Щефан Загмайстър споделя дизайн, който те прави щастлив

Преди около 15 години отидох да посетя приятел в Хонг Конг. По това време бях много суеверен. И така, докато се приземявах на старото летище на Хонг Конг - Кай Так, което беше точно в средата на града, си помислих: ако видя нещо добро, ще си изкарам чудесно тук през двете седмици. А ако видя нещо негативно, ще се oтчаям.

И така, самолетът се приземи между сградите и спря точно пред този малък билборд. (Смях) Отидох да видя някои от компаниите за дизайн, докато бях в Хонг Конг, и излезна, че просто отидох да видя какво правят в Хонг Конг.

Но всъщност си тръгнах със страхотна работна оферта. Излетях обратно към Австрия, събрах си багажа. Седмица по-късно бях отново на път за Хонг Конг все още суеверен и мислещ : Ако този билборд "Победител" е още там, ще си изкарам страхотно, докато работя там. (Смях) Но ако го няма, ще е наистина стресово и отчайващо. И така, оказа се, че не само билбордът е още там, но и дори са сложили този точно до него. (Смях) Освен това, също ме научи докъде водят суеверията, защото си изкарах ужасно в Хонг Конг. (Смях)

Въпреки това, имах няколко истински моменти на щастие в живота ми и както е написано в брошурата за конференцията - моменти, които спират дъха ти. И тъй като обичам да правя списъци, всичките ги изборих в лист. (Смях) Не е нужно да си създавате допълнителна работа като ги четете и аз няма да ви ги прочета. Знам, че е изключително скучно да слушаш за щастието на другите хора. (Смях)

Това, което направих, е да ги погледна от дизайнерска гледна точка като просто елиминирам всички онези, които нямаха нищо общо с дизайна. И много учудващо, повече от половината от тях имаха общо с дизайн.

Има две различни перспективи. Едната е от гледната точка на потребителя, когато съм бил щастлив, докато се наслаждавам на дизайна. И ще ви дам само един пример. Бях си купих първия ми Walkman. Това беше през 1983 г. Брат ми имаше страхотен мотоциклет Yamaha, който ми даваше да карам на воля. И касетката на Полийс "Синхронност", касета, която току-що беше излязла на пазара, и нямаше закон за каски в моя роден град Брегенц. Можех да си карам на воля до планините с увеличен докрай The Police на новия ми Sony Walkman. (Смях) Спомням си, че беше истински момент на щастие. Знаете, разбира се, че са свързани с тази комбинация от поне две неща, които са обект на дизайн. Има скала на радост, когато говорим за дизайн, но случаят с мотоциклета задължително ще бъде позициониран някъде тук - точно между Наслада и Блаженство.

Сега, има и друга част, от дизайнерска гледна точка - ако си щастлив, докато го правиш. И един начин да видиш колко щастливи са дизайнерите, когато правят дизайн, е като видиш снимките им на последните страници на монографиите им. (Смях) Според този, австралийците и японците, също и Мексиканците, са много щастливи. (Смях) Докато май испанците ... и мисля си, по-специално швейцарците (Смях) не се справят толкова добре. (Смях)

Миналия ноември музеят "Мори" отвори врати в Токио на 56-я етаж на един небостъргач. И тяхната първа изложба се казваше "Щастие". И нямах търпение да отида да я видя, бях хвърлил око на тази конференция. И интересно, изложбата беше разделена по четири различни тематики. Под "Аркадия" показваха неща като това от периода Едо - сто начина да напишеш "щастие" в различни форми. Или имаха тази ябълка на Йоко Оно - която, разбира се, по-късно логото на лейбъла на Бийтълс.

Под "Нирвана" показваха тази картина на Джон Констабъл. Имаше една малка и интересна теория за абстракцията. Това синьо поле е картина на Ив Клайн. И теорията е, че ако абстрактираш картина, се отваря толкова място за невъзпроизводимото - и така зрителят е по-заинтригуван.

След това под "Желание" показваха тези картини на Шуншо, също от периода Едо - мастило върху коприна. И накрая, под "Хармония" показваха тази 13 векова мандала от Тибет.

Това, което ми остана от тази изложба, може би с изключение на мандалата, бе, че повечето от творбите бяха свързани с визуализацията на щастието, а не с щастието. И се почувствах малко излъган, защото визуализацията е нещо лесно. В студиото ми е същото. Това е книга. Щастливо куче - разтваряш го, и е агресивно куче. Това е щастлив Дейвид Бърн и ядосан Дейвид Бърн. Или джаз плакат със щастливо лице и по-агресивно лице. Това не е много трудно да се постигне.

Стигнало се е дотам, че в рекламата или във филмовата индустрия "щастлив" е придобило такава лоша репутация, че ако искаш да направиш нещо по темата и то да изглежда автентично, почти ще трябва да го направиш от цинична гледна точка. Това е филмовият плакат. Преди няколко седмици направихме дизайн за бокс сет на The Talking Heads (Говорещите Глави), където изобразеното щастие на обложката определено имаше черна страна.

Много по-трудно е дизайнът да подбуди щастие и сега ще ви покажа три, които сториха това за мен. Това е кампания, направена от млад художник в Ню Йорk, който се нарича Тру (Истински) Всеки, който се е возил в метрото на Ню Йорк, е запознат с тези знаци. Тру е изработил негови собствени версии на тези знаци. Срещал се е всяка сряда на спирка в метрото с 20 приятели. Разделяли са се по различните линии на метрото и са добавяли техните собствени версии. (Смях) И този. (смях)

Начинът, по който работи системата, е, че никой не се вглежда в тези знаци. И така (Смях) ти си наистина отегчен в метрото, и някакси се вглеждаш в нещо. И ти отнема малко време докато всъщност не разбереш, че знакът казва нещо по-различно от обикновеното (Смях) Това е поне, начинът, по който ме направи щастлив. (Смях)

Сега. Тру е истински хуманен. Не искал никой от приятелите му да бъде арестуван. Затова дал на всеки по една фалшива карта за доброволци. (Смях) И по едно фалшиво писмо от Метрополитната Транзитна Служба (МТА) ужким, че това е проект на изкуството, финансиран от МТА. (Смях)

Още един Ню Йоркски проект. Това е П.С. 1 - скулптура, която всъщност е квадратна стая от Джеймс Турел, и която има таван, който може да се проследи. Отворена по здрач и при зазоряване всеки ден. Не виждаш хоризонта. Стоиш и гледаш невероятните и бавно променящи се цветове на небето. Стаята наистина си заслужава да се види. Поведението на хората се променя, когато са там. И със сигурност виждах небето по различен начин, след като прекарах час там.

Има много повече от тези три проекта, които ви показвам тук. Със сигурност бих казал, че наблюдаването на облака на Вик Муниз преди няколко години в Манхатън наистина ме направи щастлив. Но последният ми проект е отново от млад дизайнер в Ню Йорк. Той е кореец. Решил е да принтира 55.000 балончета за реч празни лепенки с балончета за реч, големи и малки. Минава през Ню Йорк и просто ги залепва празни на плакати. (Смях) А други хора отиват и ги запълват. (Смях)

На това пише: Моля, оставете ме да умра на спокойствие. (Смях) Мисля, че това беше -- Най-много ме изненада, че написаното беше толкова добро. Това е на музикален плакат и пише: Притеснявам се, че моето CD няма да се продаде в повече от 200 000 броя. И в резултат ще загубя предварителния аванс от лейбъла ми. След което моят договор ще бъде прекратен и ще се върна да правя обложки на Journey на Bleecker Street. (Смях)

Мисля, че причината това да е толкова успешно, е защото всички печелят. Джи има своя проект; публиката получава по-сладка атмосфера; хората получават място, където да се изразяват, а рекламодателите най-накрая имат някой, който да им гледа рекламите. (Смях)

Имаше един въпрос, който се въртеше из главата ми: Мога ли да правя повече от нещата, които обичам да правя с дизайн, и по-малко от нещата, които не обичам да правя? Което ме доведе обратно до изготвянето на списък, просто да видя какво наистина харесвам в работата си.

Едното е: да работя без напрежение. После: да работя концентриран без да съм изтощен. Или, както Нанси каза преди, наистина да се потопиш в работата си. Да се опитвам да не забия, правейки едно и също нещо, или да не се застоявам пред компютъра по цял ден. Да излизам от студиото. След това да се опитвам да работя над неща, чието съдържание е наистина важно за мен. Да мога да се наслаждавам на крайните резултати.

След това намерих друг списък в един мой дневник, който съдържаше всички неща, които съм научил през живота си досега. И точно тогава се обадиха от едно австрийско списание да ме попитат дали искаме да направим дизайн на шест подразделения, които да са свързващи страници между различните глави на списанието. И цялото нещо просто си съвпадна. Избрах едно от нещата, които си мислех, че съм научил, в случая -- "Всичко, което правя, винаги се връща обратно при мен" и направихме тези разделения точно такива. "Всичко," "което правя," "винаги" "се връща" "обратно" "при мен."

Преди няколко седмици (Смях) една Френска компания поиска да направим дизайн на пет техни билборда. Отново, можехме да измислим и съдържанието за тях. И така просто избрах друго. Това беше преди две седмици. Отидохме до Аризона - дизайнерът, който работи с мен, и аз - и направихме снимки на това: "Опитвайки се" "да изглеждам" "добре" "ограничава" "живота ми."

И после направихме още едно от тези. То е отново за списание, разделител на страници. "Да имам" - Това е същото нещо - - просто е снимано отстрани. Това е отпред. Това е: "смелост" Отново , същото нещо - "смелост" е същата стая, преработена. После: "винаги" "работи" после е "за" с пусната светлина (Смях) и после "мен"

Благодаря ви много. (Аплодисменти)