Стюарт Бранд обявява 4 екологични "ереси"

Заради онова, което ще кажа, наистина трябва да затвърдя зелените си препоръки. Когато бях малко момче, се заклех като американец да пазя и вярно да защитавам от загуби естествените ресурси на моята страна. Нейният въздух, почва и минерали, нейните гори, води и дивеч. И се придържах към това. В Станфорд завърших екология и еволюция. През 1968 г. издадох Каталога на цялата земя. Бях "господин естествен" известно време.

А после работих за администрацията на Джери Браун. Администрацията Браун и група мои приятели основно изравняваха енергийната ефективност на Калифорния. Сега е същото, 30 години по-късно. Макар и икономиката ни да е израстнала с 80 процента на глава от населението. И излъчваме по-малко парникови газове от всяка друга държава. Калифорния по същество е еквивалентът на Европа в това отношение.

Тази година в Каталога на цялата земя има едно допълнение, което ще представя днес, наречено Дисциплина за цялата земя. Доминантното демографско събитие на нашето време е тази крещящо бърза урбанизация, която се случва. До средата на века ще сме около 80 процента урбанизирани. И това е най-вече в развиващия се свят, където се случва това. Интересно е. Защото историята е движена до голяма степен от размера на градовете. Сега всички най-големи градове са в развиващия се свят. И те се развиват три пъти по-бързо, отколкото развитите страни. И са девет пъти по-големи. Качествено различно е. Те са двигателите на историята, както виждаме при разглеждане на историята.

Преди 1000 години светът е изглеждал ето така. Е, сега имаме разпространение на градска власт, подобно на онова, което сме имали преди 1000 години. С други думи, възходът на Запада, колкото и драматичен да беше, приключи. Сборните числа са абсолютно съкрушителни. 1,3 милиона души на седмица, идващи в града, десетилетие след десетилетие. Какво всъщност се случва? Е, онова, което става е, че селата по света се изпразват. Фермерското препитание по същество пресъхва.

Хората следват възможностите в града. Ето затова. Някога имах много романтична представа за селата - защото никога не бях живял на село. (Смях) Защото в града... Това е оживен заселнически квартал в град Кибера, близо до Найроби. Те виждат действие. Виждат възможност. Виждат парична икономика, в която не са могли да участват, докато са си вадили хляба във фермата.

Докато обикаляш тези места, виждаш много естетика. Много неща се случват. Те са бедни, но са интензивно градски. И са интензивно креативни. Сборните цифри сега са, че по същество заселниците, целият един милиард такива, строят градския свят. Което означава, че те строят света. Лично, един по един, семейство по семейство, клан по клан, квартал по квартал. Започват паянтово и стават съществени с минаване на времето. Дори строят своя собствена инфраструктура. Е, отначало крадат собствената си инфраструктура. Кабелна телевизия, вода, цялата гама - всичко се краде. А после постепенно се минава на по-високо ниво.

Бедняшките квартали не подкопават просперитета. Не и работещите бедняшки квартали - те помагат за създаване на просперитета. В град като Бомбай, който се състои наполовина от бедняшки квартали, става дума за 1/6 от брутния национален продукт на Индия. Социалният капитал в бедняшките квартали е най-градски и плътен. Тези хора са ценни като група. Така и работят.

Има много хора, които мислят за всички тези бедняци: "О, там има ужасни неща. Трябва да оправим настаняването им." Някога беше: "О, трябва да им осигурим телефонни услуги." Сега те ни показват как сами си осигуряват телефонни услуги. Гладът сега е най-вече селско събитие. Има неща, които са важни за тях. И ето къде можем да помогнем. Нациите, в които са те, могат да помогнат. Те си помагат една на друга за решаване на тези проблеми.

Отиваш на хубаво, плътно населено място като този заселнически квартал в Бомбай. Поглеждаш тази ливада отдясно. И може да попиташ: "Добре, какво става там?" Отговорът е: "Всичко." Това е по-добро от търговски мол. Много по-плътно е. Много по интерактивно е. А мащабът е огромен. Основното събитие е - това не са хора, смазани от бедност. Това са хора, заели се да се измъкнат от бедността, колкото могат по-бързо. Помагат си един на друг в това. Правят го по незаконен начин, чрез неформалната икономика. Неформалната икономика е нещо като тъмната енергия в астрофизиката. Предполага се, че не трябва да съществува, но е огромна. Все още не разбираме как работи. Но трябва.

Нещо повече - хората в неформалната икономика, сивата икономика, с минаване на времето около тях се случват престъпления. И те може да се присъединят към криминалния свят. Или пък може да се присъединят към легитимния свят. Трябва да можем да направим този избор по-лесен за тях, за да тръгнат към легитимния свят. Защото, ако не го сторим, те ще тръгнат към престъпния свят. Има всякакви видове дейност.

В Дхарави бедняшкият квартал не само извършва много услуги сам за себе си, но извършва и услуги за града като цяло. Едно от главните събития са тези специални училища. Родителите събират парите си накуп, за да наемат някои местни учители в частно, мъничко, неофициално училище. Образованието е по-възможно в градовете. А това променя света. И така, виждате някои интересни, типични, градски неща.

Едно нещо се блъска в друго, както в Сао Пауло тук. Това правят градовете. Така създават стойност, като сблъскват нещата заедно. В този случай - предлагането до търсенето. Прислужниците, градинарите и пазачите, живеещи в тази оживена част на града отляво, отиват на работа в скучния богат квартал.

Близостта е изумителна. Учим се за това колко плътна може да е близостта. Свързаността между града и провинцията е онова, което ще държи страната в добро състояние. Защото градът има интересни начини да прави нещата. Това прави градовете... (Аплодисменти) Това прави градовете в развиващия се свят толкова зелени.

Защото хората напускат капана на бедността, една екологична катастрофа от ферми за препитание, и тръгват към града. А когато си отидат, природната околна среда започва да се завръща много бързо. Онези, които останат на село, могат да преминат към скъпи култури, да изпращат храна на новите растящи пазари в града. Ако искате да спасите едно село, го правите с добър път или с добра мобилна телефонна връзка. А в идеалния случай, и с мрежово електрическо захранване.

Събитието е, че ние сме градска планета. Това тъкмо се случи. Повече от наполовина. Числата са значителни. Един милиард живеят в заселнически градове сега. Очаква се още един милиард. Това е над една шеста от човечеството, живееща по определен начин. А това ще определи до голяма степен начина ни на функциониране.

За нас, еколозите, може би най-зеленото нещо в града е, че те разпръскват популационната бомба. Хората отиват в града. Незабавно вече имат по-малко деца. Дори не трябва още да стават богати. Самата възможност да излязат в света означава, че ще имат по-малко деца с по-високо качество, и раждаемостта спада радикално.

Има един много интересен страничен ефект - ето един кадър от Филип Лонгман. Показва какво се случва. Тъй като имаме повече и повече стари хора като мен и все по-малко и по-малко бебета. А те са регионално отделени. Получава се един свят, който се състои от стари хора и стари градове, които обикалят и вършат нещата по стария начин, на север. И млади хора в чисто нови градове, които те създават, правещи нови неща, на юг. Къде мислите, че ще е действието?

Смяна на темата. Бързо преминаваме на климата. Климатичните новини, съжалявам да го кажа, ще продължават да се влошават, по-бързо, отколкото мислим. Климатът е дълбоко сложна, нелинеарна система, пълна с неудържими позитивни обратни връзки, скрити прагове и безвъзвратни точки на обръщане. Ето само няколко примера. Ще продължаваме да се изненадваме. И почти всички изненади ще са лоши.

От ваша гледна точка това означава огромно увеличение на климатичните бежанци през идващите десетилетия. И онова, което съпровожда това, а именно войни за ресурси и хаосни войни, каквито виждаме в Дарфур. Ето какво прави сушата. Тя причинява спадане на транспортния капацитет. И няма достатъчно транспортен капацитет, за да поддържа хората. Тогава настъпва беда.

Да преминем към ситуацията с енергията. Базово зарежданото електричество е необходимо, за да върви един град, или една градска планета. Досега има само три източника на базово зареждащо електричество - въглищно, донякъде газово, ядрено и водно. От тях само ядрената и водната са зелени. Въглищата са онова, което причинява климатичните проблеми. А всички ще продължават да ги горят, защото е толкова евтино, докато правителствата не го направят скъпо. Ветровата и слънчевата не могат да помогнат, защото все още нямаме начин да съхраняваме тази енергия.

Така че, чрез максимизиране на водната, въглищната и загуба на климата, или ядрената, която е настоящият действащ нисковъглероден източник, и може да спаси климата. И ако в крайна сметка успеем да получим добра слънчева в космоса, това също може да помогне. Защото помнете - това движи просперитета в развиващия се свят, в селата и градовете.

И така, между въглищна и ядрена, сравнете отпадните им продукти. Ако цялото електричество, което използвахте през живота си, беше ядрено, количеството отпадъци, което би било добавено, щеше да се събере в кутия от кока-кола. Докато една горяща въглищна централа, нормална едногигаватова въглищна централа, гори 80 железопътни вагона въглища на ден. Всеки вагон е по 100 тона. И изхвърля 18 хиляди тона въглероден двуокис във въздуха. И когато сравниш емисиите за целия живот на тези различни енергийни форми, ядрената е приблизително равна със слънчевата и ветровата. И пред слънчевата. О, извинете. С водната и ветровата, и пред слънчевата.

А конкурира ли се всъщност ядрената с въглищната? Просто попитайте миньорите на въглища от Австралия. Там виждате част от източника - не от моите другари-еколози, а от хора, които се чувстват заплашени от ядрената енергия. Е, добрата новина е, че разиващият се свят, а честно казано - целият свят, е зает да строи и да започва да строи ядрени реактори. Това е добре за атмосферата. Добре е за техния просперитет.

Искам да посоча нещо интересно, а именно, че еколозите харесват онова, което наричаме микромощност. Предполага се, че това трябва да е - не знам - местна слънчева, ветрова и съвместна генерация, и подобни добри неща. Но, честно казано, микрореакторите, които тъкмо сега излизат, може да послужат дори още по-добре.

Руснаците, които започнаха това, строят плаващи реактори за новия си проход, където ледът се топи, северно от Русия. И продават тези плаващи реактори, само 35 мегавата, на развиващи се страни. Ето проекта за една ранна такава от "Тошиба". Интересно е, да кажем, да вземеш една 25-мегаватова, 25 милиона вата, и да я сравниш със стандартното голямо желязо на една обикновена "Уестингхаус" или "Арива", която е 1,2 - 1,6 милиарда вата. Тези неща са далеч по-малки. Те са много по-адаптивни. Ето един американски проект от лаборатория "Лорънс Ливърмор". Ето друг американски проект, който е излязъл от Лос Аламос, а сега е комерсиален.

Почти всички те не само са малки, а са доказателство за разпространение. Обикновено са погребани в земята. А иновацията се движи много бързо. Затова мисля, че микрореакторите ще са важни за бъдещето. По отношение на разпространението, ядрената енергия е направила повече за демонтажа на ядрени оръжия, отколкото която и да било друга дейност. Затова 10 процента от електричеството в тази зала, 20 процента от електричеството в тази зала вероятно е ядрено. Половината от това идва от демонтирани бойни глави от Русия. Скоро към тях ще се присъединят и нашите демонтирани бойни глави. Затова бих искал да видя програмата на Световното партньорство за ядрена енергия (СПЯЕ), развита при администрацията на Буш, да напредва агресивно Бях щастлив да видя, че президентът Обама подкрепи стратегията за банка с ядрено гориво, когато говори в Прага миналата седмица.

Още една тема. От моя гледна точка, като биолог, няма причина генетично проектираните хранителни култури да бъдат спорни. Другарите ми - еколози, по тази тема са били ирационални, ненаучни и много вредни. Въпреки и най-добрите им усилия, генетичнопроектираните култури са най-бързо постигналата успех, земеделска иновация в историята. Те са добри за околната среда, защото дават възможност за земеделие без оран, което оставя почвата на място и тя става все по-здрава от година на година. Също така по-малко въглероден двуокис излиза от почвата в атмосферата. Те намаляват употребата на пестициди. И увеличават реколтата. Което ви позволява земеделският ви район да бъде по-малък. И поради това се освобождава повече дива земя.

Между другото, тази карта от 2006 г. е остаряла, защото показва Африка все още под натиска на Грийнпийс и "Приятели на Земята" от Европа. А те най-сетне се измъкват изпод него. Биотехнологиите най-после се движат бързо в Африка.

Това е морален въпрос. Нюфилдският Съвет по биоетика се срещна два пъти по този въпрос в големи подробности и каза, че е морален императив да се направят генетично проектираните реколти свободно достъпни. Като говорим за императиви, геоинженерингът сега е табу, особено в правителствените кръгове, макар че според мен имаше среща на Агенцията по напреднали изследователски проекти за отбраната (АНИПО) по въпроса преди две седмици. Но ще се наложи да решавате този проблем, не тази година, но доста скоро. Защото на дневен ред идват някои сурови осъзнавания. Това е техен списък.

По същество, новините ще стават все по-плашещи и по-плашещи. Ще има събития като това 35 000 души да загинат от гореща вълна, което се е случвало преди известно време. Като циклони, идващи към Бангладеш. Като войни за вода, както в Инд. И докато тези събития продължават да се случват, ще кажем: "Добре, какво всъщност можем да направим по въпроса?"

Но го има този малък проблем с геоинженерството. Кой орган ще реши? Кой ще се занимава с инженерството? Колко ще се прави? Къде ще се прави? Защото всеки върви надолу по течението, по вятъра на това, което се прави. И ако просто поставим пълно табу над него, можем да изгубим цивилизацията. Но ако просто кажем "Добре, Китай, вие се безпокоите, давайте. Направете геоинженерството по вашия начин. Ние ще правим геоинженерство по нашия начин." Това ще се смята за действие на война и от двете нации. Така че наближава много интересна дипломация. Трябва да кажа, че е по-практично, отколкото смятат хората.

Ето един пример, любим на климатолозите. Една от дузините идеи за геоинженерство. Тази идва от серния двуокис от Маунт Пинатубо през 1991 г. Охладил земята с половин градус. Имало толкова много лед през 1992, следващата година, че имало многобройно поколение от полярни мечета, известни като мечетата Пинатубо. Да се постави серен двуокис в стратосферата ще струва от порядъка на милиард долара годишно. Това е нищо в сравнение с всички други неща, които може да се опитваме да правим за енергията.

Да прегледаме набързо и една друга - това е план за просветляване отразителността на океанските облаци чрез атомизиране на морска вода. Това би просветлило отразителността на цялата планета. Хубава идея, защото може да се случва по множество малки начини на множество малки места, чрез копиране на древните амазонски индианци, които правели добра земеделска почва чрез пиролиза, тлеене, растителни отпадъци. А биоовъгляването образува големи количества въглерод, докато подобрява почвата.

Ето къде сме. Лауреатът на Нобелова награда, климатологът Пол Крутцен нарича нашата геологична ера Антропоцен, доминирана от човека ера. Ние сме заседнали в нейните задължения. В Каталога на цялата земя първите ми думи бяха: "Ние сме като богове, спокойно можем и да станем добри в това." Първите думи в Дисциплина за цялата земя са: "Ние сме като богове, и трябва да станем добри в това." Благодаря. (Аплодисменти)