Терин Саймън: Историите зад кръвните връзки

Това е Шивдит Ядаф и той е от Утар Прадеш, Индия. При посещението си в местния отдел за гражданскo състояние в Утар Прадеш, той откри, че в официалните регистри е отбелязан за мъртъв. Земята му вече не е регистрирана на негово име. Братята му, Чандрабан и Пулчанд, също са записани за мъртви.

Членове на семейството подкупили служебни лица, за да прекъснат наследственото прехвърляне на имот като обявили братята за мъртви, което им позволило да наследят дела от обработваемата земя на баща им. Поради това тримата братя и техните семейства трябвало да напуснат домовете си. Според семейството на Ядав местният съд планира преглеждане на делото от 2001, но съдия не се е явил.

В Утар Прадеш има няколко случая на хора, починали преди техният случай да е получил подходящо прегеждане. Смъртта на бащата на Шавдит и нуждата от имота му довежда до този вид корупция. Той е поставен да лежи в река Ганг, където мъртвите се кремират по протежението на брега на реката или се привързват към тежки камъни и потъват във водата.

Да фотографирам тези братя беше объркваща размяна, защото на хартия те не съществуват, а снимката често е използвана като доказателство за живот. Да, тези мъже продължават да бъдат мъртви. Това затруднение доведе до заглавието на проекта, което в много случаи взима под внимание, че всички ние сме живи мъртъвци и че в някои случаи ние изобразяваме духове на миналото и бъдещето.

Тази история е първата от 18 глави в новия ми труд озаглавен "Жъв мъж обявен за мъртъв и други епизоди." За написването на този труд аз пътувах по света повече от четири години проучвайки и записвайки кръвни линии и свързаните с тях истории. Интересувах се от идеи обвързани със съдбата и дали тя е предопределена от кръв, случайност или обстоятелства. Обектите, които документирах се простираха от феодални семейства в Бразилия до жертви на геноцид в Босна, до първата жена отвлякла самолет и живите мъртъвци в Индия. Във всяка глава можете да видите външното въздействие на правителство, власт и територия или религия сблъскващи се с вътрешните сили на психологическото и физическо наследство.

Всяка създадена от мен творба се състои от 3 раздела. От ляво са един или повече табла с портрети на които аз систематично нареждам членовете на дадената кръвна линия. Това е последвано от текстово табло, проектирано във формата на свитък, върху което аз изграждам оспорваното повествование. На дясната страна е нещо, което аз обяснявам като табло за бележки под линия. Това е място, което е по-интуитивно и върху което аз представям фрагменти от историята, началото на други истории, фотографски доказателства. Това е предназначено да отрази до известна степен начинът по който биваме въвлечени в историите в Интернет в не толкова линеен вид. Това го прави по-разбъркано. Това безредие е в пряк контраст с установения ред на кръвната линия.

В предишните ми проекти често работех в сериен вид, документирайки неща, които изглеждат изчерпателни чрез установено название и установено представяне, но в действителност, те са сравнително абстрактни. С този проект аз исках да работя в противоположната посока и да открия безусловен каталог, нещо, което да не мога да прекъсна, организирам или редактирам по избор. Това ме доведе до кръвта. Кръвната линия е обусловена и предопределена. Но проектът се съсредоточава върху сблъсъка на реда и безредието - редът на кръвта граничеща с безредието представено чрез често хаотични и насилствени истории, които са предмет на главите в книгата ми.

В Глава 2, аз фотографирам потомоците на Артър Рупин. Той е изпратен през 1907 в Палестина от Ционистката организация да разгледа области за заселването на евреи и да се сдобие със земя за тяхното заселване. Той ръководел придобиването на земя като представител на Палестинската компания за благоустрояване, чиято работа доведе до основаването на еврейската държава. Чрез моите проучвания в Ционистките архиви в Йерусалим аз исках да погледна ранни документи от основаването на еврейската държава. Така открих картите, които виждате тук. А това са проучвания възложени от Ционистката организация за алтернативни области за заселването на евреи. Интересувах се от географските последствия и си представях как светът щеше да бъде различен ако Израел беше в Уганда, което е това, което тези карти показват. Архивите в Йерусалим запазват картотеки на най-ранните имигранти и кандидати за имигриране в Палестина, и по-късно в Израел, от 1919 до 1965 г.

Глава 3: Джоузеф Ниямуанда Джура Ондиджо, който лекувал пациенти извън Кисуму, Кения от СПИН, туберколоза, безплодие, душевни заболявания, зли духове. Най-често му се заплаща в брой, в крави или кози. Но понякога, когато пациентите му от женски пол не могат да си позволят услугите му, техните семейства дават жената на Джура в замяна на медицинско лечение. В резултат на тези сделки, Джура има девет съпруги, 32 деца и 63 внука. В неговата кръвна линия виждате децата и внуците тук.

Две от съпругите му му били доведени страдайки от безплодие и той ги излекувал, трите от тях, от зли духове, едната излекувал от астматично заболяване и тежка болка в гърдите а за две съпруги Ондиджо твърди, че ги е взел по любов, плащайки на техните семейства общо 16 крави. Една от съпругите му го напуснала, а друга починала по време на лечение от зли духове. Полигамията е широко практикувана в Кения. Често срещана е сред привилегированата класа, способна да плати голяма зестра и да поддържа многобройни домове. Примери на изтъкнати обществени и политически фигури в полигамни връзки довело до схващането за полигамията като символ на благосъстояние, обществено положение и власт.

Вероятно ще забележите, че в няколко от главите, които фотографирах има празни портрети. Тези празни портрети изобразяват индивиди, съществуващи индивиди, които не можаха да бъдат представени. Причините за тяхното отсъствие са дадени в моето текстово табло. Те включват остра заразна тропическа треска, затвор, военна служба, жени, на които не е разрешено да бъдат фотографирани поради религиозни или културни причини. А в тази отделна глава, това са деца, чийто майки не биха им позволили да пътуват до мястото на снимане от страх, че бащите им ще ги отвлекат по време на снимачната сесията.

Двадесет и четири европейски зайци били донесени в Австралия през 1859 г. от английски заселник за спортни цели, за лов. За по-малко от сто години, това население от 24 се увеличило рязко до половин милиард. Европейският заек няма естествени хищници в Австралия и се съревновава с местната дива природа, като ощетява местни растения и влошава почвата. От 1950-те Австралия въвежда смъртоносни болести сред населението диви зайци с цел регулиране на растежа. Тези зайци се развъждат в държавно съоръжение, Биобезопасност в Куийнсланд, където три кръвни линии от зайци били отгледани и заразени със смъртносна болест. Развитието се наблюдава, за да се разбере дали процесът е ефективен и ще доведе до смъртта им. По този начин се тества нейната отровност. По време на серията от опити всички зайци умират, с изключение на няколко, които били подложени на евтаназия.

Хейс Шоколад, в сътрудничество с Фондацията за Автралия без зайци, спря производството на Великденското зайче от шоколад и го замести с Великденския зайцеподобен бандикут. Това било направено в отговор на ежегодното заешко честване и както може да се предположи, да направи обществото по-благослконно при убиването на зайци и да подпомогне местно австралийско животно, което в действителност е застрашено от европейския заек.

В глава седем, аз се фокусирам върху последицитте от геноциден акт върху една кръвна линия. По такъв начин, в течение на двудневен период, шестима идивида от тази кръвна линия са убити в клането в Сребреница. Това е единствената творба, в която аз представям мъртвите визуално. Но аз представям само тези, които са убити по време на клането в Сребреница, което е отбелязано като най-масивното убийство в Европа след Втората Световна Война. По време на клането, 8,000 Босненски мюсолмански мъже и момчета са систематично екзекутирани.

Така, че когато се вгледате в детайлите на тази творба, можете да видите мъжа в горния ляв ъгъл, който е баща на жената, която седи до него. Нейното име е Зумра. Тя е следвана от четирите си деца, всяко от които е убито в клането в Сребреница. Тези четири деца са последвани от по-малката сестра на Зумра, която пък е следвана от нейните деца, които също са били убити. По времето, когато аз бях в Босна, тленните останки на първородния син на Зумра бяха изровени от масов гроб. По тази причина имах възможността да фотографирам цялостно събраните останки. Останалите индивиди, обаче са представени чрез тези сини слайдове, които демонстрират мостри от зъби и кости, които съответстват на ДНК данни, събрани от членове на семейството, за да докажат самоличността на тези индивиди. За всеки един от тях е извършено благоприлично погребение, така, че това което остава, са тези сини слайдове в Международната комисия за изчезнали хора.

Това са лични вещи изкопани от масов гроб, изчакващи разпознаване от членове на семейството и графити върху Фабрика за батерии в Поточари, където били настанени холандски войници на Обединените нации и по-късно, по време на екзекуциите, сръбски войници. Това е видео, използвано в съдебния процес срещу Милошевич, което показва от горе до долу сръбското поделение "Скорпиони" благословени от ортодоксален свещеник преди да съберат момчетата и мъжете и да ги убият.

Глава 15 е по-скоро част от представление. Настоятелно помолих Информационното бюро към Държавния съвет на Китай през 2009 г., да избере кръвна линия с многобройно потомство, която да представи Китай за този проект. Те избраха голямо семейство от Пекин, поради размера му и отказаха да ми дадат по-нататъшни доводи за техния избор. Това е една от редките ситуации, в която нямам празни портрети. Всички дойдоха. Също така, можете да видите еволюцията на политиката за "само едно дете", тъй като тя се придвижва чрез кръвната линия.

По-рано познат като Отдел за Чуждестранна пропаганда, Информационното бюро към Държавния съвет е отговорно за всички външни публични операции на Китай. То контролира всички масмедии и филмови продукции извън Китай от чуждестранни медии работещи в Китай. То също така контролира Интернет и дава указания на местните медии как да се отнасят с всеки потенциално спорен въпрос, включително Тибет, етнически малцинства, човешки права, религия, демократически движения и тероризъм. За таблото за бележки под линия в този труд, това бюро ми нареди да фотографирам тяхната централна телевизионна кула в Пекин. Аз също така фотографирах торбичката за подаръци, която ми дадоха когато си заминавах.

Това са потомците на Ханс Франк, който е бил личният правен съветник на Хитлер и генерал-губернатор на окупирана Полша. Тази кръвна линия включва многобройни празни портрети, подчертавайки сложното родство на нечия семейна история. Причини за тези отсъствия включват хора, които отказаха участие. Имаше и родители, които участваха, но които не позволиха на децата си да участват, защото бяха на мнение, че те са твърде млади да решат сами за себе си. Друга част от семейството предостави дрехи в противовес с тяхното физическо присъствие, защото не искаха да бъдат идентифицирани с миналото, което аз подчертавах. И накрая, друг индивид позира за мен с гръб и по-късно отмени участието си, така че аз трябваше да увелича пикселите на снимката, като по този начин той стана неузнаваем.

В таблото с бележки под линия, което придружава този труд аз фотографирах официална пощенска марка на Адолф Хитлер и имитация на същата марка, изработена от Британското разузнаване, с образа на Ханс Франк. Тя била пусната в обръщение в Полша, за да създаде неразбирателство между Франк и Хитлер, така че Хитлер да си въобрази, че Франк се опитва да узурпира властта му.

И отново, говорейки за съдба, аз се интересувах от историите и съдбата на определени произведения на изкуството. Ханс Франк взима със себе си тези картини по времето на Третия райх. Интересува ме въздействието на тяхното отъствие и присъствие с течение на времето. Това са "Дамата с хермелина" на Леонардо да Винчи, "Пейзаж с милосърден самарянин" на Рембранд и "Портрет на младеж" на Рафаело, който никога не бил открит.

Глава 12 изтъква хора, родени в битка, която не е тяхно творение, но става тяхна собствена. Това е семейство Фераз и семейство Новаяс. Те са в активна кръвна вражда. Тази връжда започва през 1991г. в Пернамбуко, североизточна Бразилия и е свързана със смъртта на 20 члена на двете семейства, а други 40 са свързани с връждата, включително наемни убийци, невинни случайни свидетели и приятели. Обтегнатите отношения между двете семейства водят началото си от 1913 г., когато възниква диспут, свързан с местната политическа власт. Той става насилствен през последните две десетилетия и включва обезглавяване и смъртта на двама кмета. Тези оръдейни отвори са монтирани в защитните стени, които обграждат дома на Луис Новаяс, който е главата на семейство Новаяс, и се използват за стрелба и наблюдение.

Североизточната бразилска част Пернамбуко е един от регионите с най-високо насилие в страната. То се корени в правилото на наказетелната справедливост, или око за око, като по този начин убийствата за отмъщение са довели до няколко смъртни случая в района. Тази история, както много от историите в моите глави, звучи почти като прототипен епизод, като нещо дошло от Шекспир, което се случва сега и ще се случва отново в бъдеще. Заинтересована съм от тази представа за повторение. След като се върнах вкъщи, научих, че един от членовете на семейството е бил застрелян 30 пъти в лицето.

Глава 17 е проучване на липсата на кръвна линия и липсата на история. Децата в това украинско сиропиталище са между шест и 16 годишни. Тази част е подредена според възрастта, защото не може да бъде подредена според кръвна връзка. По време на 12-месечния период, през който бях в сиропиталището, само едно дете беше осиновено. Децата трябва да напуснат сиропиталището, когато навършат 16, въпреки че често няма къде да отидат. Често се докладва в Украйна, че когато децата напуснат сиропиталището, стават мишена на трафик на хора, детска порнография и проституция. Много от тях трябва да се насочат към престъпна дейност, за да оцелеят, и е отбелязано високо ниво на самоубийства.

Това е момчешка спалня. Снабдяването с легла и топли дрехи в сиропиталището е недостатъчно. Децата се къпят рядко, защото топлата вода не се пуска преди Октомври. Това е момичешка спалня. Директорът изброи най-належащите потребности на сиропиталището като индустриален размер перална машина и сушилня, четири прахосмукачки, два компютъра, видео прожектор, копирна машина, зимни обувки и зъболекарска бормашина. Тази снимка, която направих в една от класните стаи в сиропиталището, показва знак, който аз преведох, когато се прибрах. Чете се: "Тези, които не познават миналото си не са достойни за бъдещето си."

В този проект има много повече глави. Това е просто съкратено предаване на повече от хиляда изображения. И този огромен куп от изображения и истории образува архив. И в рамките на това натрупване на образи и текст, аз се мъча да открия тенденции и да си представя, че повествованията, които заобикалят живота, който водим са кодирани по същия начин като самата кръвна връзка. Но архивите съществуват, защото има нещо, което не може непременно да бъде изразено. Това нещо е казано в пролуките измежду цялата тази събрана информация. И това непреклонно постояннство на раждането и смъртта и бекрайната колекция от истории измежду тях. Начинът, по който хората се раждат и умират е почти като механизъм, и историите продължават да се образуват. И това аз разглеждам като същинското натрупване, което довежда до определен тип еволюция, или пък ние сме на повторение отново и отново?

Благодаря ви.

(Аплодисменти)