Стивън Лоулър прави обзор на Microsoft Virtual Earth

Онова, за което искам да ви говоря днес, са виртуални светове, дигитални глобуси, триизмерната Мрежа, метавселената. Какво значи всичко това за нас? Значи, че Мрежата отново ще стане вълнуващо място. Ще стане супер вълнуваща, докато се трансформираме в този изключително поглъщащ и интерактивен свят с графика, изчислителна мощ, слаби забавяния, тези типове приложения и възможности ще доведат до вливане на богат поток данни във вашия живот. И така - инициативата Virtual Earth, както и други такива типове инициативи, са с цел разширяване на настоящата ни метафора за търсене.

Като се замислиш - толкова сме ограничени от браузване в Мрежата, помнене на URL адреси, записване на любими. С придвижването ни към търсене разчитаме на класации по уместност, търсене на съвпадения в Мрежата, автоматични индекси, но искаме да използваме мозъка си! Искаме да навигираме, да изследваме, да откриваме информация. За да го сторим, трябва да ви върнем като потребител отново на шофьорското място. Имаме нужда от сътрудничество между вас, изчислителната мрежа и компютъра.

А какъв по-добър начин да ви върнем на шофьорското място от това да ви поставим в реалния свят, с когото взаимодействате всеки ден? Защо да не използваме знанията, които учите през целия си живот? Virtual Earth има за цел да постави началото на създаване на първото подробно дигитално представяне на целия свят. Онова, което искаме, е да смесим всички типове данни. Етикети, атрибути. Метаданни. Да привлечем общността да добави местна дълбочина - глобална перспектива, местни знания. Като се замислите за този проблем - какво огромно начинание. А откъде да започнеш? Е, ние събираме данни от сателити, от самолети, от превозни средства върху земята, от хора. Нали разбирате - този процес е инженерен проблем, механичен проблем, логистичен проблем, оперативен проблем.

Ето един пример от нашата въздушна камера. Това е панхроматично. Всъщност са конуси в четири цвята. Освен това е мултиспектрално. Събираме четири гигабита данни в секунда, ако можете да си представите такъв поток от данни. Това е еквивалентно на съзвездие от 12 сателита с най-висок капацитет на резолюция. Издигаме тези самолети на 5000 фута (1500 метра) във въздуха, виждате камерата отпред. Събираме множество гледни точки, удобни позиции, ъгли, текстури. Връщаме всички тези данни обратно вътре.

Седим тук - това е при сухопътните превозни средства, човешкият мащаб - какво виждаме лично? Трябва да хванем това в близък план, за да установим какво представлява преживяването. Обзалагам се, че много от вас са гледали рекламите на "Епъл", като че ли подиграващи се с компютъра - разбира се, заради неговия блясък и простота. Една малка неизвестна тайна е... гледали ли сте онази с човека, който има уеб-камера? Горкият компютърджия - обвиват главата му със скоч. Е, малка неизвестна тайна е, че брат му всъщност работи в екипа на Virtual Earth. (Смях). Значи тук има нещо като малко братско съперничество. Но да ви кажа - това не му пречи на работата.

Смятаме, че тази технология може да донесе много полза. Това беше след Катрина. Бяхме първата търговска флота самолети, на която бе разрешен достъп в зоната, засегната от бедствието. Летяхме из района, заснемахме го, изпращахме хора там, снимахме интериори, бедстващи райони. Помагахме на първите спасители. Често се случваше някой да види за пръв път какво се е случило с къщата му във Virtual Earth. Осигурихме безплатен достъп до всичко в Мрежата, просто за да... разбирате ли, това очевидно беше нашият шанс да помогнем за каузата.

Когато мислим за това как всичко се събира заедно - става дума за софтуер, алгоритми и математика. Снимаме тези изображения, но за да построим триизмерните модели, трябва да направим гео-позициониране. Трябва да направим гео-регистрация на изображенията. Трябва да ги нагласим пакетно. Да открием свързващите точки. Да извлечем геометрия от изображенията. Този процес е доста изчислителен процес. Всъщност винаги е бил извършван ръчно. Холивуд би похарчил милиони долари, за да направи малък градски коридор за някой филм, защото щеше да се наложи да го правят ръчно. Щяха да карат по улиците с лазери, наречени LIDAR. Щяха да съберат информация със снимки; щяха ръчно да строят всяка сграда. Ние правим всичко това чрез софтуер, алгоритми и математика, високо автоматизиран тръбопровод, създаващ тези градове. Махнахме една десетична запетая от цената за построяване на тези градове и така ще можем да постигнем мащаба и да направим тази реалност мечта.

Мислим за потребителския интерфейс. Какво означава да гледаш от многобройни перспективи? Един орто-изглед, надир-изглед. Как да запазиш прецизността и верността на изображенията, и в същото време да поддържаш плавността на модела? Ще приключа, като ви покажа... това е едно чисто ново надникване, което всъщност не съм показвал, в лабораторния район на Virtual Earth. Това, което правим - на хората много им харесва - са изображенията от птичи поглед, с които работим. Тези данни с висока резолюция. Но открихме, че те харесват плавността на триизмерния модел. Едно дете може да навигира с Xbox контролер или контролер за игри.

Онова, което се опитваме да направим, е да сложим снимката и проекта в пространството на триизмерен модел. Виждате всички видове резолюция. Оттук мога да направя бавна панорама на изображението. Мога да получа следващото изображение. Мога да смесвам и да правя преход. По този начин не губя оригиналните детайли. Всъщност мога да записвам история. Свежестта, капацитетът. Мога да обръщам това изображение. Мога да го гледам от множество гледни точки и ъгли.

Опитваме се да построим виртуален свят. Надяваме се, че можем да направим изчисления за потребителски модел, който ви е познат и наистина да извличаме прозрения от вас, от всички различни посоки. Благодаря ви много, че ми отделихте време. (Аплодисменти)