Дизайнерският гений на Чарлз и Рей Иймс

Чарлз и Рей бяха екип. Бяха съпруг и съпруга. Противно на големите усилия на "Ню Йорк Таймс" и "Венити Феър" напоследък, те не са братя. И бяха много забавни. Знаете ли, Рей беше тази, която носеше знака & в семейството. (Смях)

Днес ще се съсредоточим върху Чарлз. Защото е стотният рожден ден на Чарлз. Но когато говоря за него, всъщност говоря и за двамата като екип. Ето го Чарлз на тригодишна възраст. А този юни щеше да стане на сто. Ще организираме много страхотни чествания. Когато става дума за тяхното творчество, повечето хора се хващат за мебелите - подозирам, че вероятно ще разпознаете този стол, както и някои от другите, които ще ви покажа. Но първо ще влезем през вратата на Големия Връх. Цялата работа покрай това обаче е, защо го показвам? Защото Чарлз и Рей са правили този филм? Това всъщност е обучителен филм за колеж за клоуни, основан от тях. Те също са практикували клоунада, когато бъдещето на мебелите не било чак толкова светло, както се оказало. Ето снимка на Чарлз. Да видим сега следващия клип.

Филмът, който ще видим, е направен от тях за Московския световен панаир.

Видео: Това е земята. В нея има много контрасти. Тя е грапава и плоска. На места е студена. На други е гореща. В някои райони пада твърде много дъжд. А в други - не достатъчно. Но хората живеят на тази земя. И, като в Русия, са събрани в села и градове. Ето нещо от техния начин на живот.

Иймс Деметриос: Този филм почти не е показван в Съединените щати. Бил прожектиран на седем екрана, на 200 фута (61 м.) разстояние. Било в разгара на Студената война. Кухненският дебат Никсън-Хрушчов бил проведен на около 50 фута (15 м.) от мястото на показването му. И все пак, как започва? Знаете ли, сходство, първият ред от разказа на Чарлз бил: "Същите звезди, греещи над Русия, греят и над Съединените щати. От небето нашите градове изглеждат доста еднакви." Чарлз и Рей винаги откривали тази човешка връзка във всичко. И както можете да си представите, те вярвали, че човешкият ум може да се справи с тези многобройни образи, защото важното нещо било да се получи цялостта, онова, към което били насочени всички образи.

Това беше само един малък отрязък. А работата при Чарлз и Рей е, че те винаги са моделирали разни неща. Винаги са изпитвали неща. Мисля, че едно от нещата, към които изпитвам страст, е работата на баба ми и дядо ми. Изпитвам страст към работата си. Но на това отгоре изпитвам страст и към едно холистично виждане за дизайна, според което дизайнът е житейско умение, а не професионално умение. Знаете ли, онези от нас, които имат деца, често искат децата им да вземат уроци по музика. Аз не съм изключение. Но не става въпрос от тях да излезе Боно или Трейси Чапмън. Става дума за това, музиката да влезе в техните глави и мисленето им.

Същото е и с дизайна. С дизайна трябва да стане по същия начин. Това е един модел, който са направили за тази седемекранна презентация. Там Чарлз го проверява. Сега ще прегледаме мебелната част. Това е една необичайна инсталация на летищна седалка. А сега ще видим някои от иконите на мебелите Иймс.

Особеното при техните мебели е, че според тях ролята на дизайнера по същество е тази на добър домакин, изпреварващ нуждите на госта. Онези снимки са страхотни. Но тези според мен са наистина невероятни. Това са всички прототипи. Това са грешките. Макар и да не смятам, че "грешки" е правилната дума в дизайна. Просто неща, които опитваш, за да внесеш някакво подобрение. И знаеш, че някои от тях вероятно ще са ужасни столове. Някои от тях изглеждат страхотно. Един вид: "Хей, защо не са опитали онова?" Било е един подръчен, повтарящ се процес, толкова подобен на народния дизайн и фолклорния дизайн в традиционните култури.

Мисля, че това е едно от сходствата между модернизма и традиционния дизайн. Мисля, че наистина може да има обща територия, докато се чудим какво, за бога, да правим през следващите 20 или 30 години. Другото страхотно нещо е, че това се разглежда и в медиите, когато хората кажат дизайн, всъщност имат предвид стил. А аз наистина съм тук да говоря за дизайн. Но знаете, че темата е само опорен стълб. Стълб между процеса и системата.

Това е един малък филм, който направих за създаването на шезлонга Иймс. Дизайнерския процес за Чарлз и Рей никога не свършвал с производството. Той продължавал. Винаги се опитвали да направят нещо все по-добро и по-добро. Защото, както Бил Клинтън казваше за здравните клиники в Руанда - не е достатъчно да се създаде една. Трябва да се създаде система, която да работи все по-добре и по-добре. Затова винаги съм харесвал тази снимка на прототип. Защото, разбирате ли, не може да бъде по-просто от това. Нещата се изпитват.

Това е относително известен стол. Ранната му версия е имала основа под формата на буква "X". Това харесват колекционерите. Чарлз и Рей харесали този, защото бил по-добър. Работел по-добре. Основа "Н", много по-практична. Това е нещо, наречено шина. Бях много трогнат от работата на Дийн Кеймън за армията и за войниците. Защото Чарлз и Рей са направили дизайн на шаблонна шперплатова шина. Ето го. А преди са работили по мебели. Но с правенето на тези шини научили много за производствения процес, което било изключително важно за тях.

Опитвам се да ви показвам прекалено много. Защото искам наистина да получите супа от идеи и образи. Това е къща по проект на Чарлз и Рей. Сестра ми гони някой друг. Не мен. Макар и на драго сърце да потвърждавам факта, че той открадна дневника й, не съм аз. А това е филм, долу вляво, направен от Чарлз и Рей. А сега, погледнете този пластмасов стол. Къщата е от 1949 г. Столът е правен през 1949 г.

Чарлз и Рей не са били обсебени от стила заради самия него. Не са казали: "Нашият стил са кривите. Да направим къщата вълниста." Не са казали: "Нашият стил са мрежите. Да направим стола мрежест." Фокусирали са се върху нуждата. Опитвали са се да разрешат дизайнерския проблем. Чарлз казваше: "Степента, в която имаш дизайнерски стил, е степента, в която не си разрешил дизайнерския проблем." Направо брутален цитат. Това е по-ранният проект на онази къща. И отново, те са успели да измислят как да направят прототип на къща. Архитектура, много скъпо средство.

Ето един филм, за който сме чували разни неща. "Степените на 10" е филм, правен от тях. Ако гледаме следващия клип, ще видите първата версия на "Степените на 10", горе вляво. Познатото долу вдясно. Филмът на Иймс "Върхове", долу вляво. И една лампа, по дизайн на Чарлз, за една църква.

Видео: Която на свой ред принадлежи към местна група галактики. Те оформят част от групираща система, доста подобно на звездите. Те са толкова много и толкова различни, че от това разстояние приличат на звездите видени от Земята .

ИД: Гледали сте този филм, а страхотното в цялата тази конференция е, че всеки говори за мащаб. Всеки тук подхожда към него по различен начин. Искам да ви дам един пример. Е.О.Уилсън веднъж ми каза, че когато гледал мравките... обичал ги, разбира се, и искал да научи повече за тях - съзнателно ги разглеждал от гледна точка на мащаба. Ето го мъничкото създание. И все пак, просто чрез смяна на рамката на разглеждане, то разкрива толкова много, включително онова, което в крайна сметка стана наградата ТЕД (TED Prize).

Моделиране - те са опитвали да моделират през цялото време. Винаги моделираха неща. Мисля, че част от това е, че никога не делегираха разбиране. Мисля, че в нашето семейство имахме голям късмет. Защото учихме дизайн отзад напред. Дизайнът не беше нещо друго. Той беше част от живота като цяло. Беше част от качеството на живота. Ето и някои семейни снимки. Виждате защо не съм особено стилен, с такава подстрижка. Но както и да е. (Смях) Помня срязаният грейпфрут, който ядяхме в дома на Иймс, когато бях дете. Сега ще гледаме друг филм.

Това е филм, казва се "Играчки". Виждате мен - със същата подстрижка съм, в горния десен ъгъл. Горе вляво е един филм, който те направиха за влакчетата-играчки. Долу вдясно е слънчева играчка, която не прави нищо. Доля вляво са играчките "Денят на мъртвите". Чарлз казваше, че играчките не са толкова невинни, колкото изглеждат. Често са предвестник на по-големи неща. А тези идеи - онзи влак там горе, свързан с честната употреба на материали, е абсолютно същият като честната употреба на материали в шперплата.

А сега ще ви дам един тест. Това е едно писмо, изпратено от дядо ми до майка ми, когато била петгодишна. Можете ли да го разчетете? Лусия, ангелче, добре, око.

Публика: Видях много влакове.

ИД: Шило, също - добре, че занаятчийската гилдия на кожарите е тук. Също, какво прави той? Ред, редица. Слънце? Не. Е, има ли друго име за изгрев? Зора, много добре. аз също се возих на един. Аз...

Публика: Ти си, надявам се, че си...

ИС: Сега, след като сте били в уебсайта "Кучета на Сейнт Луис" в края, в средата на 30-те години на ХХ век, значи знаете, че това беше немски дог. Надявам се, че си прекарала...

Публика: Добре, добре...

ИД: На. Гражданинът Кейн, розова...

Публика: Розова пъпка.

ИД: Не, пъпка. "К" е правилно. При Бъди на...

Публика: Партито. С обич.

ИД: Окей, добре. Значи, "Видях много влакове, аз също се возих на един. Надявам се, че си прекарала добре при Бъди на партито. Много добре се справихте, страхотно. Майка ми и Чарлз имаха страхотни отношения, постоянно си изпращаха такива неща напред-назад, един на друг. И всичко това е част от, разбирате ли, онова, което са казвали: "Приемай удоволствието си сериозно."

Ето някои образи от един мой проект, наречен Кимерика. Това е един вид алтернативна вселена. Един вид реинтерпретация на пейзажа. Това са табелки, които сме монтирали из Северна Америка. На път сме да направим шест в Обединеното кралство другата седмица. Те почитат събития в линеарния свят от измисления свят. Разбира се - щом е бронз, трябва да е истина.

Видео: Кимерика с водопади, скачащи през нашите...

ИД: Това е една от традиционните кимерикански песни. Имахме и конкурс за правопис в Париж, Илинойс.

Видео: Вашата дума е С. Каролина.

Момиче: Й-И-Н-Д-И-А-Н-А

ИД: А Посланическият ред всъщност е исторически обект. Защото в кимериканската история оттам започва Парижката диаспора, където е било посолството. Така че може да посетите и да получите триизмерно измислено преживяване там. Градът наистина го прегърна. Имахме конкурсът за правопис заедно с клуб Гуомеус.

Но наистина страхотното е, че приемаме визуалната си среда като неизбежна. А не е така. Можеше да се случат други неща. Японците можеха да открият Монтерей. А ние можеше да се родим преди 100 000 години. Има и много забавни неща. Това е Музеят на пейката. Имат търговски карти. И всякакви страхотни неща. И един вид си хванат в текстурата на Кимерика. Татачабе, великата пътностроителна култура. Един човек на име Нобу Нага, така нареченият японски Колумб. Но сега ще ви върна в реалния свят.

Това е Кранбрук. Имам истинска почерпка за вас. Първият филм, правен някога от Чарлз. Да видим това. Никой никога не го е гледал. Кранбрук много щедро ни разрешава да го покажем за пръв път тук. Това е филм за Мая Гретел, известен керамик и преподавател в Кранбрук. А той го е правил за факултетното изложение през 1939 г. Ням. Не сме го озвучили още. Много прост. Това е само начало. Но е направен на принципа "учене чрез правене". Искате да се научите да правите филми? Идете и направете филм. Опитайте нещо.

Но ето какво е наистина страхотно. Виждате ли онзи стол там? Оранжевият. Това е органичният стол. 1940 г. По същото време, по което Чарлз правел стола, правел и този филм. Искам да кажа, че този обхват на виждане, това холистично виждане за дизайна, е било с тях от началото. Не е било като: "О, направихме някои столове и успяхме. Сега ще направим някои филми." Винаги е било част от погледа им върху света. А това е наистина мощно. Мисля, че всички ние в тази зала, докато движите дизайна напред, не го правите само за да вършите едно нещо. Става дума за подхода ви към проблемите. Съществува едно огромно, красиво сходство между дизайна, бизнеса и света. А сега, да покажем последния клип. Показах ви някои от снимките. Сега искам да се фокусирам само върху звука. Това е гласът на Чарлз.

Чарлз Иймс: В Индия, онези без, и с най-ниска каста много често ядат, особено в южна Индия, ядат от бананово листо. А онези с малко по-висок ранг ядат от един вид слабо изпечен керамичен съд. Онези с малко по-високо положение ами, имат глазура върху нещо, което наричат тали. Ако сте малко по-високо по скалата, ами, месингово тали. А после нещата стават малко спорни. Има неща като посребрени талита. А ето талита от чисто сребро. Предполагам, че някой перко е имал златно тали, от което се е хранел.

Но отвъд това няма вече накъде. И онези, които имат не само средства, но и определено количество знание и разбиране, правят следващата стъпка и ядат от бананово листо. Мисля, че в тези времена, когато отстъпваме и се прегрупираме, по един или друг начин притчата за банановото листо някак работи и там. Защото не съм подготвен да кажа, че банановото листо, от което яде един, е същото като онова, от което яде друг. Но процесът, който се е случил вътре в човека, променя банановото листо.

ИД: Нямах търпение да споделя този цитат с вас. Защото е част от онова, до което трябва да се доберем. Искам да споделя и този. "Отвъд ерата на информацията е ерата на изборите." Наистина мисля, че сме там. Страхотно е за мен да бъда част от едно семейство и традиция, за каквато е говорил той през 1978 г. Част от причината, поради която всичко това е важно и всички неща, които правим, да са важни, е, че това са идеите, които са ни нужни. Мисля, че всичко това е част от отдаването на дизайнерското пътуване. Всички трябва да сторим това. Дизайнът просто вече не е само за дизайнери. Той е процес. Не е стил. Цялото това велико мислене наистина трябва да се насочи към разрешаване на доста ключови проблеми. Много ви благодаря за отделеното време. (Аплодисменти)