Томас Туейтс: Как направих тостер -- от нулата

Ако погледнем около нас, голяма част от това, което ни заобикаля, е започнало живота си като различни скали и утайки, погребани в земята на различни места по света. Но, разбира се, те не изглеждат като скали и утайки сега; те изглеждат като телевизионни камери, монитори, досадни радио микрофони. И така, тази магическа трансформация е това, което се опитвах да получа с моя проект, който стана известен като "Проекта тостер." И той също беше вдъхновен от този цитат от Дъглас Адамс. И ситуацията е от "Пътеводител на галактическия стопаджия." И ситуацията, която се описва е за героя на книгата -- това е човек от 20-ти век -- който се озовава сам на чужда планета, населена само от технологично първобитни хора. И той предполага, че, да, той ще стане -- на тези селяни -- той ще стане техния император, и ще трансформира тяхното общество, със своето чудесно управление на технологиите, и науката, и на елементите, но, разбира се, осъзнава, че без останалата част от човешкото общество, той едва ли може да направи сандвич, да не говорим за тостер. Но той не е имал Уикипедия.

Така че си помислих, добре, ще се опитам да направя електрически тостер от нулата. И, следвайки идеята, че най-евтиният електрически тостер, също ще бъде най-простия за разбиране, аз купих най-евтиния тостер, който можах да намеря, отнесох го вкъщи, и бях изненадан да открия, че вътре в този обект, който бях купил само за 3,95 лири, имаше 400 различни части, направени от повече от сто различни материали. Не разполагах с цял живот, за да направя този проект; имах може би девет месеца. Така че си помислих, добре, ще започна с пет. И това бяха стомана, слюда, пластмаса, мед и никел.

И така, да започнем със стоманата: как се прави стомана? Отидох и почуках на вратата на председателя на Рио Тинто, от отдел Модерен рудодобив към Кралското училище за мини, и казах: "Как правите стомана?" И професор Силиърс беше много любезен и ми разказа за процеса. И моите неясни спомени от средното училище -- ами, стоманата идва от желязото, така че се обадих на желязна мина. И казах: "Здравейте, опитвам се да направя тостер. Може ли да получа малко желязо от вас?" За съжаление, когато отидох там, се появи Рей. Той не беше ме чул добре, и си мислеше, че идвам, защото се опитвах да направя постер, и затова не беше подготвен да ме заведе в мините. Но след известно натякване го убедих да направи това.

(Видео) Рей: Това беше варовикова жила. Била е произведена от морски създания, преди 350 милиона години в приятна, топла, слънчева атмосфера. Когато учите геология, можете да видите какво се е случило в миналото. И имаше невероятни промени.

Томас Туейтс: Както виждате, те имаха коледна украса. И разбира се, това всъщност не беше работеща мина вече, защото, въпреки че Рей беше миньор там, мината беше затворена, и беше отворена отново, като един вид туристическа атракция, защото, разбира се, не можеше да се конкурира с мащаба на операциите, които бяха в Южна Америка, Австралия, навсякъде. Но така или иначе, се сдобих с куфар с желязна руда и го завлекох обратно до Лондон във влака, и после бях изправен пред проблема: Добре, как да се направи от тази скала компоненти за тостер?

Затова се върнах при професор Силиърс, и той каза: "Отиди в библиотеката." Така и направих, и се рових из студентските учебници по металургия -- напълно безполезни за това, което се опитвах да направя. Защото, разбира се, те всъщност не ви казват как да го направите, ако искате да го направите сами и нямате завод за претопяване. Така накрая се озовах в библиотеката по История на науката и разглеждах тази книга. Това е първият учебник по металургия, написан на Запад, поне. И там можете да видите тази дървена гравюра, е общо-взето, което направих накрая. Но вместо духало, имах листов вентилатор. (Смях) И това е нещо, което се появяваше отново и отново през целия проект, колкото по-малка беше скалата, с която исках да работя, толкова по-назад във времето трябваше да се върна. И така, това е след един ден и около половин нощ топене на желязо. Извадих това нещо, и то не беше желязо. Но за щастие, открих един патент онлайн за промишлени пещи, които използват микровълни. След 30 минути на пълна мощност, аз бях в състояние да завърша процеса.

И така, следващото -- (Ръкопляскания) Следващото нещо, което се опитвах да направя беше мед. Отново, тази мина, някога е била най-голямата медна мина в света. Вече не е, но аз открих пенсиониран професор по геология, който ме заведе долу. И той каза: "Добре, ще ти разреша да си вземеш малко вода от мината." И причината, поради която се интересувах от получаването на вода, беше, защото водата, която течеше през мините ставаше един вид кисела, и започваше да взима, разтваря минералите от мината. И добър пример за това е Рио Тинто, което е в Португалия. Както виждате, има доста много минерали, разтворени в нея. Толкова много, че това е сега само дом за бактерии, които наистина харесват кисели, токсични условия. Но както и да е, водата, която завлякох обратно от остров Ангълси, където беше мината -- има достатъчно мед в нея, така че можех да отлея клемите на моя метален електрически щепсел.

Така за следващото нещо: отидох в Шотландия, за да получа слюда. Слюдата е минерал, който е много добър изолатор, и много добър в изолирането на електричеството. Това съм аз, докато се сдобивам със слюда. И последният материал, за който ще говоря днес е пластмасата. И разбира се, тостера ми трябваше да има пластмасова кутия. Пластмасата е определяща характеристика на евтини електрически стоки. Пластмасата произлиза от нефта, така че се обадих на Бритиш Петролиъм, и прекарах половин час, опитвайки се да убедя офиса за връзки с обществеността на Бритиш Петролиъм, че ще бъде фантастично за тях, ако ме закарат на нефтена платформа, и ми позволят да си наточа кана с нефт. Бритиш Петролиъм очевидно имат други грижи в момента. Но дори и тогава, те не бяха убедени, и казаха: "Добре, ще ви се обадим," -- така и не го направиха. Така че потърсих други начини за правене на пластмаса. И всъщност пластмаса може да се прави очевидно от петролни продукти, които произхождат от растения, но също и от нишесте. Така че това е опит да се направи пластмаса от картофено нишесте. И за известно време, това изглеждаше наистина добре. Изсипах го в калъпа, който можете да видите там, който бях направил от дънер на дърво. И това изглеждаше добре за известно време, но го оставих навън, защото трябваше да го оставя навън да изсъхне, и за съжаление, когато се върнах там имаше охлюви, които ядяха нехидролизираните части на картофа.

Така от отчаяние, реших, че мога да мисля латерално. И геолозите всъщност са кръстили -- ами, те обсъждат дали да кръстят -- епохата, в която живеем -- те обсъждат дали да я направят нова геоложка епоха, наречена Антропоцен, епохата на Човека. И това е така, защото бъдещите геолози ще видят резки промени в слоевете от скали, които се наслагват сега. Така изведнъж, ще стане радиоактивно от Чернобил и 2000-те атомни бомби, които са експлодирали от 1945 година насам. И също ще има събитие на измиране -- като вкаменелости, които внезапно ще изчезнат. И също така, си помислих, че ще има синтетични полимери, пластмаси, вградени в скалите.

Така че потърсих пластмасата -- и затова реших, че мога да изкопая някои от тези съвременни скали. И отидох до Манчестър, за да посетя място, наречено Аксион рециклиране. И те са почти на границата на това, което се нарича WEEE, което е Европейската директива за електрически и електронни отпадъци. И тя беше въведена в сила, за да се опитаме да се справим с планината от неща, които просто са направени, и след това живеят за известно време в домовете ни, и после отиват на сметището. Но това е продукта.

(Музика)

(Смях)

Ето снимка на моя тостер. (Ръкопляскания) Това е той без кутията. А ето го на рафтовете на магазина. Благодаря ви.

(Ръкопляскания)

Бруно Гиусани: Казаха ми, че сте го включили веднъж.

ТТ: Да, включих го Не знам дали бихте могли да видите, но не можах да направя изолация на кабелите. Кю Гардънс настояваха, че не мога да се върна и да отсека техните каучукови дървета. Така че жиците бяха неизолирани. Така че имаше 240 волта, преминаващи през тези домашно направени медни проводници, домашно направен щепсел. И за около пет секунди, тостера се изпече, но след това, за съжаление, елемента един вид се разтопи. Но аз го смятам за частичен успех, ако трябва да бъда честен.

БГ: Томас Туйетс. (ТТ: Благодаря.)