Суни Браун: Doodlers (Драскачи), обединявайте се!

Така че аз просто искам да ви разкажа моята история. Прекарвам много време обучaвайки възрастни как да използват визуален език и да драскат на работното място. И разбира се, срещам голяма съпротива, защото се счита за анти-интелектуално и в противовез на сериозното заучаване. Но аз имам проблем с това убеждение, защото знам, че драскането има дълбоко въздействие по начина, по който можем да обработваме информация и начина, по който можем да решим проблемите.

Така че аз бях любопитна, защо имаше прекъсване на връзката между начина, по който нашето общество възприема драскането и действителната реалност. Така че аз открих някои много интересни неща. Например, няма такова нещо като ласкателно определение на драсканица. През 17-ти век, драсканицата е глупак или тъпак - като в Yankee Doodle. (Име на патриотична песен) През 18-ти век, тя се превърна в глагол, и означаваше, измамвам, присмивам се или се подигравам на някой. През 19-ти век, то беше синоним на корумпиран политик. И днес, имаме това, което може би е нашето най-обидно определение, поне за мен, което е следното: Да драскаш официално означава да се туткам, губя си времето, правя се на маймуна, да правя безсмислени драскотини, да правя нещо с малка стойност, същност или внос, и моя личен фаворит - да правя нищо. Нищо чудно, че хората не са склонни да драскат по време на работа. Правене на нищо по време на работа е равносилно на мастурбиране по време на работа; напълно неуместно е.

(Смях)

Освен това, чувах истории на ужасите от хора, чиито учители ги смъмряли, разбира се, за драскане в класните стаи. И те имат шефове, които им се карат за драскане в заседателната зала. Налице е мощна културна норма срещу драскането в места в които ние би трябвало да научим нещо. И за съжаление, пресата има тенденция да засилва тази норма когато те докладват от драскателна сцена - на важен човек в санкциониращо заседание и други подобни - те обикновено използват думи, като "открит" или "хванат" или "спипан", като че ли има някакъв вид престъпно деяние, което е извършено.

И в допълнение, има психологическо отвращение към драскането- благодаря ти, Фройд. През 1930 г., Фройд ни каза всичко с което бихте могли да анализирате психиката на хората въз основа на техните драскулки. Това не е точно, но то се случи с Тони Блер по време на форума в Давос през 2005 г., когато драскулките му, разбира се, са "открити" и той бе набеден в следните неща. Оказа се, че те били на Бил Гейтс. (Смях) И Бил, ако сте тук, никой не мисли, че сте мегаломаниак. Но това не допринася хората да не искат да споделят своите драскулки.

И тук е истината. Ето какво вярвам. Мисля, че нашата култура е толкова силно фокусирана върху устната информация, че ние сме почти слепи за стойността на драскането. И на мен не ми е комфортно с това. И така, заради това убеждение, което мисля, че трябва да се махне, Аз съм тук, за да изпратя всички нас обратно към истината Ето я истината: драскането е невероятно мощен инструмент, и това е инструмент, който ние трябва да помним и да учим отново.

Така че ето го новото определение за doodling. И се надявам, че някой тук е от Оксфордския английски речник, защото искам да говоря с вас по-късно. Ето я истинската дефиниция: Doodling е всъщност да се правят спонтанни знаци, за да си помогнете да мислите. Ето защо милиони хора драскат. Ето още една интересена истината за драскането: Хората, които драскат, когато те са изложени на устна информация задържат повече от тази информация от не-драскащите си колеги. Ние мислим, че драскането е нещо, което правите, когато губите фокус, но в действителност, това е превантивна мярка за да ви спре да се съсредоточите. Освен това, има огромен ефект върху творческето разрешаване на проблемите и дълбочинната обработка на информацията.

Има четири начина, по които обучаващите се възприемат информация, така че да могат да вземат решения. Те са зрителни, слухови, четейки и пишейки и кинестетични. Сега, за да можем наистина да сдъвчем информацията и да направим нещо с нея, ние трябва да ангажираме най-малко две от тези модалности, или трябва да ангажираме един от тези начини заедно с емоционалното преживяване. Невероятният принос на драскането е, че ангажира всичките четири модалности за учене едновременно с възможността за емоционално преживяване. Това е един доста солиден принос за поведение, отъждествявано с това да не се прави нищо.

Това е толкова изперкано, но ме накара да се разплача, когато го открих. И така антропологически изследвания били направени в разгръщането на творческата дейност в децата, и установили, че през пространството и времето, всички деца проявяват същата еволюция във визуалната логика докато растат. С други думи, те имат споделена и нарастваща сложност във визуалния език, което се случва по предсказуем начин. Мисля, че това е невероятно. Мисля, че това означава, че драскането е вродено и ние просто отричаме този си инстинкт. И накрая, много хора не са осведомени за това, но драскането е предшественик на някои от най-големите ни културни активи. Това е само един: Това е на архитекта Франк Гери, предшественика на "Гугенхайм" в Абу Даби.

Така че ето я моята гледна точка: При никакви обстоятелства не трябва драскането да бъде изкоренено от класната стая или заседателната зала или дори военната стая. Напротив, драскането трябва да бъде оползотворено точно в тези ситуации където плътността на информацията е много висока и необходимостта за обработка на тази информация е много висока. И аз ще ви дам още един. Тъй като драскането е толкова универсално достъпно и не е смущаващо като форма на изкуство, то може да бъде използвано като портал чрез който да придвижим хората в по-високи нива на визуална грамотност. Приятели мои, драскането никога не е било унищожител на интелектуалната мисъл. В действителност, то е един от най-големите и съюзници.

Благодаря ви. (Аплодисменти)