Стивън Хокинг задава големи въпроси относно Вселената

Няма нищо по-голямо или по-старо от Вселената. Въпросите, върху които бих искал да говоря са: Първо, откъде сме дошли? Как се е зародила Вселената? Сами ли сме във Вселената? Има ли извънземен живот някъде там? Какво е бъдещето на човешката раса?

До 20-те години на 20-и век, всички мислеха, че Вселената е статична и непроменяща се във времето После открихме, че Вселената се разширява. Далечните галактики се отдалечават от нас. Това означава, че трябва да са били по-нагъсто в миналото. Ако екстраполираме обратно във времето, ще открием, че всички трябва да сме били един върху друг преди около 15 милиарда години. Това е бил Големия Взрив, началото на Вселената.

Но имало ли е нещо преди Големия Взрив? Ако не, какво е създало Вселената? Защо Вселената се е появила от Големия Взрив точно по този начин? Мислехме, че теорията за Вселената може да бъде разделена на две части. Първо, имаме законите, като уравненията на Максуел и общата теория на относителността, които определяха еволюцията на Вселената, като се изходи от състоянието й в пространството в определен момент. И второ, нямаше съмение за началното състояние на Вселената.

Имаме голям напредък по отношение на първата част, и сега разполагаме с познание за законите на еволюцията, при всякакви условия, с изключение на най-екстремните. Но съвсем доскоро, не знаехме почти нищо за първоначалните условия във Вселената. Обаче, това разделение на закони на еволюцията и начални условия зависи от възприемането на времето и пространството като отделни и независими. При екстремни условия общата теория на относителността и квантовата теория позволяват на времето да се държи като друго измерение на пространството. Това премахва разликата между време и пространство и означава, че законите на еволюцията могат да определят и началното състояние. Вселената може спонтанно да се създаде сама от нищото.

Освен това, можем да изчислим вероятността Вселената да е възникнала в различни състояния. Тези предсказания са в отлично съгласие с наблюденията направени от WMAP сателити на космическия микровълнов фон, който е отпечатък от ранната история на Вселената. Ние мислим, че сме разрешили мистерията на сътворението. Може би трябва да патентоваме Вселената и да наложим такси на всички за това, че съществуват.

Сега ще разгледам втория голям въпрос. Дали сме сами, или във Вселената има и други форми на живот? Вярваме, че животът се е появил спонтанно на Земята, така, че изглежда вероятно живот да се появи и на други подходящи планети, каквито изглежда има много в галактиката.

Но ние не знаем как животът се е появил първоначално. Имаме две наблюдения като основа за разсъжденията си за вероятността за възникване на живот. Първото е, че разполагаме с фосили от водорасли от преди 3,5 милиарда години. Земята се е формирала преди 4,6 милиарда години и вероятно е била твърде гореща през първите половин милиард години. Така живот се е появил на Земята в първите половин милиард години, в които това е станало възможно, което е кратко в сравнение с 10-милиардния живот на планета като Земята. Това подсказва, че вероятността за появата на живот е доста висока. Ако беше ниска, човек би очаквал, това да отнеме повечето от наличните 10 милиарда години.

От друга страна, изглежда, че не сме били посетени от извънземни. Аз не вярвам на разказите за срещи с НЛО. Защо да се появяват само на лунатици и ексцентрици? Ако има правителствен заговор, чиято цел е да покрие тази информация и да опази за себе си научното знание, което извънземните носят, струва ми се, че това е една особено неефективна линия на поведение до този момент. Освен това, въпреки щателното търсене от страна на проекта SETI, досега не сме чули никакви извънземни телевизионни игри. Това вероятно означава, че няма извънземни цивилизации на нашата степен на развитие, в радиус от няколко стотин светлинни години. Издаването на застрахователна полица срещу отвличане от извънземни изглежда напълно безопасно.

Това ме довежда до последния от големите въпроси. Бъдещето на човечеството. Ако сме единствените интелигентни същества в галактиката, трябва да се погрижим да оцелеем и продължим да съществуваме. Но ние навлизаме в изключително опасен период в нашата история. Населението и използването на ограничените ресурси на планетата Земя нарастват експоненциално, заедно с нашите технически умения, да променим природната среда за добро или зло. Но нашият генетичен код все още носи егоистичните и агресивни инстинкти, които са били от полза за оцеляване в миналото. Ще бъде достачно трудно да избегнем катастрофата в следващите сто години, да не говорим за следващите хиляда или милион.

Единственият ни шанс за дългосрочно оцеляване е не да продължим да се крием на планетата Земя, а да се разпръснем в космоса. Отговорите на тези големи въпроси показват, че сме постигнали забележителен напредък в последните сто години. Но ако искаме да продължим отвъд следващите сто години, нашето бъдеще е в космоса. Заради това подкрепям пилотирани от мъже, или по-добре да кажа, пилотирани от хора космически полети.

През целият си живот се стремя да разбера Вселената и да открия отговори за тези въпроси. Имам късмет, че моят недъг не беше сериозна пречка; наистина, вероятно ми осигури повече време отколкото повечето хора отделят, което да посветя на търсенето на знание. Крайната цел е цялостна теория за Вселената и ние имаме голям напредък. Благодаря за вниманието.

Крис Андерсън: Професоре, ако трябваше да изберете едното или другото, кое ви се струва по-вероятно, дали сме сами в Млечния Път или не, като цивилизация на нашето ниво на интелигентност или на по-високо? Този отговор отне седем минути и наистина ми даде идея за невероятната проява на щедрост, която е този разговор с TED.

Стивън Хoкинг: Мисля, че е доста вероятно да сме единствената цивилизация в радиус от няколкостотин светлинни години; иначе щяхме да засечем радиовълни. Другият вариант е цивилизациите да не съществуват много дълго, а да се самоунищожават. КА: Професор Хoкинг, благодаря ви за този отговор. Мисля, че ще го приемем, като полезно предупреждение за останалата част от конференцията тази седмица. Господин професор, наистина ви благодарим за извънредните усилия, които положихте, за да споделите вашите въпроси с нас днес. Много ви благодаря. (Ръкопляскане)