Стир Труглия планира най-високото небесно гмуркане в историята

Изключително съм развълнуван от възможността да дойда и да говоря пред вас днес за онова, което смятам, че ще бъде най-голямата каскада на Земята. Или вероятно не съвсем на Земята. Парашутен скок от самия ръб на космоса. Повече за това - малко по-късно.

Първо бих искал да ви преведа в едно много кратко пътуване с хеликоптер през каскадите и индустрията с каскади във филмите и в телевизията. И да ви покажа как технологията е започнала да взаимодейства с физическите умения на един каскадьор по начин, който прави каскадите по-големи, а всъщност ги прави и по-безопасни от когато и да било преди.

Професионален каскадьор съм от 13 години. Координирам каскади. И освен че изпълнявам каскади, често и ги проектирам. През това време здравето и безопасността станаха изключително важни за работата ми. Сега е жизненоважно, че когато се случи автомобилна катастрофа, осигуряваме не само безопасността на каскадьора, а и на екипа. Не можем да убиваме оператори. Не можем да убиваме каскадьори. Не можем да убиваме или нараняваме когото и да било на снимачната площадка, или пък някой минувач. Затова безопасността е всичко. Но не винаги е било така.

В старите дни на немите филми... ето го Харолд Лойд, висящ в прочутото си изпълнение от стрелките на часовника... много от тези хора са правили собствените си каскади. Били са доста забележителни. Не са имали безопасност, никакви истински технологии. Доколкото са имали някаква безопасност, тя е била доста оскъдна. Това е първата жена каскадьорка, Роси Венгер, изумителна жена. Виждате от кадъра - много, много силна. Тя наистина проправя пътя по време, когато никой не е правил каскади, за жени пък да не говорим.

Мой любимец и истински мой герой е Якима Канут. Якима Канут наистина формира фиктивния бой. Работил е с Джон Уейн и повечето от онези стари тупаници, които виждате в уестърните - Якима или е бил там, или е координирал каскадите. Това е кадър от "Сценичен треньор", където Якима Канут прави една от най-опасните каскади, които някога съм виждал. Няма безопасност, няма резервна поддръжка, няма подплата, постелки за падане, няма пясъчни ями на земята. Това със сигурност е една от най-опасните конни каскади

Като говорим за опасни каскади и се преместваме леко към днешно време, една от най-опасните каскади, която правим като каскадьори, са пожарните каскади. Не можем да ги правим без технология. Те са особено опасни, защото на лицето ми няма маска. Правени са за една фотосесия. Една за вестник "Сън", една за списание "FHM". Много опасни, но ще забележите също, не изглежда, като че ли нося нещо под костюма. Старите пожарникарски костюми, обемистите костюми, дебелите вълнени костюми бяха заместени с модерни материали като номекс, или още по-наскоро - карбонекс. Фантастични материали, даващи ни възможност като професионални каскадьори да горим по-дълго, да изглеждаме по-зрелищно, и то напълно безопасно. Ето още малко. Ето един човек с огнехвъргачка, даващ ми да се разбера.

Едно от нещата, които каскадьорът често прави, ще го видите винаги в големите филми, е да бъде изхвърлен във въздуха. Е, някога използвахме трамплини. В старите времена само това имаше. А това е рампа. Скачаш от нея и летиш през въздуха. И се надяваш да изглежда добре.

Сега имаме технология. Това нещо се нарича въздужен плунжер. Плашещо оборудване за новака-каскадьор. Защото ще ти счупи краката много бързо, ако се приземиш погрешно върху него. При това, работи с компресиран азот. Това е горната позиция. Когато стъпиш върху него, или с дистанционно управление, или с натиска на крака си, то ще те изстреля, в зависимост от газовото налягане, на от пет фута до 30 фута (9,1 м.) Бих могъл, доста буквално, да се изстрелям в галерията. Което съм сигурен, че не бихте искали. Не и днес.

Автомобилните каскади са друга област, където напредъкът в технологията и инженерството са ни улеснили живота и са го направили по-безопасен. Сега можем да правим по-големи автомобилни каскади, отколкото когато и да било преди. Да те прегазят никога не е лесно. Това е старомодна, трудна, смела, физическа каскада. А ние имаме подплънки и фантастични абсорбиращи шока неща като сорботан. Материалите, които ни помагат, когато сме ударени така, да не се нараним твърде много.

Снимката в долния десен ъгъл там е от някои краш тестове с манекени, които съм правил. Което показва как всъщност каскадите работят в различни области. И тестове на отцепили се стойки за пътни знаци. Една фирма прави стойка от латикс. Което е мрежа, стойка тип решетка, която се срутва, щом е ударена. Колата отляво се блъска в стоманената колона. Не виждате оттам, но моторът беше в скута на шофьора. Направиха го с дистанционно управление. Карах другата с 60 мили в час (96,6 км.), точно със същата скорост, и явно съм излязъл жив от нея.

Преобръщането на кола е друга област, където използваме технология. Някога трябваше да караме нагоре по рампа. Все още го правим понякога. Но сега имаме оръдие с компресиран азот. Виждате, че точно под колата има един черен прът на пода до колелото на другата кола. Това е пистонът, изстрелян от пода. Можем да преобръщаме камиони, карети, автобуси - всичко, с главата надолу с азотно оръдие с достатъчна мощност.

Наистина, страхотна работа. Толкова се забавляваме! (Смях) Трябва да чуете някои от телефонните разговори, които водя с хората по моя Bluetooth в магазина. "Е, можем да преобърнем автобуса, може да избухне в пламъци - а какво ще кажете за някоя голяма експлозия?" А хората гледат ето така... (Смях) Някак забравям колко са странни някои от тези разговори.

Следващото, което бих искал да ви покажа, е нещо, което от "Дънлоп" ме помолиха да направя по-рано тази година, с нашето "Шоу Пета гума" на Канал Пет. Връх на сладоледа, най-голямото в света. Само един човек го е правил някога. Каскадьорското решение на това в старите времена би било: "Да ударим това, колкото е възможно по-бързо. 60 мили в час (96,6 км.). Просто да го направим. Газ до дупка." Е, човек би умрял, ако направи това.

Отидохме в Кеймбриджкия университет, другия университет, и говорихме там с един доктор по машиностроене - физик, който ни научи, че трябва да е с 37 мили в час (59,6 км.). Дори тогава понесох седем G и изгубих донякъде съзнание по пътя. Това е дълго падане, ако объркаш нещата. Това беше почти правилно. Така че, отново - науката ни помага. Инженерството също. Модификациите в колата и кормилото.

Паданията отвисоко са старомодни каскади. Интересното в паданията отвисоко е, че макар и да използваме въздушни възглавници - а някои въздушни възглавници са доста напреднали, проектирани са така, че да не се изплъзваш отстрани, както едно време, ако се приземиш леко погрешно. Така че те са много по-безопасно предложение. Просто базово обаче, това е основна част от екипировката. Това е надуваем замък с ребра отстрани, за да може да излиза въздухът. Това е всичко - надуваем замък за скачане. Това е единствената причина да го правим. Разбирате ли, тази работа е чисто забавление. Интересното е, че още използваме картонени кутии. Преди години са използвали картонени кутии, а ние все още ги използваме. Това е интересно, защото са почти ретроспективни. Страхотни са за това да те уловят, до определени височини.

А от другата страна на оградата това физическо изкуство, физическото изпълнение на каскадьора си взаимодейства с най-високата технология в изчислителната техника и софтуера. Не картонената кутия, а зеленият екран. Това е кадър от "Терминатор" - филма. Двама каскадьори правят онова, което смятам за доста безобидна каскада. 30 фута (9,1 метра). Това е вода. Много е просто. Със зеления екран можем да сложим какъвто и да е фон от света отзад, движещ се или неподвижен, и ви уверявам, че в днешно време няма да си личи. Това е парашутист с друг парашутист, правещ точно същото нещо. В пълната безопасност на студиото, и все пак със зеления екран можем да вземем движещ се образ, сниман от небесен гмуркач, и да прибавим движещото се небе и профучаващите наоколо облаци.

Намаляващи скоростта съоръжения и жици. Използваме ги много. Вдигаме хора на жици, ето така. Този човек не прави небесно гмуркане. Вдигат го като хвърчило, или го придвижват наоколо като хвърчило.

А това е опит за Световен рекорд на Гинес. Помолиха ме да открия шоуто за 50-тата им годишнина през 2004 г. И отново - технологията означаваше, че мога да направя най-бързото спускане над 100 метра и да спра на един-два фута от земята, без да разтопя въжето от триене заради сплавите, които използвах в спускателното устройство. А това е Сентър Пойнт в Лондон. Накарахме Оксфорд Стрийт и Тотнъм Корт Роуд да спрат в смайване.

Хеликоптерните каскади винаги са забавни, да висиш навън от тях, каквото и да било. И въздушните каскади. Никоя въздушна каскада не би била същата без небесно гмуркане. Което доста приятно ни води към онова, за което всъщност съм тук днес. Проектът "Космически скок".

През 1960 г. Джоузеф Китинджър от Военновъздушните сили на Съединените щати направил нещо напълно смайващо. Извършил скок от 100 000 фута (30,5 км.), 102 000 (31,1 км.) за да бъдем точни. Направил го, за да изпита системите за големи височини за военни пилоти в новия обсег самолети, издигащи се до около 80 000 фута (24,4 км.). Бих искал да ви покажа малко кадри от онова, което направил тогава. И колко е бил смел през 1960 г., не забравяйте.

Наричало се Проект Екселсиор. Имало три скока. Първо пуснали няколко манекена. Това е балонът, големият газов балон. В такава форма е, защото хелият трябва да се разширява. Моят балон ще се разшири до 500 пъти и ще прилича на голяма тиква, когато е най-отгоре. Това са манекени, пускани от 100 000 фута (30,5 км.). А това е камерата, прикачена към тях. Ясно виждате извивката на Земята на тази височина. А аз планирам да тръгна от 120 000 фута (36,6, км.). Което е около 22 мили (35,4 км.). В тази обстановка си почти във вакуум. Което е при минус 50 градуса. Така че това е едно изключително враждебно място.

Това е самият Джо Китинджър. Имайте предвид, дами и господа, това било през 1960-та. Не знаел дали ще оживее, или ще умре. Това е един невероятно смел човек. Говорих с него по телефона преди няколко месеца. Той е много скромно и чудесно човешко същество. Изпрати ми един имейл, в който казва: "Ако отлепите това нещо от земята, ви пожелавам всичко най-хубаво." И го е подписал с "Щастливи приземявания". Което смятам за просто прекрасно. Той е над 80-годишен и живее във Флорида. Изключителен човек. Това е той в херметичен костюм.

Едно от предизвикателствата при издигане на височина е, че когато стигнеш до 30 000 фута (9,1 км.) - страхотно е, нали? Когато стигнеш до 30 000 фута (9,1 км.), наистина може да използваш кислород. Над 30 000 фута (9,1 км.) до почти 50 000 фута (15,2 км.) имаш нужда да дишаш под налягане, което става, когато носиш G-костюм. Това е той в старите си рок-енд-рол джинси там, стегнат в тези джинси. Необходим е херметичен костюм. Необходима е система за дишане под налягане с G-костюм, който те стяга, който ти позволява да дишаш вътре и ти помага да издишваш.

Над 50 000 фута (15,2 км.) ти трябва скафандър, херметичен костюм. Със сигурност на 100 000 фута (30,5 км.) няма да лети никой самолет. Дори и реактивен. Трябва да бъде ракетно захранван, или едно от тези неща, огромен газов балон. Отне ми известно време, трябваха ми години, за да открия правилния екип, който да построи балона, необходим за тази работа. Сега открих този екип в Америка. Направен е от полиетилен, така че е много тънък. Ще имаме два балона за всеки от тестовите ми скокове. И два балона за главния скок, защото те са прочути с това, че се късат при излитане. Просто са толкова деликатни.

Това е слизането. Написал е на това нещо: "Най-високата стъпка в света." А какво ли е усещането? Развълнуван съм и съм изплашен. И двете едновременно, в равни части. А това е камерата, която носел върху себе си, докато се търкалял, преди плаващите му филизи да се отворят, за да го стабилизират. Плаващият филиз е просто по-малък филиз, който помага лицето ти да се държи надолу. Виждате ги там, как се отварят. Това са плаващите филизи. Той имал три такива. Направих доста проучвания. И ще видите, след секунда там, как той се връща долу до пода.

А сега, само за да ви дам известна представа за този балон, малките черни точки са хора. Висок е стотици футове. Огромен е. Това е в Ню Мексико. Това е музеят на военновъздушните сили на САЩ. Направили са му макет. Точно така е изглеждало. Моята гондола ще бъде по-проста от това. Тя по същество е тристранна кутия.

И така, трябваха ми доста тренировки. Това е миналата година в Мароко, в Атласките планини, тренировка за подготовка на някои скокове от голяма височина. Такъв ще бъде изгледът от 90 000 фута (27,4 км.) за мен. Може да сметнете, че това е просто пътуване за търсене на тръпка, возене за удоволствие, просто най-голямата каскада в света. Е, всъщност е нещо малко повече от това.

Опитите да открия скафандър, за да го направя, ме доведоха в една област на технологията, неочаквана за мен, когато се захванах с това. Свързах се с една фирма в Щатите, която произвежда скафандри за НАСА. Това е един съвременен скафандър. Това бях аз миналата година с главния им инженер. Този скафандър би ми струвал около милион и половина долара. Тежи 300 паунда (136,1 кг.) и с него не може да се извърши небесно гмуркане. Така че се оказах в задънена улица. През последните 15 години се опитвам да открия скафандър, който да върши тази работа, или някой, който да направи такъв.

Преди известно време се случи нещо революционно, в същото съоръжение. Това е прототипът на парашута. Сега поръчах да ми направят един по поръчка. Единствен по рода си в света. А това е единственият костюм от този тип в света. Направен е от един руснак, проектирал повечето от костюмите в миналото 18 години за Съветите. Той напуснал фирмата, защото видял, като някои други хора в индустрията със скафандри, появяващ се пазар за скафандри за космически туристи.

Разбирате ли, ако сте в самолет на 30 000 фута (9,1 км.) и кабината се разхерметизира, можеш да имаш кислород. Ако си на 100 000 фута (30,4 км.), умираш. За шест секунди си загубил съзнание. За 10 секунди си мъртъв. Кръвта ти се опитва да кипне. Нарича се изпаряване. Тялото се подува. Ужасно е. И така, очакваме... не е много забавно. Ние очакваме, и другите очакват, че може би Федералната авиационна администрация, Гражданските авиационни власти може да кажат: "Трябва да сложите някого в костюм, който не е надут, който е свързан със самолета. Тогава му е удобно, има добра визия, като този голям визьор. Тогава, ако кабината се разхерметизира, докато самолетът се спуска надолу, при каквито и да е извънредни мерки, всички ще са добре.

Бих искал да повикам Коста, ако е тук. За да ви покаже единствения по рода си в света. Щях аз да го нося. Но реших да помоля Коста да го направи, прекрасният ми асистент. Благодаря. Много е привлекателен. Благодаря, Коста. Това са комуникационните слушалки, които ще видите в много скафандри. Това е двупластов костюм. Костюмите на НАСА имат 13 пласта. Това е много лек костюм. Тежи около 15 паунда (6,8 кг.). Почти нищо. Специално проектиран за мен.

Това е работещ прототип. Ще го използвам за всички скокове. Би ли се завъртял само малко, Коста? Много благодаря. И не изглежда много по-различен, когато е надут. Както виждате от снимката там долу.

Дори съм скачал с него във ветров тунел. Което означава, че мога да практикувам всичко необходимо в безопасност, преди да скоча от каквото и да било. Благодаря ти много, Коста. (Аплодисменти)

Дами и господа, общо взето, това е от мен. Статутът на мисията ми в момента е, че тя все още има нужда от голям спонсор. Уверен съм, че ще намерим такъв. Мисля, че това е голямо предизвикателство. И се надявам, ще се съгласите с мен, това е най-великата каскада на Земята. Благодаря ви много за отделеното време. (Аплодисменти)