Сюзън Лим: Трансплантиране на клетки, а не на органи

Аз имах привилегията да бъда обучена в трансплантиране от двама велики пионери в хирургията: Томас Старцел, който е извършил първата успешна трансплантация на черен дроб в света през 1967, и сър Рой Калн, който е извършил първата трансплантация на черен дроб във Великобритания през следващата година. Завърнах се в Сингапур и, през 1990 година, извърших първата за Азия успешна транспантация на черен дроб от покойник, противно на всички очаквания. Гледайки назад сега, трансплантацията всъщност бе най-лесната част. След това, събирането на пари за финансиране на процедурата. Но навярно най-предизвикателната част бе да убедим регулаторите -- въпрос, който бе обсъждан и в парламента -- че на млада жена хирург може да се даде шанса да бъде първенец за своята страна. Но 20 години по-късно, моята пациентка, Суриндър, е най-дълго оцелелият за Азия човек с трансплантиран черен дроб до днес. (Аплодисменти) Но навярно по-важно е, че аз съм гордата кръщелница на нейния 14 годишен син.

(Аплодисменти)

Но не всички пациенти за трансплантация от списъка за изчакване имат такъв късмет. Истината е, че просто няма достатъчно донори на органи, за да стигат за всички. Докато търсенето на донорни органи продължава да се покачва, в голяма степен заради застаряващото население, снабдяването е останало относително непроменено. Само в Съединените Щати, 100 000 мъже, жени и деца са на листа за изчакване за донорни органи, и повече от дузина умират всеки ден заради липса на донорни органи. Общността, занимаваща се с трансплантации има активни кампании за даряване на органи. И дарът на живот се е разширил от мозъчно мъртви донори до живи донори, роднини, които може да дарят орган или част от орган, като чернодробна присадка, на роднина или обичан човек.

Но тъй като все още е имало краен недостиг на дарители на органи, дарът на живот се е прострял от живи донори, роднини до живи донори, които не са свързани с човека. А това е дало повод за безпрецедентен и неочакван морален въпрос. Как можем да различим дарение, което е доброволно и благородно, от дарение, което е насилствено или принудително, например от съпруг, роднина, прислужник, роб, или работник? Кога и как можем да определим подобна разлика? В моята част на света, твърде много хора живеят под прага на бедността. А в някои райони, комерсиалното даряване на орган в замяна на парично заплащане е довело до процъфтяваща търговия сред живи донори.

Малко след като извърших първата трансплантация на черен дроб, получих и следващата си задача, а тя бе да отида в затвори, за да взимам органи от екзекутирани затворници. По това време също така бях бременна. Бременността би трябвало да е щастливо и удовлетворително време в живота на всяка жена. Но този мой радостен период бе помрачен от тежки и мрачни помисли -- мисли за това как вървя сред силно охранявания сектор за смъртни присъди в затвора, тъй като това бе единственият път, който ме отвеждаше към импровизираната операционна зала. И всеки един път, усещах пронизващите погледи на обречените затворници да ме следят. И в продължение на две години, се измъчвах с дилемата да ставам в 4:30 в петък сутрин, да карам до затвора, да слизам долу, дезинфекцирана и с ръкавици, готова да получа тялото на екзекутиран затворник, да премахна органите и след това да ги транспортирам до приемната болница, а след това да даря живот на получаващ пациент още същия следобед. Без съмнение, бях информирана, че е получено съгласие за дарението.

Но в моя живот, единственото ми удовлетворително умение сега провокираше конфликтни чувства -- конфликт, който се простираше от крайна тъга и съмнения призори до празнична радост, когато дарявах живот привечер. В моя колектив, животът на един или двама от моите колеги бе помрачен от това преживяване. Някои от нас може да са асимилирали преживяното, но никой от нас не остана непроменен. Аз бях обезпокоена от това, че взимането на органи от екзекутирани затворници е поне толкова противоречиво, колкото и взимането на стволови клетки от човешки ембриони. И в съзнанието си разбрах, че като пионер в хирургията, целта на влиятелната ми роля със сигурност бе да говоря ясно и открито от името на тези, които нямат влияние. Започнах да се чудя дали няма по-добър начин -- начин да заобиколим смъртта, но все пак да дарим живот, нещо, което може експоненциално да повлияе на милиони пациенти по цял свят.

По същото онова време, практикуването на хирургия еволюираше от голямо към малко, от широки отворени разрези към процедури с много малки хирургически разрези. А в трансплантацията, концепциите се преместиха от цели органи към клетки. През 1988 година, в Университетът на Минесота, участвах в малка поредица от трансплантации на цял панкреас. Станах свидетел на технически трудности. Това запали в съзнанието ми превключване от трансплантиране на цели органи до, може би, трансплантирането на клетки. Мислех си, защо не вземем определени клетки от панкреаса -- клетките, които секретират инсулин, за да лекуват диабета -- и не трансплантираме тези клетки? -- технически, това е много по-проста процедура от това да трябва да се борим със сложността при трансплантирането на цял орган.

А по същото това време, изследването на стволовите клетки бе набрало мощ, следвайки изолирането на първите в света стволови клетки от човешки ембрион през 90-те. Наблюдението, че стволовите клетки, като водещи клетки, могат да породят растежа на цяла поредица от други видове клетки -- клетки на сърцето, черния дроб, панкреаса -- улови вниманието на медиите и въображението на обществото. Аз също бях очарована от тази нова и пробивна технология, и това вдъхнови промяна в начина ми на мислене, от трансплантиране на цели органи към трансплантиране на клетки. Фокусирах изследванията си върху стволовите клетки като възможен източник на клетъчни транспланти.

Днес осъзнаваме, че има много и най-различни видове стволови клетки. Ембрионалните стволови клетки са заели централно място, най-вече заради своята плурипотентност -- това е тяхната възможност да се диференцират в разнообразие от различни видове клетки. Но в моралния спор около ембрионалните стволови клетки -- фактът, че тези клетки са извлечени от човешки ембриони на пет дена -- е окуражил изследванията да преминат към други видове стволови клетки.

За смях на моите колеги, аз вдъхнових хората в моята лаборатория да се фокусират на това, което сметнах, че е възможно най-непротиворечивия източник на стволови клетки, мастната тъкан, или тлъстините, да, тлъстините -- в днешно време са налични в изобилни количества -- вие както и аз, мисля, че бихме били щастливи да се отървем от тях. Стволовите клетки, добити от тлъстини са възрастни стволови клетки. А възрастните стволови клетки се откриват у вас и у мен -- в нашата кръв, в костния мозък. в тлъстините, кожата и други органи. И се оказва, тлъстините са един от най-добрите източници на възрастни стволови клетки. Но възрастните стволови клетки не са като ембрионалните стволови клетки. А в това са и техните ограничения: възрастните стволови клетки са зрели клетки, и, както зрелите хора, тези клетки са по-ограничени в своите мисли и по-ограничени в своето поведение и не могат да възродят голямо разнообразие от специализирани клетки, както могат ембрионалните стволови клетки.

Но през 2007 година, двама забележителни души, Шиния Яманака от Япония и Джейми Томсън от Съединените Щати, направиха удивително откритие. Те откриха, че възрастните стволови клетки, добити от вас и мен, могат да бъдат репрограмирани обратно към подобни на ембрионалните стволови клетки, което те кръстиха ИПС клетки, или индуцирани плурипотентни стволови клетки. И познайте какво, учени в лаборатории по целия свят се състезават да превърнат стареещите възрастни клетки -- стареещите клетки от вас и мен -- състезават се да ги репрограмират в по-полезните ИПС клетки. И в нашата лаборатория, ние се фокусираме на това да използваме тлъстини и да репрограмираме мастни запаси в източник на млади клетки -- клетки, които можем да използваме за да формират и други, по-специализирани клетки, които един ден могат да бъдат използвани като транспланти. Ако тези изследвания бъдат успешни, това може да намали нуждата да се изследват и жертват човешки ембриони.

Наистина, вдига се много шум, но има и надежда, че стволовите клетки един ден ще са източник на лечение за цял диапазон от заболявания. Заболявания на сърцето, инфаркт, диабет, наранявания на гръбначния стълб, мускулна дистрофия, заболявания на ретината на очите -- дали някое от тези заболявания ви засяга по някакъв начин?

През май 2006 година, ми се случи нещо ужасно. Щях да започвам роботизирана операция, но излизайки от асансьора и влизайки в ярко осветената операционна зала, осъзнах, че лявото ми зрително поле бързо изпадаше в пълен мрак. По-рано същата седмица, бях понесла доста силен удар по време на късно пролетно спускане със ски -- да, аз паднах. Започнах да виждам премрежено, нещо, което небрежно отхвърлих като симптом, отдавайки го на високото надморско налягане и стоенето на слънце. Това, което ми се случи, можеше и да е катастрофално, ако не бе факта, че бях в близост до бърза хирургическа намеса. И така зрението ми се възвърна, но не и преди продължителен период на възстановяване -- три месеца -- в позиция с главата надолу. Това преживяване ме научи да съм по-състрадателна към пациентите ми, и особено към тези със зрително заболяване.

37 милиона души по цял свят са слепи, а още 127 милиона имат увредено зрение. Транспланти на ретината, добити от стволови клетки, засега във фаза на изследване, може един ден да възстановяват зрението, поне отчасти, на милиони пациенти със заболявания на ретината по цял свят. Наистина, ние живеем в както предизвикателни, така и вълнуващи времена. Със застаряването на световното население, учените бързат да открият нови начини да подсилят възможността на тялото да се самоизлекува чрез стволови клетки

Факт е, че когато нашите органи или тъкани са ранени, нашият костен мозък отделя стволови клетки в кръвообращението. И тези стволови клетки тогава плават в кръвния поток и намират нов дом при наранените органи, където отделят растежни фактори, за да възстановят наранените тъкани. Стволовите клетки могат да се използват като градивни елементи, които да възстановяват нараненото скеле на нашето тяло, или да подсигуряват нови чернодробни клетки, които да възстановяват повреден черен дроб. Докато си говорим, има около 117 клинични опита, изследващи ползването на стволови клетки за чернодробни заболявания.

Какво ни предстои? Сърдечните заболявания са водеща причина за смъртността, по целия свят. 1,1 милиона американци страдат от сърдечен удар всяка година. 4,8 милиона страдат от сърдечна недостатъчност. Стволовите клетки могат да бъдат използвани да предоставят растежни фактори, които да възстановяват сърдечния мускул, или да се диференцират в клетки от сърдечния мускул, които да възстановят сърдечната функция. Има 170 клинични опита, които изследват ролята на стволовите клетки в сърдечните заболявания. Макар и все още да са във фаза на изследване, стволовите клетки биха могли един ден да са предизвестие за гигантски скок в сферата на кардиологията.

Стволовите клетки осигурявават надеждата за едно ново начало -- малки, но сигурни стъпки, клетки, а не органи, възстановяване, а не заменяне. Терапията със стволови клетки може един ден да намали нуждата от донори на органи. Мощните нови технологии винаги представят загадки. Докато разговаряме, първият в света опит за лечение на наранен костен мозък с ембрионални стволови клетки бива извършен, следвайки одобрение от службата по контрол на храните и лекарствата. Във Великобритания, неврални стволови клетки, които ще лекуват инфаркт, биват изследвани на експериментален етап.

Изследователският успех, на който се радваме днес, е бил възможен благодарение на любопитството, приноса и отдадеността, на учени и пионери медици. Всеки един от тях има своята история. Моята история е моето собствено пътуване от органи към клетки -- пътуване през противоречия, но вдъхновено от надежда -- надеждата, че стреейки, вие и аз можем един ден да се радваме на дълголетие и добро качество на живот.

Благодаря ви.