Стивън Левит анализира пукащите икономики

Бих искал да ви поясня, че не става дума само за моята трагедия, но и за трагедията на много други хора Много по- лесно е да се обясни трагедията на другите, отколкото твоята собствена така че бих искал да я запазим на това ниво.

Ако вярвате на медийните източници да бъдеш наркопласьор по време на епидемията за кокаин, беше много лъскав стереотип на живот по думите на Вирджиния Пострел. Имаше пари, имаше наркотици, оръжия, жени - каквото ви дойде на ум - от най-показната част-всичко това беше налице.

Това, което искам да ви кажа днес, се основава на десет години изследвания - уникална възможност да надникнем в бандата, да се видят действителни документи, финансови данни на гангстерите и да си отговорим , че бидейки гангстер в бандата не беше за завиждане. Според ме по-реалистично е, че да бъдеш в банда, да продаваш наркотици за бандата, е вероятно една от най-лошите работи в Америка. И това ще се опитам да ви убедя днес

Три неща искам да постигна. Първо, искам да ви обясня как и защо пукащият (crack) кокаин има толкова силно влияние върху гангстерите. На второ място искам да ви разкажа как човек като мен се внедри в света на гангстерите. Мисля, че това е интересна история. И на трето място искам да ви разкажа съвсем накратко за някои от нещата, които открихме, когато попаднахме на финансовите документи на бандата.

Преди да пристъпя към това, искам да ви предупредя, че презентацията е оценена в категория "R" по американските стандарти. Тя съдържа нецензурни теми и език. Имайки предвид кой е на сцената, трябва да бъдете доволни, че не няма да има голотии, показващи... (Смях) неочаквани изненади във вътрешността (Смях)

Така че нека започнем да говорим за пукащия кокаин и как той е трансформирал бандата. И за да направим това, трябва да се върнем към времето преди пукащия кокаин в началото на 80те, и да погледнем от гледната точка на шефа на бандата. Да бъдеш шеф на банда в града никак не е било зле в средата на 80-те. По-скоро в ранните 80, някои биха казали.

Имаш много власт и трябва да пребиваш хората - за което получаваш много репутация и много респект. Но няма пари в това, нали? Бандата няма начин да прави пари от това. И няма възможност да облага другите хора от бандата, защото хората от бандата нямаха никакви пари. Не можеш да правиш пари от продажба на марихуана. Марихуаната е твърде евтина. Не можеш да станеш богат от продажбата на марихуана. Не можеш да продаваш и кокаин. Кокаинът е чудесен продукт - праховият кокаин - но трябва да познаваш богати бели хора, а повечето от членовете на гангстерските групи не познаваха никакви богати бели хора и не можеха да продават на този пазар. Не можеше да продаваш на улицата също Оказа се, че джебчийството е ужасен начин за препитание.

Така че, в резултат, като гангстерски лидер, ти имаш власт. Това е доста добър живот Но в края на краищата, живееш с майка си. Така че това не е истинска кариера. Това е нещо, което... Просто има лимити колко влиятелен и значим можеш да бъдеш ако трябва да живееш под един покрив с майка си.

Тогава се появява пукащият кокаин. И по думите на Малкълм Гладуел, пукащия кокаин беше екстра-гъстата версия на доматен сос за града. (Смях) Защото пукащия кокаин беше невороятна иновация££££ Нямам време да обсъждам това днес.½ Но ако помислим за това, можем да кажем, че за последните 25 години, от всяко изобретение или иновация, които са възникнали в тази страна, най-голямото по отношение влияние върху стандарта на хората, които живеят в централните градски райони, беше пукащия кокаин. И за лошо - не за добро, а за по-лошо - той имаше мощно въздействие върху живота.

Какво толкова имаше в пукащия кокаин? Това беше брилянтен начин за постигане на екстаз, защото можете да пушите пукащия кокаин - не можете да пушите кокаин на прах - а пушенето е много по-ефективен механизъм за постигане на екстаз, отколкото смъркането. Оказа се, че има аудитория която не знаеше, че иска пукащ кокаин, но когато се появи, те наистина го харесаха. И това беше перфектен наркотик. Вие можехте да го продавате... да купите кокаина за долар и да го продадете за пет долара. Силно пристрастяващ - а екстазът трае много кратко. Така че за петнадесет минути ти си на върха, а когато се приземиш, единственото, което искаш е да повториш.

Това създаде чудесен пазар. И за хората, които ръководеха бандите, това изглеждаше, че е чудесен начин за изкарване на много пари. Най-малкото това важеше за хората на върха.

Тук в играта влизаме ние. Не точно аз- аз съм само пионка във всичко това. Моят съавтор Судир Венкатеш играе главната роля. Той беше студент по математика в колежа с добро сърце и реши да вземе докторска степен по социология. Дойде в Чикагския Университет. Трите месеца преди да дойде в Чикаго, той беше прекарал следвайки групата Grateful Dead и по негови думи изглеждал "като чешит". Той е южноазиатец - много тъмнокож южноазиатец. Снажен мъж и имаше коса, по негови думи, "до гъза". Предизвикваше всички граници: Бял ли беше или черен? Мъж или жена? Наистина представляваше интересна гледка.

И така, той се появи в Чикагския Университет, а популярният социолог Уилиям Джулиъс Уилсън пишеше книга, която включваше изследване сред хората от целия Чикаго. Хвърлил един поглед на Судир, който щял да прави изследвания за него и решил къде точно да го изпрати - в един от най-трудните и бедни жилищни квартали. Не само в Чикаго, но и в целите Щати.

Така че Судир - момче от предградията, което никога не е било в центъра на града, с готовност си взел папката и се отправил към този жилищен квартал. Отива до първата сграда. Първата сграда? Там няма никой. Но чува гласове от стълбището, така че се изкачва нагоре. И в ъгъла вижда група млади афро-американски мъже да играят на зарове.

Това става около 1990 година - върха на кокаиновата епидемия. Да си гангстер е много опасна работа - не искаш да бъдеш изненадан. Не искаш да бъдеш изненадан от хора, идващи зад ъгъла. И мантратата гласеше - първо стреляй, а след това задавай въпроси. Е, Судир беше късметлия. Той беше такъв особеняк, и може би папката спаси живота му, понеже те осъзнаха, че не е възможно друг гангстер да идва да ги застреля с папка. (Смях)

Така че, не го посрещнали особено топло, но казали: Добре - нека чуем въпросите от твоето проучване. И така, не се шегувам, първият въпрос от проучването беше, "Как се чувствате бидейки бедни и черни в Америка?" (Смях) Кара те да се замислиш за университетите, нали? (Смях)

И изборът от отговори бил - много добре, добре, лошо и много лошо. Судир откри, че в действителност, истинският отговор беше... (Смях) В края на краищата не беше изследването онова, което запали Судир. Той беше задържан като заложник през нощта на стълбището. Имаше много изстрели. Той проведе много философски дискусии с членовете на бандата. Ранно сутринта шефът на бандата пристигна, проучи Судир, реши, че не е заплаха и го пуснаха да си отиде вкъщи. Судир се прибрал вкъщи. Взел си душ, подремнал.

Аз и вие, най- вероятно в такава ситуация бихме си помислили: Е, аз имам да пиша дисертация за Grateful Dead, следвах ги през последните три месеца. (Смях)

Судир, обаче, се върнал обратно - отишъл в жилищните постройки. Качил се на първия, на втория етаж и казал: "Хей, хора, аз доста се позабавлявах с вас снощи, чудя се дали не можем да го повторим отново." И това беше началото, което прерасна в ползотворна връзка, която вкара Судир да живее там от време на време в продължение на десет години, мотаейки се в мизерни къщи, влизайки в затвора с членовете на бандата, като прозорците на колата му биват изпотрошени, полицията нахлува в апартамента му, като изземва компютърните му дискове и каквото още ви дойде на ум. Но като завършек, историята има добър край за Судир, който стана един от най-уважаваните социолози в страната. И особено за мен, когато седях в офиса си с отворена EXCEL-ска таблица, чакайки Судир да дойде и да донесе най-новата информация от бандата. Това беше едно от най-неравноправните авторски сътрудничества (Смях) но аз бях щастлив да имам полза от това.

Какво открихме? Какво открихме в бандата? Ще ви кажа едно нещо: Ние наистина имахме достъп до всеки в бандата. Ние се внедрихме в бандата от най-долното ниво до най-високото. Те вярваха на Судир по начин, който никой академик, или всъщност никой извън групата, някога е постигал, до състояние, в което те действително разкриха, което беше най-интересното за мен, документите и финансовите записки, които пазеха. И те ни дадоха достъп до тях. Ние можехме не само да ги изучаваме, но можехме да питаме какво е включено в тях.

Така че ако мога да обобщя набързо за краткото време, което имам, какъв извод успях да си направя от бандата, е, че ако трябва да направя паралел между бандата и друга организация, ще се окаже че бандата е като Макдоналдс. В много различни аспекти - като ресторантите Макдоналдс.

На първо място - което може би не е най-интересната точка, но е добра основа да започнем - е начина по който е организирана бандата. Йерархията на бандата, начинът, по който изглежда. Ето как изглежда организационната структура на бандата. Не знам дали знаете нещо за организационните структури, но ако трябваше да начертаете опростена организационната структура на Макдоналдс, точно така щеше да изглежда и тя. Невероятно е, но в днешни дни висшето ниво на бандата наистина се нарича "Борд на директорите". (Смях)

И Судир казва че тези хора нямат много светски вид, както изглеждат хората от американския корпоративен живот, но са гледали филми като "Wall Street" и са научили нещо от това какво е да оцеляваш в съвременния свят. Директно подчинени на Борда са регионалните вицепрезиденти - хора, които контролират, южната част на Чикаго или западната част на Чикаго.

Судир опозна доста добре момчето, което имаше лошата задача да се опита да превземе франчайза в Айова. (Смях) Което се оказа за тази черна банда, че не беше от най-добрите финансови операции, когото те бяха предприели. (Смях)

Но онова, което наистина прави тези банди да приличат на Макдоналдс, е франчайза. Че момчетата, които управляват локалните банди - от участъци четири на четири пресечки - те са, в някакъв смисъл, точно като онези, които ръководят Макдоналдс. Те са предприемачите. Те имат изключителни териториални права да контролират продажбата на дрога.. Те приемат името на бандата над тях за мърчандайзинг и маркетинг. И те са онези, които реализират печалба или загуба, в зависимост от това колко добре управляват бизнеса.

Сега, групата, за която наистина искам да говоря, е тази на дъното, уличните пласьори. Това са обикновено тинейджъри, които стоят на уличния ъгъл и продават наркотиците. Много опасна работа. И много е важно да отбележа че цялата тежест, повечето хора в тази организация, са на дъното. Точно както Макдоналдс. Така че, в някои отношения, уличните пласьори са като хората, които ви взимат поръчката в Макдоналдс. И не случайно са като тях. Фактически, в тези квартали, те биха били същите хора. Така че тези деца, които работят в бандата, по същото време, те биха работили на половин работен ден на място като Макдоналдс. Което вече разкрива основния резултат, за който ви говорех - колко скапана работа е да бъдеш в банда. Защото очевидно, ако да си гангстер е такава чудесна и платена работа, защо тези хора ще работят и в Макдоналдс?

И така, колко пари се изкарват от това? Отговорът е изненадващ, но е базиран на актуална информация - говорили сме с тях и сме видели техните записи. Това е, което се взема като възнаграждение. Почасовата заплата на улични пласьори е 3.50 на час. Това е под минималната заплата!? И е добре документирано. Лесно е да се види по разходите, които правят. Това не е измислица - това е факт. Има много малко пари в бандата, особено на дъното.

Сега, ако успеете да се издигнете нагоре и станете, да речем локален шеф, човек, еквивалентен на Макдоналдс франчайзери - тогава ще изкарвате 100,000 годишно. И това е най-добрата работа, на която може да се надявате, ако сте израснали в онези квартали, като млад чернокож мъж. Ако успеете да стигнете до самия връх, 200,000 или 400,000 долара на година е това, което можете да спечелите. Наистина, бихте били много успешен модел.

Тъжната част на това, заедно с много други усложнения при работата с пукащия кокаин е, че повечето талантливи младежи в тези общности се стремят към този пост. Те не се опитват да го направят по законни начини тъй като няма законни канали да се издигнат. Това е най-добрия начин за издигане. И действително е правилният избор да го постигнеш. Обърнете внимание на това.

Приликите с Макдоналс свършват тук. Парите изглеждат същите. Защо това е толкова лоша работа? Причината това да е лоша работа, е че има някой, който стреля по теб много често. Така че с такова обстрелване, какви са нормите на смъртност? Ние открихме в нашата банда - и признавам - това не е съвсем стандартна ситуация. Имаше период на интензивна агресия - много гангстерски войни - и тази банда беше доста успешна. Но имаше и цена, която трябваше да се плати. Така - за коефициента на смъртност- да не споменаваме коефиециента на арестуваните, на пратените в затвор, на ранените- коефициентът на смъртност в нашия пример беше седем процента за 1 лице за година. Ако сте в бандата за четири години, вероятността да умрете е около 25%. Това е най-високата вероятност, която можете да получите.

За сравнение, нека вземем някоя друга професия, която предполагаме, че също е изключително рискова. Да предположим че сте убиец осъдени сте за убийство и сте изпратени на смъртно наказание. Оказва се че коефициентът на смъртност при подлежащи на смъртно наказание, взето от всички случаи, включително екзекуция, е два процента годишно. (Смях) Така че е много по-безопасно да очаквате смъртно наказание, отколкото да продавате наркотици на улицата.

Това ни кара да се замислим - за тези които вярват, че смъртното наказание има огромно влияние върху престъпността. За да ви дам идея как големия град е повлиян от кокаина, а аз не се фокусирам на негативите, но има една друга история, която искам да ви дам за пример. Ако анализирате смъртните коефициенти, по случаен признак, при младите черни мъже които израстват в големите градове на САЩ, смъртните коефициенти при кокаина са около един процент. Това е изключително висок коефициент. И това е насилствена смърт - не е за вярване в някои отношения.

За да сложим нещата в перспектива, ако сравним това с войниците в Ирак например, които са въвлечени в военни действия- 0,5 процента. Така че, съвсем буквално, младите черни мъже, израстващи в тази страна, живееха във военно положение, в смисъла, в който войниците в Ирак са въвлечени във военен конфликт.

Така че, бихте се запитали, защо за бога някой ще иска да продава наркотици на уличния ъгъл за 3.50 на час с 25% вероятност да умре през следващите четири години? Защо смятате че рискуват? Аз смятам че има няколко отговора.

Мисля, че първият отговор е в това, че те са заблудени от миналото. Някога бандата определеше уличните правила. Младите хора контролираха бандата - когато остаряваш, отпадаш от редиците на бандата. Това, което стана, беше че хора, които са на подходящото място в подходящото време, хора които бяха гангстерски лидери в средата до края на 80-те, станаха много, много богати. Така че логическото мислене беше: "Е, следващото поколение - те остаряват за гангстерството, както всички останали и следващото поколение ще наследи богатството."

Така че има очевидни прилики с интернет бума, нали? Първият поток от хора в Силициевата долина станаха много, много богати. И тогава всички мои приятели казаха: "Може би и аз трябва да направя това." И те искаха да работят много евтино, за финансови опции, които никога не се появиха. В общи линии, точно това стана с определен брой хора, които наблюдавахме - те искаха да започнат от началото. Както например адвокат в адвокатска фирма - първата година адвокатът иска да започне от дъното, като работи по 80 часа на седмица не за толкова много пари, тъй като си мисли, че ще го направят партньор. Но правилата се променят и те никога не стават партньори.

В действителност, онези, които управляваха главните банди в късните 80 години, все още ръководят основните гангстерски групи в Чикаго и днес. Те не оставиха нищо от своето богатство. Така че всеки с 3.50 на час беше губещ и това се оказа катастрофа.

Друго нещо, в което бандата беше добра, беше маркетингът и измамата. Например, едно нещо, което бандата би направила, знаете, че гангстерските босове имат големи антуражи, карат скъпи коли и имат скъпи украшения. Това, което Судир в един момент осъзнал, докато се мотаел с тях, е, че в действителност те не притежавали тези коли. Те били взети под наем, защото не можели да си позволят да купят скъпи коли. И в същност нямали златни бижута, а всъщност имали бижута със златно покритие. На вас ви става ясен фалшът зад всичко това.

И в действителност те правели всякакви неща, за да заблудят младите хора да мислят колко е яко да бъдеш гангстер. За пример те ще дадат на 14-годишно дете, те ще му дадат цяла пачка с банкноти в ръцете. Тогава 14-годишното дете ще каже: "Оха!" Знаете, ще каже на приятелите си: "Хей, вижте колко пари изкарах от бандата!" И това не били негови пари докато не ги похарчил. И след това естествено, той влиза в дълг към бандата и се превръща в чирак за известно време. Имаме няколко минути.

Ще направя още едно последно нещо. Не мислех че ще ми остане време да говоря за това, което научихме в общи линии за икономиката, изследвайки бандата. Икономистите говорят с технически думи. Нашите теории често пропадат, когато се обърнем към данните. Това което е интересно, е, че в този сценарий, някои от икономическите теории, които не работеха особено добре в реалната икономика, работиха много добре в нарко-икономиката. В някои отношения това е истински, свободен капитализъм. Ето го и икономическия принцип. Това е една от основните идеи в икономиката на труда, наречена "компенсираща разлика". В общи линии увеличението на заплатата, което работника изисква, за да го мотивира да извърши две задачи, едната от които е по-непривлекателна от другата - това наричаме компенсираща разлика. Това ни кара да си мислим, че боклукчиите са по-добре платени от градинарите, нали?

Един от членовете на бандата го казва съвсем ясно. Оказа се - даже изпреварвам времето - Оказва се, че когато има гангстерска война, те плащат на бойците двойна надница. Това е точно тази концепция. Тъй като те не желаят да поставят живота си на риск. И думите на един член на бандата го обрисуват доста ясно. Той казва: "Ще бъдете ли тук, когато завалят лайната?" - Той има предвид куршумите "Когато тази мръсна престрелка продължава? Не, нали? Така че ако трябва да сложа живота си на обстрел, тогава ми дай в брой, човече." Принципно, гангстерът ще го обрисува много по-цветущо, отколкото един икономист. (Смях)

Ето още един пример. Икономистите говорят за теорията на игрите, че всяка игра за двама дава еднакви възможности за победа. Ето я интерпретацията, която получихме от един гангстер. Той говори за това защо те не стрелят - нещо, което се оказа добра бизнес тактика в бандата. Ако само стреляш във въздуха - просто обстрелваш територията на конкурентите - всички хора ще се страхуват да купуват наркотици там. Така че ще дойдат в твоя квартал.

Но ето какво казва той защо не го правят това. Той казва - ако почнем да стреляме наоколо - в чуждата територия - никой, абсолютно никой няма стъпи в техния район. Но трябва да бъдем предпазливи, защото те могат да направят същото и тогава всички ще сме прецакани." (Смях) Така че, това е същата концепция. Но понякога икономистите не го разбират. Едно нещо, което открихме в данните, изглежда като... Шефът на бандата е винаги платен, нали? Без значение колко зле икономически е бизнеса, той винаги си прибира парите.

Така че, ние разработихме някои теории за паричния поток, липсата на достъп до капиталовите пазари и т. н.. Тогава попитахме един от бандата: "Добре, защо за теб винаги има пари, а твоите работници няма?" Неговият отговор беше: "Ти имаш всички тези негри под теб, които искат твоята работа, чаткаш ли?" Ако започнеш да поемаш загуби, те ще видят, че си слаб и негоден." Поразмислих над това и си казах: "Изпълнителните директори често си изплащат милиони долари бонуси дори когато компаниите са на загуба с много пари. И едва ли ще хрумне на някой икономист, че идеята за "слаб и негоден“ може наистина да е от значение." Но може би идеята "слаб и негоден", може би това е важна хипотеза, която трябва да се анализира повече.

Благодаря ви много.