Стюарт Бранд за Дългото Сега

Добре дошли на 10 000 фута. Да обясня защо сме тук и защо близо до някои от вас има бор. Едно време написах книга, озаглавена "Как се учат сградите". Днешното събитие може да се нарече "Как преподават планините". Малко фон: От 10 години се опитвам да проумея как да издялкам цивилизацията така, че дългосрочното мислене да бъде автоматично и обичайно, вместо трудно и рядко... или в някои случаи несъществуващо. Би помогнало, ако човечеството придобие навика да мисли за сега не само като следващата седмица или следващото тримесечие, а следващите 10 000 години и последните 10 000 години... по същество историята на цивилизацията досега.

Имаме фондацията "Дългото Сега" в Сан Франциско. Тя е инкубатор за десетина проекта, всички свързани с последователността в дългосрочен план. Основният ни проект е доста амбициозна глупост... предполагам, митично начинание: да се изгради 10 000-годишен часовник, който наистина да може да отброява времето добре за такъв дълъг период. А дизайнерските проблеми на такъв проект са просто абсолютно възхитителни. Да минем на часовника. Тук имаме нещо, което много от вас видяха тук преди три години. Първият работещ прототип на часовника. Висок е около девет фута. Дизайнът е на Дани Хилис и Александър Роуз. Понастоящем е в Лондон и тиктака до захлас в научния музей там.

И така, дизайнерският проблем за днес ще бъде как да се подслони един такъв часовник в окончателен вид, така че наистина да може да тиктака, да показва прекрасно времето в продължение на сто века? Е, това беше първото решение. На Александър Роуз му хрумна идеята за спираловидна кула с непрекъснати наклонени рампи. Изглеждаше обещаващо, докато се замислиш - какво причиняват дълбините на времето на една сграда? Е, ето какво причиняват дълбините на времето на една сграда. Това е Партенонът. Възрастта му е едва 2450 години, а вижте какво се е случило с него. Ето един прекрасен проект. Наистина са знаели, че ще трае вечно, защото са го построили от абсолютно огромни камъни. А сега са жалки руини и никой дори не знае за какво е бил използван. Ето какво се случва със сградите. Те са уязвими. Дори най-трайните и устойчиви сгради, като пирамидите на Гиза, са в лоша форма, като се вгледаш в тях отблизо. Оплячкосвани са отвътре и отвън. Изградени са, за да предпазват нещата, но не предпазват нещата.

Затова се замислихме - ако не може да се държат нещата безопасно в сграда, къде може да се държат безопасно? Ами под земята с изглед? Под земята е наистина солидно място. Затова очевидният отговор беше, че ни трябва планина. Но не каква да е планина. Нужна е абсолютно точната планина, за да имаш часовник за 10 000 години. Ето един образ на далечния поглед върху проблема с търсенето. По различни причини стигнахме до извода, че трябва да е планина в пустиня, затова се захванахме в търсене в сухите райони на югозапад. Разглеждахме високи скалисти плата в Ню Мексико. Раглеждахме мъртви вулкани в Аризона.

И тогава Роджър Кенеди, който беше директор на Националната служба по парковете, ни заведе в Източна Невада, в най-новия и най-стар национален парк на Америка, който се нарича Национален парк "Грейт Бейсин". Намира се точно на източната граница на Невада. Това е най-високата планинска верига в щата - над 13 000 фута. Ще забележите, че отляво, отляво, на запад, е много стръмна, а отдясно е полегата. Това място е отдалечено. На над 200 мили от каквито и да било големи градове. Не е близо до никой междущатски път или железопътна линия. И е... единственото, което минава наблизо, е така наречената най-самотна магистрала в Америка, US 50.

Вътре в жълтата линия тук, отдясно е... всичко това е национален парк. Вътре в зелената е национална гора. А вляво е земята на Бюрото по управление на земи и някои частни земи. Случи се така, че тази дълга две мили ивица точно в средата, вертикалната, беше налична, тъй като беше частна земя. И благодарение на Джей Уокър, който беше тук, и Мич Капор, който беше тук, той стартира процеса, Дългото сега успя да получи тази дълга две мили ивица земя. А сега, да погледнем величествената истина какво има там.

В каньона Поул, с поглед на запад нагоре по западния склон на планината Уошингтън, чийто връх е на 11 600 фута височина. Тези бели скали са от плътен камбрийски варовик. Това е формация, дебела 2000 фута, и би могла да е прекрасно място да се скрие часовник. Би било поклонничество да се стигне до него, би било сериозно изкачване да стигнеш дотам, където е часовникът. Миналия юни управителният съвет на Дългото Сега, някои служители и някои донори, и съветници предприеха двуседмична експедиция в планината, за да я изследват и да проучат - първо, дали това е подходящата планина, и второ, ако е подходящата планина, как всъщност може да ни е от полза.

Дани Хилс някак рамкира проблема. Той има теория какво трябва да е цялостното преживяване от часовника. Онова, което нарича седемте стадия от едно митично приключение. Започва с образа. Образът е картина, която имаш в ума си, на целта в края на пътуването. В този случай спокойно може да е образ на часовника. После има отправна точка, тоест точката на преход от обикновен живот към това да си поклонник на експедиция за търсене. После... това е хубав образ, ето го лабиринтът. Лабиринтът е понятие, като зоната на здрача, място, където е трудно, където се дезориентираш, може би си изплашен... но трябва да минеш през него, ако искаш да получиш някакъв вид дълбока реинтеграция. После винаги трябва да се вижда привлекателното... един вид фар, който те притегля през лабиринта да завършиш процеса, при който стигаш там.

Брайън Ино, който е в разгара на процеса на Дългото Сега, прекара две години в работа по един компакт диск, наречен "Януари 7003-та", и той е "Камбанни проучвания за Часовника на Дългото Сега". Основан върху... части от него са основани върху един алгоритъм, разработен от Дани Хилис, според който комплект от 10 камбани издават различен звън всеки ден в продължение на 10 000 години. Алгоритъмът Хилис. 10 факториел ви дава това число. И всъщност, доста скоро ще чуем звука. Януари 7003-та. Ето го.

Така, да се върнем на списъка на Дани. Номер пет от седемте е отплатата. Ето я. Кулминацията. Целта. Главното, до което се опитвате да стигнете. А дани казва, че едно наистина велико пътуване ще има тайна отплата. Нещо, което не сте очаквали, повече от това, което сте очаквали. А после е връщането. Трябва да се връщаш постепенно в обичайния свят. За да имаш време да асимилираш това, което си научил. Ами спомен? Номер седем. Накрая има нещо физическо, един вид награда, която отнасяш. Може да е парче от сърцето на планината, извадено със свредел. Нещо, което е само твое. Как се проучва планина за типа неща, за които говорим? Това не е обикновен строителен проект. Какво да търсиш? Какви са елементите, които ще засегнат най-силно идеите и решенията ти?

Да започнем с границите. Ако погледнете от лявата страна на зъберите тук, това е национален парк. Това е неприкосновено... с него не може да се прави нищо. Вдясно от него е национална гора. Там има възможности. Границите са важни. Други елементи бяха мините, времето, подходите и височината. И особено дърветата. Погледнете тези там горе. Оказва се, че Маунт Уошингтън е покрита с мъхнати борове. Те са най-старите живи същества в света. Хората мислят, че са само с размера на шубраци, но всъщност това не е вярно. На тази планина има дървета, които са на възраст 5000 години и още са живи. Дървесината е толкова солидна, че прилича на камък и трае дълго. Когато се правят проучвания на дървесните кръгове на дънери, които са на планината, някои от тях достигат до 10 000 години. Самият камък е абсолютно прекрасен, скулптиран от хилядолетия много тежки зими там горе. Повикахме анализатори на дървесни кръгове от Аризонския университет да се присъединят към нашата експедиция.

Ако имате борова шишарка подръка, сега е добър момент да я вземете в ръка, особено накрая. Това е интересно. Ще разберете защо се казва бор с бодливи шишарки. Малко сензорно преживяване. Ето го Дани Хилис посред гора от борове с бодливи шишарки на земята на Дългото Сега. Трябва да кажа, че ерата на бодливите шишарки е открита с помощта на една теория. През 50-те години на ХХ век Едмънд Шулман изучава дърветата под огромен стрес в Тимбърлайн и стига до заключение, което включва в една статия в списание "Наука", озаглавена "Дълголетие при бедствия при иглолистните растения". А после, въз основа на този принцип, започва да оглежда различните дървета в Тимбърлайн и разбира, че боровете с бодливи шишарки... открива такива в Белите планини, на възраст над 4000 години. Дълголетието при бедствия е доста интересен принцип на дизайна сам по себе си.

Така, да продължаваме към мините. Първата цена за собствеността, като я разглеждахме през 1998-а, беше един милиард долара за 180 акра и две мини. Защото собственикът каза: "В тази планина има един милиард долара в берилий". И казахме:"Уау, страхотно. Слушайте, ще контрираме. Ами нула?"

(Смях)

Ние сме фондация с идеална цел, може да ни дадете собствеността и да вземете дяволско данъчно облекчение.

(Смях)

Трябва само да докажете на правителството, че струва един милиард долара."

Е, минаха няколко години и имаше един вид движение напред-назад, и постепенно, благодарение на Мич и Джей, успяхме да купим цялата собственост за 140 000 долара. Това е една от мините. В нея няма никакъв берилий. Нарича се Поул Адит. И има тунгстен, малко останал тунгстен - такава мина е била. Но се движи миля и половина в права линия, на изток във веригата, в много интересна територия... само дето, както ще видите, като влезем вътре след минута, се надявахме на варовик, но там вътре има само шисти. А шистите не са съвсем компетентна скала. Компетентна скала е скала, която ще се държи изправена без никакви подпори. На шистите им трябва някаква подпора, затова част от нея са издълбани там вътре.

Това е Бен Робъртс от... той е специалистът по прилепите от Националния парк. Но там вътре има много чудеса, като тези странни гъби върху някои от рухналите дървени трупи. Ето друга мина, която е върху собствеността - датира от 1870-та година. Около това била построена първоначално собствеността... била набор от минни концесии. Много продуктивна сребърна мина. Всъщност била най-силно действащата мина в Невада и работела целогодишно. Може да си представите какво е било през зимата на 10 000 фута. Там разпознавате двама от миньорите. Ето го Джеф Безос отдясно и Пол Савил отляво, които търсят галена, онова нещо от олово и сребро. Не намериха. И двамата си запазиха основната работа. Ето я последната мина.

Казва се Проход Бонанза. Долу в един каньон е. А Александьр Роуз там, вляво, работеше с куп хора от Националния парк за проучване на цялата мина. Дълбока е една миля. Там вътре откриха и четири вида прилепи. Почти всички тези мини, между другото, се срещат под планината. Не съвсем, но си струва да се замисли човек. Не се срещат съвсем. Да минем на времето. Планините са специалисти по интересно време. Далеч по-интересно от Монтерей, дори днес.

И така, във вторник сутринта миналия юни, ето ни и нас. Събудихме се сутринта... планината беше покрита със сняг. Беше страхотно време да се изкачим и да посетим метеорологичната си станция, която, отново благодарение на Мич Капор, строим там горе. Доста интересна сцена. Това е, там вляво, радостната дама е Пат Ъруин, регионален ръководител на Националната горска служба - те ни дадоха временно разрешение за употреба, за да бъдем там. Искаме временно разрешение за употреба за часовника, в крайна сметка... временно разрешение за употреба за 10 000 години.

(Смях)

Метеорологичната станция е доста интересна. Кърт Болакър и Александър Роуз проектираха радикално безжична станция. Върви със слънчева енергия, изпраща сигнал с онази антена и отскача от микрометеоритни следи в атмосферата към едно място в Боузман, Монтана, където данните се свалят, а после се изпращат чрез наземни линии до Сан Франциско, където качваме данните в реално време на нашия уебсайт. А там виждате времето през една седмица на 9400 фута на Маунт Уошингтън. Да минем на подходите. Всъщност няма маршрути никъде по Маунт Уошингтън, само няколко стари миньорски пътища като този, така че трябва да си проправяте път отвсякъде. но няма мечки, няма отровен дъб и по същество няма хора, защото това място е празно отдавна. Може да се катериш с дни и да не срещнеш никого.

Ето един потенциален подход. Трябва да се изкачите по каньона Линкълн. Това е един прекрасен свят сам по себе си, заобиколен от зъбери, и е лесно да се изкачиш по дъното на каньона, докато стигнеш до тази бариера, която наистина представлява проблем. Така че може да зачеркнете каньона Линкълн като подход. Друг възможен подход е от западната страна на планината. Виждате защо понякога я наричаме Дългата планина. От мястото, където стоите на 6000 фута в долината, е лесно да се изкачите нагоре в зрялата гора от бор и хвойна през това хълмче отпред на 7600 фута. И може да продължите право нагоре през поляните и все по-стръмната гора до високата основа на зъберите на 10 500 фута, където има малък проблем.

Джеф Безос ни посъветва, като си тръгна накрая на експедицията: "Направете часовника недостъпен. Колкото по-трудно е да се стигне до него, толкова повече хора ще го ценят." И проверете... това са 600-футовите вертикални стени там. Александър Роуз искал да изследва този маршрут, започнал оттам, вляво, от пикапа си на 8900 фута и тръгнал към планината. С изкачването коефициентът ти на интелигентност спада...

(Смях)

но емоционалното въздействие се повишава, което е страхотно за получаване на митично преживяване, независимо дали искате, или не. Всъщност Дани Хилс може да оценява приблизително нагласата чрез това колко математически изчисления не може да прави наум.

(Смях)

Случйно имах радиовръзка с Александър, когато той стигна до този момент в основата на скалите, и той каза, цитирам: "Има скрита бразда. Мисля, че мога да се кача някак." Той е катерач, но, знаете ли, той е нашият изпълнителен директор, не искам да се убие. Знам, че ще се влюби в зъберите. Казвам: "Внимавай, внимавай, внимавай." После той започва да се изкачва, и следващото, което чувам, е: "Изкачил съм се наполовина. Все едно се качваш по стълби. Изкачвам се на 60 градуса. Таен проход е. Като нещо от Толкин." А аз: "Внимавай, внимавай. Моля те, внимавай." И после, разбира се, чувам: "Стигнах до върха. Оттук се вижда цялото мироздание." Той се хвърли през върха на планините.

Всъщност, ето го. Ето го Александър Роуз. Първо изкачване на западното лице до Маунт Уошингтън, при това самостоятелно изкачване. Това откритие промени всичко в нашия усет за тези зъбери и какво да се прави с тях. Осъзнахме, че трябва да дадем име на това нещо, открито от Александър. Например, Процеп на Зандер? Не.

(Смях)

Накрая се спряхме на Сик Александър. Сик Александър е наречена на... някои от вас са ходили в Петра, там има един чудесен прорезен каньон, който води в Петра, наречен Сик, така че това е Сик. И наистина е скрит. Не мога да го намеря на това изображение, и не съм сигурен, че вие можете. Само като падне пресен сняг, може да се вижда точно край ръба там, и така изпъква.

С Дани се качихме в същия район един ден, и Дани погледна вдясно и забеляза нещо на половината път нагоре по скалите, нещо като веранда или скална полица с конуси от мъх по нея - да предположим, че хора, изкачващи се към часовника вътре в планината, могат да излизат на тази полица и да виждат гледката долу. А хората, бъхтещи се по планината, могат да ги виждат, тези мънички хорица там горе, невероятно качили се наполовина по зъбера. Как са стигнали дотам? Трябва ли и аз да го правя? И така, това може би става част от рисунката и част от лабиринта. Верандата на Дани може да се види от друг ъгъл, като заобиколите от юг и погледнете на север към цялата формация там. Трябва само да знаете, че часовникът на Дани ще се поддържа точен от един лъч слънчева светлина, който точно наобяд пада върху него през всеки слънчев ден, и пулсът светлина от него изпраща слънчев спусък, който сверява часовника, за да го направи идеално точен. Така че дори при забавянето на въртенето на земята и така нататък, часовникът ще отчита идеално точно време.

Тук гледаме от юг, погледнете на север. Всичко това е земя на Горската служба. Ако се качите горе на тези зъбери, сред онези дървета е част от земята на Дългото Сега. А ако се качите там горе и погледнете назад, ще получите представа какъв става изгледът от върха на планината. Това е далечният изглед. На 80 мили до хоризонта. Ето я височината, над която не растат гори, а тези мъхести конуси всъщност са шубраци. Това е различно място. На височина 11 400 фута, прелестно е. Ако отидете вдясно от този образ и погледнете ръба на скалите, на 600 фута е, точно на около ярд вляво от подножието на Кърт Болакър, има 600-футова пропаст. Той върви бавно към Сика на Зандер. Ето как изглежда, като погледнеш надолу. Вероятно трябва да сложим парапет, или нещо такова. От източната страна е леко наклонено, както виждате. А това не е сняг... така изглежда белият варовик. Там виждате и диви овце. Стадото им е доведено от Уайоминг. И се справят доста добре, но имат малко грижи.

Това е Дани Хилс - той търси решение на един проектен проблем. Опитва се да определи дали там, където е, на част от земята на Дългото Сега, отдолу в долината ще изглежда като истинския връх на планината, защото истинският връх е скрит зад ъгъла. Ето каква пехота използвахме, за да наречем военния хребет. И, както се оказа, отговорът е - да, че отдолу, в долината, наистина изглежда като върхът, и може да се стремиш към него. Постепенно осъзнахме, че има три сериозни проектни области за работа с това. Първата е преживяването за планината. Друга е преживяването в планината. А третата е това преживяване от планината, в което всъщност доминира заслонът на изгледа на пролетната долина там, зад Дани, а ако погледнете вдясно, там отвън, на 15 мили отреща до веригата Шел Крийк.

Отпред са подредени 10 стопанства, край основата на планините, които използват водата от планините. Всъщност има артезиански кладенци, където водата извира направо във въздуха. Едно от стопанствата се нарича Ранчо Къркби - ще ви заведа там за минута. Много хубаво ранчо. Люцерна и добитък, държат го Пол и Рони Бренам, и е доста идилично. Но и работата е много усърдна. Повечето от тези стопанства срещат проблеми да продължат съществуването си. Това е изгледът им на запад от веригата Шел Крийк. А ако излезете до онази линия дървета в далечния край, ще видите как е изглеждала долината. Това е хвойна от Скалистите планини, има я от хиляди години.

Възникна една схема, която Дългото Сега търси, дали ще бъде възможно да се изкупи цялата долина, защото тези 10 стопанства със 17-те си хиляди акра доминират над една долина от 500 квадратни мили с разпределените си пасища и така нататък, и има възможност да се вземе цялото нещо за пет милиона долара и постепенно да се възстанови до старото си състояние и някъде по време на този процес да се върне пак към Националния парк, което би удвоило размера на Националния парк Грейт Бейсин. Това би било чудесно.

Така, да погледнем още веднъж самата планина. Преживяването от часовника трябва да е дълбоко, но отвън трябва да е невидим. В основата на високите скали има естествена пещера. Дълбока е само около 12 фута - ами ако я направим по-дълбока отвътре? Изкопава се отнякъде, влиза се отвътре и се прави по-дълбока. Тогава може да има вход, който да е много груб и тесен при първоначално влизане, и постепенно става по-изтънчено, а после всъщност и по-деликатно. Този камък се полира съвършено. Там вътре ще има полирани проходи и стаи, водещи накрая до 10 000-годишния часовник.

Това не е мина. Ще бъде нюансирано пробуждане на основната структура на планината, и ще го оценявате толкова отвътре, колкото и отвън. Това е архитектура, която не се прави чрез строеж, а чрез това, което много внимателно се отнема. На това ни научи планината. Изумителността на часовника можем да заемем най-вече от изумителността на планината. Трябва дамо да подчертаем зрелищните й черти и да се смесим с тях. Това не е часовник в планината, а планински часовник. Индианците теуа на югозапад имат поговорка за това какво е нужно да се прави, когато искаш да мислиш дългосрочно за каквото и да било. Те казват: "пин пея обе" - добре дошли в планината.

Благодаря.

(Аплодисменти)