Сюзан Лий: Отгледайте своите собствени дрехи

И така, като моден дизайнер, винаги бях склонна да си мисля за материалите, като за нещо такова, или такова, или може би това. Но след това се запознах с един биолог, и сега си мисля за материалите, като за това -- зелен чай, захар, малко микроби и малко време. В основни линии използвам рецепта за комбуча, което е симбиозен микс от бактерии, дрожди и други микроорганизми, които предат целулоза в процеса на ферментация. С течение на времето тези фини нишки се формират в течността на слоеве, и образуват покривка на повърхността.

Ние започваме с варенето на чая. Варя до около 30 литра чай наведнъж, и след това, докато все още е топъл, добавям няколко килограма захар. Разбъркваме това, докато напълно се разтвори и след това го изливаме в растежната баня. Трябва да проверим, че температурата се охлажда до под 30 градуса по Целзий. И тогава сме готови да добавим живите организми. И заедно с това, малко оцетна киселина. И веднъж щом този процес заработи, всъщност може да рециклираме предишната ферментирала течност. Трябва да се поддържа оптимална температура за растеж. И аз използвам нагреваема подложка, върху която седи ваната и термостат, за да я регулирам. И всъщност, в горещо време, това може да расте навън. Така че това е моята ферма за мини тъкан.

След около три дни, мехурчета ще се появят на повърхността на течността. Това ни показва, че процесът на ферментация е в разгара си. И бактериите се хранят от захарните хранителни вещества в течността. Така че те предат тези фини нано влакна от чиста целулоза. И се слепват, образувайки слоеве и правейки лист на повърхността. След около 2-3 седмици, ние ще видим нещо, което е с около един инч (2,5 см.) дебелина. И така, ваната вляво е от петия ден а тази вдясно, от десетия. И това е статична култура. Не е нужно да правите нищо за нея - просто буквално я гледате как си расте. Не се нуждае от светлина.

И когато е готова за жътва, просто я вадите от ваната и я измивате със студена вода и сапун. В този момент, тя е наистина тежка. Това са над 90 процента вода, така че трябва да я оставим да се изпари. И може да я разстелите върху дървен лист. Като може направите това навън и просто я оставете да изсъхне на въздух. И докато съхне, това се компресира, така че онова, с което оставате, в зависимост от рецептата, е нещо, което е или като наистина лека, прозрачна хартия, или нещо, което е по-скоро като гъвкава зеленчукова кожа. И после, или може да изрежете този материал, и да то зашиете по нормален начин, или можете да използвате влажния материал, за да го оформите в триизмерна форма. И докато се изпарява, той ще се сплете, формирайки шевовете.

Така че цвета на това яке идва само от зеления чай. Предполагам, че това също изглежда малко като човешката кожа, което ме интригува. Тъй като това е органично, аз се опитвам да сведа до минимум добавянето на химически вещества. Мога да го накарам да промени цвета си, без да използвам боя, чрез процес на желязна оксидация. Използвайки оцветяване от плодове и зеленчуци, се създават органични модели. А използвайки индиго, материала се прави анти-микробен. И всъщност, на памука са необходими 18 потапяния в мастило, за да добие толкова наситен цвят. А заради супер-поглъщането на този вид целулоза, е необходимо само едно, и при това кратко.

Това, което все още не мога да постигна е да я направя водоустойчива. Така че, ако бях на разходка навън в дъжда, носейки тази рокля днес, веднага щях да започна да абсорбирам огромни количества вода. Роклята щеше да стане много тежка и в крайна сметка шевовете вероятно щяха да се разпаднат, оставяйки ме да се чувствам по-скоро гола. Вероятно добър модел за представление, но определено не е идеален за всекидневна употреба. Това, което търся е начин да се даде на материала качествата, които ми трябват. Това, което искам да направя, е да мога да каже на насекомо в бъдещето: "Изпреди ми нишка. Подравни я в тази посока. Направи я хидрофобна. И докато си се захванал с това, просто я оформи около тази триизмерна форма."

Бактериалната целулоза всъщност вече се използва за заздравяване на рани, а може би в бъдеще, за биологично съвместими кръвоносни съдове, може би дори за замяна на костна тъкан. Но със синтетичната биология, наистина можем да си представим да проектираме тази бактерия да произвежда нещо, което ни дава качеството, количеството и формата на материала, който желаем. Очевидно, като дизайнер, за мен това е наистина вълнуващо. Защото тогава започвам да си мисля, еха, може да си представим да отглеждаме продукти, които ще се консумират.

Това, което ме вълнува при използването на микробите е тяхната ефективност. Ние отглеждаме само това, от което имаме нужда. Няма отпадъци. И всъщност, бихме могли да го правим от отпадъци, например захарните отпадъци от предприятия, преработващи храни. И в края на тяхната употреба, бихме могли да ги биоразградим, заедно с растителни обелки. Това, което загатвам е, че микробната целулоза няма да бъде заместител на памука, кожата или други текстилни материали. Но мисля, че може да бъде доста умно и устойчиво допълнение към нашите все по-ценни природни ресурси.

В крайна сметка, може би дори няма да е в модата, където ще видим тези микроби в пълно действие. Бихме могли, например, да си представим, да отглеждаме лампа, стол, кола, или може би дори и къща. Така че предполагам, че въпросът ми към вас е: В бъдеще, какво ще изберете да отглеждате? Много ви благодаря.

(Ръкопляскане) Бруно Гиусани: Сюзан, само на бързо, това, което носиш не е случайно. (Сюзан Лий: Не.) Това е едно от саката, които си отгледала?

СЛ: Да, така е. Вероятно- част от проекта е все още в процес, защото това всъщност се биоразгражда пред очите ви. (Смях) То усвоява потта ми, и се подхранва с нея.

БГ: Добре, тогава ще те пуснем да си вървиш и ще те спасим. Сюзан Лий. (СЛ: Благодаря ви.)

(Ръкопляскане)