Стивън Джонсън: Откъде идват добрите идеи

Само преди няколко минути направих тази снимка, на около 10 преки от тук. Това е Grand Cafe, тук в Оксфорд. Направих тази снимка, защото това се оказва, че е първото кафене, което е отворило в Англия през 1650 година. Това е неговата претенция към славата. И аз исках да ви го покажа, не защото искам да ви направя Старбъкс турне на историческата Англия, а по-скоро, тъй като английското кафене било от решаващо значение за развитието и разпространението на един от най-големите интелектуални разцвети през последните 500 години, това, което сега наричаме Просвещение.

И кафенетата играли толкова голяма роля в раждането на Просвещението, частично, заради това, което хората пили там. Защото, преди разпространението на кафето и чая в британската култура, това, което хората пиели -- както елита, така и обикновените хора -- ден след ден, от сутрин до здрач, било алкохол. Алкохолът бил дневната избрана напитка. Пиело се малко бира на закуска и малко вино на обяд, малко джин -- най-вече около 1650 година -- и към това добавете малко бира и вино в края на деня. Това бил здравословния избор, нали, защото водата не била безопасна за пиене. И така, на практика, до разпространението на кафенетата, цялото население било на практика пияно по цял ден. И можете да си представите какво ще означава това, нали, във вашия собствен живот -- и знам, че това се отнася за някои от вас -- ако сте пили по цял ден, и след това сте преминали от депресанти към стимуланти в живота си, ще имате по-добри идеи. Ще бъдете по-съсредоточени и по-внимателни. И затова не е случайно, че голям разцвет на иновации се случил, когато Англия преминала от чай на кафе.

Но другото нещо, което прави кафенето важно е архитектурата на пространството. Това било място, където хората се събират от различен произход, различни експертизи, и части. Това било място, както Мат Ридли говори, където идеите можели да правят секс. Това било тяхното брачно легло, в известен смисъл. Идеите можели да се съберат там. И една изумителна редица нововъведения от този период имат кафене някъде в тяхната история.

Прекарах много време мислейки за кафенета през последните пет години, защото бях на това търсене, да разследвам този въпрос, откъде идват добрите идеи. Какви са средите, които водят до необичайни нива на иновации, необичайни нива на творчество? Какъв е вида на заобкръжаваща среда -- какво е мястото за творчество? И това, което направих бе, че разгледах среди като кафенета; разгледах медийни среди, като световната мрежа, които бяха изключително новаторски; върнах се до историята на първите градове; дори отидох в биологични среди, като коралови рифове и тропически гори, които включват необичайни нива на биологични иновации; и това, което търсех, бяха общи модели, нещо като ключово поведение, което се появява отново и отново във всички тези среди. Дали има повтарящи се модели, от които можем да се поучим, които можем да вземем и да приложим в собствения си живот, или нашите собствени организации, или нашите собствени среди, за да станат по-креативни и иновативни? И мисля, че открих няколко.

Но това, което трябва да направите, за да извлечете смисъла от това, и наистина да разберете тези принципи, е, че трябва да се отървете от много от нещата, по които нашите общопритети метафори и език ни водят към определени понятия от съзидателни идеи. Имаме толкова богат речник, с който да описваме моменти на вдъхновение. Имаме момент на прозрение, удар на прозрение, имаме епифании, "еврика" моменти, моменти на просветление, нали? Всички тези понятия, колкото и реторично завъртяни да са, споделят това основно допускане, което е, че идеята е едно нещо, това е нещо, което се случва често, в един прекрасен момент на просветление.

Но в действителност, това, за което бих спорил, и това, с което наистина трябва да започнем, е идеята, че една идея е мрежа на най-елементарно ниво. Искам да кажа, това е, което се случва вътре в мозъка ви. Една идея, нова идея, е нова мрежа от неврони, които се движат в синхрон помежду си, вътре в мозъка. Това е нова конфигурация, която никога не се е образувала преди. И въпросът е: как да поставите мозъка си в среда, където тези нови мрежи ще бъдат по-склонни да се образуват? И се оказва, че всъщност, вида на мрежови модели на външния свят имитират много от моделите на мрежи във вътрешния свят на човешкия мозък.

Така че метафората, която бих искал да използвам, мога да взема от историята на една голяма идея, която е съвсем отскоро -- много по-наскоро от 1650. Един чудесен човек на име Тимъти Престеро, който има компания на име ... организация наречена "Дизайн, който има значение." Те решили да се справят с този наистина належащ проблем, на знаете, страшните проблеми, които имаме с процента на детската смъртност в развиващия се свят. Едно от нещата, които са много разочароващи за това е, че знаем, че като поставим модерни неонатални инкубатори във всеки контекст, ако можем да държим недоносени бебета на топло, общо взето -- това е много просто -- можем да намалим наполовина детската смъртност в тези среди. Така че технологиите съществуват. Те са стандартни във всички индустриални страни. Проблемът е, че ако купите инкубатор за 40 000 долара, и го изпратите на средно голямо село в Африка, ще свърши отлична работа за една година, или две години, и после нещо ще се обърка, и той ще се счупи, и ще остане завинаги повреден, защото вие не разполагате с цяла система от резервни части, и не разполагате с експертиза на място, за да се поправи това оборудване за 40 000 долара. И така, вие се озовавате с този проблем, където харчите всички тези пари, доставяте помощ и всякакви сложни електронни съоръжения за тези страни, които след това завършват като безполезни.

Така че това, което Престоро и екипът му решили да направят, бе да се огледат и да видят: какви са изобилните ресурси в контекста на тези развиващи се страни? И това, което забелязали е, че нямат много DVD записвачки, не разполагат с много микровълнови печки, но изглежда, че вършат доста добра работа по поддържане на автомобилите им в движение. Има Toyota Forerunner на улиците, във всички тези места. Изглежда имат експертизата, за да поддържат автомобилите в движение. Така че те започнали да мислят, "Не можем ли да изградим неонатален инкубатор, който е изграден изцяло от автомобилни части?" И това е, което те направили накрая. Нарича се неоподхранващо устройство. Отвън изглежда като нормално малко нещо, което можете да намерите в модерна, западна болница. Отвътре, всичко са автомобилни части. Има вентилатор, има фарове за топлина, камбанки на врата за аларма. Работи с акумулаторна батерия. И така, всичко, от което се нуждате, са резервни части от вашата Toyota и способността да поправяте фарове, и можете да поправите това нещо. Сега, това е страхотна идея, но това, което бих искал да кажа е, че в действителност, това е страхотна метафора за начина, по който идеите се случват. Харесва ни да си мислим, че нашите значими идеи, знаете ли, са като този чисто нов инкубатор за 40 000 долара, една от най-съвременните технологии, но по-често, те са скалъпени заедно от всякакви части, които са били под ръка.

Ние вземаме идеи от други хора, от хора, от които сме се научили, от хора, на които попадаме в кафенетата, и ние съшиваме в нови форми и създаваме нещо ново. Това е наистина, как иновациите се случват. И това означава, че трябва да променим някои от нашите модели, за това, какво наистина представляват иновациите и дълбокото мислене, нали. Искам да кажа, това е една визия за него. Друга е Нютон и ябълката, когато Нютон бил в Кеймбридж. Това е статуя от Оксфорд. Знаете ли, седите си там, мислейки задълбочено, и ябълката пада от дървото, и ви хрумва теорията на гравитацията. В действителност, местата, които в миналото са довели до иновации по-скоро изглеждат така, нали. Това е известната картина на Хогарт, за нещо като политическа вечеря в механа, но така са изглеждали кафенетата тогава. Това е вида хаотична среда, където идеите са могли да се срещнат, където хората могли да имат нови, интересни, непредвидими сблъсъци -- хора от различни среди. Така че, ако се опитваме да изградим организации, които са по-иновативни, трябва да изградим пространства, които, достатъчно странно, изглеждат малко по-този начин. Така трябва да изглежда вашия офис, е част от моето послание тук.

И един от проблемите с това е, че хората са всъщност -- когато изследвате тази област -- хората са изключително ненадеждни, когато те споделят самостоятелно за това, откъде са им дошли добрите идеи, или историята на техните добри идеи. И преди няколко години, един чудесен изследовател на име Кевин Дънбар реши да изследва наоколо и, в основни линии, да използва подхода на Биг Брадър, за да научи откъде идват добрите идеи. Той отишъл в няколко научни лаборатории по целия свят и заснел всички, докато те правили всяка малка част от своята работа. Kогато те стояли пред микроскопите, когато говорели с колегите си до охладителите за вода, и всякакви такива неща. И той записал всички тези разговори и се опитал да разбере, къде най-важните идеи, къде са се случили. И когато си мислим за класическия образ на учения в лабораторията, имаме тази картина -- знаете, те наливат нещо през микроскопа, и виждат нещо в тъканната проба. И "о, еврика" им хрумва идеята.

Това, което се случило в действителност, когато Дънбар прегледал лентата, било, че всъщност почти всички от най-важните нови идеи не се случили само в лабораторията, пред микроскопа. Те се случили на заседателната маса, на седмичните заседания на лабораторията, когато всички се събирали и споделяли своите най-нови данни и констатации, много често, когато хората споделяли грешките, които правили, грешките, шума в сигнала, който откривали. И нещо в тази среда -- и аз започнах да я наричам "ликвидна мрежа," където имате много различни идеи, които са заедно, различни произходи, различни интереси, които се сблъскват един с други, отскачат един от други -- тази среда е, всъщност, средата, която води до иновации.

Другият проблем, който имат хората е, че те обичат да свиват техните истории на иновации до по-кратки времеви измерения. Те обичат да разказват историята за "еврика" момента. Те обичат да казват: "Аз бях там, стоях там и изведнъж всичко беше ясно в главата ми." Но в действителност, ако се върнете и погледнете в историческите записи, оказва се, че много важни идеи имат много дълги инкубационни периоди. Наричам ги "бавното предчувствие." Чухме много неща наскоро за предчувствие и инстинкт, и внезапни моменти на прозрения, но в действителност, много от великите идеи се люпят, понякога в продължение на десетилетия, на заден план в човешкото съзнание. Имат чувството, че има интересен проблем, но все още нямат средствата, с които да го открият. Прекарват цялото това време, работейки над някакви проблеми, но има нещо друго зараждащо се там, от което се интересуват, но не могат да разрешат съвсем.

Дарвин е един чудесен пример за това. Самият Дарвин, в своята автобиография, разказва историята, за това как му хрумнала идеята за естествения подбор, като класически "еврика" момент. Ето го в кабинета му, през октомври 1838 година, и той чете Малтус, всъщност, за популацията. И изведнъж, основния алгоритъм на естествения отбор, изведнъж се появява в главата му, и той казва: "Ах, най-накрая, имах теория, с която да работя." Това е в неговата автобиография. Преди едно или две десетилетия, чудесен учен на име Хауърд Грубер се върна назад и погледна записките на Дарвин от този период. И Дарвин съхранявал тези подробни записки, където записвал всяка малка идея, която имал, всяко малко предчувствие. И това, което Грубер установил, бе че Дарвин имал пълната теория за естествения подбор в продължение на месеци, и месеци, и месеци преди споменатото от него прозрение, когато чел Малтус през октомври 1838. Има пасажи, където можете да го прочетете, и мислите, че четете от учебник на Дарвин, от периода преди той да получи това прозрение. И така това, което осъзнавате е, че Дарвин, в известен смисъл, имал идеята, имал концепцията, но не могъл напълно да я осмисли дотогава. И така всъщност се зараждат големите идеи, те избледняват от погледа за дълги периоди от време.

Сега основното предизвикателство пред всички нас е: как да създадем среди, които позволяват на идеите да имат този дълъг полуживот, нали? Трудно е да отидете при шефа си и да кажете, "Имам отлична идея за нашата организация. Ще бъде полезна през 2020 година. Може ли да ми дадете малко време за да я осъществя?" Сега няколко компании, като Google, имат свободно време за иновации, 20% от времето, където, в известен смисъл, това са механизми за култивиране на хрумвания в една организация. Но това е нещо важно. И другото нещо е да се позволи на тези хрумвания да се свържат с хрумванията на други хора; това е, което често се случва. Имате половин идея, някой друг има другата половина, и ако сте в подходящата среда, те се превръщат в нещо по-голямо от сумата на техните части. Така че, в известен смисъл, ние често говорим за стойността за защита на интелектуалната собственост, знаете ли, изграждането на барикади, изграждането на потайни изследователски лаборатории, патентоването на всичко, което имаме, така че тези идеи да продължат да бъдат ценни, и хората да бъдат подтиквани да измислят повече идеи, и културата да бъде по-иновативна. Но мисля, че може да се спори, че трябва да прекарваме най-малкото толкова време, ако не и повече, оценявайки предпоставката за свързване на идеите, а не само за предпазването им.

И ще ви оставя с тази история, която мисля, че улавя много от тези ценности, и това е просто прекрасна история за иновация, и как тя се случва по много невероятни начини. Това се случва през октомври 1957 година, и "Спутник" е току-що изстрелян, и ние сме в Лоуръл Мериленд, в лабораторията по приложна физика (ЛПФ), свързана с университета Джон Хопкинс. И е понеделник сутрин, и новината току-що е обявена за този спътник, който сега е в орбита около планетата. И разбира се, това бе страхотна възможност за изперкалите учени, нали? Всички тези генийчета по физика, които си мислеха, "О, Боже! Това е невероятно. Не мога да повярвам, че това се е случило." И двама от тях, двама двадесет-и-нещо годишни изследователи от ЛПФ, стоели на маса в кафетерията, водели неформален разговор с няколко свои колеги. И тези две момчета се казват Гайър и Вайфенбах. И те започнали да говорят, и един от тях казал, "Хей, дали някой се е опитал да слуша това нещо? Там е този, знаете, направен от хората сателит, там горе в космоса, който очевидно излъчва някакъв сигнал. Вероятно бихме могли да го чуем, ако се настроим подходящо." И така те попитали няколко свои колеги наоколо, и всеки казал: "Не, не съм си мислил да направя това. Това е интересна идея."

И се оказва, че Вайфенбах е нещо като експерт в приемането на микро вълни, и той имал малко антенно съоръжение с усилвател в кабинета си. И така Гайър и Вайфенбах се върнали в офиса на Вайфенбах, и започнали да човъркат -- хакват, както можем да го наречем сега. И след няколко часа, те всъщност започнали да приемат сигнала, защото руснаците направили Спутник много лесен за проследяване. Той излъчвал на 20 MHz, така че можело да го проследите наистина лесно, защото те се страхували, че хората ще си помислят, че това било измама. Така че го направили много лесен за откриване.

Така че тези две момчета седяли там и слушали този сигнал, и хората започнали да идват в офиса и да казват, "Уау, това е много готино. Може ли да чуя? Уау, това е страхотно." И не след дълго, те си помислели, "Ами Боже, това е нещо историческо. Може би сме първите хора в Съединените щати, които слушат това. Трябва да го запишем." И така, те донесли този голям, обемист лентов аналогов рекордер, и започнали да записват тези малки писукания. И започнали да записват датовия отпечатък, времевия отпечатък за всяко малко писукане, което записали. И после започнали да мислят, "Ами Боже, знаете ли, забелязахме малки промени в честота тук. Вероятно бихме могли да изчислим скоростта, с която спътника пътува, ако направим няколко прости изчисления, използвайки доплеровия ефект. И след това се заиграли с това малко повече, и говорили с няколко свои колеги, които имали други специалности. И те казали, "Господи, знаете ли, мислим, че всъщност може да разгледаме наклона на доплеровия ефект, за да изчислим точките, в които спътника е най-близо до нашите антени, и точките, в които той е най-отдалечен от тях. Това е много готино."

И в крайна сметка, те получили разрешение -- това бил малък страничен проект, който не бил официална част от работата им. Получили разрешение за новия, знаете, UNIVAC компютър, който заема цяла стая, и току-що придобили във ЛПФ. Изчислили още няколко числа, и след около три или четири седмици, се оказло, че изчислили точната траектория на този спътник около Земята, само от слушането на този малък сигнал, изхождайки от това хрумване между другото, което ги вдъхновило да го направят, обядвайки един ден.

Няколко седмици по-късно техният шеф, Франк Маклър, ги привикал в офиса си и казал, "Хей, момчета, трябва да ви попитам нещо за проекта, над който работихте. Вие изчислихте неизвестно местонахождение на спътник в орбита около планетата, от известно местонахождение на земята. Може ли да направите обратното? Може ли да намерите неизвестно място на земята, ако знаете местонахождението на сателита?" И те си помислили за това, и казали, "Ами, предполагаме, че бихме могли. Нека да направим няколко изчисления." Те се върнали, и се замислили над това. После се върнали обратно и казали, "Всъщност, това ще бъде по-лесно." И той казал, "О, това е страхотно. Защото, разбирате ли, имам тези нови ядрени подводници, които строя. И е наистина трудно да се разбере, как да изстреляте ракета, така че да се приземи право в Москва, ако не знаете, къде се намира подводницата в средата на Тихия океан. Така че ние мислим, че бихме могли да изстреляме няколко спътници, и да ги използваме за проследяване на нашите подводници, и да разберем тяхното местоположение в средата на океана. Може ли да поработите над този проблем?"

И така бил роден GPS. 30 години по-късно, Роналд Рейгън всъщност я разбули и я направи една отворена платформа, над която всеки може да надгражда, и всеки може да дойде и да изгради нова технология, която ще създава и прави нововъведения, на базата на тази открита платформа, оставил я отворена за всеки да прави, почти всичко, което искали да правят с нея. И сега, гарантирам ви, със сигурност половината хора от тази зала, ако не и повече, имате устройство седящо в джоба ви точно сега, което говори с някой от тези спътници в космоса. И се обзалагам, че поне един от вас, ако не и повече, са използвали това устройство и тази сателитна система, за да намерите кафене наблизо някъде в последните -- (Смях) в последния ден или седмица, нали?

(Ръкопляскания)

И това, мисля, е голям пример за изледване, един голям урок, за силата, прекрасната, непланирана, възникваща, непредсказуема сила, на отворените иновационни системи. Когато ги изградите правилно, те ще бъдат доведени до напълно нови посоки, за които създателите им дори не са мечтали. Искам да кажа, тук имате тези момчета, които си мислели, че следвали това предчувствие, тази малка страст, която се развила, после си мислели, че се борят със Студената война, а накрая се оказва, че просто помагат на някого да намери кафе сой лате.

(Смях)

По този начин стават иновациите. Шансът благоприятства свързания ум.

Благодаря ви много.

(Ръкопляскания)