Сунита Кришнан се бори срещу секс робуването

Ще ви говоря за най-лошото прекрачване на човешките права, третия по големина контингент на организираната престъпност, индустрия за 10 милиарда долара. Ще ви говоря за съвременното значение на думата робство.

Искам да ви разкажа историята на тези три деца, Пранитха, Шахийн и Анджали. Майката на Пранитха е била проститутка, проституиращ човек. Тя е била заразена с ХИВ и към края на живота си, когато е била към крайните етапи на СПИН, не е можела да проституира, затова продала четири годишната си дъщеря Пранитха на брокер. Докато се сдобихме с информацията и стигнахме до там, Пранитха вече е била изнасилена от трима мъже.

Не съм запозната с миналото на Шахийн. Намерихме я на жп линия, изнасилена от много много мъже, нямам и идея колко. Но индикация за това , съдейки по тялото и е, че червото й бе излязло навън. И когато я заведохме в болницата, бяха нужни 32 шева, за да върнат червото обратно в тялото й. Все още не знаем кои са родителите й, също така, коя е тя. Единственото нещо, което знаем е, че стотици мъже са я използвали брутално.

Бащата на Анджали, пияница, продал детето си за порно. Тук виждате снимки на 3 годишни, 4 годишни и 5 годишни деца, които са били жертва на трафик с цел печелене на пари от сексуалната им експоатация. В тази държава и около земното кълбо, стотици и хиляди деца, на три-, четиригодишна възраст, са продадени като сексуални роби. Но това не е единствената причина, поради която се продават човешки същества. Те се продават за осиновяване. Продават се за търговия с органи. Те се продават за насилствен труд, като жокеи на камили, за всичко, абсолютно всичко.

Работя върху тези проблеми, свързани със сексуалната експлоатация като вид търговия. И ви разказвам истории оттам. Моето собствено пътешествие, работейки с тези деца, започна като тийнейджър. Бях на 15, когато ме изнасили група от осем мъже. Не си спомням толкова самата част от изнасилването, колкото гнева. Да, бяха осем мъже, които ме оскверниха, изнасилиха, но не това се наби в съзнанието ми. Никога не се почуствах като жертва, нито тогава нито сега. Но това, което остана в мен от тогава до сега, днес съм на 40, е този огромен неземен гняв.

Две години, бях отлъчена от обществото, бях опетнена, бях изолирана, защото бях жертва. Ето това причиняваме на всички оцелели, станали жертва на трафик. Ние като общество имаме доктори по гонение на жертвата. Още от 15 годишна възраст, когато започнах да се оглеждам около себе си, започнах да виждам стотици, хиляди жени и деца, които са част от робствени сексуални практики, но не намират отдих и утеха, само защото, ние не им подаваме ръка.

Откъде започва тяхното пътуване? Повечето от тях идват от много богати семейства, не само бедни. Дори и средната класа понякога става жертва на трафик. Имах случай с дъщеря на правителствен чиновник, която е на 14 години, учи в 9ти клас, която е била изнасилена, след като се е заговорила с човек и избягала от къщи, защото е искала да се превърне в герой- жертва на трафик. Знам стотици хиляди истории, свързани с много, много заможни семейства и деца от богати семейства, които стават жертва на трафик.

Тези хора са излъгани и насилени. 99.9 процента от тях се съпротивляват да бъдат въведени в проституция. Някои плащат цената за това. Те биват убивани, дори не научаваме за тях. Те са безгласни, (неясно), хора без имена/ несъществуващи хора. Но останалите, които се поддадат, минават през всекидневно насилие. Защото мъжете, които отиват при тях не са мъже, които си търсят приятелки, или с които да направят семейство. Това са мъже, които те купуват за един час или ден, използват те и те изхвърлят.

Всяко едно от момичетата, които съм спасила, спасила съм повече от 3200 момичета, всяка от тях ми разказва история, която има много общо с историите на другите (Аплодисменти) една история за поне един мъж, който слага чили на прах във вагината й. мъж, който я гори с цигара, мъж, който я бичува. Ние живеем измежду тези мъже: те са нашите братя, бащи, чичовци, братовчеди, навсякъде около нас. И ние си мълчим за тях.

Мислим си, това са лесни пари. Мислим си, това е пряк път. Мислим си, че човекът обича това, което прави. Но допълнителните бонуси, които получава са различни инфекции, сексуално преносими инфекции, ХИВ, СПИН, сифилис, гонореа, и какво ли още не. наркотици, насилствено дрогиране, нищо ново под слънцето. И един ден тя се отказва от мен и от вас, защото не й предлагаме нищо. И тя започва да се примирява с това. Тя си мисли :" Да, така е , това е моята съдба." И това е нормално, да бъдеш изнасилвана от по 100 мъже на ден. И не е нормално да живееш в приют. Не е нормално да се рехабилитираш.

В тази насока работя аз. В този контекст спасявам деца. Спасявала съм деца, на по 3 години, и съм спасявала жени на по 40. Когато ги спася едно от най-големите предизвикателства, които имам е откъде да започна. Защото много от тях, вече са заразени с ХИВ. Една трета от хората, които спасявам са ХИВ позитивни. И следователно, моето предизвикателство беше да разбера как мога да измъкна силата от тази болка. А за мен, моят най-полезен опит бях самата аз. Да разбера себе си, да разбера собствената си болка, собственото си отчуждаване, беше най-добрият ми учител. Защото, това което направихме с тези момичета бе да разберем тяхния потенциал.

Виждате момиче, което е квалифициран оксиженист. Работи за много голяма компания, работилница в Хидерабад, и прави мебели. Изкарва около 12,000 рупии. Тя е неграмотно момиче, обучено да бъде оксиженист. Защо оксиженист, а не компютри? Усетихме, че едно от нещата, които имаха тези момичета е невероятно голям кураж. Нямали са никакви парди по тяхното тяло, нито мюсулмански фереджета. надживели са го. И следователно те можеха да се борят в свят доминиран от мъжете, много лесно, същевременно без да се срамуват много много от това.

Някой от момичетата научихме на дърводелство, на зидарство, обучихме ги за шофьори на таксита и охранители. И всяка една набира умения в избраната от тях среда, набира самочувствие, възвръщат си достойнството и строят надежди в собствения си живот. Тези момичета, също така работят в големи строителни компании като Рам-ки констръкшън, като строители, целодневно.

Какво е било предизвикателството ми? Предизвикателството ми не са били трафикантите, които ме пребиват. Била съм пребита повече от 14 пъти. Не чувам с дясното си ухо. Изгубих част от колегите ми, които бяха убити, докато са на мисия. Най-голямото ми предизвикателство е обществото. Това сме ти и аз. Най-голямото ми предизвикателство е нежеланието тези жертви да бъдат приети като наши.

Един мой приятел, който ме подкрепя много и е мой добропожелател, ми даваше по 2000 рупии всеки месец за зеленчуци. Когато майка й се разболя тя ми каза, "Сунита, имаш толкова много контакти. Може ли да извикаш някой да помага в къщата, който да се грижи за майка ми?" И после последва дълга пауза. После каза, " Не някое от нашите момичета."

Много е модерно да се говори за трафика на хора, в тази страхотна зала с климатик. Много е удобно за дискусия, проповед, за направата на филми и всичко останало. Но не и да ги доведем в домовете си. Не и да ги наемем на работа в нашите фабрики, нашите компании. Не и нашите деца да учат заедно с тяхните. Тук всичко свършва. Това е най-голямото ми предизвикателство.

Тук съм днес и съм тук не само като Сунитха Кришнан. Тук съм като гласа на жертвите и оцелелите от трафика на хора. Те се нуждаят от това състрадание. Те се нуждаят от вашата съпричастност. Повече от всичко се нуждаят от вашето разбиране.

Много пъти, когато говоря с хора, им повтарям едно нещо: не ми казвайте сто начина, по които не можете да откликнете на този проблем. Може ли да настроите съзнанието си за този един начин, по който да се отзовете на този проблем? И точно затова аз съм тук, търсейки вашата подкрепа, настоявайки вашата подкрепа, молейки вашата подкрепа. Може ли да разбиете вашата култура на мълчание? Може ли да споделите тази история с поне двама човека? Разкажете им тази история. Убедете ги да разкажат историята на други двама.

Не изисквам от вас да станете Махатма Ганди или Мартин Лутър Кинг, или Медха Паткарс, или нещо от този сорт. Искам от вас, във вашия свят с граници, да отворите съзнанията си? Може ли да отворите сърцата си? Може ли да включите и тези хора във вашия кръг? Защото те също са част от нас. Те също са част от този свят. Аз ви моля, за тези деца, които лица ще видите, те вече не съществуват. Умрели са от СПИН миналата година. Моля ви да им помогнете, да ги приемете като човешки същества, не като филантропия, не като благотворителност, а като човешки същества, които заслужават цялата ни подкрепа. Моля ви защото нито едно дете, нито едно човешко същество, не заслужава това, през което тези деца са минали. Благодаря ви. (Аплодисменти)