Стефън Харис: Няма грешки на естрадата

Добре, нямам идея какво ще изсвирим. Не мога да ви кажа какво ще бъде, докато не се случи. Не осъзнавах, че щеше да има малко музика преди това. Така че мисля, че ще започна с това, което току-що чух.

(Музика)

(Ръкопляскания)

Добре, на първо място, нека аплодираме г-н Джамaйър Уилямс на барабаните, (Ръкопляскания) Бърнис Травис на баса, (Ръкопляскания) и г-н Крисчън Сандс на пианото.

(Ръкопляскания)

И така естрадата, както я наричаме, е едно невероятно пространство. Това е наистина свещено пространство. И едно от нещата, което е наистина свещено за нея е, че нямате възможността да мислите за бъдещето, или за миналото. Вие наистина сте на живо точно тук, в този момент. Толкова много решения се вземат, когато застанете на подиума. Нямахме представа в каква тоналност ще свирим. По средата, ние интерпретирахме върху песен, наречена "Тити Бум." Но това би могло да се случи -- може би да, може би не. Всеки слуша. Ние отговаряме. Няма време за предначертани идеи.

Така че идеята за грешката: от гледната точка на джаз музиканта, е по-лесно да се говори за грешката на някой друг. Така че начина, по който възприемам грешка, когато съм на подиума -- на първо място, ние наистина не я възприемаме като грешка. Единствената грешка се състои само в това, че не мога да възприема, онова, което някой друг е направил. Всяка "грешка" е възможност в джаза. Така че е трудно дори да се опише какво би означавала странна нота.

Така например, ако изсвиря краска, както когато свирихме палитрата, която звучеше по този начин ... (Музика) Така например, ако Крисчън свиреше нота -- например изсвири фа. (Музика) Виждате ли, всичо това звучи добре вътре в цветовата палитра. Ако свиреше ми. Виждате ли, всичко това лежи вътре в тази обща емоционална палитра, която рисувахме. Ако свиреше фа диез обаче, (Дисонанс) за ушите на повечето хора, те щяха да възприемат това като грешка.

Така че ще ви покажа, ще засвирим само за секунда. И ще свирим по тази палитра. И в един момент, Крисчън ще въведе тази нота. И ние няма да реагираме на нея. Той ще я въведе за секунда и тогава ще спра, и ще поговоря за секунда. Да видим какво ще се случи, когато свирим с тази палитра.

(Музика)

Някой може концептуално да възприеме това като грешка. Единственият начин, по който мога да кажа, че е било грешка е в това, че ние не реагирахме на нея. Това беше възможност, която бе пропусната. Така че това е непредвидимо. Ще обрисуваме тази палитра отново. Той ще я свири. Не знам как ще реагираме на него, но нещо ще се промени. Или всички ще приемем идеите му, или не.

(Музика)

Така че виждате, той изсвири тази нота. И в крайна сметка създадох мелодия от нея. Структурата се промени при барабаните този път. Те станаха малко по-ритмични, малко по-интензивни в отговор на това, как реагирах аз. Така че тук няма грешка. Единствената грешка е, ако не съм наясно, ако всеки отделен музикант не е наясно и приема достатъчно от колегите му членове на групата да се включат в идеята, и ако не даваме възможност за креативност.

Така че, джаза, тази естрада е абсолютно невероятна. Това е много пречистващо преживяване. И знам, че говоря от името на всички нас, когато ви казвам, че не приемаме това за даденост. Знаем, че да можем да се качим на естрадата и да свирим музика е благословия. И така, как всичко това се отнася към поведението на финансите? Ами, ние сме джаз музиканти, така че стереотипно нямаме добри отношения с финансите.

(Смях)

Както и да е, исках просто да споделя начина, по който се справяме с тях. И другата динамика в това е, че не правим микромениджмънт в джаза. Някои хора го правят. Но това всъщност ограничава артистичните възможности. Ако се появя и издиктувам на групата че искам да свиря по този начин, и искам музиката да върви в тази насока, и просто се включа направо в ... готови, просто засвирете някакво темпо. Едно, две, едно, две, три, четири. (Музика) Това е малко хаотично, защото аз натрапвам моите идеи. Аз им казвам: "Елате с мен по този начин."

Ако наистина искам музиката да отиде там, най-добрият начин за мен да го направя е като слушам. Това е науката за изслушването. Тя има много повече общо с това, което мога да възприемам, отколкото с това, което мога да правя. Така че, ако искам музиката да стигне до определено ниво на интензивност, първата стъпка за мен е да бъда търпелив, да слушам какво се случва и да черпя от това, което става около мен. Когато правите това, вие ангажирате и вдъхновявате другите музиканти и те ви дават повече, и постепенно се надгражда. Гледайте: Едно, две, едно, две, три, четири.

(Музика)

Напълно различно преживяване, когато черпя идеи. Звучи много по-органично, много по-нюансирано. Не става дума за натрапване на моята визия или нещо подобно. Става дума да бъдем тук в момента, да се приемаме едни други и да позволяваме на творчеството да се развива.

Благодаря ви.

(Ръкопляскания)