Сюзън Савидж-Ръмбо за маймуни, които могат да пишат

Работя с вид наречен бонобо. Щастлива съм през повечето време, защото мисля, че това е един от най-щастливите видове на планетата. Той е нещо като добре опазена тайна. Този вид живее само в Конго. Не са в много зоологически градини, заради сексуалното им поведение. Тяхното сексуално поведение е много подобно на човешкото, за повечето от нас, за да се чувстваме удобно.

(Смях)

Но --

(Смях)

всъщност, има доста да се учим от тях, понеже те са доста егалитарно общество и са много състрадателно общество. Сексуалното поведение не е ограничено до само един аспект от техния живот, нещо, което поставят настрани. То прониква в целия им живот. Изпозлва се за комуникиране. Използва се за разрешаване на конфликти. Мисля си, че вероятно някъде в нашата история сме разделили животите си на много части. Разделили сме нашия свят на много категории. И така всичко си има място, на което да пасне. Но не мисля, че сме били такива в началото.

Има много хора, които си мислят, че животинския свят е неизменяем и, че има нещо много, много специално в човека. Вероятно е способостта да има разумна мисъл. Вероятно има нещо специално в неговия мозък, което му позволява да има език. Вероятно има нещо специално в неговия мозък, което му позволява да прави инструменти и да има математика. Не знам. Имало е тасманийци, които бяха открити около 1600-а година, и те нямаха огън. Те нямаха каменни инструменти. Доколкото знаем, те нямаха музика. Така, че когато ги сравните с бонобо, бонобо е по-космат. Той не стои толкова изправен. Но има доста прилики. Мисля си, че ако погледнем културата, ще разберем, в известна степен, как сме достигнали до тук. Не мисля, че е в нашата биология. Мисля, че го приписвахме на нашата биология, но не мисля, че наистина е в нея.

Това, което искам да направя сега, е да ви представя видът наречен бонобо. Това е Канзи. Той е бонобо. В момента е в гора в Джорджия. Майка му произхожда от гора в Африка. Тя дойде при нас, когато беше в пубертета, на около шест или седем години.

Тук вдясно е показан бонобо, а вляво е шимпанзе. Очевидно е, че шимпанзето ходи по-трудно. Бонобо, въпреки че е по-нисък от нас и с по-дълги ръце, е по-изправен, както нас. Тук е показан бонобо, сравнен с австралопитек, подобен на Люси. Както виждате, няма голяма разлика, в начина, по който ходи бонобо, и начина, по който би вървял древен австралопитекоподобен. Като се обърнат към нас ще забележите, че тазовата област на древния австралопитекоподен е малко по-плоска и не трябва да се върти толкова много от страна на страна. И така - походката с два крака е малко по-лесна. Сега виждаме всичките четири вида.

Видео: Дивият бонобо живее в централна Африка, в джунглата, заобградена от река Конго. Корони на дървета високи до 40 метра, 130 фута растат нагъсто в този регион. Японски учен беше първият, който предприе сериозни проучвания в местообитанието на бонобо преди почти три десетилетия. Бонобосите са малко по-малки от шимпанзетата. Със своите тънки тела, бонобосите са по природа много нежни създания. Продължителни и задълбочени изследвания показаха много нови открития за тях. Едно откритие беше, че дивите бонобоси често ходят на два крака. В допълнение, те могат да ходят изпправени на дълги разстояния. Нека да идем да поздравим Остин първо и после да отидем до хижа А.

Сюзън Савидж-Ръмбо: Това сме Канзи и аз, в гората. Никое от нещата, които ще видите в този клип не са тренирани. Никое от тях не е трик. Просто така се случи да бъдат спонтанно уловени на филм от екипа на NHK от Япония. Имаме осем бонобоса.

Видео: Вижте, всичките тези неща, които са тук за нашия лагерен огън.

СС: Цяло семейство в нашия изследователски център.

Видео: Ще помогнеш ли с набавянето на няколко клечки? Добре. Нуждаем се от още пръчки. Имам запалка в джоба си, ако ти трябва. Това е гнездо на оси. Може да го изхвърлиш. Надявам се, че имам запалка. Може да ползваш запалката, за да запалиш огъня.

СС: Канзи е много заинтересуван от огъня. Все още не може да го пали без запалка, но мисля, че ако види някой да го прави, и той ще може да го прави -- да пали огън без запалка. Той се учи как да поддържа огъня да гори. Той се учи за какво може да се използва огъня, просто като гледа какво правим с огъня.

(Смях)

Това е усмивка на лицето на бонобо. Това са щастливи възгласи.

Видео: Ти си щастлив. Ти си много щастлив относно тази част. Трябва да налееш малко вода върху огъня. Виждаш ли водата? Добра работа.

СС: Забрави да закопчае с ципа задната част на чантата си. Но той обича да носи неща от място на място.

Видео: Остин, чувам те да казваш Остин.

СС: Той говори с други бонобоси от лабораторията, на дълги разстояния, по-дълги, отлолкото може да чуем. Това е неговата сестра. Това е нейния първи път, когато се опитва да кара количка за голф.

Видео: Довиждане.

(Смях)

СС: Тя разбра как да ползва педалите, но не и кормилото. Сменя от задна на предна и държи изправено кормилото, вместо да го върти.

(Смях)

Подобно на нас, тя знае, че това което вижда в огледалото е тя.

(Музика)

Видео: Отглеждайки бонобосите в култура, която е както бонобо, така и човешка, и документирайки тяхното развитие през две десетилетия, учените изследват как силите на културата

(Смях)

може да са действали по време на човешката еволюция.

Неговото име е Ниота. Означава звезда на суахили.

(Музика)

Панбаниша се опитва да подстриже Ниота с ножици. На открито се знае, че родителят бонобо пощи своето малко. Тук Панбаниша използва ножици вместо своите ръце, за да пощи Ниота. Много впечатляващо. Изисква се фино маневриране с ръцете, за да се извършат такива деликатни задачи, като тази. Ниота се опитва да имитира Панбаниша, като използва ножиците. Осъзнавайки, че Ниота може да се нарани, Панбаниша, подобно на всяка човешка майка, внимателно дърпа, за да вземе обратно ножиците.

Той може да реже сега дебела животинска кожа.

СС: Канзи се научи да прави каменни инструменти.

Видео: Канзи прави сега своите инструменти, както нашите прадеди може да са ги правили, преди два и половина милиона години -- държейки камъните с двете ръце, за да ги ударят един в други. Той се научи, че използвайки двете си ръце и насочвайки своите светкавични удъри, може да прави по-големи, по-остри кремъци. Канзи избира кремък, който мисли, че е достатъчно остър. Твърдата кожа е трудна за рязане, дори и с нож. Скалата, която Канзи използва е много твърда и идеална за направата на каменни пособия, но е трудна за обработка, изискваща големи усилия. Скалата на Канзи е от Гона, Етиопия и е същата, като тази използвана от нашите африкански прародители преди два и половина милиона години. Това са камъните, които Канзи използва и това са кремъците, които той направи. Плоските остри ръбове са като острие на нож. Сравнете ги с инструментите, които нашите предци са използвали, те са удивително сходни с тези на Канзи.

Панбаниша бленува да отиде на разходка в гората. Продължава да зяпа през прозореца.

СС: Това е -- нека ви покажа нещо, което не смятахме, че могат да правят.

Видео: От няколко дни Панбаниша не е излизала навън.

СС: Нормало говоря за езика.

Видео: И тогава Панбаниша прави нещо неочаквано.

СС: Но понеже съм инструктирана да не правя това, което правя обикновено, не ви казах, че тези маймуни имат език. Това е геометричен език.

Видео: Тя взема парче тебешир и започва да пише неща по пода. Какво пише?

СС: Тя също така казва и името на това, с нейния глас.

Видео: Сега тя се приближава до Д-р Сю и започва да пише отново.

СС: Това са нейните символи на нейната клавиатура.

(Музика)

Те говорят, когато тя ги докосне.

Видео: Панбаниша комуникира с Д-р Сю къде иска да отиде. Рамка представлява хижа в гората. Сравнете писането с тебешир с лексиграм на клавиатурата. Панбаниша започна да пише лексиграми по горските поляни. Много хубаво. Прекрасно, Панбаниша.

СС: Първоначално не осъзнавахме какво правеше тя, докато не застанахме отзад, погледнахме го и го завъртяхме.

Видео: Този лексиграм се отнася до място в гората. Кривата линия е много подобна на лексиграм. Следващият символ, който Панбаниша пише, представлява яка. Означава яката, която Панбаниша трябва да носи когато излезе навън.

СС: Това е институционално изискване.

Видео: Този символ не е толкова ясен, колкото останалите, но човек може да види, че Панбаниша се опитва да пресъздаде крива линия и няколко прави линии. Изследователите започнаха да записват това, което Панбаниша казваше, като пишеха лексиграми с тебешир на пода. Панбаниша гледаше. Скоро, тя също започна да пише. Способностите на бонобосите учудиха учените по цял свят. Как са се развили?

СС: Открихме, че най-важното нещо, за да позволим на бонобо да придобият език, е не да ги учим. То е, просто да се използва език около тях, понеже движещата сила в придобиването на език е да разбереш какво казват останалите, които са важни за теб. Веднъж усвоил тези възможности, способността да се възпроизведе език идва доста естествено и доста свободно. Така ние искаме да създадем среда, в която бонобосите харесват всички хора, с които си взаимодействат. Искаме да създадем среда, в която се забавляват и среда, в която останалите са значими личности за тях. Тази среда носи неочакван потенциал за Канзи и Панбаниша.

Панбаниша свири с удоволствие на хармоника, докато Ниота, сега на една година, не я открадва. После поглежда внимателно в устата на майка си. Дали търси откъде идва звукът? Д-р Сю смята, че е важно да се позволи такова любопитство да се развива. Този път Панбаниша свири на електрическо пиано. Тя не беше насилена да се учи на пиано, видя един от учените да свири на инструмента и се заинтересува.

Давай. Давай. Аз те слушам. Изсвири тази бърза част, както преди. Да, тази част.

Канзи свири на ксилофон, изпозвайки двете си ръце, той акомпанира ентусиазирано на пеенето на Д-р Сю. Канзи и Панбаниша са стимулирани от тази среда, изпълнена със забавления, която насърчава появата на тези културни умения.

(Смях)

Сега се разправи с чудовищата. Унищожи ги. Вземи и черешите. Сега внимавай, избягай надалеч от тях. Сега може да ги преследваш. Време е да ги преследваш. Сега трябва да останеш настрани. Отиди настрани. Избягай настрани. Бягай. Сега може да ги преследваме отново. Давай след тях. О, не. Добре Канзи. Много добре. Много ти благодаря.

Никой от нас, бонобо или човек, може ли дори да си представи?

СС: И така имаме среда с два вида, наричаме я панхомокултура. Учим се как да станем като тях. Учим се как да комуникираме с тях на наистина много висок тон. Учим се, че те вероятно имат език в дивата природа. И те се учат да станат като нас. Защото ние смятаме, че тове не е биология, това е култура. И така ние споделяме инструменти, и технология, и език с друг вид.

Благодаря ви.