Томас Хедъруик: Построяването на Катедрала от семена

Здравейте, казвам се Томас Хедъруик. Имам студио в Лондон, което има специален подход към проектирането на сгради. Когато бях малък, бях изложен на правене и занаяти, и материали, и изобретения в малък мащаб. И там гледах големия мащаб на сградите и открих, че сградите, които бяха около мен, и които бяха проектирани, и които бяха там в публикациите, които виждах, се чувстваха бездушни и студени. И там, в по-малък мащаб, мащаба на обица, или керамичен съд, или музикален инструмент, беше материалност и емоционалност. И това ми оказа влияние. Първата сграда, която построих, беше преди 20 години. И оттогава, в последните 20 години, аз разработих студио в Лондон. Съжалявам, това беше майка ми, между другото, в нейния магазин за мъниста в Лондон. Прекарах известно време броейки мъниста и такива неща.

Просто ще покажа на хората, които не познават работата ми в студиото, няколко проекта, над които сме работили. Това е болнична сграда. Това е магазин на компания за чанти. Това е студио за хора на изкуството. Това е скулптура, изработена от един милион ярда (900 километра) тел и 150 000 стъклени мъниста, с големината на топка за голф. И това е една витрина. А това са двойка охладителни кули за електрическа подстанция, до катедралата "Св. Павел" в Лондон. А това е храм в Япония, за будистки монах. И това е кафене на брега на морето във Великобритания.

И просто много бързо, нещо, над което работим от съвсем наскоро е, че получихме поръчка от кмета на Лондон да проектираме нов автобус, който дава на пътниците отново тяхната свобода. Тъй като оригиналния автобус Рутмастър, с който някои от вас може да са запознати, който имаше тази отворена платформа в задната част -- всъщност, мисля, че всички наши Рутмастъри са тук, в Калифорния, сега. Но те не са в Лондон. Човек остава заклещен в автобуса. И ако автобуса наближи да спира и е на три метра от автобусната спирка, вие оставате затворници. Но кметът на Лондон искаше да въведе отново автобуси с тази отворена платформа. Така че ние работим с "Транспорт за Лондон," и тази организация всъщност не е била отговорна като клиент за нов автобус в продължение на 50 години. Така че ние сме много щастливи да имаме възможността да работим над това. Изискването е, че автобуса трябва да използва 40% по-малко енергия. И така, той има хибридно задвижване. И ние работим и се опитваме да подобрим всичко: от плата до формата и структурата, и естетиката.

Мислех да ви покажа четири значими проекти. А това е проект за мост. И така ние трябваше да изработим мост, който да се отваря. И отварянето изглежда -- всеки обича отварящи се мостове, но това е нещо доста просто. Мисля, че всички ние стоим и гледаме. Но мостовете, които видяхме, които се отварят и затварят -- леко съм придирчив -- но веднъж видях снимка на футболист, който правеше шпагат за топката. И докато правил шпагат, някой стъпил върху коляното му и то се счупило така. И после гледахме тези видове мостове и не можехме да спрем да чувстваме, че беше нещо хубаво, което е счупено.

И така, това е в Падингтън в Лондон. И това е много скучен мост, както можете да видите. Просто стомана и дърво. Но вместо това, от което е направен, нашия фокус беше върху начина, по който работи. (Ръкопляскане) Така че ние харесахме идеята, че двете най-отдалечената части на него ще се окажат целуващи се помежду си. (Ръкопляскане) Всъщност трябваше да намалим наполовина скоростта му, защото всички бяха прекалено уплашени, когато го направихме за първи път. Така изглежда ускорен.

Проект, над който работим от съвсем скоро е да проектираме нова биомасова електроцентрала -- електроцентрала, която използва органични отпадъци. В новините, предмета за това, откъде ще идва водата в бъдеще и откъде ще идва енергията ни, е във всички вестници през цялото време. И ние бяхме доста горди от начина, по който генерирахме енергия. Но напоследък, всички годишни доклади на енергийните компании нямат електроцентрали в тях, те съдържат деца, тичащи из полета, или нещо подобно.

(Смях)

И така, когато група от инженери се обърнаха към нас, и ни помолиха да работим с тях над тази елетроцентрала, нашето условие беше, че ние щяхме работим с тях, и че това, което щяхме да изработим, нямаше да бъде просто украсяване на нормална електроцентрала. И вместо това, ние трябваше да се учим -- един вид ги принудихме да ни учат. И така ние прекарахме известно време в пътуване с тях, и в учене за всички различни елементи, и констатирахме, че имаше много неефективни неща, които не бяха оползотворени. Че просто взимането на едно поле и натрупването на всички тези неща накуп не е задължително най-ефективния начин, по който те биха могли да работят.

Така че ние изследвахме как бихме могли да рециклираме всички тези елементи -- не просто отпадъци, но да създадем една смесица. И това, което открихме бе, че тази област е една от най-бедните части на Великобритания. Беше избрана за най-лошото място във Великобритания за живеене. И 2000 нови жилища се строят до тази електроцентрала. Чувстваше се сякаш това има социално измерение. Това има символично значение. И ние трябва да се гордеем, с това откъде идва енергията ни, вместо това да бъде нещо, от което се срамуваме.

Така че ние гледахме как можем да направим електроцентрала, която вместо да отблъсква хората и да има голяма ограда отвън, да бъде място, което да ви привлича. И тя трябва да бъде -- опитвам се да преценя -- 200 фута (60 метра) висока. Чувстваше се сякаш това, което можехме да се опитаме да направим беше нещо като електрически парк, и всъщност да съберем целия район, и използвайки излишната почва, която беше там на мястото, можехме да направим електроццентрала, която също да е тиха. Защото точно тази почва може да окаже влияние в акустиката. И ние също открихме, че можем да направим по-ефективна структура и да имаме икономически по-ефективен начин за правене на структура, която да прави това.

Готовият проект има за цел да бъде нещо повече от електроцентрала. Там има място, където може да се организира бар мицва в горната част. (Смях) И това е електрически парк. Така че хората могат да дойдат и наистина да преживеят това, и също така да разгледат около зоната, и да използват тази височина, която ще имаме за нейното функциониране.

В Шанхай ни поканиха да построим -- всъщност не бяхме поканени, какви ги приказвам. Спечелихме конкурса и беше болезнено да отидем там. (Смях) Така че ние спечелихме конкурса за изграждането на павилиона на Обединеното кралство. И изложението е нещо напълно лудо. Има 250 павилиона. Това е най-голямото изложение, което някога се е случвало. Там има до един милион души всеки ден. И 250 страни, всички конкуриращи се. И британското правителство каза: "Трябва да бъдете в топ пет." И така това стана правителствената цел -- как да се откроите в този хаос, което е изложение на стимули? Така че нашето чувство беше, че трябваше да направим едно нещо, и само едно нещо, вместо да се опитваме да имаме всичко. И нещо друго, което смятахме също беше, че каквото и да правехме, не биваше да правим евтина обява на Великобритания.

(Смях)

Но беше вярно, че изложението беше посветено на бъдещето на градовете, и по-специално викторианците бяха пионери в интегрирането на природата в градовете. И първият в света обществен парк в днешно време беше във Великобритания. И първата в света значима ботаническа институция е в Лондон. И те имат този изключителен проект, в който събират 25 процента от всички растителни видове в света. Така че ние изведнъж осъзнахме, че го имаше това нещо. И всички са съгласни, че дърветата са красиви. Никога не съм срещал човек, който да казва: "Не обичам дървета." И същото е с цветята. Никога не съм срещал някой, който да казва: "Не обичам цветя." Но ние осъзнахме, че семената -- този много сериозен проект се случваше -- но тези семена -- в големите ботанически градини семената не са на показ. Но просто трябва да отидете в градински център, и те са в малки книжни пакети. Но този феноменален проект се случваше. Така че ние осъзнахме, че трябваше да направим проект, който да е от семена, някакъв вид катедрала от семена.

Но как можехме да покажем тези дребосъчести неща? И филма "Джурасик парк" всъщност наистина ни помогна. Защото ДНК-то на динозавъра, което беше уловено в кехлибара, ни даде някаква представа, че тези мънички неща могат да се хванат и да изглеждат скъпоценни, вместо да изглеждат като ядки. Така че предизвикателството беше, как да донесем светлина и да изложим тези неща? Ние не искахме да правим отделна сграда със отделно съдържание. Така че се опитвахме да измислим, как можехме да направим цялото нещо озарено. Между другото, имахме половината от бюджета на другите западни държави. Така че това също беше в микса, с мястото с размерите на футболно игрище. И имаше една определена играчка, която ни даде подсказка.

(Видео) Глас: Новия фризьорски салон за бийтълски прически от пластелин. Песен: ♫ Имаме бийтълски прически, бийтълски прически от пластелин.♫ ♫ Просто завъртете стола и направете коса от пластелин.♫ ♫ Това са бийтълските прически.♫

Томас Хедъруик: Добре, добихте представа. Така че идеята беше да се вземат тези 66 000 семена, които се съгласиха да ни дадат, и да се вземе всяко семенце и да се опакова в тази ценна оптична коса, и това да израстне през тази кутия, много прост кутиен елемент, и да се направи сграда, която може да се движи от вятъра. Така че цялата работа може да се движи леко, когато духа вятър. А вътре, дневната светлина -- всеки един елемент е оптически и фокусира светлина в центъра. А през нощта, изкуствена светлина, във всеки един се излъчва и излиза навън. И за да направим проекта достъпен, ние фокусирахме нашата енергия. Вместо да построим сграда, голяма колкото футболно игрище, ние се съсредоточихме върху този единствен елемент. И правителството се съгласи да направи това и да не прави нищо друго, и да съсредоточим енергията си върху това. И така, останалата част от пространството беше обществено място. И с един милион души на ден там, се чувстваше все едно предлагахме някакво публично пространство.

Работихме с производителя Астро Търф върху разработването на умалена версия на катедралата от семена, така че, дори и ако сте частично зрящи, това щеше да е скриптящо и нежно, тази част от пейзажа, която виждате там. И после, нали знаете, когато домашен любимец бъде подложен на операция и му обръснат малко от кожата и се отърват от козината -- за да може човек да влезе в катедралата от семена, всъщност, ние я обръснахме.

И вътре няма нищо; няма глас на известен актьор; няма прожекции; няма телевизори; няма променящи се цветове; има само тишина и хладна температура. И ако някой облак прелети, можете да видите облак по върховете, където се пропуска светлината. Това е единственият проект, който сме правили, където завършения продукт изглеждаше повече като макет отколкото самите макети.

(Смях)

Ключово нещо беше как хората щяха да взаимодействат с него. Искам да кажа, до известна степен, това беше най-сериозното нещо, което човек може да направи по време на изложението. И просто исках да ви покажа. Британското правителство -- всяко правителство е потенциално най-лошия клиент в света, който евентуално искате да имате. И имаше много страх. Но имаше и съществена подкрепа. И така, имаше момент, когато изведнъж -- всъщност, следващото нещо. Това е главата на британската правителствена агенция за търговия и инвестиции, който беше наш клиент, с китайски деца, които използват пейзажа.

(Видео) Деца: Едно, две, три, давай.

(Смях)

ТХ: Съжалявам за моя глупав глас там.

(Смях)

И най-накрая, структурата е важна. В проектите, над които работихме, тези изящни сгради, където може да има фантастични форми, но материалността се чувства същата, е нещо, което се опитваме да изследваме наистина, и да проучваме алтернативи. И проекта, който строим в Малайзия е на жилищни сгради за строителен предприемач. И това е на парцел земя, която е в това място. И кметът на Куала Лумпур казал, че ако този предприемач направи нещо, което ще даде нещо в замяна на града, те ще им дадат повече строителна площ, ставаща за строене. Така че имаше стимул за предприемачите наистина да се опитат да измислят, какво ще бъде добро за града.

И общоприетото нещо при жилищните сгради в тази част на света е че си имате вашата кула, и наблъсквате няколко дървета по края, и можете да видите паркирани коли. Всъщност, само първите няколко етажа преживявате наистина, и останалата част от нея е само за пощенски картички. Най-ниската стойност всъщност е долната част на кула като тази. Така че, ако можехме да отсечем тази част и да направим сградата с малка долна част, ще можем да вземем тази част и да я сложим най-отгоре, където е най-голямата търговска стойност за строителните предприемачи. И като свържем тези неща заедно ще можем да имаме 90 процента от строителния парцел като тропическа гора, вместо само 10 процента от обрасли дървета и части от път около сградите.

(Ръкопляскане)

Така че ние строим тези сгради. Те са всъщност идентични, така че това е доста икономично. Те просто са отсечени на различни височини. Но основната част е това, че се опитваме да върнем изключителна част от пейзажа, вместо да я погълнем. И това е последния ми кадър.

Благодаря ви.

(Ръкопляскане)

Благодаря ви.

(Ръкопляскане)

Джун Коен: Благодаря ти. Благодаря ти, Томас. Ти си наслада. Понеже имаме още една минута, мислех си, че вероятно можеш да ни кажеш малко повече за тези семена, които може би идват от обръснатата част на сградата.

ТХ: Това са някои от тестовете, които направихме, когато изграждахме структурата. Така че имаше 66 000 от тези. Тази оптична тръба беше 22 фута (7 метра) дълга. И така дневната светлина просто идваше -- беше уловена от външната страна на кутията и падаше надолу и осветяваше всички семена. Хидроизолирането на сградата беше малко лудо. Понеже е доста трудно да се направи водоустойчива сграда, така или иначе, но ако кажете, че ще пробиете 66 000 дупки в нея -- имахме доста забавни моменти. Имаше един човек, сред подизпълнителите, който беше с правилния размер, и не беше дете, който можеше да се побере между тях за окончателната хидроизолация на сградата.

ДК: Благодаря ти, Томас.

(Ръкопляскане)