът ви?"

Кой е клиентът ни? Ето пример. Това е директор на болница в Бангладеш пред болницата. Оказа се, че той не купува оборудването си. Тези решения се взимат от Министерството на здравеопазването или от чуждестранни дарители и то просто се появява. Ето международен производител на медицински уреди. Оказва се, че те ловят риба в чиста вода. Оказва се, че в появяващите се пазари, където е рибата, се появява средната класа в тези държави и болести, които ги засягат: болест на сърцето, безплодие. Оказва се, че дизайнът за резултати от една страна означава мислене за дизайн и производство и дистрибуция. Добре, това беше важен урок.

Второ, взехме под внимание този урок и се опитахме да го приложим в следващия ни проект. Започнахме, като намерихме производител, организация, наречена "Ем Ти Ти Ес" във Виетнам, която произвежда технологии за новородени за Югоизточна Азия. Другият ни партньор е "Ист митс уест". Това е американска фондация, която е дистрибутор на тази технология за бедни болници в този район.

Започнахме да говорим с тях, като им казахме: "Какво искате? Какъв е проблемът, който искате да решите?" Те казаха: "Нека да разгледаме жълтеницата при новородените". Това е друг от тези глождещи съзнанието глобални проблеми. Жълтеницата засяга две трети от новородените по света. От тези новородени, едно от 10, ако не се лекува, жълтеницата става толкова тежка, че води до инвалидност през целия живот или детето може да умре. Съществува начин да се лекува жълтеница и той се нарича обмяна на трансфузия. Както можете да си представите, това е скъпо и малко опасно.

Има друго лечение. То е много технологично, много сложно, малко страшно. Трябва да осветите детето със синя светлина - ярка синя светлина върху кожата, колкото можете да осветите. Защо това е труден проблем? Отидох в МИТ. Добре, ще го решим. (Смях)

Ето един пример. Това е устройство за фототерапия на главата, което е проектирано за американски болници. Ето как трябва да се използва. То е над бебето, като осветява едно бебе. Вземете го от американска болница, изпратете го в претъпкана болница в Азия, ето как се използва. Ефективността на фототерапията е функция със слаб интензитет. Тези тъмно сини квадрати ви показват, в кои места е ефективна фототерапията. Ето как изглежда това при употреба. Тези деца по края на снимката не получават ефективна фототерапия. Но без обучение, без светлинен метър, не бихте могли да знаете.

Ще разгледаме други примери на проблеми като този. Ето интензивно отделение за новородени, където майките идват да посетят бебетата си. Имайте предвид, че майката току-що е претърпяла раждане със секцио и лежи. Майка посещава детето си. Тя вижда бебето си голо, лежащо под някаква синя светлина, изглеждащо крехко. Не е необичайно майката да сложи одеяло върху бебето. От гледна точка на фототерапията, това може би не е най-доброто поведение. Всъщност, това звучи глупаво. Това, което научихме, е че няма глупав потребител - това научихме. Има само глупави продукти.

Трябва да мислим като екзистенциалисти. Това не е рисунката, която трябваше да нарисуваме, това е рисунката, която нарисувахме. Това е ползата - предназначена е за употреба. Как хората ще използват това?

По подобен начин, когато мислим за партньора си "Ем Ти Ти Ес", те създадоха удивителни технологии за грижи за болни новородени. Ето това са затоплящо устройство и устройство за непрекъснато въздушно налягане. Те са евтини, грапави. Те се грижеха за 50 000 деца във Виетнам с тази технология. Но ето проблема: всеки лекар по света, всеки администратор в болница, е гледал телевизия - прокълнете тези повторения на "Спешно отделение". Оказва се, че всички знаят, как трябва да изглежда медицински уред. Те искат Бък Роджърс, не искат ефективност. Това звучи несериозно, звучи глупаво, но има болници, в които няма оборудване, а нещо, което е евтино и долнокачествено. Отново, ако искаме хората да се доверят на уред, той трябва да изглежда надеждно.

Мислейки за резултата, оказва се, че външността има значение. Взехме цялата информация. Този път се опитахме да го направим правилно. Ето какво разработихме. Това е първият "Файърфлай" уред за фототерапия, само че, този път не се спряхме на концепцията за колата. От самото начало започнахме да говорим с производителите. Целта ни беше да направим уникален продукт, който партньорът ни може да произведе. Целта ни беше да проучим как те работят, ресурсите, до които имат достъп, за да направят този продукт.

Дизайнът е за разучаване от производителя. Когато започнахме да мислим за употреба, ще забележите, че "Файърфлай" има плетена бебешка люлка. Тя е за едно бебе. Идеята е, как трябва да използвате уреда. Ако се опитате да сложите повече от едно бебе, ще трябва да ги сложите едно върху друго.

(Смях)

Идеята е, че е трудно да го направите, . С други думи, ако искате да го използвате по правилния начин, това е най-лесният начин. Друг пример: глупава майка. Глупавата майка мисли, че на бебето ѝ му е студено и иска да го покрие с одеяло. Ето защо имаме светлини над и под бебето във "Файърфлай". Ако майката покрие с одеало бебето, то получава фототерапия отдолу.

Последната история: Имам приятел в Индия, който ми каза, че не сте тествали електронна технология, която се дистрибутира в Азия докато не обучите хлебарка да минава по всяка част във вътрешността на уреда.

(Смях)

Мислите, че това е смешно. Имах лаптоп, когато работих в Корпуса на мира и екранът имаше изгорели пиксели. Един ден го погледнах отвътре и видях, че имаше умрели мравки, които бяха влезли в компютъра ми - бедните мравки! Това, което направихме при "Файърфлай" - проблемът е, че електрониката се загрява и в повечето продукти трябва да сложите вентилатори, за да се охлажда. Решихме да поставим знак "Не влизайте" до вентилатора. Но всъщност се отървахме от това. като напълно уплътнихме "Файърфлай".

Това са уроците - толкова смешни, колкото глупав тинейджър, но много по лошо, отколкото да бъдете изплашени от дизайна. Мислех, че това, което искам да направя, е да променя света. Трябва да обръщам внимание на производството и дистрибуцията. Трябва да обръщам внимание на това, как се използва уреда. Наистина трябва да обръщам внимание. Няма извинение за повреда.

Трябва да мисля като екзистенциалист. Трябва да приема, че няма глупави потребители, има само глупави продукти. Трябва да си задаваме трудни въпроси. Проектираме ли за света, който искаме? Проектираме ли за света, който съществува? Проектираме ли за бъдещия свят, независимо дали сме готови.

Работя в бизнеса за проектиране на продукти. Научих, че ако искате да промените света, трябва да проектирате решения. Това е дизайн, който има значение.

Благодаря.

(Аплодисменти)