Томас Гьотц: Време е да представим медицинските данни по нов начин

Ще ви говоря за това как можем да се възползваме от един наистина неизползван ефективно ресурс в здравеопазването, пациентът, или, както бих искал да използвам научния термин, хората Защото ние всички сме пациенти, ние всички сме хора. Дори лекарите стават пациенти в някакъв момент. И така, бих искал да говоря за това като една възможност, от която ние наистина не сме успяли да се възползваме добре в тази страна, а всъщност, и в целия свят. Ако искате да видите голямата картина -- имам предвид от гледна точка на здравеопазването, където e и моето образование, вие се сблъсквате с поведенчески проблеми, вие виждате ситуации, в които на хората им се дава информация, а те не я спазват. Това е проблем, който се проявява като диабет, затлъстване, много видове сърдечни заболявания, дори някои форми на рак - ако се замислите за пушенето. Всичко това са поведения, при които хората знаят какво би трябвало да правят. Те знаят какво би трябвало да правят, но те не го правят.

Значи, промяната на поведението е нещо, което отдавна е проблем в медицината. Още от времето на Аристотел. И лекарите го ненавиждат. Имам предвид, че те непрестанно се оплакват от този проблем. Ние говорим за него като ангажираност, или непридържане към лечението, когато хората не си взимат хапчетата, когато не следват инструкциите на лекарите. Това са поведенчески проблеми. Но колкото и много клиничната медицина да се оплаква от липсата на промяна на поведението, няма много направено по въпроса за разрешаването на този проблем. И така, ключът към разрешаването на проблема е в идеята за вземането на решения - даването на информация на хората във форма, която не просто ги образова или информира, а която всъщност ги кара да вземат по-добри решения, да правят по-добри избори в своя живот.

Една част от медицината, обаче, се е справила с проблема за промяната на поведението доста добре и това е стоматологията. Стоматологита може би изглежда като, и аз мисля, че е - много зъболекари би трябвало да признаят, че е нещо като скучната сестра на медицината. В стоматологията не се случват много интересни и вълнуващи неща. Но те наистина са се заели с проблема за промяна на поведението и са го разрешили. Това е един от най-големите успехи на превенцията в нашата система на здравеопазване Хората си мият зъбите и ги почистват с конец. Не го правят толкова много, колкото трябва, но го правят.

Ще ви разкажа един експеримент, който няколко зъболекари от Кънектикът са направили преди около 30 години. Това е стар експеримент, но много добър, защото е много прост и е много лесен за разказване. И така, тези зъболекари от Кънектикът решили, че искат да накарат хората да си мият зъбите и да ги почистват с конец по-често. Те щели да използват само една променлива: Искали да изплашат хората. Искали да им кажат колко лошо щяло да стане, ако не си миели зъбите и не ги почиствали с конец. Те имали много пациенти. Разделили ги в две групи. Едната група била "леко-наплашена" и на тях им направили една 13 минутна презентация, изцяло базирана на научни доказателства, но им казали, че ако не си мият и почистват с конец зъбите, те могат да получат пародонтоза. Ако имат пародонтоза, ще им паднат зъбите, но ще им сложат протези и няма да е толкова лошо. И така, това била леко-наплашената група. На силно наплашената група, те го представили в най-черни краски. Показали кървящи венци, показали гной, изтичащ между зъбите, казали им, че зъбите ще им паднат, казали им, че ще се получи инфекция, която ще се разпространи от челюстта към други части на тялото, и накрая, да, ще им паднат зъбите. Щели да им сложат протези, но ако имате протези, нямало да можете да ядете царевица на кочан, няма да можете да ядете ябълки, няма да можете да ядете пържола, ще ядете каша до края на живота си. Така че идете и си измийте зъбите и почистете с конец. Това било посланието, това бил експериментът.

Значи, те измерили още една друга променлива. Искали да проследят една друга променлива - чувството на пациентите за способност. Тоест, дали пациентите смятали, че те наистина биха започнали да си мият зъбите и да ги почистват с конец. И така, попитали ги в началото: "Смятате ли, че вие наистина бихте се придържали към тази програма?" И тези, които казали: "Да, да. Аз съм доста добър в това," били определени като групата с "висока способност" а хората, които казали: "Ох, никога не мога да се накарам да си мия зъбите и да ги чистя с конец, толкова колкото би трябвало", били характеризирани като група с "ниска способност". И така, крайният резултат бил следният. Крайният резултат от този експеримент бил, че страхът въобще не бил основен мотиватор за поведението. Хората, които си миели и почиствали зъбите с конец, не били задължително хората, които били наистина уплашени от това, което би станало - те били хората, които просто смятали, че имат способността да променят поведението си. И така, страхът не се оказал мотиваторът. Чувството за способност да променят поведението си било истниският мотиватор.

И така, бих искал да отделя този извод, защото това било едно велико наблюдение - преди 30 години, да, преди 30 години - и това е едно наблюдение, което е останало недоразвито в науката. Това е едно понятие, което идва от работата на Албърт Бандура, който изучавал дали хората могат да получат чувство, че нещата зависят от тях. Понятието за способност, всъщност, се свежда до едно нещо, дали човекът вярва, че може да промени поведението си. В здравеопазването, това би могло да бъде характеризирано като дали хората вярват, че те виждат пътя към по-добро здраве, че те наистина могат да видят начина, по който могат да имат по-дборо здраве. И това е много важно заключение. Това е невероятно заключение. Но ние не знаем как да го използваме достатъчно добре, обаче. Макар че, може би знаем.

И така, страхът не работи, нали, страхът не работи. И това е един страхотен пример за това как въобще не сме си научили урока. Това е кампания на Американската Асоциация на Диабетно Болните. Това все още е начинът, по който ние комуникираме посланията за здравето. Снощи показах на моя тригодишен син този слайд и той веднага ме попита: "Тате, защо линейката е в къщата на тези хора?" И аз трябваше да му обясня, че те се опитват да стреснат хората. И не знам дали това работи.

Ето какво работи, обаче, персонализираната информация работи. И отново, Бандура е дошъл до същото заключение преди години, преди десетилетия. Когато дадете на хората конкретна информация за тяхното здраве, къде се намират, къде искат да отидат, до къде могат да стигнат, тази посока, това понятие за посока подпомага промяната на поведението. И така, нека да доразвия тази идея. Започвате с персонализираната информация, която идва от дадения човек и след това трябва да я свържете с неговия живот. Трябва да я свържете с неговия живот по всяка възможност не по начин, който ще го стресне, а по начин, който ще разбере. Добре, знам къде се намирам. А това не се случва когато виждам абстрактни цифри, това претоварване с медицинска информация, с която сме претрупани, но това работи. То не само стига до главите ни, но стига и до сърцата ни. Има емоционална връзка с тази информация, защото идва от нас. Тази информация след това трбва да се свърже с избор, трябва да се свърже с набор от опции, посоки, в които можем да тръгнем, компромиси, ползи. Най-накрая, трябва да ни се представи конкретно действие. Ние винаги трябва да свързваме информацията с действието и след това, това действие води до различна информация и така затваря, разбира се, кръга на обратната връзка.

Значи, това е един много наблюдаван и установен механизъм за промяна на поведението. Но проблемът е, че тези неща в горния десен ъгъл, персонализираната информация, е много трудна за намиране. Тя е трудно достъпна и скъпа стока, до сега. Ще ви дам един пример, един много прост пример, за това как този механимзъм работи. Всички сме виждали това. Това са знаците за "вашата скорост." Виждали сте ги, особено напоследък, защото радарите са по-евтини. А ето как работи механизмът на обратната връзка. Започваме с персонализираната инфорамция, където ограничението на скоростта по пътя, по който сте в момента, е 25, а вие, разбира се, се движите по-бързо от това. Ние винаги сме над ограничението на скоростта. Изборът в този случай е много прост. Или продължаваме да се движим бързо, или забавяме. И вероятно ние трябва да забавим и вероятно трябва да предприемем това действие сега. Трябва да вдигнем крака от педала веднага. И в повечето случаи го правим; тези знаци са показали, че са доста ефективни, в това да накарат хората да намалят. Те намаляват скоростта с около пет до десет процента. Това трае около пет мили, след което ние отново натискаме педала. Но това работи и даже има ефект върху здравето. Кръвното ви може да падне малко. Може би има по-малко катастрофи, така че има полза за общественото здраве.

Но като цяло, това си е механизъм за обратна връзка, който е толкова елегантен и рядко срещан. Защото в здравеопазването в повечето случаи данните са много отдалечени от действието. Много е трудно да се направи такава пряка връзка. Но ние имаме възможност. Това, за което искам да говоря, искам да започна да говоря е това как предоставяме здравна информация в тази страна, как всъщност ние получаваме информация. Това е реклама за лекарство. Всъщност е шега, не е истинска реклама на лекарство. На никой все още не му е дошла тази брилянтна идея да нарече лекарството си "Наредмиевсичко." Но тя изглежда като истинска. Значи, точно това е начинът, по който ние получаваме информация за здравето и за лекарствата и всичко изглежда перфектно. И след това, обръщаме страницата на списанието и виждаме това, значи виждаме това. Това е страницата, която Агенцията по храните и лекарствата изисква фармацевтичните компании да слагат на техните реклами или да следват техните реклами. И за мене, това е едно от циничните упражнения в медицината. Защото ние знаем. Кой тук ще каже, че хората четат това? И кой тук ще каже, че хората, които се опитат да прочетат това, всъщност разбират нещо от него? Това е обречено усилие, да комуникираме информация за здравето. Това не е добросъвестно.

Ето един различен подход. Това е един подход, който е разработен от двама изследователи от Медицинския факултет на Дартмут, Лиза Швартц и Стивън Уолошин. Те създават нещото наречено "Фактологична таблица за лекарството." Те са взели идеята от Cap'n Crunch. Те са видели таблицата с хранителната информация и са видели, че тя върши работа за зърнените храни, върши работа за храната, всъщност помага на хората да разберат какво има в тяхната храна. Недай си Боже, да използваме същия стандарт, по който Cap'n Crunch се води и да го въведем за фармацевтичните компании. И така, нека ви покажа това набързо. Много ясно казва за какво е лекарството, за кого е подходящо, така че можете да прецените за себе си дали тази информация е приложима за вас и дали лекарството е приложимо за вас. Можете да разберете какви точно са ползите. Това не е някакво неясно обещание, че лекарството действа независимо от обстоятелствата, а конкретните данни за това колко е ефективно лекарството. И накрая, разбирате какъв е изборът. Можете да започнете да разбирате какви избори се налагат, заради страничните действия. Всеки път, когато вземате лекарство, вие поемате риск от възможно странично действие. Така че, тази таблица ви ги показва по много ясен начин. И това работи.

Ето защо харесвам фактологичната таблица на лекарстовто. И така, мислех си за това каква възможност бих могъл да имам, да помогна на хората да разберат информацията? Каква друга скрита информация е налична, която хората всъщност не използват. И измислих следното - резултатите от лабораторните изследвания. Резултатите от изследванията на кръвта са страхотен източник на информация. Те са пълни с информация. Но те просто не са за нас; те не са за хората; те не са за пациентите. Те отиват директно при лекарите. И да не дава Господ, но си мисля, че много лекари, ако наистина ги попитате, те също не разбират напълно всичко, което пише. Това е най-лошо представената информация. Ако попитате Тъфти, той би казал: "Да, това е възможно най-лошото представяне на информация."

Това, което ние в Wired направихме, беше, и аз включих нашия дизайнерски отдел, да измислим наново тези резултати от изследвания. И така искам да ви ги разкажа. Значи това са резултатите от кръвните изследвания преди а това са след; ето това е, което ние измислихме. Нашето предложение взима това, което преди беше четири страници - този предишен слайд беше всъщност първата от четири страници с данни. това е само резултата от обикновените кръвни изследвания. То продължава и продължава; всички тези стойности, всички тези цифри, които не знаете. Това е нашето резюме на една страница. Ние използваме понятието за цвят. Невероятна идея е, че може да се използват цветове. И така, най-отгорое са вашите резултати като цяло, най-важните неща от цялата налична информация. След това можете да се задълбаете и да разберете как точно ние сме показали вашите нива в контекст, и сме използвали цвят да ви покажем, къде точно попадат вашите стойности. В този случай пациентът е с малък риск от диабет, заради нивото на кръвната му захар

По същия начин можете да си видите липидния профил и, пак, да разберете нивото на холестерола ви и след това да видите разбивка по HDL и LDL, ако искате. Но отново, ние използваме цвят и персонализиране на тази информация. Всички тези други стойности, всички тези страници със стойности, които са пълни с нищо, ние ги обобщаваме. Казваме ви, че сте добре, вие сте нормален. Но вие не трябва да минавате през тази информация. не трябва да минавате през този боклук. И след това ние правим две други важни неща, такива неща, които помагат да затворим кръга на обратната връзка. Помагаме на хората да разберат в малко по-големи подробности, какви са тези стойности и какво могат да означават. И след това, ние отиваме една стъпка по-нататък: Казваме им какво могат да направят. Даваме им да разберат, какъв избор имат и какви действия могат да предприемат. Така, това са нашите обикновени кръвни изследвания.

След това се занимахме с изследването на С-реактивния протеин (CRP) В този случай, това си е грях да пропуснеш. Имат цялото това огромно място и не правят нищо с него, но ние направихме. Значи, CRP изследването се прави често след изследване на холестерола, или заедно с изследване на холестерола. И така, ние направихме дръзката крачка да сложим информацията за холестерола на същата страница, което е точно начинът, по който лекарите я разглеждат. Така че, ние решихме, че пациентът също би искал да знае контекста. Това е протеин, който се показва, когато кръвоносните съдове са възпалени, което може да е риск от сърдечно заболяване. Това, което всъщност мерите е казано на прост език. След това, ние използваме информацията, която е вече налична в лабораторните излседвания. Използваме възрастта и пола на този човек, за да започнем да попълваме рисковете персонализирани за него. Така, започваме да използваме данните, които имаме, за да направим една проста калкулация, която е налична на всякакви калкулатори в интернет, за да придобием представа за реалния риск.

Последният пример, койот ще ви покажа, е PSA тест (простат-специфичен антиген) Ето преди и след Значи, много от нашите усилия при този тест, както повечето от вас знаят, PSA тестът е много противоречив тест. Използва се за изследване за рак на простата, но има всякакви причини, по които простата може да ви е увеличена. И така, ние прекарахме много време да покажем това. Отново персонализирахме рисковете. Например, този пациент е над 50 години, така че ние можем да им дадем точна оценка, на това какъв е неговият риск от рак на простата. В този случай е около 25%, базирано на това. И след това, последващите действия.

Нашият разход да направим това беше под 10 000 долара. Това е сумата, която списание Wired похарчи за това. Защо списание Wired прави това? (Смях) Quest Diagnostics и LabCorp, двете най-големи лаборатории: Печалбите им за миналата година са над 700 милиона долара и над 500 милиона долара съответно. Значи, това не е въпрос на липса на средства, това е въпрос на стимули. Трябва да разберем, че целта на тази информация не трябва да бъде лекарят, не трябва да бъде застрхователната компания, трябва да бъде пациентът. Той е човекът, който накрая ще трябва да промени живота си и да започне да придобива нови навици.

Тази информация е невероятно мощна. Тя е невероятно силен катализатор на промяна. Но ние не я използваме; тя просто си стои там някъде. Тя просто се губи. И така, искам да ви предложа четири въпроса, които всеки пациент трябва да попита, защото не очаквам хората да започнат да използват тези резултати от изследвания. Но вие можете да си направите своя кръг на обратна връзка. Всеки би могъл да си направи техен собствен кръг на обратна връзка, като зададе тези четири прости въпроса: Може ли да ми дадете резултатите? И единственият приемлив отговор е -- (Публиката: Да) -- да. Какво означават? Помогнете ми да разбера тези данни. Какви са ми възможностите? Какви са опциите на масата? И след това, какво следва? Какво означава тази информация за живота ми в дългосрочен аспект?

И така, бих искал да завърша, като покажа, че хората имат способността да разберат тази информация. Това не е извън възможностите на обикновените хора. Не трябва да имате образованието на хората в тази зала. Обикновените хора са способни да разберат тази информация, ако само си направим труда да им я представим по начин, който ги ангажира. Ангажирането е основно, защото въпросът не е в просто даването на информация, а в даването на възможност да предприемат действие. Това означава ангажирането; то е различно от спазването на лечението. То работи по тотално различен начин от начина, по който ние говорим за поведението в медицината днес. И тази информация е налична.

Днес говорих за скритата информация, за цялата тази информация, която съществува в системата, която ние не използваме. Но има всякаква друга информация, която вече се намира в Интернет. И ние трябва да разберем способността на тази информация да ангажира хората, да помага на хората и да промени живота им.

Благодаря ви много.

(Аплодисменти)