Стивън Петранек брои до Армагедон

Напредъкът, който се случи в астрономията, космологията и биологията през последните десет години е наистина изключителен -- до степен, където знаем повече за нашата Вселена и как тя работи, отколкото повечето от вас могат да си представят. Но има нещо друго, което забелязах, докато тези промени се случваха, докато хората започнаха да разбират, че хм ... да, наистина има черна дупка в центъра на всяка галактика. Научно-фантастичните писатели и редактори -- не трябва да казвам научно-фантастични писатели, трябва да кажа, хората, които пишат за науката -- и редакторите ще седнат на няколко бири, след тежък ден на работа, и ще започнат да говорят за някои от тези невероятни възприятия за това как работи Вселената.

И те неизбежно ще стигнат до това, което мислех, че е много странно място, което е начините, по които света може да свърши много внезапно. И затова искам да ви говоря днес. (Смях) Ах, смейте се, вие глупци. (Смях)

Глас зад кулисите: Може ли да свършим малко по-рано?

(Смях) Да, ние се нуждаем от време! В началото всичко изглеждаше малко фантастично за мен, но след като предизвиках много от тези идеи, започнах да вземам много от тях насериозно. И тогава 11 септември се случи, и аз си помислих, ах Боже, не мога да отида на конференцията на TED и да говоря за това как ще свърши светa. Никой не иска да чуе това. Не и след това, което се случи! И това ме забърка в дискусия с някои други хора, други учени, на може би някои други теми, и един от хората, с които говорих, който беше невролог, каза, "Знаеш ли, мисля, че има много решения на проблемите, които представи." И това ми напомня за разговора на Майкъл вчера, и майка му, която казва, че не може да има решение, ако няма проблем. Така че ние започнахме да търсим решения за начините, по които светът може да свърши утре, и не след дълго ги открихме. Което ми напомня за видеокасета с пресконференция на президента Буш от преди няколко седмици. Можем ли да я пуснем, Андрю?

Президентът Буш: "Колкото и да струва защитата на нашата сигурност, и колкото и да струва защитата на свободата ни, ние трябва да я платим. "

Съгласен съм с президента. Той иска два трилиона долара, за да ни предпази от терористите през следващата година, два трилиона долара федерален бюджет, който ще ни запрати обратно към дефицит на разходите наистина бързо -- но терористите не са единствената заплаха, пред която сме изправени. Има много сериозни бедствия, които ни гледат право в очите, за които отричаме по същия начин, както отричахме за тероризма, и за това което можеше да се случи на 11 септември.

Аз бих предложил, следователно, че ако вземем 10 милиарда долара от тези 2,13 трилиона долара бюджет, което е една, или 2/100-ни от този бюджет, и ако заделим един милиард долара за всеки един от проблемите, за които ще говоря, по-голямата част от тях могат да бъдат решени, а с останалите можем да се справим. Така че аз се надявам да намерите този разговор, както за очарователен -- зз съм запленен от този вид неща, трябва да си призная -- за мен това са хлебарките на Ричард.

Но също така се надявам -- понеже мисля, че хората в тази зала могат буквално да променят света -- надявам се да вземете някои от тези неща със себе си, и когато имате възможност да бъдете влиятелни, да се опитате да получите малко тежкотоварни пари, които да бъдат похарчени за някои от тези идеи.

И така, нека да започнем. Номер 10: Загубваме желанието си да оцелеем. Живеем в невероятна епоха на съвременна медицина; всички ние сме много по-здрави, отколкото бяхме преди 20 години. Хората по света получават по-добри лекарства -- но психически, ние ставаме по-зле. Световната здравна организация сега оценява, че един на всеки пет души на планетата е клинично депресиран. И Световната здравна организация също казва, че депресията е най-голямата епидемия, пред която човечеството някога се е изправяло.

Скоро генетични открития и още по-добри лекарства ще ни позволят да си мислим за 100 години като нормална продължителност на живота. Момиче, родено в утрешния ден, ще живее средно до 83 години. Нашата продължителност на живота се покачва почти с година, за всяка изминала година. Сега, проблемът с остаряването е, че хората над 65 години са хората, които е най-вероятно да се самоубият.

Така че какви са решенията? Ние нямаме истинско психично здравно осигуряване в тази страна, и това е -- (ръкопляскания) -- това е наистина престъпление. Някъде около 98% от всички хора с депресия, и искам да кажа наистина тежка депресия... имам приятел с невероятно тежка депресия, това е лечимо заболяване, с настоящата медицина и съвременна технология. Но често е съчетание от психотерапия и хапчета. Хапчетата само не помагат, особено при клинично депресирани хора. Би трябвало да може да отидете на психиатър, или психолог, да оставите своите 10 долара за осигуровки и да получите лечение, точно както правите, когато си порежете ръката. Това е нелепо.

На второ място, фармацевтичните компании няма да развият наистина сложни психоактивни лекарства. Ние знаем, че повечето психични заболявания имат биологичен компонент, който може да бъде преодолян. И знаем просто невероятно повече неща за мозъка сега, отколкото знаехме преди десет години. Имаме нужда от тласък от федералното правителство, чрез Националните институти по здравеопазване и Националния научен фонд, и подобни организации, които да започнат да подпомагат фармацевтичните компании, да развиват по-модерни психоактивни вещества.

Нека продължим. Номер девет -- не се смейте -- извънземни нападат Земята. Преди 10 години нямаше да можем да намерим астроном, хм, много малко астрономи в света, които да ви кажат, че има някакви планети някъде извън нашата Слънчева система. През 1995 г. открихме три, броят сега се увеличи до 80, ние намираме около две или три на месец. Всички онези, които открихме, между другото, са в този малък мъничък кът, където живеем, в Млечния път. Трябва да има милиони планети в Млечния път, и както Карл Сейгън настояваше в продължение на много години, и беше подиграван за това, трябва да има милиарди и милиарди във Вселената. След няколко години НАСА ще изпрати четири или пет телескопи към Юпитер, където има по-малко прах, и ще започне да търси за планети, наподобяващи Земята, които не можем да видим с настоящите технологии, нито да открием. Започва да става очевидно, че възможността животът да не съществува другаде във Вселената, а може би и доста близо до нас, е доста далечна идея. И вероятността, че някой няма да е по-интелигентен от нашия е също далечна идея.

Не забравяйте, че ние сме били напреднала цивилизация -- индустриална цивилизация, ако щете -- от 200 години, въпреки че всеки път, когато отида до Помпей се изумявам, че те са имали също еквивалента на McDonald's на всеки ъгъл. Така че аз не знам колко много наистина е напреднала цивилизацията от 79 г. насам, но има голяма вероятност -- наистина вярвам в това, и аз не вярвам в извънземни, но -- и не вярвам, че има извънземни на Земята, или нещо подобно. Но има вероятност, че ние ще се изправим пред цивилизация, която е по-интелигентна от нашата.

Какво ще се случи? Какво ще стане, ако те дойдат, знаете ли, да изсмучат океаните ни за водорода? И да ни избият като мухи, по начина по който ние избиваме мухите, когато отиваме в тропическите гори и започваме да ги сечем. Можем да погледнем в собствената си история -- както казва починалият физик Джерард О'Нийл, "Развитата западна цивилизация оказала разрушителен ефект върху всички примитивни цивилизации, с които влязла в контакт, дори и в случаите, когато било опитано по всемъзможен начин да се предпази и защити примитивната цивилизация." Ако извънземните ни посетят ние ще бъдем примитивната цивилизация.

Така че какви са решенията за това? (Решения: -- Да накараме Държавния департамент да разработи план за срещане, поздравяване и преговаряне с напреднал вид; -- Да се превърнем в гледаща към бъдещето, странстваща из космоса нация;) (Смях) Слава Богу, че всички вие можете да четете! Може да изглежда нелепо, но имаме наистина лоша история за предвиждане на неща от този сорт, и всъщност да сме подготвени за тях. Колко много енергия и пари са нужни, за да имаме всъщност план за преговори с напреднал вид?

На второ място, и вие ще чуете повече от мен за това -- трябва да се превърнем в гледаща към бъдещето, странстваща из космоса нация. Трябва да развием идеята, че Земята няма да съществува вечно, Слънцето няма да трае вечно -- ако искаме човечеството да съществува вечно ние трябва да колонизираме Млечния път. И това не е нещо, което да е неразбираемо в този момент. (Ръкопляскания) Това също така ще ни помогне много, ако срещнем напреднала цивилизация по пътя, ако се опитваме да бъдем напреднала цивилизация. Номер осем --

Глас зад кулисите: Стив, това е, което ще направя след TED. (Смях и ръкопляскания)

Дадено! Имаш работата.

Номер осем: Екосистемата рухва. През юли в "Наука", в списание "Наука" 19 океанографи публикуваха много, много необичайна статия -- не беше точно изследователски доклад, беше една тирада. Те казваха, че са наблюдавали океаните от дълго време, и искаме да ви кажем, че те не са в беда, те са близо до колапс. Много други екосистеми на Земята са изправени пред истинска опасност. Живеем във време на масови измирания, които надхвърлят изкопаемите данни повече от 10 000 пъти. Загубили сме 25% от уникалните видове в Хавай през последните 20 години, очаква се Калифорния да загуби 25% от видовете си в следващите 40 години. Някъде в горите на Амазонка е пределното дърво. Ако отсечете това дърво, тропическите гори ще рухнат като екосистема. Наистина има такова дърво там някъде. Наистина сме стигнали до там. И когато тази екосистема рухне, тя може да повлече важна екосистема с нея, като нашата атмосфера. И така, какво да направим за това? Какви са решенията?

Има някои модели на екосистеми в момента. Проблемът с екосистемите е, че ги разбираме толкова зле, че не знаем, че те са наистина в беда, докато не стане твърде късно. Трябва да знаем по-рано, че те са в беда, и трябва да бъдем в състояние да пробваме възможните решения в модели. И с изчислителната мощност, с която разполагаме сега -- налице е, както казах, някои от тези неща стават, но се нуждаят от пари. Националният научен фонд трябва да каже -- знаете, почти всички пари, които се харчат в областта на науката в тази страна идват от федералното правителство, в една или друга форма. И те трябва да приоритизират, нали знаете? Има хора в Националният научен фонд, които трябва да кажат, че това е най-важното нещо. Това е едно от нещата, за които трябва да мислят повече.

На второ място, трябва да създадем огромни резерви за биологичното разнообразие на планетата, и да започнем да ги преместваме. Един експеримент се провежда през последните четири или пет години в Джордж Банк, или Големите нюфаундлендски банки. Това е зона със забранен риболов. Не могат да ловят риба там в радиус от 200 мили (320 километра). И нещо невероятно се случи -- почти всички риби се върнаха, и сега се възпроизвеждат като луди. Ще трябва да започнем да правим това по целия свят. Ще трябва да имаме зони със забрани. Ще трябва да кажем не на сеченето на гори в Амазонка в продължение на 20 години. Нека да се възстанови, преди да започнем да сечем отново. (Ръкопляскания)

Номер седем: Злополука с ускорител на частици. Помните ли Тед Казински, Юнабомбъра? Едно от нещата, които споменаваше беше, че експеримент с ускорител на частици може да се обърка и да предизвика верижна реакция, която ще унищожи света. Много от уравновесените физици, ако искате вярвайте, изразиха точно същата мисъл. Тази пролет ускорител в Брукхейвън, в Лонг Айлънд -- тази пролет ще проведе опит, в който ще създаде черни дупки. Очакват да създадат мънички малки черни дупки. Очакват, че те ще се изпарят. (Смях) Надявам се, че са прави. (Смях)

Други експерименти с ускорители -- има един, който ще се проведе следващото лято в CERN -- има възможността да създаде нещо, наречено страпелки, които са нещо като антиматерия, когато ударят друга материя я унищожават, и я заличават. Повечето физици казват, че ускорителите, които имаме сега не са достатъчно мощни, за да създадат черни дупки и страпелки, че не трябва да се притесняваме, и вероятно те са прави. Но -- по целия свят, в Япония, в Канада -- говори се за това -- за възобновяване на тези опити в Съединените щати. Ние затворихме един, който щеше да бъде голям. Но се говори за изграждане на много големи ускорители. Какво можем да направим за това? Какви са решенията?

Намираме се в ситуация, в която лисицата гледа кокошарника. Ние трябва да -- нуждаем се от съвета на физици на елементарните частици, които да говорят за физиката на елементарните частици и какво трябва да се направи във физиката на елементарните частици, но имаме нужда и от външно мислене и наблюдение, за това какво става с тези експерименти.

На второ място, имаме естествена лаборатория около Земята. Имаме електромагнитно поле около Земята, което е постоянно бомбардирано от високоенергийни частици, като протони. И ние не прекарваме -- по мое мнение -- не прекарваме достатъчно време, наблюдавайки тези природни лаборатории, и не разбираме първо какво е безопасно на Земята.

Номер шест: Биотехнологично бедствие. Това е едно от любимите ми, защото посветихме няколко истории на БТ царевица. БТ царевицата е царевица, която създава свой собствен пестицид, за да убие гъсеницата "царевично свредло" (Ostrinia nubilalis). Може би сте чували за нея -- чували сте да я наричат Старлинг, особено когато всички онези продукти на Тако бяха иззети от супермаркетите, преди около една година и половина. Това нещо трябваше да бъде само храна за животни в Съединените щати, но проникна в човешката хранителна верига, и някой трябваше да се сети, че ще достигне до човешката хранителна верига много лесно. Но нещото, което е тревожно е, че преди няколко месеца в Мексико, където БТ царевицата и всички генетично променени видове царевица са напълно незаконни, те намериха гени на БТ царевица в дивите царевични растения. Сега, царевицата произхожда, мислим, от Мексико. Това е складът на генетичното биоразнообразие на царевица. Това връща отново скептицизма, изчезнал напоследък, че суперплевели и супервредители могат да се разпространят по света от биотехнологии, които буквално могат да унищожат доставката на храна в света в много кратко време.

И така, какво да направим за това? Трябва да се отнасяме към биотехнологиите със същото внимание, с което се отнасяме към атомните електроцентрали. Толкова е просто. Това е една невероятно нерегламентирана област. Когато се случи бедствието със Старлинг имаше битка между "Агенцията за опазване на околната среда" и "Управлението по контрол на храните и лекарствата," за това кой наистина беше отговорен, и върху какви части от това, и те не се разбраха с месеци. Това е лудост.

Номер пет, едно от любимите ми: Обръщане на магнитното поле на Земята. Ако щете вярвайте, но това се случва на всеки няколкостотин хиляди години, и се е случвало много пъти в нашата история -- северния полюс отива в южния, южния полюс отива в северния, и обратно. Но това, което ще стане, когато това се случи е, че ние ще загубим магнитното поле около Земята за период около 100 години, и това означава, че всички тези космически лъчи и частици, които ще дойдат в изобилие към нас от Слънцето, от които ни предпазва това поле, са -- ами, в основни линии, ще се изпържим. (Смях)

Глас зад кулисите: Стив имам няколко допълнителни шапки долу.

И така, какво можем да направим за това? О, между другото, ние сме закъснели -- изминали са 780 000 години, откакто това се е случило. Така че, трябва да се е случило преди около 480 000 години. О, и има нещо друго, учените смятат сега, че магнитното поле може да е намаляло с около пет процента. Така че може би сме във вихъра на това. Един от проблемите, да се опитаме да разберем колко здрава е Земята, че имаме -- знаете ли, ние нямаме добри метеорологични данни от преди 60 години, много по-малко данни за неща като озоновия слой.

Така че, има доста лесно решение за това. Ще има много евтина ракетна техника, която ще бъде достъпна след около шест или седем години, която ще ни отведе в ниската атмосфера, много евтино. Знаете ли, можем да правим озон от ауспусите на колите. Не е трудно -- това са просто три кислородни атома. Ако свалите целият озонов слой на повърхността на Земята, той ще бъде с дебелината на две пенита, към 14 паунда на квадратен инч (100 килопаскала). Нямате нужда от толкова много там горе. Трябва да се научим как да ремонтираме и запълваме озоновия слой на Земята. (Ръкопляскания)

Номер четири: Гигантски слънчеви изригвания. Слънчевите изригвания са огромни магнитни изблици от Слънцето, които бомбардират Земята със субатомни частици с висока скорост. Досега нашата атмосфера успява -- и нашето магнитно поле успява -- много добре да ни предпазва от това. От време на време получаваме изригване от Слънцето, което причинява хаос в комуникациите и т.н., както и електроенергията. Но тревожното е, че астрономите наскоро изучаваха звезди, които са подобни на нашето Слънце, и откриха, че някои от тях, когато са на възрастта на нашето Слънце, стават около 20 пъти по-ярки. Не продължава много дълго. И те мислят, че това са суперизригвания, милиони пъти по-мощни, отколкото досегашните изригвания от Слънцето.

Очевидно, че не искаме едно от тези неща. (Смях) Има и обратна страна на това -- при изучаване на звезди, подобни на Слънцето ние открихме, че те преминават през периоди на понижаване, когато общото количество на енергията, която е излъчена от тях намалява с около един процент. Един процент не звучи като много, но това ще доведе до една адска ледена епоха тук. И така, какво можем да направим по този въпрос?

(Смях) Да започнем да тераформираме Марс. Това е една от любимите ми теми, Написах статия за това в списание "Лайф" през 1993 г. Това е ракетна наука, но не е трудна ракетна наука. Всичко, което ни трябва, за да направим атмосфера на Марс, и за да направим Марс обитаема планета, вероятно съществува. И ние просто, буквално, трябва да изпратим малък ядрен завод там, който да изяде железния оксид от повърхността на Марс и да изплюе кислорода. Проблемът е, че ще отнеме триста години, за да се тераформира Марс, минимум. Наистина, по-скоро около 500 години, за да се направи правилно. Няма причина защо да не започнем още сега. (Смях)

Номер три -- не е ли това нещо готино? (Смях) Нова глобална епидемия. Хората водят борба с микробите, откакто е имало хора, и от време на време микробите със сигурност получават надмощие. През 1918 г. имахме грипна епидемия в Съединените щати, при която загинаха 20 милиона души. Това беше във времето, когато населението беше около 100 милиона души. Чумната епидемия в Европа през Средновековието, уби един на всеки четирима европейци. СПИН се завръща; Ебола изглежда надига глава с твърде висока честота, и стари болести като холерата стават резистентни към антибиотици. Всички ние научихме каква паника може да настъпи, когато една стара болест надигне глава, като антракс.

Най-лошата възможност е, когато много прост микроб, като стафилокок, за който имаме един антибиотик, който все още работи, мутира. А ние знаем, че стафилокока може да направи невероятни неща. Стафилококова клетка може да бъдат в близост до мускулна клетка в тялото ви и да заеме гени от нея, когато дойдат антибиотиците, и да се промени и мутира. Опасността е, че някои микроби, като стафилококите, ще бъдат -- ще мутират в нещо, което ще бъде много вирулентно, много заразно, и ще пометат населението, преди да можем да направим нещо по въпроса. Това се е случвало в миналото. Преди около 12 000 години, имало масово измиране на бозайници в Северна и Южна Америка, и се предполага, че това са били вирулентни заболявания. И така, какво можем да направим по този въпрос?

Това е лудост. Ние даваме антибиотици -- (ръкопляскания) -- всяка крава, всяко агне, всяко пиле, те получават антибиотици всеки ден, всичко -- знаете ли, отивате на ресторант, ядете риба, имам новина за вас, това всичко е отглеждано във ферма. Знаете ли, трябва да питате, когато отидете на ресторант, дали това е уловена риба, защото те няма да ви кажат. Ние издаваме кода -- това е като да сте на война, и да дадете на някого вашия таен код. Ние казваме на микробите как да воюват с нас. Трябва да поправим това. Трябва да го забраним със закон веднага.

На второ място, обществената ни система за здравеопазване, както видяхме с антракса, е истинско бедствие. Имаме истинско голямо нашествие на болести в Съединените щати, не сме подготвени да се справим с него. Сега има пари във федералния бюджет, следващата година, за изграждането на служба по общественото здравеопазване. Но не мисля, че на всяка цена, това наистина трябва да се направи.

Номер две -- любимото ми -- срещаме се с подивяла черна дупка. Знаете ли, преди 10 години -- или по-скоро 15 години назад -- ако отидехте на конгрес по астрономия и кажехте, "Знаете ли, може би има черна дупка в центъра на всяка галактика," и щяха да ви освиркат от сцената. А сега, ако отидете на един от тези конгреси и заявите, "Ами не мисля, че черните дупки същестуват," ще ви освиркат от сцената. Разбирането ни за начина, по който Вселената работи е наистина -- се увеличи просто невероятно през последните години.

Ние смятаме, че има около 10 милиона мъртви звезди само в Млечния път -- нашата галактика. И тези звезди се компресират до около 12, 15 мили (19, 24 км.) широчина, и те са черни дупки. И те налапват всичко около тях, включително и светлина, поради което не можем да ги видим. Повечето от тях трябва да са в орбита около нещо. Но галактиките са много насилствени места и неща могат да бъдат отклонени от орбитата им, също така космоса е невероятно голям. Така че дори и да изхвърлим един милион от тези неща от орбита, вероятността всъщност някоя дупка да ни удари, е доста малка. Но -- тя трябва само да се доближи; на около един милиард мили, една от тези дупки. Един милиард мили надалеч, ето какво се случва с орбитата на Земята -- тя става елипсовидна вместо кръгова. И за три месеца от годината температурите на повърхността ще се повишат до 150-180; за три месеца от годината ще паднат до 50 градуса под нулата. Това няма да работи много добре. Какво можем да направим по този въпрос? И това е най-ужасният ми... (Решение: Да побързаме с търсенето на друга планета, подобна на Земята.) (Смях) Нямам добър отговор за това. Отново, трябва да се замислим да станем колонизираща раса.

И накрая, номер едно -- най-голямата заплаха за живота, какъвто го познаваме, мисля, един наистина голям астероид да се насочи към Земята. Най-важното нещо, което трябва да помним тук е, че това не е въпрос на ако, това е въпрос на кога и колко голям. През 1908 г. просто 200 футово (60 м.) парче от комета -- експлодира над Сибир и заличи горите на може би 100 мили (160 км.). Беше със силата на около 1000 бомби над Хирошима. Астрономите смятат, че малки астероиди като този идват на всеки сто години През 1989 г. голям астероид премина на 400 000 мили (640 000 км.) от Земята.

Нищо, за което да се притесняваме, нали? Той премина директно през орбитата на Земята. Ние бяхме на това място шест часа по-рано. Малък астероид, да кажем половин миля на ширина, ще предизвика огнени бури, последвани от тежко глобално охлаждане от отломките изхвърлени нагоре - нещо като ядрената зима на Карл Сейгън -- астероид, 5 мили (8 км.) широк ще причини масови измирания -- ние смятаме, че този, който засегнал динозаврите е бил около пет мили широк. Къде са те? Има нещо, наречено "Поясът на Кайпер", който -- някои хора мислят, че Плутон не е планета, това е, където се намира Плутон, в "Поясът на Кайпер". Има и нещо малко по-нататък, което се нарича "Облак на Оорт". Има около 100 000 топки от лед и скали -- комети, наистина там, които са 50 мили (80 км.) в диаметър или повече, и те редовно се завъртат малко в посока към Слънцето и преминават сравнително близо до нас. От по-голям интерес, мисля, са астероидите, които се намират между Марс и Юпитер. Хората от Дигиталната обсерватория Слоун ни казаха миналата есен, те правят първата карта на Вселената -- триизмерна карта на Вселената, че има вероятно 700 000 астероида между Марс и Юпитер, които са половин миля, или по-големи. Значи вие казвате, да добре, какви са наистина шансовете това да се случи? Андрю, може ли да пуснеш тази графика?

Това е графика, която д-р Кларк Чапман от Югозападния изследователски институт представи пред Конгреса преди няколко години. Ще забележите, че вероятността сблъсък с един астероид/комета да ви убие е около 1 на 20 000, според изследването, което са направили. Сега погледнете това, което е точно отдолу. Катастрофа на пътнически самолет, 1 на 20 000. Ние харчим ужасно много пари, опитвайки се да бъдем сигурни, че няма да умрем в самолетна злополука, и не харчим почти нищо по този въпрос. И все пак, това е напълно предотвратимо. Най-сетне имаме в последната година технологията, която да спре това в зародиш. Може ли да видим решенията?

НАСА харчи три милиона долара на година -- три милиона долара -- това са като джобни пари -- за да търси астероиди. Защото ние можем действително да открием всеки астероид, който е там, и който може да удари Земята, и кога може да удари Земята. И те се опитват да направят това. Но това ще им отнеме 10 години, при разходи от три милиона долара на година, и дори тогава те твърдят, че ще имат само около 80 процента от тях каталогизирани. Кометите са по-трудни за описване. Наистина не разполагаме с технологията, за предсказване на траекториите на кометите, или кога някоя, с нашето име на нея, може да пристигне. Но бихме имали много време, ако видим, че идва. Наистина се нуждаем от специална обсерватория. Ще забележите, че много от кометите са кръстени на хора, за които не сте чували -- любители астрономи? Това е така, защото никой не гледа за тях, с изключение на аматьори. Имаме нужда от посветена обсерватория, която да гледа за комети.

Втора част на решението -- трябва да разберем как да взривим астероид, или да променим траекторията му. Преди една година направихме нещо невероятно. Изпратихме проучвателна сонда до този астероиден пояс, наречен БЛИЗО (от англ. NEAR), "Близка до Земята среща с астероид." И те обикаляха 30 мили (48 км.) -- или не, около 22 мили (35 км.) дълъг астероид наречен Ерис. И тогава разбира се, знаете, изкараха един от тези подли трикове на НАСА, където имат допълнителни батерии, и допълнително газ на борда и прочее, и след това в последната минута те кацнаха когато мисията беше приключила, те всъщност се приземиха на нещото. Ние приземихме космически кораб на астероид. Това не е голяма работа. Сега проблемът с простото изпращане на бомба към това нещо е, че нямате нищо, срещу което да се отблъсквате в космоса, защото там няма въздух. Ядрен взрив е също толкова горещ, но ние нямаме наистина нищо достатъчно голямо, което да стопи 22 мили дълъг астероид. Или да го изпари, би било по-правилно да се каже.

Но можем да се научим да кацаме на тези астероиди, които имат нашето име на тях, и да поставим нещо като малък йонно задвижван мотор на него, който би могъл леко, бавно, след определен период от време, да го избута в различна траектория, която, ако сме изчислили правилно, ще го предпази от сблъсък със Земята. Това е само въпрос да ги намерим, да отидем там и да направим нещо по въпроса. Знам, че главата ви се върти от всички тези неща. Ужас! Толкова много големи заплахи!

Това, което според мен трябва да се запомни е 11 септември. Не искаме да ни хванат неподготвени отново. Ние знаем за тези неща. Науката има силата да предсказва бъдещето в много случаи сега. Знанието е сила. Най-лошото нещо, което може да направим е да кажем: "Господи, имам достатъчно грижи, без да се притеснявам за някакъв астероид". Това е грешка, която може буквално да ни струва бъдещето. Благодаря ви.