Тим Ферис: Смажете страха, научете всичко

Това е Тим Ферис около 1979 г. от н.е., на двегодишна възраст. Вижда се от мощното приклякане, че бях много уверено момче - и не без основание. Имах един много очарователен навик по онова време, който беше да изчакам до късно вечерта, когато родителите ми си отпочиваха от тежката дневна работа, попълваха кръстословици, гледаха телевизия. Изтичвах в дневната, скачах на дивана, изтръгвах възглавниците, хвърлях ги на пода, крещях, колкото ми глас държеше, и тичах навън, защото бях Невероятния Хълк. (Смях) Очевидно, виждате приликата. Този номер продължи известно време.

Когато бях седемгодишен, отидох на летен лагер. Родителите ми го намираха необходимо, за да има мир и спокойствие. По пладне всеки ден лагеруващите ходеха на едно езеро, където имаха плаващи докове. Можеше да скачаш от края им в дълбокото. Бях преждевременно роден. Винаги съм бил много дребен. Левият ми дроб е колабирал, когато съм се родил. И винаги съм имал проблеми да се задържа на повърхността на водата. Така че водата по начало ме плаши, но при случай влизам вътре. Един ден лагеруващите скачаха през вътрешни гуми. Гмуркаха се през вътрешни гуми. Помислих, че ще бъде страхотно забавно. Затова се гмурнах през вътрешната гума, а побойникът на лагера ме сграбчи за глезените. Опитах се да изляза, за да си поема въздух, и задните ми части удариха долната част на гумата. Очите ми изскочиха - мислех, че ще умра. За щастие, един лагерен съветник дойде и ни раздели. От този момент нататък се ужасявах от плуването. Това е нещо, което не преодолях. Неспособността ми да плувам е било едно от най-големите ми унижения и смущения. Тогава осъзнах, че не съм Невероятния Хълк.

Но тази история има щастлив край. На 31-годишна възраст, на толкова съм сега, през август реших да опитам отново с плуване за две седмици и да поставя под въпрос всички очевидни аспекти на плуването. И стигнах от това да изплувам една дължина, значи 20 ярда (18,3 м.), като давеща се маймуна, при пулс около 200 удара в минута, измерих го, до това да отида до Монток на Лонг Айлънд, близо до мястото, където съм израснал, да скоча в океана и да преплувам един километър в открити води, да изляза и да се чувствам по-добре, отколкото при влизането си. Излязох с банския си "Спийдо", европейски стил, чувствайки се като Невероятния Хълк.

Така искам да се почувства всеки тук, Невероятния Хълк, в края на тази презентация. По-точно, искам да се чувствате, все едно сте способни да станете отличен плувец на дълги разстояния, полиглот от световна класа и шампион по танго. Бих искал да споделя изкуството си. Ако имам изкуство, то е да разрушавам неща, които наистина ме карат да губя ума и дума от страх. И така, да продължаваме.

Плуване, първи принципи. Първи принципи, това е много важно. Откривам, че най-добрите резултати в живота често са възпирани от фалшиви построения и непроверени предположения. Обратът в плуването настъпи, когато един мой приятел каза: "Ще изкарам една година без никакви стимуланти"... това е типът човек "шест-двойни-кафета-еспресо-на-ден"... "ако ти можеш да изплуваш един километър в открити води. И така, часовникът започна да цъка. Започнах да търся състезатели по триатлон, защото открих, че хора, плували цял живот, често не могат да преподават онова, което правят. Опитах кикбордове. Краката ми разсичаха водата като бръсначи. Дори не помръдвах. Тръгвах си обезкуражен, с наведен поглед. Надуваеми плувки, всичко. Дори ходих на уроци с олимпийците - нищо не помогна. И тогава Крис Сака, който сега е скъп мой приятел, завършил едно състезание "Железен човек" при температура 103 градуса, каза: "Имам отговор за твоите молитви." И ме въведе в работата на един човек на име Тери Лафлин, който е основател на "Плуване тотално потапяне". Това ме насочи по пътя на изследване на биомеханиката.

Ето новите правила за плуване, ако някой от вас се бои от плуването, или не е добър в него. Първото е - забравете за ритането. Много противоположно на интуицията. Оказва се, че изтласкването всъщност не е проблемът. По-силното ритане не разрешава проблема, защото средният плувец прехвърля само около три процента от разхода си на енергия в движение напред. Проблемът е хидродинамиката. Така че онова, върху което трябва да се съсредоточите, е да позволите на долната част на тялото си да изтеля горната част на тялото ви, доста подобно на малка кола зад голяма кола на магистралата. Това се прави, като поддържате хоризонтална позиция на тялото. Единственият начин да го направите е да не плувате на повърхността на водата. Тялото е по-плътно от водата. То би било естествено потопено най-малко на 95 процента.

Така че в крйна сметка, трето, се оказва, че не плувате, в случая със свободния стил, по корем, както мислят много хора, протягайки се към повърхността на водата. А всъщност се въртите от аеродинамично дясно към аеродинамично ляво, поддържайки тази позиция на корпуса колкото е възможно по-дълго. Да разгледаме някои примери. Това е Тери. Виждате, че той протяга дясната си ръка под главата си и далеч напред. И така всъщност цялото му тяло е под вода. Ръката е протегната под главата. Държи главата си в една линия с гръбнака, така че се използва стратегическо водно налягане за вдигане на краката нагоре - много важно, особено за хора с тлъстини в долната част на тялото. Ето един пример за загребването. И така, не риташ. А използваш леко свиване. Виждате, че това е лявото протягане. После виждате левия му крак. Леко свиване - единствената му цел е да завърти хълбоците му, така че да може да стигне до противоположната страна. И входната точка за дясната му ръка - отбележете, той не се протяга напред, за да хваща водата. Вместо това навлиза във водата под 45-градусов ъгъл с ръка, а после се изтласква чрез аеродинамика - много важно. Не е правилно горното, което ще ви каже почти всеки треньор по плуване. Не са виновни те, честно. Ще стигна до скритото срещу явното след момент. По-долу е онова, което повечето плувци ще открият, че им дава възможност да направят, каквото направих аз, а именно, да стигнат от 21 загребвания за 20-ярдова дължина до 11 загребвания, за две тренировки, без треньор, без видеонаблюдение. Сега обичам да плувам. Нямам търпение да отида на плуване. По-късно ще направя урок по плуване, за себе си, ако някой иска да се присъедини към мен.

Последно, дишане. Проблем, който, разбира се, много от нас имат, когато плуват. При свободния стил най-лесният начин да се оправи това е да се обърнете с претъркулване на тялото и просто да погледнете връщащата се ръка, докато тя навлиза във водата. Това ще ви отведе много далеч. Това е. Това наистина е всичко, което е нужно да знаете.

Езици. Материал срещу метод. Аз, като много хора, стигнах до заключението, че съм ужасно зле с езиците. Страдах с испанския в прогимназията и през първата година от гимназията. И знанията ми можеха да се обобщят общо взето със следното - "Donde esta el bano?" И дори не бих схванал отговора. Тъжна работа. После се прехвърлих в друго училище през втората година. Имах избор сред други езици. Повечето от приятелите ми учеха японски. Затова си помислих: защо да не се самонакажа? Ще се захвана с японски. Шест месеца по-късно имах възможност да отида до Япония. Преподавателите ме успокоиха - казаха: "Не се безпокой. Ще имаш уроци по японски всеки ден, за да ти помогнат да се справиш. Ще бъде изумително преживяване." Първото ми задморско преживяване, всъщност. Родителите ми ме насърчиха да го направя. Заминах.

Пристигнах в Токио. Изумително. Не можех да повярвам, че съм от другата страна на света. Запознах се със семейството на домакините ми. Мислех си, че нещата вървят доста добре, като се вземе всичко предвид. Първата ми вечер, преди първия ми ден в училище, казах на майка си, много учтиво: "Моля, събуди ме в осем сутринта." Значи, (японски) Но аз не казах (японски). Казах (японски). Доста близо. Но съм казал: "Моля, изнасилете ме в осем сутринта." (Смях) Никога не сте виждали по-смутена японка. (Смях)

Влязох в училището. Един учител се приближи до мен и ми подаде парче хартия. Не можех да прочета нищо от него - йероглифи, спокойно можеха да са - защото беше написано с канджи, китайски символи, адаптирани в японския език. Попитах го какво пише вътре. А той: "Ахх, добре, добре, еехто, световна история, ехх, висша математика, традиционен японски." И така нататък. И така, стигаше до мен на вълни. Имаше нещо, изгубено в превода. Уроците по японски не бяха уроци по японско обучение, по същността си. Те бяха нормалната гимназиална програма за японски ученици. Другите 4999 ученици в училището, които бяха японци, освен американеца. Горе-долу това е моят отговор. (Смях)

Това ме насочи към онова предизвикано от паника търсене на съвършения езиков метод. Опитах всичко. Ходих в Кинокуня. Опитах всяка възможна книга, всеки възможен диск. Нищо не подейства, докато открих това. Това е Джойо Канджи. Това по-скоро е табелка, или плакат с 1945-те често използвани символи, определени от Министерстото на образованието през 1981 г. Много от публикациите на японски се ограничават до тези символи, за да улеснят грамотността - за някои това се изисква. Това стана моят Свещен граал, моят Розетски камък.

Щом се съсредоточих върху този материал, се изстрелях. В крайна сметка бях в състояние да чета Асахи Шинбу, асахийски вестник, около шест месеца по-късно - значи общо 11 месеца по-късно - и минах от Японски І на Японски VІ. В крайна сметка се занимавах с преводи на 16-годишна възраст, когато се върнах в САЩ, и продължих да прилагам този материал като методичен подход, за да стигна до дузина езици сега. Някой, който беше ужасно зле в езиците, а по всяко едно време говори, чете или пише пет или шест. Това ни води до поуката, която е, че понякога какво правиш, а не как го правиш, е определящият фактор. Това е разликата между това да си ефективен - да вършиш правилните неща - и това да си ефикасен - да вършиш нещата добре, независимо дали са важни, или не.

Това може да се приложи и в граматиката. Стигнах до тези шест изречения след много експерименти. Когато имаш човек, говорещ езика като майчин, това ти позволява да деконструираш неговата граматика, като превежда тези изречения в минало, сегашно, бъдеще време, това ще ти покаже подлог, допълнение, сказуемо, местоположение на непреки, преки допълнения, пол и така нататък. Оттам нататък можеш, ако искаш, да изучиш множество езици, като ги редуваш, за да няма смущения. Можем да говорим за това, ако някой се интересува. И сега обичам езиците.

Бални танци, скрито срещу явно - много важно. Може да ме погледнете и да кажете: "Този тип трябва да е бален танцьор." Но не, ще сгрешите, защото тялото ми е много зле пригодено за повечето неща - вероятно доста добре пригодено за вдигане на тежки камъни. Някога бях много по-едър, много по-мускулест. И затова в крайна сметка се оказа, че вървя така. Приличах много на орангутан, нашите близки братовчеди, или Невероятния Хълк - не много добре за балните танци.

Оказах се в Аржентина през 2005-а. Реших да гледам един урок по танго - нямах намерение да участвам - влязох, платих десетте си песос, приближих се - 10 жени, двама мъже, обикновено добра пропорция. Инструкторката казва: "Ще участваш." Незабавно ме обля студена пот. (Смях) Пот "бий се или бягай", защото съм опитвал бални танци в колежа... настъпих момичето по крака с петата си. Тя изпищя. Бях толкова загрижен от възприятието й за онова, което правех, че то експлодира в лицето ми и никога вече не се върнах в клуба по бални танци. Тя се приближава, и това беше подходът й, учителката. "Така, хайде, сграбчи ме." Великолепна асистент-инструкторка. Беше много вбесена, че заради мен не може да практикува с напредналите. И така, направих всичко възможно. Не знаех къде да си сложа ръцете. Тя се отдръпна назад, простря ръце надолу, сложи ги на ханша си, обърна се и извика през залата: "Този тип има телосложение като проклета планина от мускули и ме сграбчва като шибан французин", (Смях) което сметнах за насърчително. (Смях) Всички избухнаха в смях. Бях унизен. Тя се върна и каза: "Хайде. Нямам цял ден." Като човек, занимавал се с борба от осемгодишна възраст, продължих да я мачкам, в стил "За мишките и хората". А тя вдигна поглед и каза: "Това вече е по-добре." Затова си купих месечна карта за уроци. (Смях)

И продължих да разглеждам... Исках да вляза в надпревара, за да имам краен срок - законът на Паркинсон, възприеманата сложност на една задача ще се разшири, за да изпълни времето, което й отпуснете. Имах много кратък срок за надпревара. Първо си взех жена инструктор, за да ме научи на женската роля, следването, защото исках да разбера чувствителността и способностите, които е нужно да развие следващият, за да не повторя грешката си от колежа. А после взех опис на характеристиките, заедно с нея, на способностите и елементите на различни танцьори, които са печелили шампионати. Интервюирах тези хора, защото всички те преподаваха в Буенос Айрес. Сравних двата списъка, и онова, което се открива, е, че е явно, експертните умения, които препоръчваха, определени тренировъчни методи. После имаше скрити сходства, които като че ли никой от тях не практикуваше. Протекционизма на аржентинските учители по танци настрана, намирах това за много интересно. Затова реших да се съсредоточа върху три от онези сходства. Дълги стъпки. Много милонгерос, танцьорите на танго, използват много къси стъпки. Открих, че по-дългите стъпки са много по-елегантни. Така можеш да имаш... и всъщност можеш да го правиш в много малко пространство. Второ, различни типове опорни точки. Трето, вариации в темпото. Това, изглежда, бяха трите области, които можех да експлоатирам за надпревара, ако исках да се състезавам с хора, които практикуваха от 20 или 30 години.

Тази снимка е от полуфиналите на шампионата на Буенос Айрес, четири месеца по-късно. После, месец по-късно, отидох на световния шампионат, стигнах до полуфинала. А после поставих световен рекорд, след това, две седмици по-късно. Искам да видите част от онова, което практикувах. Ще прескоча напред тук. Това е инструкторът, който с Елисия избрахме за водещата мъжка роля. Казва се Габриел Мисе. Един от най-елегантните танцьори от своето поколение, известен с дългите си стъпки, темпото му се променя, както и опорните му точки. Елисия, на свой ред, е много известна. Мисля, че ще се съгласите - те изглеждат доста добре заедно. Онова, което ми харесва в това видео е, че то всъщност е видеозапис на първия път, когато те изобщо са танцували заедно, заради неговото водене. Той имаше силно водене. Не водеше с гърди, което изисква да се наведеш напред. Аз не можах да развия атрибутите в пръстите на краката си, силата в стъпалата си, за да правя това. Той използва водене, което се съсредоточава върху раменния му пояс и горната част на ръката му. Така че той може да вдигне жената, за да я прекъсне, например. Това е само една полза от това. А после го разбихме. Това би било пример за една опорна точка. Това е опорна точка със стъпка назад. Има много различни типове. Имам стотици часове сниман метраж. Всички категоризирани, подобно на начина, по който Джордж Карлин е категоризирал комедията си. И така, използвах висшата си отмъстителка, испански, не по-малко, за да уча танго.

И така - страхът е ваш приятел. Страхът е индикатор. Понякога той показва какво не трябва да правите. По-често, отколкото ви показва точно какво трябва да правите. И най-добрите резултати, които съм постигнал в живота си, най-приятните моменти, всички са били резултат от задаването на един прост въпрос. Кое е най-лошото, което може да се случи? Особено със страхове, получени, когато сте били дете. Вземете аналитичните рамки, способностите, които имате, приложете ги към стари страхове. Приложете ги към много големи мечти.

Като мисля за това от какво се страхувам сега - много е просто. Когато си представям живота си, какъв би бил животът ми без образователните възможности, които съм имал, това ме кара да се чудя. Прекарах последните две години, опитвайки се да деконструирам американската система от държавни училища, или за да я поправя, или за да я заместя. Правил съм експерименти с около 50 000 ученици досега, построил съм, бих казал, около половин дузина училища, мои читатели, към този момент. Ако някой от вас се интересува от това, с удоволствие бих говорил с вас. Аз не знам нищо. Начинаещ съм. Но задавам много въпроси, и много бих желал вашите съвети. Много благодаря. (Аплодисменти)