Тим Харфорд: Опитът, грешките и божественият комплекс

Втората световна война е, намираме се в германски лагер за военопленици, и този човек, Арчи Кокрън, е военопленик и лекар, и има проблем. Проблемът му е, че хората за които се грижи страдат от мъчително и омаломощаващо заболяване, което Арчи всъщност не разбира. Симптомите са тези ужасни подкожни оттоци. Но той не знае дали са причинени от някаква инфекция или са свързани с недохранването. Той не знае как да ги лекува. Също така му се налага да работи във враждебна среда. А хората са способни на ужасни неща във военно време. Германците, които охранява лагера били отегчени. За това просто стреляли по затворниците за забавление В един конкретен случай, един от пазачите хвърлил граната в умивалнята, докато била пълна със затворници. След това казал, че е чул съмнителен смях преди това. И Арчи Кокрън, като лекар на лагера, бил един от първите, които трябвало да разчистят след случая. И още нещо: Самият Арчи също страдал от това заболяване.

Така че ситуацията изглеждала безнадеждна. Но Арчи Кокрън бил изобретателен човек. Вече бил внесъл витамин C нелегално в лагера, след което успял да си набави и мармит на черния пазар. Някои от вас може би се питат какво е мармит. Това е много обичан от британците хляб. Прилича на суров петрол. Има ... пикантен вкус. И най-важното, той е богат източник на витамин B12. Та Арчи разделя хората, за които се грижел на две еднакви групи, доколкото това било възможно. На половината дава витамин C. На другата половина дава витамин B12. Той много внимателно и подробно отбелязва резултатите в една тетрадка. И след едва няколко дни, става ясно, че каквото и да причинило заболяването, лекът за него е мармитът.

След това Кокрън отива при германците, които ръководят лагера. Това трябва да си го представите -- забравете за тази снимка, представете си този човек с тази дълга рижа брада и ярко червена коса. Не е имал възможност да се обръсне -- малко наподобява Били Конъли. Кокрън започва да им говори афектирано с шотландски акцент -- на чист немски, но с шотландски акцент -- и им обяснява, че германската култура е тази, която е дала Шилер и Гьоте на света. И той не проумява как е възможно да се толерира подобен варваризъм. Той дава изблик на гнева си. След което се връща в квартирата си, сломен и се разплаква, защото е убеден, че положението е безнадеждно. Но един млад германски лекар взима тетрадката на Арчи и казва на колегите си, "Тези резултати са неопровержими. Ако не осигурите витамини на затворниците, извършвате военно престъпление." На следващата сутрин в лагера са доставени пратки с витамин B12 и затворниците започват да се възстановяват.

Не ви разказвам тази история, защото мисля, че Арчи Кокрън е пич, въпреки че той е пич. Не ви разказвам тази история, защото смятам, че трябва да провеждаме по-внимателно контролирани произволни опити във всички аспекти на публичната политика, въпреки че смятам, че това също би било страхотно. Разказвам ви я, защото Арчи Кокрън, през целия си живот, се е борил с това ужасно бедствие. Той осъзнал, че то обезсилва индивидите и разяжда обществата. Имал и име за него. Нарекъл го божествения комплекс. Мога да ви опиша симптомите на това състояние много, много лесно. А те са, че независимо колко сложен е даден проблем, човек абсолютно непоколебимо вярва, че е безпогрешен в своето решение за него.

Арчи бил лекар. Следователно е прекарвал голяма част от времето си в компанията на други лекари. А те страдат от божествения комплекс и то много. Аз съм икономист, не съм лекар, но виждам божествения комплекс около себе си постоянно, у моите колеги, икономисти. Виждам го у нашите мениджъри. У политиците за които гласуваме -- хора, които въпреки че са изправени пред един невероятно сложен свят, са напълно убедени, че разбират как точно функционира този свят. А и с бъдещите милиарди за които слушаме напоследък, светът е твърде сложен за да бъде разбран така лесно.

Нека ви дам пример. Представете си за момент, че вместо Тим Харфорд, пред вас стои Ханс Рослинг и представя своите графики. Познавате Ханс: Мик Джагър на TED. (Смях) Той би ви показал тези невероятни статистики, тези невероятни анимации. Те са невероятни, работата му е чудесна. Но типичната графика на Ханс Рослинг: помислете за момент не какво показва, а какво не показва. Би ви показала БВП на глава от населението, население, продължителност на живота, общо взето това е всичко. Това са три частици информация за всяка държава -- три къса информация. Три показателя са нищо. Имам предвид, погледнете тази графика.

Тя е направена от физикът Сезар Идалго. Той работи в MIT. Вероятно няма да разберете и дума от нея, но ето как изглежда. Сезар се е ровил в база от данни с над 5000 различни продукта, и е използвал техники от анализ на мрежи за да разтълкува тази база данни и да представи връзките между продуктите като графика. Това е една чудесна, прекрасна разработка. Да покажеш всички тези взаимовръзки и зависимости. А и мисля, че тази работа би била фундаментално полезна за разбирането на растежа на икономиките. Чудесна работа. Заедно със Сезар се опитахме да напишем статия за Ню Йорк Таймс, която да обясни графиката. Но това което разбрахме бе, че неговата работа е твърде добра, за да бъде обяснена в сп. Ню Йорк Таймс.

5000 продукта -- това все още е едно нищо. 5000 продукта -- представете си да броите всяка продуктова група в базата данни на Сезар Идалго. Представете си, че преброявнето на една група отнема секунда. За цялата продължителност на тази сесия бихте изброили всичките 5000 продукта. Сега си представете да направите същото с всеки продукт, който се предлага в Уолмарт. Те са около 100 000. Би ви отнело цял ден. А сега си представете да броите всеки отделен, специфичен продукт и услуга, които се предлагат в една голяма икономика, като токийската, лондонската или ню йоркската. В Единбург задачата е още по-трудна, защото трябва да броите всичкото уиски и тартан. Ако искате да преброите всеки продукт и услуга, които се предлагат в Ню Йорк -- а те са 10 милиарда -- това би ви отнело 317 години. Ето колко сложна е икономиката, която сме създали. А в случая просто броя тостери. Не се опитвам да разреша конфликта в Близкия Изток. Сложността в този случай е просто невъобразима. Само да вмъкна, че обществата, в които са еволюирали нашите мозъци са предлагали около 300 продукта и услуги. Бихте могли да ги преброите за 5 минути.

Та това е сложността на света, който ни заобикаля. Може би за това божественият комплекс така ни изкушава. Обикновено си казваме, " Можем да направим схема, няколко графики, схващаме го, разбираме как работи." А всъщност не разбираме. Никога. Не се опитвам да ви насадя нихилистични нагласи. Не казвам, че не можем да решаваме сложни проблеми в един сложен свят. Очевидно е, че можем. Но начинът да го правим е със смиреност -- загърбвайки божествения комплекс и използвайки техника, която наистина работи. А ние разполагаме с такава. Покажете ми успешна, сложна система, а аз ще ви покажа такава, която се е развила чрез проби и грешки.

Например. Това бебе е резултат на проби и грешки. Осъзнавам, че подобно твърдение е неясно. Може би трябва да поясня. Това бебе е човешко тяло: то е еволюирало. А какво е еволюцията? Милиони години изменение и подбор, изменение и подбор -- проба и грешка, проба -- грешка. А не само биологичните системи раждат чудеса чрез проби и грешки. Може да се приложи и в индустрията.

Да кажем, че искате да направите прах за пране. Да предположим, че работите в Юниливър и искате да произведете прах за пране във фабрика в Ливърпул. Как го правите? Ами, имате тази голяма цистерна, пълна с течен почистващ препарат. Разпръсквате го под високо налягане през дюза. Правите препарата на капчици роса. После те изсъхват и се превръщат в прах, който пада на пода. Обирате го, опаковате го. И го предлагате в супера. Изкарвате много пари. А как проектирате дюзата? Този момент се оказва много важен. Ако се подадете на божествения комплекс, си намирате малък Бог. Например математик или физик -- някой, който разбира от динамиката на конкретната течност. И той, или тя, ще намери оптималния дизайн за вашата дюза, чрез изчисления. Юниливър са постъпили точно така и не са успели -- твърде е сложно. Дори подобен проблем е твърде сложен.

Но генетикът проф. Стийв Джоунс описва как Юниливър са успели да се справят с този проблем -- проба и грешка, изменение и подбор. Първо, правите 10 произволни варианта на дюзата. Изпробвате всичките 10 и запазвате тази, която работи най-добре. Правите десет варианта на тази. Изпробвате всичките 10. Запазвате най-добрата. Изпробвате 10 вариации на тази. Схванахте, нали? И след 45 вариации по десет, получавате тази невероятна дюза. Малко наподобява фигура за шах -- работи перфектно. Нямаме представа защо е така, никаква идея. В момента, в който човек се оттърси от божествения комплекс -- и си каже нека да опитаме по няколко начина, нека систематично да определяме кой дава резултати и кой не -- той може да реши проблема си.

Този метод на проба и грешка всъщност е доста по-срещан в успешните институции, отколкото ни се иска да признаем. Слушали сме много за това как функционират икономиките. Американската икономика все още е водеща. А как е станала такава? Мога да ви изложа много факти и числа за американската икономика, но може би най-открояващият се е този: 10% от американските фирми изчезват всяка година. Този процент на фалити е огромен. Доста по-висок е от този на ммериканците, например 10% от американците не изчезват всяка година. Което ни кара да заключим, че американските фирми се провалят по-бързо от американците, следователно те еволюират по-бързо от американците. И рано или късно, ще са достигнали такова ниво на съвършенство, че ще ни направят техни домашни любимци -- (Смях) ако разбира се това не е вече така. Понякога се чудя дали не е така. Но точно този процес на проба и грешка обяснява това голямо разнообразие, този невероятен успех на западните икономики. Той не се дължи на това, че сме поставили някой невероятно умен човек начело. Той се дължи на проби и грешки.

През последните два месеца много силно наблягам на това и хората понякога ми казват, Е Тим, това е очевидно. Пробата и грешката очевидно са много важни. Очевидно експериментирането е много важно. Защо ходиш напред-назад и говориш очевидни неща?"

А аз им казвам, добре. Смятате че е очевидно? Ще призная, че е така, когато училищата започнат да учат децата, че има някои проблеми за които няма правилно решение. Когато спрат да им дават листи с въпроси, всеки от които има отговор. А в ъгъла зад бюрото стои авторитетна фигура, която знае всички отговори. А ако не знаеш отговорите, си или мързелив или глупав. Когато училищата спрат да правят това постоянно ще призная, да, очевидно е, че пробата и грешката са нещо хубаво. Когато политиците застанат пред нас по време на предизборната си кампания и заявят: "Искам да оправя нашето здравеопазване. Искам да оправя нашата образователна система. Нямам представа как да го направя. Имам дузина идеи. Нека ги пробваме. Вероятно всички ще се провалят. След което ще опитаме с други. Ще открием някои които вършат работа, Ще градим върху тях. Ще отхвърлим тези, които не вършат работа." Когато някой политик излезе с такава платформа и което е по-важно, когато хора като вас и мен са готови да гласуват за подобен политик, тогава ще призная, че е очевидно, че пробата и грешката работят, и че -- благодаря ви.

(Аплодисменти)

До тогава, до тогава ще натяквам за пробата и грешката и защо трябва да загърбим божествения комплекс. Защото е много трудно да признаем собствената си погрешимост. Толкова е неудобно. А Арчи Кокрън е осъзнавал това, като всеки друг. Той провел един експеримент, доста години след Втората световна война. Той искал да провери в какви условия е по-добре да се възстановяват пациенти, претърпяли сърдечен удар. Дали това е по-добре да става в специализирани лечебни заведения или в домашни условия? Всички сърдечни лекари се опитали да го спрат. Те били дълбоко повлияни от божествения комплекс. Те били сигурни, че мястото на пациентите е в техните болници. Също така били сигурни, че е много неетично да се провеждат каквито и да било опити или експерименти.

Независимо от това, Арчи си издействал разрешение и провел експеримента си. Известно време след началото на експеримента, той събрал колегите си на маса и казал, "Е, господа, имаме някои предварителни резултати. Те нямат статистическа стойност. Но все пак имаме нещо. И се оказва, че вие сте прави, а аз греша. Опасно е пациенти да се възстановяват от съредечен удар в домашни условия. Те трябва да са в болница." Настанала невероятна врява и всички доктори започнали да удрят по масата и да заявяват, "Винаги сме ти казвали, че си неетичен Арчи. Убиваш хора с твоите клинични тестове. Трябва да спреш. Спри незабавно." И врявата продължила. Арчи изчакал всички да се успокоят. И после казал, "Хм, това е много интересно, господа, защото когато ви дадох таблицата с резултатите, размених двете колони. Оказва се, че вашите болници са тези, които убиват хора, а те трябва да са си у дома. Все още ли искате да преустановим експеримента сега или да изчакаме докато получим сигурни резултати?" Настава гробно мълчание.

Но Кокрън би направил подобно нещо. А причината за това е, че той е осъзнавал, че човек се чувства много по-добре докато си мисли, "Тук в моят собствен малък свят аз съм Господ, разбирам всичко. Не искам никой да подлага на съмнение моето мнение. Не искам моите изводи да бъдат проверявани." Много по-удобно е просто да се налагаш. Кокрън осъзнавал, че несигурността, погрешимостта, че това да ти се противопоставят болят. И че понякога трябва насила да те изтръгнат от тях. Няма да твърдя, че това е лесно. Не е лесно. Невероятно болезнено е.

Откакто започнах да говоря на тази тема и да проучвам този въпрос, ме е обсебило нещо, казано от един японски математик. Малко след войната младият Ютака Танияма, разработил тази невероятна аксиома, наречена Хипотезата на Танияма и Шимура След много деситилетия, се оказало, че тя е от решаващо значени, за доказване на последната теорема на Ферма. Всъщност се оказва, че е еквивалент на доказването на Последната теорема на Ферма. Ако докажеш едното, доказваш и другото. Но си останала хипотеза. Танияма опитвал и опитвал и опитвал, но така и не успял да я докаже. И малко след 30-я си рожден ден, през 1958 Ютака Танияма се самоубил. Неговият приятел, Горо Шимура -- който работил върху математическата част с него -- расъжадавал върху неговия живот, няколко десетилетия след това. Той казал, "Той не беше много внимателен математик. Той правеше много грешки. Но в добра посока. Опитах се да му подражавам, но осъзнах, че е много трудно да правиш добри грешки."

Благодаря ви.

(Аплодисменти)