Сугата Митра показва как се учат децата

Имам много сложна работа. Когато погледнах профила на аудиторията тук, с всичките постижения, дизайнерски умения, толкова много хора, които работят в сътрудничества, мрежи и т.н... Исках да говоря за основното образование в едни много специфичен контекст. За да мога да го направя за 20 минути, трябва да изтъкна четири идеи... нещо като четири части от пъзел. И ако успея да го направя, може би ще си тръгнете с мисълта, че можете да ги разработите и да ми помогнете в моята работа.

Първата част от пъзела е отдалечеността и качеството на образованието. Сега, под отдалеченост аз разбирам две или три различни неща. Разбира се, отдалеченост в нормалния смисъл, който означава, че колкото по-далече отиваш от центъра на града, толкова се прибилижаваш към отдалечени райони. Какво се случва с образованието? Вторият, или по-различен вид отдалеченост се изразява в това, че вътре в големите метрополии, по целия свят имате дупки, като бедняшки квартали, гета или бедни райони, които са социално и икономически отдалечени от останалата част на града, има ние и те. Какво се случва с образованието в този контекст? Мислете за тези две идеи за отдалеченост.

Направихме предположение. Предположението беше, че училищата в отдалечените райони не разполагат с достатъчно добри учители. И ако имат, няма как да ги задържат; нямат достатъчно добра инфраструктура. И ако имат някаква инфраструктура, имат проблеми с поддържането й. Но аз исках да проверя доколко това е вярно. Миналата година наехме кола, погледнахме в Гугъл, открихме маршрут към северна Индия от Делхи, който не пресичаше големи градове или зони на големи метрополии. Карахме около 300 км и където откриехме училище им давахме стандартни тестове, чийто резултати после взехме и сложихме в графика. Графиката беше интересна, макар че трябва да я разглеждате много внимателно. Имам предвид, това е една много малка извадка, не може да правите обобщения на нейна основа. Но беше много очевидно, много ясно, за този маршрут, по който бях минал, че колкото по-отдалечено беше училището, толкова по-лоши резултати имаше. Това изглеждаше доста неприятно и пробвах да направя корелация с неща като инфраструктура или с наличността на електричество и други подобни неща.

За моя изненада, не намерих връзка. Нямаше връзка с размера на класните стаи. Нямаше връзка с качеството на инфраструктурата. Нямаше връзка с нивата на бедност. Просто нямаше връзка. Но когато дадох въпросник на всяко едно от тези училища с един-единствен въпрос към учителите, който беше - бихте ли искали да се преместите в градски район, открих нещо интересно. 69 процента от тях казаха да, и както можете да видите от това, казват да тези, които са по-далеч от Делхи, а тези, които са в по-близките квартали на града казват не... защото, разбирате, това са по-заможни райони. И след това - 200 км встрани от Делхи, постоянният отговор е да. Мисля, че един учител, който всеки ден влиза в клас и си мисли, че иска да е в друго училище, най-вероятно оказва голямо влияние върху резултатите на учениците. Така че, погледнах на мотивацията и миграцията на учителите като на силна връзка с това, какво се случва в началното училище, а не толкова на това дали децата имат достатъчно храна и дали са наблъскани в малки класни стаи, подобни неща. Така изглежда.

Когато вземете образование и технологии, открих в литературата, че разбирате ли, неща като уебсайтове, места за сътрудничество... слушате за това цяла сутрин... са винаги изпробвани за първи път в най-добрите училища, най-добрите градски училища и според мен, се получават отклонения. Литературата... част от нея, научната литература, постоянно упреква ОТ, че е с преувеличена популярност и дава ниски резултати. Учителите винаги казват, става, но е твърде скъпо. Защото се изпробва за първи път в училище, където учениците вече получват, да речем 80 процента от максимума. Внедрявате тази супер модерна технология и вече получават 83 процента. Директорът поглежда и казва, 3 процента за 300 000 долара? Забравете. Ако вземете същата технология и я изпробвате в едно от тези отдалечени училища, където резултатът е бил 30 процента и да речем, се покача на 40, това би било съвсем различно нещо. Така че, относителната промяна, която ОТ, образователната технология ще направи, би била много по-голяма в основата на пирамидата, а не на върха й, но ние изглежда я използваме неправилно.

Стигнах до заключението, че ОТ би трябвало да стигне първо до непривилигированите, а не обратното. И последно дойде въпросът, как да се справим с разбирането на учителите? Когато и да отидеш при учители и им покажеш някаква технология първата им реакция е, не можеш да заместиш учител с машина... невъзможно е. Не знам защо е невъзможно, но дори за момент, да предположим, че е... имам един цитат от Сър Артър Кларк, авторът на научна фантастика, когото срещнах в Коломбо, той каза нещо, което напълно разрешава проблема. Каза, учител, който може да бъде заменен от една машина, трябва да се замени. Разбирате, това поставя учителя в много трудно положение. Както и да е, аз предлагам, че едно алтернативно начално образование, каквото и да разбирате под алтернативно, е необходимо за места, където училища не съществуват, където училищата не са достатъчно добри, където няма достатъчно учители или където учителите не са достатъчно добри, без значение от причината. Ако живеете в част на света, където нито едно от това не важи, то тогава нямате нужда от алтернативно образование. Досега не съм попадал на подобен район, с изключение на един случай. Няма да го назова, но някъде по света хората казаха: нямаме подобен проблем, защото имаме идеалните учители и идеални училища Има подобни райони, но... както и да е, не бях чувал това никъде другаде.

Ще говоря за деца и самоорганизация, както и за серия експерименти, които един вид доведоха до тази идея за алтернативното образование. Наричат тези експерименти "дупка в стената". Ще мина бързо през тях. Те са набор от експерименти. Първия беше проведен в Делхи през 1999г. Това, което направихме беше доста просто. По това време имах офис, който беше на ръба на едно гето, имаше разделителна стена между нашия офис и гетото. Пробиха дупка вътре в тази стена... откъдето дойде и името "дупка в стената"... и сложиха един доста мощен компютър в тази дупка, един вид го вградиха, така че монитора излизаше от другата страна, в стената беше вграден тъчпад по същия начин, закачиха го за Интернет, заредиха Altavista.com... в онези дни... и го оставиха.

И ето какво видяхме. Това беше моят офис в ИТ. Тук е дупката в стената. След около осем часа намерихме това дете. Вдясно е това осемгодишно дете, което... в ляво от него е шестгодишно момиче, което не е много високо. Това, което той правеше, бе да я учи да сърфира в мрежата. Това в някакъв смисъл постави повече въпроси, отколкото отговори. Това истинско ли е? Има ли значение езикът, защото няма начин той да знае английски? Ще издържи ли компютъра или ще го счупят или откраднат, ... някой учил ли ги е? Последният въпрос е което всички казаха, но разбирате, трябва да са си блъскали главите в стената и питали хората във вашия офис бихте ли ми показали как да го направя, и после някой ги е научил.

Така че, взех този експеримент и го повторих извън Делхи, този път в един град, наречен Чифпури, в централна Индия, където ме увериха, че никой никога не е учил никого нищо. (Смях) Беше топъл ден и дупка-в-стената беше върху една стара, рушаща се сграда. Това е първото дете, което дойде там; по-късно се оказа, че е 13 годишен, който не ходи вече на училище. Дойде и започна да си играе с тъчпада. Много бързо забеляза, че когато си мърда пръста по тъчпада нещо се променя на екрана... и по-късно ми каза, че никога не е виждал телевизор, на който можеш да правиш нещо. Той просто го разбра. Отне му две минути да разбере, че прави нещо на телевизора. И после, както го правеше, направи случаен клик като натиска тъчпада... ще го видите да го прави. Направи това и Интернет Иксплорър промени страницата. Осем минути по-късно гледаше от ръката си към екрана и сърфираше - ходеше напред и назад. Когато това се случи, започна да вика съседските деца, които дойдоха да видят какво се случваше тук. До вечерта на този ден 70 деца сърфираха. Така че, осем минути и един вграден компютър изглежда бяха всичко, от което се нуждаеха там.

Ние решихме, че се случва това: че децата в групи могат да се обучават сами да използват компютър и Интернет. Но при какви условия? По това време... основният въпрос беше за английския. Хората казваха, трябва да имаме всичко това на индийските езици, а казах: какво, искате да преведа Интернет и някакъв индийски език? Това е невъзможно. Трябва да стане по друг начин. Но да видим, как се справят децата с английския език? Направих експеримента в североизточна Индия, в едно село, което се казва Мадантуси, където, по някаква причина, нямаха учител по английски, така че децата не бяха учили изобщо английски. Направих подобна дупка-в-стената. Голямата разлика в селата, сравнени с градските гета е, че дойдоха повече момичета, отколкото момчета. В градските гета има тенденция момичетата да странят. Оставих компютъра там с много CD-та... нямах Интернет... и се върнах след три месеца. Когато се върнах там, намерих тези две деца, 8 и 12 годишни, които играеха игра на компютъра. И в момента, в който ме видяха казаха: трябва ни по-бърз процесор и по-добра мишка. (Смях) Бях наистина изненадан. Разбирате ли, откъде са научили всичко това? А те казаха: ами, научихме го от CD-тата. Попитах ги: как разбрахте за какво става въпрос? А те казаха: ами, ти остави тази машина, която говори само на английски, така че трябваше да научим английски. Тогава проверих и те използваха 200 английски думи помежду си... с лошо произношение, но с правилна употреба... думи като изход, стоп, търси, запази, подобни, и не сам във връзка с компютъра, но и в ежедневните си разговори. Така, Мадантуси изглежда показа, че езикът не е бариера; всъщност те могат да се научат един друг на езика, ако наистина го искат.

Накрая, получих малко средства, да пробвам този експеримент, за да видя дали резултатите могат да се повторят, ако се случат и другаде. Индия е хубаво място за подобен експеримент, защото имаме голямо етническо разнообразие, всички... разбирате, генетично разнообразие, расово разнообразие, социално-икономическо разнообразие. Можех всъщност да избера извадки, които ще покрият на практика целия свят. Правих това почти пет години и този експеримент ни заведе по всички краища на Индия. Това са Хималаите. Горе на север, много студено. Трябваше също да проверя или открия инженерен дизайн, който да издържи на октрито, аз използвах обикновен, нормален компютър, тъй че се нуждаех от различни климати, за което Индия също е идеална, защото имаме много студено, много горещо и т.н. Това е пустинята на запад, близо до границата с Пакистан. Виждате тук малък клип на... едно от тези села... първото нещо, което тези деца направиха беше да намерят уебсайт, който да ги научи на английската азбука.

После към централна Индия - много топло, влажно, рибарски селища, където влажността е голям враг на електрониката. Трябваше да разрешим всички тези проблеми, които имахме без климатик и при много слаб ток, така че повечето от решенията, които дойдоха използваха струи въздух, насочен на правилните места, за да поддържа работата на машините. Ще съкратя тази история. Направихме това много пъти. Тази поредица също е хубава. Това е едно малко дете, шестгодишно, което казва на по-голямата си сестра какво да прави. И това се случва много често с тези компютри, по-малките деца учат по-големите.

Какво открихме? Открихме, че 6 до 13-годишните могат да се самообучават в една свързана среда, без значение от нищо, което бихме могли да измерим. Така че, ако имат достъп до компютър, те ще се научат сами едно друго, включително и на разузнаване. Не можах да намеря нито една връзка с нищо, но трябва да се случва в групи. И това може да е от голям интерес за тази група, защото вие всички говорите за групи. В това се изразява силата на това какво могат да направят деца в група, ако махнете намесата на възрастните.

Накратко за идеята за измерването. Използвахме стандартни статистически техники, така че няма да говоря за тях. Но имахме ясна крива на научаването, почти същата, каквато бихте получили в едно училище. Ще го оставя така, защото, това говори само за себе си, нали? Какво биха могли да се научат да правят? Основни функции на Уиндоус, сърфиране, рисуване, чат, имейл, игри и образователен материал, да свалят музика, да си пускат видео. Накратко, всичко което ние с вас правим. И над 300 деца ще бъдат компютърно грамотни и ще могат да правят всички тези неща след 6 месеца с един компютър.

Как го правят? Ако пресметнете същинското време, в което имат достъп ще се получат само някакви минути на ден, така че не е това обяснението. Това, което всъщност се случва е, едно дете работи на компютъра. И около него обикновено са три други деца, които го съветват какво трябва да направят. Ако ги изпитате, всичките четири ще имат еднакъв резултат, каквото и да ги питате. Около тези 4 обикновено има група от около 16 деца, които също дават съвети, обикновено грешни, за всичко, което става на компютъра. И всички те също ще издържат тест по този предмет. Така че, те учат толкова от гледане, колкото и от правене. Това изглежда противоположно на ученето при възрастните, но си смомнете, че осемгодишните живеят в общество, където през по-голяма част от времето им се казва: не прави това, разбирате ли, не пипай бутилката с уиски. И какво прави осемгодишния? Наблюдава много внимателно как трябва да се докосва бутилка уиски. И ако го изпитате, той ще отговори правилно на всеки въпрос по тази тема. Изглежда, че те могат да възприемат много бързо.

Какво ни беше заключението след повече от шест години работа? То е, че началното образование може да се случва само, или части от него могат да се случват сами. Няма нужда да бъде налагано отгоре. Би могло да е самоорганизираща се система, това беше... и второто, което исках да ви кажа е, че децата могат да самоорганизират и постигнат образователна цел.

Третото беше за ценностите, и отново, за да е кратко, проведох тест с над 500 деца из цяла Индия и ги попитах... зададох им около 68 различни въпроса, ориентирани към ценностите и просто ги попитах за мнението им. Получихме всякакви мнения. Да, Не или Не знам. Просто взех тези въпроси там, където имах 50% Да и 50% Не, така че имах колекция от 16 такива изявления. Това бяха зони, където децата бяха наистина объркани. защото половината казаха Да и половината - Не. Един типичен пример, понякога се налага да се казват лъжи. Те няма как да разберат как да отговорят на този въпрос; може би никой от нас не знае. Ще ви оставя с този трети въпрос. Могат ли технологиите да променят придобиването на ценности? И накрая, самоорганизиращите се системи, за които също няма да говоря много, защото вече слушахте за тях. Всички естествени системи са самоорганизиращи се: галактики, молекули, клетки, организми, общества... като изключим дебата за интелигентния дизайнер. Но в този момент, що се отнася за науката тя е самоорганизираща се. Други примери са уличните задръствания, пазара на акции, обществото и възстановяването след бедствие, тероризма и бунтовете. Вие знаете за самоорганизиращите се системи, базирани в Интернет.

Ето моите четири изречения. Отдалечеността оказва влияние на качеството на образованието. Образователните технологии трябва да се въведат първо в отдалечените райони и след това другаде. Ценностите се придобиват; доктрините и догмите се налагат... два противоположни механизма. И обучението е по-скоро самоорганизираща се система. Ако сложите всичките четири заедно това ви дава... според мен... дава цел, визия за образователна технология. И образователна технология и педагогика, които са дигитални, автоматични, толериращи грешките, с минимум намеса, свързани и самоорганизиращи се. Като учители, ние никога не сме искали технология, само сме я заемали. Предполага се, че PowerPoint е една велика образователна технология, но тя не е правена за образование, а за презентации. Ние я заехме. Видео конференции. Самия персонален компютър. Мисля, че е време, учителите да направят свой собствен набор от изисквания и аз мисля, че имам такъв. Това е кратък поглед към това. И тези изисквания трябва да произведат технологията, която да отговаря на отдалечеността, ценностите и насилието. Реших, че ще е добре да й дам име... защо да не я наречем "отвъд-доктринална" И може ли това да е цел на образователната технология в бъдеще искам да оставя тази мисъл на вас.

Благодаря Ви.

Аплодисменти