Тиърни Тайс плува с гигантската риба слънце

Тази вечер бих искала да започна с нещо съвсем различно, като ви поканя да се присъедините към мен, да слезете от земята и да скочите за момент в океана. 90 процента от жизненото пространство на планетата е в открития океан, а оттам животът... заглавието на семинара ни тази вечер... оттам е започнал живтът. Това е жизнено и прекрасно място, но ние бързо променяме океаните със своите... не само с прекомерния си риболов, безотговорния си риболов, добавянето на замърсители като торове от земеделските ни земи. Но също така и, по-наскоро, с климатичната промяна - сигурна съм, че Стив Шнайдер ще навлезе в това в далеч по-големи подробности. Докато продължаваме да човъркаме из океаните, все повече и повече доклади предвиждат, че типът морета, които създаваме, ще са благоприятни за нискоенергиен тип животни, като медузи и бактерии. Това може да са видът морета, към които сме тръгнали.

Медузите са странно хипнотични и красиви, и ще видите множество прекрасни в аквариума в петък, но парят адски, а суши и сашими от медузи просто няма да ви заситят. Около 100 грама медуза се равнява на четири калории. Може да е добре за талията, но вероятно няма да ви държи сити много дълго. А и море, изпълнено и изобилстващо с медузи не е много добро за всички други създания, които живеят в океаните, освен ако не ядеш медузи. Ето го този изгладнял хищник, нападащ коварно тази бедна, малка, нищо неподозираща медуза там, плаваща по посока на вятъра. Този хищник е гигантската океанска риба-слънце, мола мола, чиято основна плячка са медузите.

Това животно е включено в Книгата на рекордите "Гинес" за това, че е най-тежката костна риба в света. Достига почти до 5000 паунда - при хранителен режим най-вече от медузи. Според мен това е някак приятно малко космологично сходство - че мола мола... обичайното й име е риба-слънце..., че любимата й храна е лунната медуза. Някак приятно е - слънцето и луната да се събират по този начин, дори ако едното изяжда другото. Обикновено така се виждат рибите-слънце, оттам идва обичайното им име. Обичат слънчевите бани, не можем да ги виним. Просто лежат на повърхността на морето и повечето хора ги мислят за болни или мързеливи, но това е типично поведение, лежат и се припичат на повърхността.

Другото им име, мола мола, е... звучи хавайски, но всъщност на латински значи "воденичен камък", и това може да се отдаде на закръглената им, много странна, отсечена форма. Все едно, докато са расли, просто са забравили опашната част. Всъщност, точно това ме привлече отначало към мола, тази ужасно причудлива форма. Знаете ли, гледаш акулите - те са обтекаеми, гладки, гледаш рибите тон, а те приличат на торпеда... просто издават дневния си ред. Целта им е миграция и сила, а после поглеждаш рибата-слънце.

(Смях)

Това е толкова елегантно тайнствено, просто е... наистина си крие картите доста по-добре от, да кажем, една риба тон. Просто бях заинтригувана от това... каква е историята на това животно? Е, както и при всичко в биологията, всъщност нищо няма смисъл, освен в светлината на еволюцията. Мола не е са изключение. Появили се скоро след изчезването на динозаврите, преди 65 милиона години, по време, когато китовете още имали крака, и произлизат от непокорна част малки издуващи се риби... позволете ми тук малко разказвачество в стил Киплинг. Разбира се, еволюцията е донякъде произволна, и знаете ли, преди около 55 милиона години имало една непокорна част малки издуващи се риби, които казали - о, по дяволите кораловите рифове... ще тръгваме към високите морета. Много поколения, много подръпвания и усуквания, и нашата издуваща се риба се превръща в мола. Знаете ли, ако дадеш на майката Природа достатъчно време, ето какво ще направи тя.

Изглеждат... може би изглеждат някак праисторически и незавършени, вероятно съкратени, но всъщност, всъщност са... съревновават се за първото място сред най-еволюционно извлечените риби в морето, направо до плоската риба. Те са... всичко в тази риба се е променило. А като става дума за риби... рибите са се появили преди 500 милиона години, и са доста модерни, само преди 50 милиона години, така че... интересното е, че издават потеклото си с развитието си. Започват като малки яйца и са в "Книгата за рекорди Гинес" отново за това, че имат най-голям брой яйца от всяко гръбначно на планетата. Една четирикрака женска снася 300 милиона яйца, може да носи 300 милиона яйца в яйчниците си... представете си... и достигат дължина до над 10 фута. Представете си какво има една 10-футова. А от това мъничко яйце минават през стадий на малка бодлива рибка, напомняща за потеклото им, и се развиват... това е стадият им на подрастващи. Обучават се като подрастващи и стават самотни мастодонти като възрастни. Това там в ъгъла е един малък гмуркач.

Те пак са в Книгата за рекорди "Гинес" за това, че са шампион по растеж сред гръбначните. От дребния си размер при излюпване от яйцето, до дребния си стадий на ларви, докато достигнат зрелост, увеличават теглото си 600 милиона пъти. 600 милиона. Представете си, ако родите малко бебче и трябва да го храните. Това би означавало, че вашето дете, бихте очаквали да достигне теглото на шест Титаника. Не знам как бихте хранили такова дете, но... не знаем колко бързо растат молите в дивата природа, но проучвания на растежа при пленници в Аквариума в залива Монтерей... едно от първите места, където ги има в пленничество... имали една, която наддала 800 либри за 14 месеца. Ей това е истински американец.

(Смях)

(Аплодисменти)

Да си самотник е страхотно, особено в днешните морета, защото обучението е било спасение за рибите, но сега е самоубийство за рибите. За съжаление молите, макар и да не се обучават, все пак се хващат в мрежите като страничен улов. Ако ще спасяваме света от тотална доминация на медузите, трябва да проумеем как хищниците за медузи... как живеят, като молата. За съжаление, те представляват голяма част от калифорнийския страничен улов... до 26 процента от плаващите мрежи. А в Средиземноморието, в мрежите за риби меч достигат до 90 процента. Затова трябва да проумеем как живеят живота си. А как се прави това? Как се прави това с животно... много малко места в света. Това е същество от открития океан. Не знае граници... не ходи на сушата.

Как да проумееш? Как да прилъжеш едно такова същество от открития океан да разкрие тайните си? Е, има някои прекрасни нови технологии, които станаха достъпни съвсем наскоро, благодатни за прозрение относно животните от открития океан. Изобразено е тук. Този малък етикет тук. Този малък етикет може да записва температура, дълбочина и интензивност на светлината, свързана с време, и от това можем да вземаме местоположения. И може да записва тези данни до две години и да ги пази в този етикет, да излъчва в предварително програмиран момент, да изплува на повърхността, да качи всички тези данни, целия този пътепис, до сателит, който го препредава пряко към нашите компютри, и имаме целия този набор от данни. И дори не е трябвало... трябвало е само да маркираме животното, после се прибираме вкъщи и седим на бюрата си. Прекрасното в молата е, че като им сложим етикета... ако погледнете тук горе... който при този поток, точно там слагаме етикета. И случайно това е паразит, висящ от молата.

Молите са прочути с това, че носят тонове паразити. Те са просто хотели за паразити, дори паразитите им имат паразити. Мисля, че Дон е написал поема за това. Но те имат 40 вида паразити, и затова решихме, че още един паразит няма да е чак такъв проблем. И случайно са много добро средство за носене на океанографско оборудване. Като че ли не възразяват, поне засега. А какво се опитваме да открием? Съсредоточаваме се върху Тихия океан. Маркираме по калифорнийското крайбрежие, маркираме и в Тайван и Япония. Интересуваме се от това как тези животни използват теченията, температурата, открития океан, за да си живеят живота. Много бихме искали да маркираме в Монтерей. Монтерей е едно от малкото места в света, където има голям брой моли. Не по това време на годината... повече около октомври.

Много бихме искали да маркираме тук... това е въздушна снимка на Монтерей... но за съжаление, молите тук в крайна сметка изглеждат така. Защото друг местен жител много харесва молите, но по лош начин. Калифорнийският морски лъв хваща молите веднага щом влязат в залива, откъсва им перките, превръща ги в най-доброто фризби, стил мола, а после ги хвърля напред-назад. Не преувеличавам, просто... и понякога не ги ядат, просто злоба. Знаете ли, според местните това е ужасно поведение, просто ужасно е да гледаш това да се случва ден след ден. Горките малки моли идват, разкъсват ги на парцали, затова се отправяме на юг, към Сан Диего. Там няма толкова много калифорнийски морски лъвове. А молите там може да се търсят много лесно със самолет - обичат да стоят под плаващи салове или водорасли. А под тези водорасли... затова молите ходят там... защото това са минерални бани за молите. Веднага щом влязат под тези салове или водорасли, идват ексфолиращите риби-чистачи. Идват и правят на молите... виждате как заемат тази смешна поза, която казва: "Не заплашвам, но имам нужда от масаж".

(Смях)

Протягат перки и очите им отиват отзад на главата, а рибите се издигат и просто чистят, чистят, чистят... защото, знаете ли, по молите има цял миш-маш от паразити. Също така е и прекрасно място за ходене на юг, защото водата е по-топла, а молите там са някак дружелюбни. Имам предвид, че други видове риби, ако подходите правилно към тях, ще кажат: "Добре де, почеши ме точно там." Наистина може да доплуваш до мола, много са внимателни, и ако се приближиш към тях по подходящ начин, може да ги почешеш и им е приятно. Маркирахме също и част от Тихия океан, отидохме до друга част от Тихия океан, маркирахме в Тайван, маркирахме и в Япония. А на тези места молите се хващат във фиксирани мрежи, обграждащи тези страни. И не са изхвърляни като страничен улов, а ги изяждат. Сервираха ни девет блюда от мола, след като маркирахме. Е, не тази, която маркирахме! Всичко - от бъбреците до тестисите, гръбнака, до мускула на перката... мисля, че общо взето цялата риба... се яде.

Най-трудната част от маркирането е, след като се сложи този етикет, трябва да се чака с месеци. И просто се чудиш - о, надявам се тази риба да е в безопасност, надявам се, надявам се, че ще може наистина да изживее живота си по време на записите от етикета. Всеки етикет струва по 3500 долара, а сателитното време е още 500 долара, така че човек си казва - о, надявам се етикетът да е наред. Чакането наистина е най-трудната част. Ще ви покажа последния ни набор от данни. Не е публикуван, така че е съвсем вътрешна информация, само за TED. Показвам ви това, разбирате ли, като гледаме тези данни, си мислим: о, тези животни, те пресичат ли екватора? Преминават ли от едната страна на Тихия океан в другата? Открихме, че са един вид домоседи. Не са много по миграциите. Това е следата им: разгърнахме протокола от Киото, и молата за един месец стигна до течението Курошио до Япония и остана да се храни там. След около четири месеца се качи до северната част на Япония. Това горе-долу е обсегът им на живеене. Това обаче е важно, защото има много риболовен натиск и тази популация не се възстановява. Така че това са много важни данни.

Но важното е също, и че те не са лентяи, мързеливи риби. Те са свръх прилежни. Това е един ден от живота на мола, и ако... движат се нагоре-надолу, нагоре-надолу, нагоре-надолу, нагоре-надолу, до 40 пъти на ден. С изгрева на слънцето, виждате в синьото, те започват гмуркането си. Надолу... и колкото по-ярко слиза слънцето, слизат малко по-надълбоко, малко по-надълбоко. Те проникват в дълбините до 600 метра дълбочина, при температури до един градус по Целзий, и затова ги виждате на повърхността - там долу е толкова студено. Трябва да се изкачат, да се стоплят, да получат тази слънчева енергия, а после да се гмурнат пак в дълбините, и се движат нагоре-надолу, нагоре-надолу. А там долу стигат до един слой, нарича се слой на дълбоко разпръсване... в този слой има цяло разнообразие от храни. Значи не са просто някакви припичащи се на слънце лентяи, а всъщност много прилежни риби, които танцуват този луд танц между повърхността и дъното, и през температурата.

Виждаме същия модел... сега с тези етикети виждаме подобен модел за рибите-меч, мантите, рибите тон, истинска триизмерна игра. Това е част от една много по-голяма програма, наречена Преброяване на морския живот, при която ще се прави етикиране по цял свят, и молата ще влиза в нея. Вълнуващото е... всички пътувате и знаете, че най-доброто в пътуването е да можеш да откриеш местните, и да откриваш прекрасните места, като получаваш местното познание. Е, при преброяването на морския живот ще успеем да се промъкнем до всички местни и да изследваме 90 процента от жизненото ни пространство, с местно познание. Никога... наистина никога не е било по-вълнуващо или жизнено време да си биолог.

Което ме води до последното, което искам да кажа - а според мен и най-забавното. Създадох уебсайт, защото получавах толкова много въпроси за молите и рибите слънце. Затова просто реших, че ще отговарям на въпросите и ще мога да благодаря на финансиращите ме, като "Нешънъл Джиографик" и "Линдберг". Но хората пишеха в този сайт с всякакви... всякакви истории за тези риби и искаха да ми помагат да взема образци за генетичен анализ. Най-вълнуващото според мен беше, че всички имаха споделена... споделена обич и интерес към океаните. Получавах доклади от католически монахини, еврейски равини, мюсюлмани, християни - всички се вписват, обединени от обичта си към живота. А това за мен... не мисля, че бих могла да го кажа по-добре от самия безсмъртен бард: "Едно докосване на природата сродява целия свят." Може и да е само една голяма, стара, глупава риба, но помага. Помага за обединение на света, според мен определено е рибата на бъдещето.